О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Разград, 25. 07. 2016г.
Разградският окръжен съд в закрито заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Анелия
Йорданова
Членове:
Валентина Димитрова
Ирина Ганева
като разгледа
докладваното от съдия Ан. Йорданова в.
ч. гр. д. № 177 по описа за 2016 г. , за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл.във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК
Постъпила е частна жалба от А.М.К., Ф.А.К.,
С.К.К., действаща за себе си и като законен представител на малолетното дете С.
Иидириз А. чрез повереник против Определение № 2058/ 27. 06. 2016 г. по гр. д. № 1082/ 2016 г. по описа на Разградския
районен съд, в частта, с която е определена
парична гаранция в размер на 29 732, 50 лв. на осн. чл. 391, ал. 1,
т. 2 от ГПК. Жалбоподателите излагат доводи, относно незаконосъобразност на
определението.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена
е в срок, от надлежни страни, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда
на въззивната проверка. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
В обжалваното определение районният
съд е определил парична гаранция в размер на 29 732, 50 лв. върху
претендираното от жалбоподателите вземане в размер на 297 325 лева, като е
поискана и допусната обезпечителна мярка „запор” върху банкови сметки на
ответника по бъдещите искове. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че
бъдещите искове не са подкрепени с писмени доказателства за вероятна
основателност и че така определената гаранция реално лишава жалбоподателите от
търсената с обезпечението защита, тъй като
за тях е непосилно и невъзможно да представят такава сума, като парична
гаранция.
Съдът по обезпечението определя гаранция не
с оглед на обстоятелството дали ищецът може да си я позволи или не, в каквато
насока се развиват съображения в частната жалба, а с оглед на това дали съдът
приема предявения иск за допустим и вероятно основателен, като подкрепен от
"убедителни писмени доказателства" по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Противно на изложеното от районния съд, въззивната инстанция приема, че са
налице писмени доказателства, обосноваващи вероятна основателност на
предявените искове, но не и такива, установяващи техния размер. Според чл. 391,
ал. 3 ГПК, размерът на гаранцията се определя от размера на преките и
непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е
неоснователно. Целта на определяната по реда на чл. 391, ал. 2 от ГПК
гаранция е да послужи като заместител на
липсващите доказателства по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК,
създавайки убеждение у съда във вероятната основателност на исковата претенция.
Блокирането на сума в размер на близо 300 000 лв. може да доведе до
затруднения при осъществяването на търговската дейност на ответника, тъй като
би го лишило от свободни средства и вредите при евентуално неоснователно
допуснато обезпечение в завишен размер може да доведе и до вреди в по-висок
размер. В този смисъл е допусната парична гаранция в по-висок размер. Следва да
се вземе предвид и че определената от районния съд парична гаранция е
определена за внасяне не по отношение на един ищец, за да е непосилна, а по
отношение на четирима ищци. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че
обжалваното определение на районния съд, с което е допуснато обезпечението на
бъдещите искове при условие, че бъде внесена гаранция, съобразена по размер с
практиката на съдилищата и конкретните обстоятелства е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 2058/ 27. 06. 2016 г. по
гр. д. № 1082/ 2016 г. по описа на
Разградския районен съд , в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 29 732, 50
лв. на осн. чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, вносима от А.М.К., Ф.А.К., С.К.К.,
действаща за себе си и като законен представител на малолетното дете С. Иидириз
А..
Определението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.