О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…
 

Разград
 
 


10.VІІІ.2016
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                                   

  10.VІІІ.
 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

ЕМИЛ СТОЕВ

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

 
 
                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева           

2016
 

    №184
 

Ч. в.  гражданско

 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производство по реда на чл.396 във вр. с чл.274ГПК.

            С Определение №431/27.VІІ.2016г. по ч.гр.д. №612  по описа му за 2016г., състав на ИРС   е оставил без уважение молбата на Л.П.Т., сезираща  го  с производство по чл.390ГПК  -  за обезпечаване на бъдещ иск, предявим  от молителя Т.   срещу Д.И.Д. иск, за реализиране на  неустойка от 3 000,00лв., договорена в обезщетение за неизпълнение на поето по предварителен договор задължение за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. Като мярка, целяща да обезпечи дъжимото му се по бъдещия иск изпълнение, молителят е посочил „запор върху вземане”, визирайки дължимото от него и присъдено в полза на ответника с  постановеното  по  воденото между тях гр.д.№655/2015 по опис на ИРС Решение №251/2.VІІ.2016г..

       В основание на отказа си да допусне обепечението, първостепенният съд е мотивирал - липса на доказателства, удостоверяващи твърдяната от молителя финансова невъзможност на ответника по бъдещия иск и недопустимост на заявената в обезпечение мярка. С налагането на която, на практика молителят не цели изпълнение на решението по бъдещия иск, а осуетяване

на дължимото от него към ответника изпълнение на постановеното с Решение №251/2.VІІ.2016г. по    гр.д.№655/2015   на ИРС.

         Недоволен, Л.П.Т. обжалва    Определение №431/27.VІІ.2016г. по ч.гр.д. №612/2016г на ИРС, с което молбата му, за обезпечаване на бъдещия иск с посочената  в нея обезпечителна мярка, е оставена без уважение.  Моли за отмяната му като необосновано и незаконосъобразно постановен съдебен акт. Счита интереса си от обезпечението за достатъчно доказан, тъй като напредналата възраст на ответника по бъдещия иск е факт, сам по себе си обосноваващ  извод за недостатъчност на доходите му, респ.   за  взираната в чл.391 ГПК в основание за  допускане на обезпечението-невъзможност да осъществи правата      си по бъдещо предявимия и евентуално основателен иск. Намира за  пропуск на съда, непредоставената му от последния възможност   за ангажиране на доказателства в тази насока. Счита, че изводите на първоинстанционния съд, относно недоустимост на  претендираната в обезпечение мярка, са   извън обхвата на дължимата по чл.393ГПК преценка за допускане на обезпечението.

 Като подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК, от надлежна  и легитимираща  правен интерес от обжалване на определението страна, частната жалба е процесуално допустима.                        

 Разгледана по същество е неоснователна.

            При формирането на изводите си първоинстанцшионният съд е взел предвид всички относими обстоятелства. Според правилото на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Освен тези, кумулативно изискуеми се предпоставки, съдът следва да съобрази още дали исканата обезпечителна мярка е съответна на обезпечителната нужда.  Отсъствието на някоя от тези предпоставки не е въпрос по редовността на молбата, респ. за процесуалната допустимост на обезпечителното производство, а касае основателността на същото. В този смисъл и съответно на задължителната за съдилищата практика на ВКС, противно на релевираното в основание за отмяна на обжалваното определение, в производството по чл.390 ГПК съдът не дължи указания за депозиране на доказателства, обосноваващи евентуалната основателност на бъдещо предявимия иск. Ноторно е, че на този си етап, обезпечителното произвдство няма състезателен характер. 

                В приложение към молбата си по чл.390ГПК, жалбоподателят е депозирал заверен препис от предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен с ответника по бъдещия иск. Доказателства, от които да следва, че с влязъл в сила съдебен акт последният, като продавач по сделката   е бил признат за неизправна по същата  страна, жалбоподателят не е представил. Не е приложено решението, на което позовава твърдението си за неизправността на бъдещия ответник, както и доказателства за влизането му в сила. В диспозитив на цитраното решение  се твърди произнасяне, с което съдът е обявил за окончателен, сключения между страните по бъдещия иск  предварителен договор за продажба на недвижим имот . При служебно извършена от настоящия състав  справка с установи, че  в реквизит на същото, в съответствие със задълженията си по чл.362 ал.2 ГПК решаващия в производството по чл.19, ал.3 ГПК състав на ИРС е осъдил натоящия жалбоподател да заплати за цена на придобития в собственост недвижим имот сумата от 5 300,00лв. в двуседмичен срок от влизането му в сила. Като купувач на имота същият е осъден и със заплащане на седващите се по придобиването на собствеността местни и нотариални данъци и такси.

При така установената фактическа обстановка, правилно и съответно на доказателствата, първоинстанционният съд е отказал предявената в обезпечение мярка като недопустима и несъответна на заявената с бъдещо предявимия иск защита.   Недопустимо и най –вече, не в свой интерес, с претендираната обепечителна мярка  жалоподателят цели осуетяване на дължимото от него и в полза на ответника изпълнение на постановеното с Р.№252/2.ІІ.2016 по гр.д№655/2015 на ИРС. Законово регламентирано е, че неизпълнението на   дължимото по съдебно обявения за окончателен предварителен договор пащане на цената за придобития в собственост недвижим имот, е основание за обезсилване на решението. Последица, която съдът в това производство изрично е разяснил на жалбоподателя с постановеното в диспозитив на решението си.  С исканата мярка жалбоподателят иска възпиране на бъдещия ответник от действя на разпореждане с вземане, което по силата на съдебен акт му дължи и което не е престирал.

Обезпечителните възбрани и запори, вкл. и върху вземания на ответника по бъдещия иск, пораждат една присъща за тях и изгодна за ищеца последица: те го правят присъединен кредитор при насочено върху запорираното или възбранено право принудително ипълнение от друг кредитор. Ще рече, че до доказване основателността  на бъдещия си иск, ответникът няма да има правото  да реализира съебно присъденото и дължимо му се от ищеца вземане    по съдебно обявената за окончателна сделка на разпореждане с недвижим имот. Като същевременно с претендираната в обезпечение мярка жалбоподателят, като ищец по бъдещия иск ще бъде едновременно длъжник по запорираното вземане и кредитор по същото. Налице ще е едно недопустимо сливане на качества в образуваното по   изпълнение на обезпечителната  заповед производство.

Допустимостта на заявената в обезпечение мярка предполага вземане, чуждо на отношенията между страните в обезпечителното производство.

В допълнение към изложените в този смисъл и споделени от настоящата инстанция, правни и фактически доводи на първостепенния съд , следва да се посочи че от приложените към молбата доказателства не следва извод и за евентуална основателност на бъдещо предявимия по чл.92  ЗЗД иск, което по см. а чл.391ГПК е задължителна и обосноаваща интереса от оезпеенито предпоставка.  

Именно от изхождащите от жалбоподателя доказателства се следва извод за обективирана от негова страна неизправност като страна по сключения с бъдещия ответник предварителен  договор.   

 Процесинят договор е сключен межу страните н 17.ІІ.2015г. В реквизит на същя са предвидени клаузи, позволяващи квалифицирането му като предварителен договор/обещание/ за покупо-продажба на недвижим имот.  В каеството си на продавач, ответникът по бъдещия иск се е задължил да прехвърлии на жалбоподателя собствения сиземеделски имот рещу насрещно дължима му се от последния цена в размер на 6 000,00лв.  С подписвне на договор страните по същия са волеизявили, че част от договорената за имота цена -700,00лв. е била заплатена от жалбоподателя на датата на сключването му. Разликата от 5 300,00лв. същият се е задължил да изплати „ до 1.ІХ.2015г.”. Сключването на окончателния договор е предвидено на последваща датата на ллащането дата-30.ІХ.2015г.

В раздел ІІІ, т.2 от договора, страните по същия са предвидили, че „Ако, след 30.ІХ.2015г. собствеността върху имота не е прехвърлена И СЛЕД поканаа, отправена от изправната до неизправната страна”, то продавача рпо същата има право „да задържи като неусойка 3 000,00лв.от ПОЛУЧЕНАТА СУМА. А, ако, не е получил такава да я претендира.

  В право  на жалбоподателя като купувач  и изправна по сделката страна, със същата договорна клауза е предвиено, че има право да получи „дадената сума, както и неустойка в същия размер”.

   Тълкувано по правилата на чл.20 ЗЗД, относимо на поетите със сключване на   договора права и задължения, съдържимото се в тази клауза сочи неустойката в право на изправна по договора страна. Каквото качество, предвид неизпълненото на падеж  плащане на договорената за имота цена, жалбоподателят не притежава. Осен това, според съдържимото се в тази клауза, правото на неустойка  е обвързано освен с изтичане на предвидената в договора дата за окончателното му сключване-30.ІХ.2015 и с едно   допълнително условие – изрично отправена от изправната страна писмена покана за сключването на окончателния договор. Твърдян от жалоподателя е факта, че окончателното сключване на договор не е станало доброволно, а по съдебен ред след предявен от него иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Както бе посочено по горе, в диспозитив на постановеното по същество на този иск решение, жалбоподателя е осъден да изпълни насрещно поетото по предварителния договор задължение. Което ще рече, че до дата на постановяването му, същит е обекитвирал качеството си на неизправна по предварителния договор страна.   

И не на послено място. От съдържимото  се в тази договорна клауза се следва за установено,  че  заявената по бъдещо предявимия иск сума от 3 000,0лв. е договорена в право на продавача. Следващата се в обезщетение на купувача неустойка, в случай, че е изправна по този договор стран, е договорена в размера на „дадената” сума.

  Обобщавайки изложеното, съдът намира, че с приложените към молбата му по чл.390 ГПК доказателства, жалбоподателят не само не установява, но и опровергава евентуалната осноателност на бъдещо прдявимия от него иск.

По изложените съображения, в този си състав съдът намира жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея определение за правилно, обосновано и   законосъобразно постановен съдебен акт.   

                По тези мотиви,

              

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ОСТАВЯ без уважение жалбата на Л.П. Т.,ЕГН**********,***    против  Определение №431/27.VІІ.2016г. по ч.гр.д. №612/2016  по опис    на ИРС.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                       2 .