ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Разград 21.11.2016 г.
Разградски окръжен съд на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
гр. дело № 191 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 2 от ГПК
Постъпила е искова молба вх. № 3551 / 24.08.2016 г., подадена от Р.И.Н., И.Р.И. и П.Р.И., всички наследници на К.П. И., чрез пълномощник адв. Е.Б., против адв. Е.И.К., с която всеки един от тримата ищци предявил частичен иск от по 25 100 лв. от по 120 000 лв., съставляващ търсено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубена възможност всеки от ищците да получи застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на К.П. И. – съпруга на първия от ищците и майка на втория и третия ищец ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 28.11.2008г. – датата на настъпване на вредата, до окончателното изплащане на сумата. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че смъртта на наследодателката им е настъпила при ПТП в Румъния, виновният водач на МПС е осъден с влязла в сила присъда на румънски съд, а автомобилът му е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при “UNITA VIENA INSURANS GRUO SC ” ROMANIA, с кореспондент в България ЗК ”БЪЛГАРСКИ ИМОТИ ” АД.
Ищците сключили договори с ответника, упражняващ адвокатска професия, по силата на който Е.К. поела задължение да ги консултира и подпомага във връзка с получаване на обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди по повод настъпилото ПТП.
В изпълнение на сключените договори и
дадените й пълномощия, на 10.02.2012 г. ответницата входирала искова молба в
ОС-Разград срещу виновния за ПТП водач – румънския гражданин С. Г. С. По
молбата е образувано гр. дело № 45 /
Едва на 23.08.2013 г. – три месеца преди изтичане на 5-годишния давностен срок ищците били поканени от ответника в офиса й в гр. Исперих, където били поощрени да прекратят взаимоотношенията си с нея и да подпишат договор с О. К., който да продължи действията й.
Ищците твърдят, че ответницата е водила / или по-скоро се опитала да води/ дело срещу виновния за ПТП водач, вместо срещу застрахователната компания по застраховка “ Гражданска отговорност“. Явно непознавайки европейското законодателство и в него противоречие, делото е заведено в Р България и така ответницата е загубила ценно време за да се бори срещу нещо , явяващо се безспорно, вместо да предприеме действия срещу съответната застрахователна компания. Поради непредставяне на каквато и да било информация от ответницата, не ставало ясно и какво точно е правила през периода от 15.10.2012 г. / от която дата е Определението на ВКС/, до 23.08.2013 г., когато бил проведен разговора с ищците, и това само три месеца преди изтичане на 5-годишния давностен срок и предлагайки на ищците услуги на лице без юридическо образование. Ищците сочат в исковата молба конкретните правни норми от Закона за адвокатурата, които считат, че ответникът, в качеството си на упълномощен адвокат, е нарушил, като твърдят, че по този начин ответника - адв.К. - не е успяла да защити техните права и интереси и с действията си преклудирала възможността да получат дължимото им се застрахователно обезщетение от застрахователното дружество на виновния водач. Считат, че с оглед съдебната практика това обезщетение би било в размер на по минимум 120 000 лв. за всеки един от ищците. С исковата молба са предявени частични искове в размер от по 25 100 лв. за всеки един от ищците, като част от пълния размер на така посочените обезщетения от по 120 000 лв. за всеки един от ищците.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът Е.И.К. депозира писмен отговор вх. № 4616 / 10.11.2016 г., в който излага твърдение за нередовност на исковата молба поради непосочване на вида претендирана отговорност – договорна или деликтна, действията или бездействията, с кои действия и с кои бездействия е причинена вреда, как са определени размерите на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, кое е деянието, неговата противоправност, вината на дееца и начина на определяне на причинно-следствената връзка между него и претърпените от ищците имуществени вреди.
На следващо място ответника е направил възражение за местна подсъдност на делото. Счита, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд, а не на Разградски окръжен съд, тъй като постоянният адрес на ответника е в гр. варна, за което е представено удостоверение. Прави се искане за прекратяване на делото пред ОС-Разград и изпращането му на ОС-Варна по компетентност.
Изложено е становище и по допустимостта и основателността на предявените искове. Направени са възражения по представените от ищците доказателства.
Разградският окръжен съд намери възражението на ответника за неподсъдност на делото пред сезирания съд за основателно. Съгласно чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Видно от приложеното удостоверение за постоянен адрес, постоянният адрес на ответника Е.И.К. ***. Ответника не е юридическо лице, а лице упражняващо адвокатска практика, като член на АК-Силистра. В исковата молба е посочен адрес на ответника – кантората на адв. К. ***. Съгласно чл. 40, ал. 6 от Закона за адвокатурата, адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на Адвокатската колегия чийто член е, т.е. адв. К. не е длъжна да има кантора в гр. Исперих, който като населено място попада в района на АК-Разград.
С оглед на горното и предвид обстоятелството, че постоянният адрес на ответника е в гр. Варна, на основание чл. 118, ал. 2 вр. с чл. 105 от ГПК, производството по делото пред ОС-Разград следва да бъде прекратено, а същото изпратено на ОС-Варна, по правилата за общата местна подсъдност.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело
№ 191 /
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на ОС-Варна.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му, пред Варненски апелативен съд.
Съдия: