ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……… / 16.09.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На дванадесети септември, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Ч.в.гр.д. № 193 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.122 ГПК в.в. с чл.52 в.в. с чл.49 ал.1 ЗН.

Ф.И.Ф. от гр.Варна е подал заявление до РС Варна с вх. № 40049 / 29.07.2016г., с която заявява, че се отказва от наследството на своя баща Иван Ф. Кръстев, б.ж. на гр.Варна, починал на 23.06.2016г. Моли съда да впише отказа в особената книга и да му издаде удостоверение за горното обстоятелство.

С определение № 8244 / 29.07.2016г. по гр.д. № 8937 / 2016г. РС Варна е приел,че не е компетентен да разгледа молбата, защото компетентността се определя от мястото на откриване на наследството, а последното се определя от мястото на смъртта, което в случая е гр.Разград. Съдът е прекратил производството и е изпратил делото на РС Разград.

С определение № 2673 / 22.08.2016г., постановено по гр.д. № 1644 / 2016г., Районен съд Разград е отказал да разгледа молбата поради липса на компетентност и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.122 ГПК. Съдът е приел, че компетентен да се произнесе по молба за отказ от наследство е съдът по постоянния адрес на наследодателя, който е установен в гр.Варна. Изложил е аргументи, свързани с приложението на чл.1 ЗН и чл.93 ЗГР.

Окръжен съд Разград, след преценка на събраните доказателства счита, че компетентен да разгледа молбата по чл.52 в.в. с чл.49 ал.1 ЗН е Районен съд Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл.49 ал.1 и се вписва по същия ред, а съгласно чл.49 ал.1 ЗН изявлението за приемане на наследство следва да се направи пред районния съд, в чийто район е открито наследството. Това е мястото на последното местожителство на умрелия, съобразно разпоредбата на чл.1 ЗН. Терминът местожителство към настоящия момент е загубил правно значение след отмяната на чл.7 ЗЛС и регламентацията на адресната регистрация в гл.ІV на ЗГР, в сила от 1.01.2000г. Макар и все още да се използва в някои нормативни актове след 2000г., вкл. и в чл.1 ЗН, терминът местожителство следва да се тълкува и прилага съобразно смисъла, вложен в текста на съществувалата към установяването му норма на чл.7 /отм./ ЗЛС и актуалните понятия, съдържащи се в чл. 89 и сл.ЗГР.

Съгласно чл.7 /отм./ ЗЛС местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място, в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено. Режимът е разрешителен и като последица лицето става жител на съответното населено място, като се установява трайна административна връзка с това място.

След 2000 г. със ЗГР се въвеждат понятията адрес – чл.89, постоянен и настоящ адрес – чл. 93 и чл. 94. Режимът е регистрационен. Със закона се приемат два вида връзки със съответната територия: постоянен адрес – това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението и настоящ адрес, на който лицето живее. Разликата е в интензивността на установената връзка с така определеното място. Съгласно чл.93 ал.5 ЗГР, постоянният адрес е този за кореспонденция на гражданите с органите на държавната власт и местното самоуправление, а съгласно ал.6 от същия член служи и за упражняване на права и ползване на услуги в определени случаи. Настоящият адрес, макар също да е свързан с регистриране на гражданите в регистрите на населението, отразява единствено временното местонахождение на съответния адрес и актуалното пребиваване.

При горните съображения настоящият състав приема, че в разпоредбата на чл.1 ЗН под последно местожителство следва да се има пред вид последният постоянен адрес на починалия. В случая постоянният адрес на наследодателя преди неговата смърт е в гр.Варна. Предвид горните изводи, фактът, че настоящият му адрес е в гр.Разград, е правноирелевантен за повдигнатия спор.

Аргументът на РС Варна, че мястото на откриване на наследството е мястото на смъртта на наследодателя, не намира опора в закона, поради което е незаконосъобразен.

По изложените съображения, компетентен да разгледа заявлението за отказ от наследство, подадена от Ф.И.Ф., е Районен съд Варна, на когото делото следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Компетентен да разгледа заявление с вх. № 40049 / 29.07.2016г., подадено от Ф.И.Ф. за отказ от наследството, останало от неговия баща Иван Ф. Кръстев, б.ж. на гр.Варна, починал на 23.06.2016г., е Районен съд Варна.

Делото да се изпрати на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати за сведение на РС Разград и заявителя Ф.Ф..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.