О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
17.ІХ.2016г. Разградски окръжен
година Град
2016
съд
17.ІХ.
закрито
На Година
ЛАЗАР МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
ч. в.гр.
2016 №198
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Проиводство по чл. 274
-277 от ГПК
във вр.с чл. 577, ал. 1 от
ГПК
Образувано е по
частна жалба на "Варнафарма-М”ООД ЕИК103789484, със седалище и адрес на управление
гр.София1838,
район Кремиковци, местност
„Япаджа”№6.
против Определение №65/19.VІІІ.2016г
на Съдия по вписванията при РС-Разград, с което е отказано вписване на Анекс от
17.VІІІ.2016г. към сключен межд „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК131324923 и
„Разградфарма”ООД, ЕИК116555588 Догор за наем на недвижим имот с търговско предназначение-магазин №30, с
идентификатор 61710.504.175.І, изграден като самостоятелен обект в
поземлен имот с идентификатор 61710.504.175 по действащи КККР на гр.Разград, който договор е вписан под № 1888, т.2, акт
№178/15.ІV.2011г. на СВп при
РРС.
В жалбата се
навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение, с което, за да откаже вписването на анекса, съдия по вписванията е приел,
че същият не е сред подлежащите на вписване актове(чл.4”е”ПВп) и че внесената
за вписването му д.т е несъответна на
изискуемата се за редовността му(чл.6ПвВп).
На релевираните основания се иска отмяна на обжалвания акт и постановяване на
определение, задължаващо съдия по вписванията с
вписването на анекса , със
сключване на който жалбоподателят твърди, че замества първоначания наемател на
обекта при нои условия относно срока на наемния договор и размера на
договорената за полването на обекта наемна цена.
Като обсъди доводите в
жалбата и доказателствата по делото, съдъгт намира за установено
следното: Жалбата е подадена в
срок, от
легитимирана страна и против обжалваемо по чл. 577 от ГПК определение.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
По молба
вх.№3959/19.VІІІ.2016г. на нотариус Р.Иванова, рег.№378 и р-н на действие при
РРС, пред СлВп е образувано
производство за вписване Анекс от 17.VІІІ.2016г. към сключен межд „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ”ООД, ЕИК131324923 и „Разградфарма”ООД, ЕИК116555588 Догор за наем на недвижим
имот с търговско предназначение-магазин
№30, с идентификатор 61710.504.175.І, изграден като самостоятелен обект в поземлен имот с идентификатор
61710.504.175 по действащи КККР на
гр.Разград, който договор е вписан под № 1888, т.2, акт
№178/15.ІV.2011г. на СВп при
РРС. В реквизит и съдържание на предосавения за
вписване Анекс е посочено, че по споразумение, постигнато между първоначалните страни по наемния
договор и жалбоподателя, последният „замества”
„Разградфарма”ООД като наемател като договореният за действието му срок
до 2018г. се продължава до 2013г., а рамерът на месечно дължимата наемна цена
се увеличава от 5,50евро/ на 1 кнв.м. се увеличава на 7,81 евро на кв.м.
В
основание за отказа си, съдията по
вписванията е
приел, че депозирания за вписване анекс не е сред подежащите на вписване
по см. на чл.4”е”ПВп актове и действия и че доказано внесения размер на
следващата се за вписването му държавнатакса не е съответен на заявения за
вписване материален интерес. Като в мотиви на отказа е посочил, че на практика, в съдържание и
реквизити (страни, цена и срок) анекса сочи на договор,
различен от вече вписания такъв.
От фактическа страна се установява, че съгласно сключен на на 16.ІІІ.2011г.
Договор, „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД
предоставя на „РАЗГРАФАРМА”ООД „за
временно и възмездно ползване” за срок до 2018г., собственият си недвижим имот–
магазин №30, с
идентификатор 61710.504.175.І, изграден като самостоятелен обект в поземлен имот с идентификатор
61710.504.175 по действащи КККР на
гр.Разград Договорът е сключен за срок до 2018г. ,
считано от... Договорът е сключен в писмена форма,
с извършено
на 4.ІV.2011г. внотариално удостоверяване на подписите под №02991 по рег. опис
на нотариус Калоянова с рег.№200 и р-н на действие при СРС. Съотетно на
предвиденото в чл.112,б.”е”ЗС, като сключен за срок над една година, договорът
е бил вписан под № 1888, т.2, акт
№178/15.ІV.2011г. на СВп при РРС.
На 19.VІІІ.2016 г. е
направено искане за вписване на акт, подписан от
жалбоподателя „ВАРНАФАРМА” като страна, „заместваща” със съгласието на
страните, наемателя по вече вписания
наемен договор. Като с молбата, депозирания за вписване акт е заявен като анекс към
вече вписания под №
1888, т.2, акт №178/15.ІV.2011г. на СВп при РРС
наемен договор. Към молбата за
вписването на анекса е приложена
разписка, доказваща внесена за
вписването му д.т. от 10,00лв.
От съдържанието и
реквизитите на анекса е видно, че се касае за
сключен с жалбоподателя наемен договор за срок до 16.ІІІ.2023г. при
изрично и тристранно подписана клауза, за встъпването му в правата и задълженията
на наемателя по първоначлния наемен договор, считано от 16.ІІІ.2011г.
Договорена е и нова наемна цена.
По делото е безспорно,
че се касае за правно регламентираното в част VІ ГПК Охранително производство.
В едно охранително
безспорно производство, съдията по вписванията не следва да
обсъжда правата и задълженията на страните по договора за наем. Съдията по
вписванията може да откаже вписването на акта само ако същият не подлежи на
вписване съгласно изискванията на чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от
правилника или няма предвиденото в чл. 6 съдържание.
Нормата на чл. 569 от ГПК
определя нотариалните производства, по които се извършват съответни действия.
Договорите за наем, сключени за срок по дълъг
от една година, по регл. на чл112 ЗС подлежат задължително на вписване.
Вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на трети
лица и е предвидено в защита на наемателя.
Заявеният за
вписване „анекс” съответства изцяло на разпоредбите на чл. 112, б. "е" от ЗС и чл. 4, б. "е" от ПВ.
Сключеният от
жалбоподателя „Анекс” се преценява от
съда като акт, подлежащ на вписване. Извършен е в изискуемата от закона
писмена форма за действителност с нотариално удостоверяване на подписи и
съдържание, което съответства на чл. 6 от Правилника за
вписванията. Скючен е с нов наемател, различен от наемателя по вече
вписания наемен договор. В този смисъл, съдията по вписванията е бил в
правомощията си да прецени дали депозираноият за вписване акт е договор или
анекс към договор. В какъвто смисъл същият е изложил и мотиви към обжалвания
отказ.
Изхождайки именно от целта на вписването, а именно - да охрани интересите на наемателя, съдът
намира, че по отношение на жалбоподателя в това му качество е налице интерес от
вписването. Вписване на наемния договор,
за да бъде противопоставим на трети лица и да се
охранят интересите на наемателя за срока на действието му се следва и в случаите, когато е продължен срокът му
на действие(какъвто е конкретния случай) . Така изложените, в основание за
отказа за вписването мотиви, не се споделят от състава на съда.
Законосъобразно обаче,
отчитайки обективирания с акта
материален интерес, съдията по вписванията е отказал вписването му поради
несъответствие с изисванията на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията . Цената на
депозирания за вписване акт е указана изрично в съдържанието му, поради което и
дължимата се за вписването му държавна такса се следва в размер на 0,1% върху
цената . Т.е., действително дължимата се държавна такса е в размер надвишаващ
начително доказано внесената такава в размер на 10,00лв. В този си размер
гтаксата е достатъчна и дължима само ако
в подлежащия на вписване акт няма указана цена.
С ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013
г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК
е неприложима в производство по вписване на актове относно недвижими имоти. В
хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е
длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписвания, без да
може да дава указания за отстраняване на нередовността.
По
изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Определението,
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението.