ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 14.10.2016 г.

Разградски окръжен съд на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 207 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба, подадена от “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД гр. София, ЕИК 130697606, чрез юрк. Т.Д.Б., против Определение от 12.08.2016 г. по гр. дело № 591 / 2016 г. по описа на РС-Исперих, с което е оставена без уважение молбата на “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД, за допълване на издадена по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в нея бъде отразено претендираното юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв., като недопустима. В жалбата са излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че в случая липсва каквото и да било произнасяне по искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата по чл. 248, за допълване на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта за разноските. Претендират се разноски за настоящата инстанция в размер на 15.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и развитите от жалбоподателя съображения намери следното:

Районен съд е сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД, по което е образувано ч.гр. дело № 591 / 2016 г. по описа на РС-Разград. В заявлението освен претенцията на главница и лихви е направено и искане за присъждане на разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лв. за държавна такса и в размер на 300.00 лв. за юрисконсулско възнаграждение. С разпореждане от 22.07.2016 г. съдът уважил заявлението, като присъдил разноски в размер на 25.00 лв. за държавна такса, но не и разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

С нарочна молба до съда, взискателят поискал издаване на допълнителна заповед за изпълнение и допълнителен изпълнителен лист за юрисконсулското възнаграждение, която с обжалваното определение е оставена без уважение, поради недопустимост.

На насрещната страна А.В.Й. не е изпращан препис от молбата на взискателя за издаване на допълнителна заповед за изпълнение. Не е изпращан и препис от частната жалба.

При наличие на предпоставките на чл.229,т.6 от ГПК за спиране на производството по делото, предвид предмета на частната жалба,посочен по-горе, съобразявайки образуваното конституционно дело № 3 / 2016 г., Конституционният съд на РБ, ОС-Разград, с определение № 861 / 20.09.2016 г., спря производството по делото.

След постановяване на Решение № 10 8 29.09.2014 г. на КС на РБ, с разпореждане от 14.10.2016 г. производството по делото е възобновено, поради отпадане на пречката за спирането му.

След преценка на доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства съдът намери, частната жалба за допустима,а по същество и за основателна по следните съображения:

Видно от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД срещу длъжника А.В.Й., по което е образувано ч.гр. дело № 591 / 2016 г. по описа на РС-Исперих, същото е изготвено от пълномощник-юрисконсулт Даниела Иванова Въчева, с приложено пълномощно. В заявлението освен претенцията за главница и лихви е направено и искане за присъждане на разноски по заповедното производство в размер на 25 лв. - държавна такса и в размер на 300.00 лв. - юрисконсулско възнаграждение. С разпореждане от 22.07.2016 г. съдът уважил заявлението, като присъдил разноски в размер на 25.00 лв., т.е заплатената държавна такса, но не и такива, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лв., като не изложил мотиви защо същите не следва да бъдат присъждани в полза на заявителя.

С молба от 08.08.2016 г. заявителя, чрез юрисконсулт Даниела Въчева, подал молба с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на заповедта за изпълнение, с присъждане на разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът постановил атакуваното определение, в което приел, че молбата по чл. 248 от ГПК се явява недопустима, предвид наличието на друг правен ред за атакуване на заповедта в частта за разноските, но по същество се произнесъл по нейната основателност и я оставил без уважение.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. В същото е посочено, че по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.

С оглед гореизложеното разграничение между двете хипотези на промяна на постановения съдебен акт, в частта му относно разноските, в конкретния случай, съдът приема, че РС-Исперих е бил сезиран с молба за изменение на постановеното разпореждане, в частта досежно разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК, а не за допълване на същото в тази част.

В конкретния случай, съдът констатира, че първоинстанционният съд в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 591/2016 г. не се е произнесъл по искането за разноските за юрисконсулско възнаграждение, тъй като не е изложил мотиви, касаещи тази именно претенция, както и диспозитив за присъждането им или съответен отказ.

Следователно, в настоящия случай, заинтересуваната страна правилно е упражнила правото си по чл. 248 от ГПК. Същата е била представлявана в заповедното производство от юрисконсулт и за това представителство се дължи от длъжника възнаграждение в размер на 300 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение от 12.08.2016 г.,постановено по ч. гр. дело №591 / 2016 г. на по описа на РС-Исперих и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ДОПЪЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 22.07.2016 г. по ч. гр.д. № 591 / 2016 г по описа на РС-Исперих, в следния смисъл:

ОСЪЖДА А.В.Й., ЕГН ********** с адрес *** за заплати на “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.