ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

14.10.2016 год., гр.Разград

Разградски окръжен съд

На четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година

В закритото съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдията Валентина Димитрова

в.ч.гр.д № 208 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е частна жалба, подадена от “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД гр. София, ЕИК 130697606, чрез юрк. Т.Д.Б., против Определение от 12.08.2016 г. по гр. дело № 592 / 2016 г. по описа на РС-Исперих, с което е оставена без уважение молбата на “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД, за допълване на издадена по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в нея бъде отразено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.Излагат доводи за неправилност на атакуваното определение. Жалбоподателят счита, че при постановяване на разпореждането липсва каквото и да било произнасяне по искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата по чл. 248, за допълване на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта за разноските. Претендират се разноски за настоящата инстанция в размер на 15.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и наведеното в жалбата, намери за установено следното:

Районен съд е сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД срещу длъжника О.А.Б., по което е образувано ч.гр. дело № 592 / 2016 г. по описа на РС-Исперих.В заявлението освен претенцията за главница и лихви е направено и искане за присъждане на разноски по заповедното производство в размер на 77.65 лв.-държавна такса и в размер на 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 22.07.2016 г. съдът уважил заявлението, като присъдил разноски в размер на 77.65 лв.,т.е заплатената държавна такса, но не и разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

С нарочна молба заявителят,сега жалбоподател поискал издаване на допълнителна заповед за изпълнение и допълнителен изпълнителен лист за юрисконсулско възнаграждение.

ИРС е постановил атакуваното определение,с което намирайки молбата за недопустима я оставил без уважение.

При наличие на предпоставките на чл.229,т.6 от ГПК за спиране на производството по делото,предвид предмета на частната жалба,посочен по-горе,съобразявайки образуваното конституционно дело № 3/2016 г., Конституционният съд на РБ, РОС с определение от 21.09.2016г. е спрял производството по делото.

КС на РБ на 30.09.2016г. постанови решение с което отхвърли искането на Омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.78, ал.8 от ГПК.

Производството по делото е възобновено с нарочно определение от 14.10.2016г. и се следва произнасяне по същество на депозираната частна жалба.

РОС намира, че същата е допустима,а по същество и основателна по следните съображения:

Видно от сезиращото РС Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД срещу длъжника О.А.Б., по което е образувано ч.гр. дело № 592 / 2016 г. по описа на РС-Исперих, същото е изготвено от пълномощник юрисконсулт Даниела Въчева,с приложено пълномощно.В заявлението освен претенцията за главница и лихви е направено и искане за присъждане на разноски по заповедното производство в размер на 77.65 лв.-държавна такса и в размер на 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 22.07.2016 г. съдът уважил заявлението, като присъдил разноски в размер на 77.65 лв.,т.е заплатената държавна такса, но не и такива,представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.,като не е изложил мотиви защо същите не следва да бъдат присъждани в полза на заявителя.

На 05.08.2016г. последният подал чрез юрисконсулт Даниела Въчева молба с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на заповедта за изпълнение ,с присъждане на разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.РС постановил атакуваното определение,в което приел,че молбата по чл.248 от ГПК се явява недопустима,предвид наличието на друг правен ред за атакуване на заповедта в частта за разноските,но по същество се произнесъл по нейната основателност и я оставил без уважение.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. В същото е посочено, че по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.

С оглед гореизложеното разграничение между двете хипотези на промяна на постановения съдебен акт, в частта му относно разноските, в конкретния случай, съдът приема, че ИРС е бил сезиран с молба за изменение на постановеното разпореждане, в частта досежно разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК, а не за допълване на същото в тази част.

В конкретния случай, съдът констатира, че ИРС в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 592/2016 г. не се е произнесъл по искането за разноските за юрисконсултско възнаграждение,тъй като не е изложил мотиви ,касаещи тази именно претенция,както и диспозитив за присъждането им или съответен отказ.

Следователно, в настоящия случай, заинтересуваната страна правилно е упражнила правото си по чл.248 от ГПК.Същата е била представлявана в заповедното производство от юрисконсулт и за това представителство се дължи от длъжника възнаграждение в размер на 300 лв.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение от 12.08.2016г.,постановено по гр.дело №592/16г. на по описа на Исперихски РС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ДОПЪЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена на 22.07.2016г. по гр.д. № 592/16 г на ИРС, в следния смисъл:

ОСЪЖДА О.А.Б., ЕГН-********** *** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Фьйненс“ ЕАД сумата от 300/триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.