О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

26.ІХ.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

26.ІХ.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№212

в.ч.гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, пр. 2 ГПК.

С определение № 194/22.VІІ.2016г. по гр.д.№340 по описа му за 2016г., състав на КРС на осн. чл.126, ал. 2 СК е разпоредил изземване на малолетните Патрик Станиславов Т. и Р. С. Т. от дома на техния дядо по майчина линия - К.Г.П. и връщането им по административен ред на техния баща – С.Т. П.

Недоволен от така постановения съдебен акт, К.Г.П. обжалва същия като незаконосъобразен, необоснован и неотчитащ в пълна степен интересите на децата. Твърди наличие на причини, предпоставящи прилагане на визираното в ал. 3 на чл.126 СК изключение от правилото, разпореждащо местоживеенето на малолетните деца като такова при техния единствено жив родител. На релвираните основания моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В законоустановения и предоставен за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор, с подаването на който оспорва основателността й и моли за потвъждаване на определението като правилно, обосновно и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подаден в сорк, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неонователна.

Първоинстанционният съд е приел, че децата са родени от фактическото съжителство на молителя П. и М. К. П., починала на 16.VІІ.2016г. дъщеря на жалбоподателя. През мз.VІ. на 2016г. родителите на децата се разделили и те останали да живеят заедно със своята майка в дома на нейния баща, находящ се в гр.Ветово.

Местоживеенето на децата следва това на родителите им. Съгласно чл. 126, ал. 1 СК, родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно. За обезпечаване на това правно положение в  чл. 126, ал. 2 СК е предвиден административен ред за изземване на дете, което не живее с родителите си. Текстът на  чл. 126, ал. 2 СК следва да се тълкува систематично, във връзка с чл. 126, ал. 1 и чл. 125 СК, тъй като буквалното тълкуване води до неправилен извод за по-тясно прилагане на административния ред за изземване на дете, отколкото е имал предвид законодателят.

Според чл. 125, ал. 1 СК, право и задължение на родителя е да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование, лични и имуществени интереси. Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му - чл. 125, ал. 2 СК. Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете - чл. 125, ал. 3 СК.

На уредените в чл. 125 СК задължения на родителя, отговаря правото на детето да бъде отглеждано и възпитано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие - чл. 124, ал. 1 СК.

След като майката на децата е починала, за бащата възниква интерес да приведе местоживеенето им в съответствие с чл. 126, ал. 1 СК, а не да разрешава спор за местоживеенето и за упражняването на родителските права. В случая спорът не е между родители, а между бащата и трето лице, затова приложимият ред е чл. 126, ал. 2 СК. В хода на това производство не се преценяват родителските качества, режим на лични отношения и предпоставки, налагащи отглеждането на децата при трети лица.

Дядото на децата има право на лични отношения с тях - чл. 128 СК, но не и правата и задълженията по чл. 125 и чл. 126, ал. 1 СК. От връзката между  чл. 126, ал. 2 СК и чл. 124, чл. 125 и чл. 126, ал. 1 СК следва, че административният ред за изземване на дете се прилага не само в тясната хипотеза, когато то се е отклонило или е било отклонено от местоживеенето си, но и в тези случаи, при които местоживеенето е запазено, но е нарушено изискването и правното положение детето да живее с родителите си или с единия от тях. В настоящия случай, след като малолетните деца са останали да живеят само със своя дядо по майчина линия, бащата е в правото си да изиска от съда връщането им по  чл. 126, ал. 2 СК.

Правилно първоинстанционният съд е уважил това искане, привеждайки фактическото състояние в съответствие с правно установеното.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, подадената от К.Г.П. ч. жалба против Определение № 194/22.VІІ.2016г. по гр.д.№340/2016г. по описа на КРС, с което на осн. чл.126, ал. 2 СК е разпоредено изземване на малолетните Патрик Станиславов Т. и Рая Станиславова Тодорова от дома на техния дядо по майчина линия - К.Г.П. и връщането им по административен ред на техния баща – С.Т. Панчев.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.