О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

26.ІХ.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

21.ІХ.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№217

в.ч.гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Я.Д.Х. чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Ст.С. против Определение №255/21.VІІ.2016г., с което състав на ИРС е прекратил като недопустимо производството по гр.д.№ 374//2016г, образувано по предявен от жалбоподателя на осн.чл.58 ЗК иск за отмяна на решения, взети от провелото се на 16.ІV.2016г. Общо събрание на ответната ЗК”Единство”, с.Свещари . В основание за прекратяване на произодството е прието, че исковата молба е подадена извън предвидения за това и преклузивен по характера си срок.

Твърдейки, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобрано, жалбоподателят моли за отмяната му и за връщане на делото за извършване на следващите се, по същество на иска му, съдопроизнводствени действия. Твърди, че молбата, сезираща ИРС с производството по чл.58 ЗК е изпратена в срок чрез куриерска услуга, за което в приложение на същата е депозирал и доказателства.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по ч.жалба страна- ЗК”Единство”, с.Свещари се е възползвала от правото си на отговор, с подаване на който, оспорва жалбата като недопустима поради просрочие и по същество като неоснователна. В тази връзка алтернативно претендира за оставянето й без разглеждане, респ. за оставянето й без уважение.

В съответствие с правомощията си по см. на чл.275 ГПК, въззивният съд констатира, че жабата е подадена от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ хода на образуваното по иск на жалбоподателя съдопроизводство.

В реквизит на исковата си молба, приета от първоинстанционния съд за редовна от формална страна, жалбоподателят изрично е указал адреса на представляващят го по пълномощие адвокат като съдебен такъв за призоваването му и за връчването на дължимата му се по делото кореспонденция(книжа, призовки, съобщения).

Постановявайки в закрито с.з. преграждащото хода на делото определение №255/21.VІІ.2016г., първоинстанционният съд разпорежда връчването му на страната с указания за срока за обжалването му. Съобщение с така дадените указания е връчено веднъж на 25.VІІ.2016г. на адреса на страната в с.Свещари(вж..116) и втори път, на 2.VІІІ.2016г. –чрез представляващият го по пълномощие адв.Стоянов, указан с исковата молба и за съдебен адрес(вж.л.170).

Съответно на предвиденото в чл.39 ГПК , в този си състав съдът приема за надлежно извършено стореното на 2.VІІІ.2016г. връчване на посочения в реквизит на молбата съдебен адрес пълномощник на ищеца. Считано от дата на удостовереното по този начин връчване, срокът за обжалване на процесното определение изтича на 9.VІІІ.2016г. Жалбата е била изпратена чрез куриерска услуга, с приложена към нея товарителница, доказваща подаването й на 4.VІІІ.2016г.

Обощавайки изложеното, съдът приема частната жалба за допустимо подадена в законоустатновения за това срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В съвкупността си, относимо към твърденията на страните, доказателствата по делото сочат на следното:

Гр.д.№374/2016г. е било образувано на производство пред ИРС по молба, входирана в регистратурата му на 5.V.2016г., в петитум на която, отосимо към зявените в обстоятелствената й част обстоятелства, жалбоподателят е поискал от съда отмяна на решения, взети незаконособразно от провелото се на 16.ІV.2016г. Общо събрание на ответната ЗК”Единство”, с.Свещари. Частният жалбоподател твърди изпращането на сезиращите ИРС книжа чрез куриерска/пощенска услуга. Като в подкрепа на това си твърение е представил доказателства: известие за доставка на адресирана до ИРС пратка, с удостоверено получаване на същата в регистратура на съда на 5.V.2016г.; Разписка за приета на 3.V.2016г. пратка с баркод идентичен с този на известието за доставяне и касов бон за заплатена на 3.V.2016г.пощенска услуга.

В съдържание на разписката, доказваща подаването на пратката като подател е посочен адв.Ст.Стоянов, легитимиращ се като процесуален представител и съдебен адрес на частния жалбоподател, а за получател – РС-Исперих. Пратката е подадена съобразно разписка за приета пратка на 3.V.2016 г., като с известието за доставяне се удостоверява получаването й от служител на РС-Исперих на 25.V.2016г. Последната дата съвпада с дата на постъпване на сезиращата го с иска молба -5.V.2016, поставената от администрацията на РС-Исперих върху титулната страница на молбата. Противно на вмененото й по см. на чл.35 от ПАС, служба „регистратура” при ИРС не е направила изрично отразяване върху молбата за начина на постъпването й в съда. В кориците на делото не се намери и плика, доказващ изпращането й чрез пощенска услуга. в задължение на съдебната регистратура

В Решение №440/31.V.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на ВКС, III г. о. и определение № 714/20.ХІІ.2010 г. по ч. гр. д. № 635/2010 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК установява правилото, че срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. При спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, а така също пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Настоящият състав възприема изцяло дадения отговор на въпроса. Неотбелязването от страна на съдебната администрация върху първа страница на жалбата на номера на обратната разписка или датата на пощенското клеймо с означение за получаването й и неприлагането на пощенски плик, не лишава страната от възможност да докаже, чеподаането на исковата мола е сторено в срок и чрез изпращането й по пощата. Представянето на известие за доставяне на пощенска пратка, разписка за приета пратка и касов бон за пощенска услуга следва да се обсъдят с оглед на тяхното съдържание като доказателства в тази насока.

От изложеното се следва извод, че във връзка с оформянето на постъпилите книжа, изпратени по пощата от страните, е налице нарушение на  чл. 35, ал. 2 от Правилника на администрацията в съдилищата, за което страната не може да бъде санкционирана с връщане на молбата поради ппросрочие. Постановеното в този смисъл опредление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делот върнато на ИРС за продължаване на съдопроизводсктвените действия, вкл. по проверка за редовност на иска с конкретизиране на атакуваните решения и преценка зда допустимото му съединяване с претенция за вписване на промени в ТР, излизащи извън комвпетентността на съда в това производство.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ като незаконосъоразно и несъответно на доказателствата Определение №255/21.VІІ.2016г., с което състав на ИРС е прекратил като недопустимо производството по гр.д.№ 374//2016г, образувано по иск на Я.Д.Х., предявен на осн.чл.58 ЗК за отмяна на решения, взети от провелото се на 16.ІV.2016г. Общо събрание на ответната ЗК”Единство”, с.Свещари и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводстените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.