О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                        Гр.Разград, 30. 09. 2016 г.

 

Разградският окръжен съд в закрито заседание на тридесети  септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

    Членове:   Валентина Димитрова

                     Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д.   220 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е Частна жалба от С.Н.З. чрез пълномощник адв. С. против Определение 20945/ 16. 09. 2016 г. по гр. д. № 1405 / 16 г. по описа на Разградския районен съд, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката твърди, че определението е необосновано и незаконосъобразно, моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от нея иск. Съображенията й за това са, че е представила пред съда единственото доказателство, с което разполага за настъпилата смърт на родителите й в Р Турция – заключение за тежко пътно-транспортно произшествие, издадено на МВР КАТ Истанбул. Освен това съдът й е дал указания да представи доказателства по смисъла на чл. 548 ГПК по отношение само на Ю. А.А., но не и по отношение на Н.А. А., а впоследствие е прекратил изцяло производството.

Съдът, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания съдебен акт, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

Охранителното производство пред РРС е образувано по молба на С.Н.З. с правно основание чл. 548 вр. 542 от ГПК, в която твърди, че родителите й Ю. А. А. и Н. А. А. са починали в Турция на 21. 08. 1989 г. в резултат на ПТП. Представя заключение за тежко пътно-транспортно произшествие, издадено на МВР КАТ Истанбул в което е посочено, че Н. А. е починал.  В Кметство с. Киченица, където е постоянният адрес на починалите лица не бил съставен акт за смърт, тъй като такъв не бил съставен в Република Турция, където е настъпила смъртта. Съдът е дал указания на молителката в 1-седмичен срок от съобщаването да представи документи по смисъла на чл. 548 ГПК по отношение на Ю. А. А. На 28. 07. 16 г. молителката е депозирала молба, в която е посочила, че не разполага с други писмени доказателства, т. к. турските власти са отказали да й издадат какъвто и да е акт. Съдът отново с разпореждане от 02. 08. 16 г. й е указал да представи доказателства от турската държава за смъртта на майка си, тъй като в заключението за ПТП същата не фигурира. С молба от 14. 09. 16 г. молителката е представила удостоверения за липса на съставен акт за  гражданско състояние / че няма съставен акт за смърт/ за двамата си родители. С обжалваното определение съдът е приел, че вместо документи от органите на РТурция или удостоверение от МВнР, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата й или че няма възможност да се отправи такова искане, молителката е представила удостоверения за липса на съставен акт за  гражданско състояние за двамата си родители. Представянето на визираните в чл. 548 ГПК документи е положителна процесуална предпоставка, относно допустимостта на молбата за установяване на факти, настъпили в чужбина, но ищцата въпреки дадените й указания не е представила такива документи.

Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че жалбата е частично основателна. Според чл. 548 от ГПК, за да се прецени допустимостта на молбата, следва към нея да се приложи писмен документ, издаден от компетентния орган - в случая от лицето по гражданско състояние в Турция, че молителката не може да се снабди с необходимия й документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът, т. е. че молителката не може да се снабди с акт за смърт на родителите си, издаден от длъжностното лице по гражданско състояние - било защото такъв изобщо не е съставян или по други причини. Молителката, според чл. 548 ГПК, изр. 2, може да докаже факта, че не е съставен акт за смърт на родителите й в Република Турция и/или че такъв не може към настоящия момент да бъде съставен от длъжностното лице в посочената държава, и чрез представяне на удостоверение от Министерство на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали разглеждане на молбата й или че няма възможност да се отправи такова искане. Без представяне на тези документи, както правилно е приел и районният съд, не може да се прецени допустимостта на молбата за съставяне на акт за смърт. С оглед на това правилно същият съд е оставил молбата без движение и е указал на молителката, че следва да представи тези документи. Неправилно районният съд е прекратил производството по отношение молбата на молителката да установи факта на настъпилата смърт на нейния баща Н. А. Указания за представяне на документи по смисъла на чл. 548 ГПК съдът е дал само отношение на Ю. А. А. Предвид изложеното, определението в частта, в която е върната молбата на молителката за установяване факта на смъртта на баща й Нено Асенов следва да бъде отменено и да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като й бъде дадена възможност да представи документи по чл. 548 ГПК. В останалата част, определението следва да бъде потвърдено.

  Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ОТМЕНЯ Определение 20945/ 16. 09. 2016 г. по гр. д. № 1405 / 16 г. по описа на Разградския районен съд в частта, с която е върната молбата на С.Н.З. и е прекратено производството по делото по предявената от нея молба за установяване факта на настъпилата смърт на Н. А. А.

            ПОТВЪРЖДАВА  Определение 20945/ 16. 09. 2016 г. по гр. д. № 1405 / 16 г. по описа на Разградския районен съд в частта, с която е върната молбата на С.Н.З. и е прекратено производството по делото по предявената от нея молба за установяване факта на настъпилата смърт на Ю. А. А.

            Определението в частта на потвърждаване на определението на районния съд подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд, а в останалата част не подлежи на обжалване.

 

Председател:                          Членове: 1.                            2.