ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 11.10.2016 г.

Разградски окръжен съд на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ч. в. гр. дело № 223 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. 8527 / 01.09.2016 г. на РС-Разград, подадена от С.Г.Н. против Определение № 2346 / 21.07.2016 г., постановено по гр. дело № 760 / 2016 г. по описа на РС-Разград, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е отчел всички факти, настъпили в хода на съдебното производство, преди неговото приключване. Изтъква се, че в производството по чл. 248 от ГПК ищеца променил позицията относно претенцията за разноски, като се отказал от тях. Независимо от това, съдът не се съобразил с диспозитивното и служебното начало в гражданския процес. Отправя се молба за отмяна на обжалваното определение и за произнасяне по същество на спора с отмяна на постановеното по делото решение в частта досежно разноските в размер на 712.92 лв.

Другата страна по делото Община Разград не депозира отговор на жалбата, в предоставения й за това срок.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 275 от ГПК, от страна по делото, имаща правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разградският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата и отговора доводи и обсъди съдържащите се в делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. дело № 760 / 2016 г. е образувано по искова молба, подадена от Община Разград против С.Г.Н., с искане да бъде установено по отношение на ответника, че отстъпеното й право на строеж върху недвижим имот, находящ се в с. Ушинци, обл. Разград, е погасено по давност в полза на ищеца, като собственик на земята, поради неупражняването му в срок. Претендирани са и разноски по делото. Към исковата молба са приложени документи във връзка с отстъпеното право на строеж. В исковата молба не се твърди и не се представят доказателства, към ответната страна да е отправяна покана за доброволно изпълнение.

В предоставения й срок за отговор, ответната страна С.Н. заявява, че признава иска и моли да бъде освободена от заплащане на съдебни разноски.

С Решение № 230 / 23.06.2016 г. по гр. дело № 760 / 2016 г., предявеният иск е уважен и ответницата е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 712.92 лв. за разноски в производството.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ответницата поискала от съда да измени решението си в частта за разноските, като бъде освободена от заплащането им. В молбата си ответницата изтъква, че с поведението си не е станала повод за завеждане на делото. Счита, че ищеца не й дал възможност да уредят отношенията си с покана за доброволно изпълнение.

В предоставения й за това срок, Община Разград депозира отговор, в който заявява, че не се противопоставя на молбата на ответника относно освобождаването му от заплащане на съдебни разноски.

С обжалваното определение, съдът приел, че ищеца може да реализира правото си единствено чрез предявяване на иск или под формата на възражение по предявен от суперфициаря иск. Ответницата, като носител на правото на строеж е разполагала с възможност да ес откаже от учреденото й вещно право по реда на чл. 100 от ЗС, което тя не направила, дори и след като получила препис от исковата молба. Така с поведението си ответника станал причина за завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността за разноски, въпреки направеното признание на иска. По отношение отговора на ищеца по молбата на ответника за освобождаване от разноски, съдът приел, че ако ищеца не желаe получаването на претендираните деловодни разноски, следва да се приложи чл. 108 от ЗЗД.

При тези обстоятелства настоящата инстанция намира жалбата за основателна. В случая първоинстанционният съд не се е съобразил с един от основните принципи на гражданския процес, а именно диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК. Съобразно този принцип страните са тези, които определят пределите на гражданския процес. В рамките на тези предели съдът дължи произнасяне. В случая е безспорно, че макар и първоначално да е искал присъждане на деловодни разноски, с оглед изхода на делото и в хода на производството по чл. 248 от ГПК, ищеца е променил тази си позиция и не претендира деловодни разноски. При това положение разноските по делото следва да останат за негова сметка.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. На отмяна подлежи и постановеното по делото решение в частта за разноските, което в тази му част има характер на определение.

Воден от горното Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно, Определение № 2346 / 21.07.2016 г. по гр. дело № 760 / 2016 г. по описа на РС-Разград, с което е оставена без уважение молбата на С.Г.Н. за изменение на Решение № 230 / 23.06.2016 г. по същото гр. дело № 760 / 2016 г. по описа на РС-Разград в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение № 230 / 23.06.2016 г. по същото гр. дело № 760 / 2016 г. по описа на РС-Разград, като отменя решението в частта имаща характер на определение, с която С.Г.Н. *** сумата 712.92 лв. за деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Върховен касационен съд на Р България.

Председател: Членове: 1. 2.