ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………. / 21.10.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и първи октомври, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.гр.д. № 230 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.

Обжалвано е определение от 29.08.2016г., постановено по гр.д. № 252 / 2016г. на РС Исперих, с което е върната искова молба, подадена от В.И.И., поради неотстраняване на нередовности и съдебното производство е прекратено. В частната жалба отново се описват обстоятелства около повдигнатия правен спор, без да се сочат пороци на обжалваното определение. Жалбоподателят моли ответникът да заплати усвоения кредит, възлизащ на 1 517,42лв., като сумата да бъде изплатена по смеката на ЧСИ по образуваното изпълнително дело. По същество съдът приема, че жалбата е насочена срещу постановеното прекратително определение с молба за неговата отмяна.

Въззиваемата Г.Ш.Д. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК.

Окръжният съд, след преценка на обжалваните действия и постановени актове от ИРС, приема за установено следното:

Посоченото по-горе дело, образувано пред РС Исперих, е образувано по постъпила молба от В.И.И., именувана „жалба”, против Г.Ш.Д.. В обстоятелствената част В.И. излага твърдения отнсоно сключен от нея на 11.01.2010г. договор за кредит в размер 600лв. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, в полза на Г.Д.. Получената сума ищцата предала на ответника, срещу обещанието на Г.Д. да заплаща вноските по кредита. Впоследствие ответника се възползвал от личните данни на ищцата и изтеглил други кредити, за което е образувано наказателно производство, приключило с решение за виновността на ответника. В петитум В.И. моли районния съд Г.Д. да поеме отговорност за изплащането на кредита в размер 600лв., ведно с начислените лихви, както и да бъде прекратено изпълнението по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 937 / 2011г., до постановяване на решение.

С разпореждане от 9.05.2016г. районният съд е приел, че е сезиран с искова молба, оставил е същата без движение и е дал 7-дневен срок на ищцата да отстрани нередовностите в нея, както следва: ищцата да уточни дали предявява установителен или осъдителен иск; да конкретизира кога, по какъв повод, срещу кого и за каква сума е образувано изпълнителното дело, което иска да бъде прекратено; ищцата следва изрично да посочи както в петитума, така и в обстоятелствената част на молбата, ако искането й е за осъждане на ответницата да й възстанови определена сума. Отделно от това, съдът е дал указание за необходимостта от внасяне на държавна такса, чийто размер зависи от изясняването на вида на търсената защита, като в случай, че се предявява осъдителен иск за 600лв., ДТ следва да е 50лв.

В изпълнение на дадените указания, ищцата е депозирала документ за внесена ДТ в размер на 50лв. Представила е молба за отстраняване на нередовности, в която излага данни, че ответницата се е възползвала от личните й данни и е получила кредит в размер 600лв. по договора от 11.01.2010г. За да не подава сигнал в полицията, ответницата е издала на ищцата удостоверение, в което се е задължила да изплати сумата по кредита, ведно с лихвите по него. Въпреки това, В.И. е получила ПДИ по изп.д. № 20137610400032 за задължение в размер на 1 319,87лв. към 18.04.2013г. Направила е искане съдът да изиска служебно справка от ЧСИ за нейния дълг и е заявила, че в съдебно заседание ще конкретизира иска против Г.Д., съобразно справката на съдебния изпълнител.

След извършена размяна на съдебните книжа, с разпореждане от 18.08.2016г. съдът отново е оставил молбата на В.И. без движение и е посочил за нейна нередовност липсата на посочване на кого ответницата следва да заплати усвоения кредит – на ищцата или на кредитора, неяснота относно факта дали ищцата основана претенцията си на договора за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД или на договор между нея и ответницата, непосочване на вида и размера на своите претенции, а за иска за лихви – и период.

След получаване на указания в горния смисъл, ищцата е депозирала нова молба, в която отново прави искане съдът да изиска справка от ЧСИ относно размера на дълга по образуваното изп.дело, за да предяви в съдебно заседание осъдителен иск против Г. Джиивелек. Съдържащото се искане е за осъждане на Г.Д. да заплати усвоения от нея кредит, ведно с дължимите лихви към настоящия момент.

С обжалваното определение районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал исковата молба, като е приел, че дадените на ищцата указания не са изпълнени.

Въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят не сочи в какво се състои порочността на обжалваното определение на първоинстанционния съд. Доколкото обаче тази липса не води до нередовност на жалбата, по аргумент от чл.262 ал.1 в.в. с чл.260 т.3 и чл.275 ал.2 ГПК, съдът не може да дава указания на жалбоподателката да посочи какви са според нея пороците на прекратителното определение. От друга страна, въззивният съд е ограничен при произнасянето си до посоченото в жалбата.

Изхождайки от горното, въззивният съд счита, че определението на ИРС от 29.08.2016г. е правилно и законосъобразно. При подаване на исковата молба ищецът следва ясно да конкретизира своята претенция, като посочи конкретна страна, размер на вземането и вида на търсената защита. Въпреки неколкократно предоставената от районния съд възможност за отстраняване на нередовностите на исковата молба, В.И. не е изпълнила в цялост съдебните указания. Така по образуваното дело е останало неизяснено на кого претендира да бъде изплатен кредитът, както и какъв е неговият размер. Във връзка с последното следва да се отбележи, че размерът на исковата претенция трябва да бъде посочен в исковата молба, а не впоследствие. В съдебно заседание ищецът може еденствено да ангажира доказателства за този размер. Неяснотата в претенцията на кого да бъде изплатен кредитът води до невъзможност за установяване на правното основание на предявения иск като такъв по чл.101 или чл.102 ЗЗД, или като такъв по чл.79 от с.з. В частната жалба се прави искане ответникът да изплати парите по изпълнителното дело, което от своя страна насочва към съвсем друго правно основание.

След като ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в дадения му срок, законът в чл.129 ал.3 ГПК предвижда връщането й, което е сторено от районния съд. За ищеца няма пречка да подаде нова искова молба, в която ясно и точно да конкретизира обстоятелствата и своите искания.

Частната жалба е неоснователна, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частната жалба на В.И.И. против определение от 29.08.2016г., постановено по гр.д. № 252 / 2016г. на РС Исперих.

Определението е окончателно, по аргумент от чл.274 ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.