ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Град Разград,01.11.2016 година

Град Разград

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

На първи ноември , две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдията В. Димитрова в.ч. гр.д.№240 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от И.Н.С.,чрез пълномощник адв.С. С. от АК-Шумен против Определение № 2366 / 22.07.2016 г., постановено по гр. дело № 1194 / 2016 г. по описа на РС – Разград, с което съдът е прекратил производството по същото по два от предявените съединени осъдителни искове. В жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се прави искане за неговата отмяна,с връщане на делото на РС за продължаване на съдопризводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна,срещу акт подлежащ на обжалване по реда на настоящото производство.За да се произнесе по същество на същата РОС съобрази следното:

Ищецът И.С. чрез пълномощник е сезирал Разградски районен съд с искова молба, с която посочил , че предявява срещу ответника "КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК 201101569,гр. Разград, представляван от управителя Онур Курт съединени искове за заплащане на:

сумата от 23 273.58 лв , представляваща трудово възнаграждение по чл. 121, ал.З КТ за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., ведно със законната лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното й изплащане,

сумата от 6 393.62 лв.,явяваща се мораторна лихва върху главницата от 23 273.58 лв. трудово възнаграждение по чл. 121, ал.З КТ за периода от 01.05.2013г. до 27.09.201Зг., дължима за периода от 27.09.2013 г. до 09.06.2016 г., на осн. чл. 84 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

сумата от 8 077.45 лв., представляваща дневни командировъчни пари по чл. 121, ал.5 КТ, за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., ведно със законната лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното й изплащане,

сумата от 2 219.01 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата от 8 077.45 лв. дневни командировъчни пари по чл. 121, ал.5 КТ, за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., която лихва е дължима за периода от 27.09.2013 г. до 09.06.2016 г., на осн. чл. 84 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

Излага твърдения, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност шофьор на товарен автомобил за международен транспорт от 13.11.2012г. до 27.09.2013г. с основно месечно трудово възнаграждение от 414 лв. За този период бил командирован във ФРГ със заповед на работодателя с 35 евро дневни командировъчни разходи.

В началото на 2015г. се снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 708/2015г. на РРС издаден по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по силата на който работодателя му изплатил посочените в трудовия договор възнаграждение от 414 лв. месечно за периода на трудовото правоотношение.

Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на посочените искове за осъждане на ответника да му заплати дължимите командировъчни дневни пари съобразно командировъчната заповед и трудово възнаграждение по чл. 121, ал.З КТ.Посочва,че заплащането на неговата или сходна длъжност във ФРГ за процесния период е не по- малко от 8.50 евро на час.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат Кремена Костова от АК - Разград е депозирал отговор на исковата молба.Заявява становище за недопустимост на исковата претенция по чл. 121, ал.З КТ ,с искане за прекратяване на делото в тази му част, на осн. чл. 299 ГПК. Сочи че по ч.гр.д. № 708/2015г. на РРС с влязъл в сила акт ответника е осъден да заплати на ищеца трудово възнаграждение за същия период който се претендира сега, както и мораторна лихва.

Относно основателността на исковите претенции намира същите за неоснователни, като прави и възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане да са изиска ч.гр.д. № 708/2015г. на РРС.

РС е постановил и атакуваното определение ,приемайки ,че предявеният иск с който се претендира заплащане на трудово възнаграждение на осн.чл.121,ал.3 от ГПК се явява недопустим на осн.чл.299 от ГПК,по съображения, че полза на ищеца е издаден Изпълнителен лист от 12.06.2015г. на осн. чл. 416 във вр. с чл. 410 ГПК, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 708/2015г. по описа на РРС,с който ответника е осъден да заплати на ищеца сумата 4 654.60 лв., представляваща 4 278 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 13.11.2012г. до 27.09.2013г. и 376.60 лв. обезщетение за неизползван отпуск от 18 работни дни, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2015г. до окончателното плащане, като и 730.79 лв. лихва за забава за периода от 28.09.2013г. до 14.04.2015г. и 325 лв. разноски по производството.Счел е ,че силата на пресъдено нещо обхваща и сега претендираното трудово възнаграждение и мораторната лихва,независимо от това че е присъдена по - малка сума за трудово възнаграждение от сега претендираната, тъй като силата на пресъдено нещо е обхванала целия претендиран период.

При тези фактически констатации РОС направи следните правни изводи: Обжалваното определение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в съответните части.

Безспорно е по делото,че полза на ищеца е издаден Изпълнителен лист от 12.06.2015г. на осн. чл. 416 във вр. с чл. 410 ГПК, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 708/2015г. по описа на РРС,с който ответника е осъден да заплати на ищеца сумата 4 654.60 лв., представляваща 4 278 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 13.11.2012г. до 27.09.2013г. и 376.60 лв. обезщетение за неизползван отпуск от 18 работни дни, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2015г. до окончателното плащане, като и 730.79 лв. лихва за забава за периода от 28.09.2013г. до 14.04.2015г. и 325 лв. разноски по производството,както и,че при неподадено възражение от страна на длъжника,сега ответник заповедта за изпълнение е стабилизирана и се ползва с изпълнителна сила.Недопустимо е предявяването на иск за право,което е признато със сила на присъдено нещо,но само ако тази сила е формирана между същите страни,на същото основание и при същото искане.

Сега заявената претенция за дължимо от ответника трудово възнаграждение на осн.чл.121,ал.3 от КТ според този съд не съвпада с претенцията заявена в заповедното производство напълно.Макар и претендирана за същия период тя се явява разлика между уговореното между страните трудово възнаграждение при изпълнение на работата в страната и това ,дължимо от работодателя при командироване на работника при условията на чл.121,ал.3 от КТ.

Ищецът обаче е формирал претенцията си по иска с правно основание чл.128 от КТ във вр.с чл.121,ал.3 от КТ ,като разлика между дължимото общо трудово възнаграждение и вече частично изплатеното по ИЛ от 12.06.2015г. или в размер на 23 273.78 лв.,а претенцията му се явява допустима до размера на сумата 21 024.18 лв.,явяваща се разлика между присъденото в заповедното производство възнаграждение и заявеното от него с ИМ дължимо общо тр.възнаграждение в р-р на 25.302.18 лв.Над тази установена от РОС част искът е недопустим,тъй като за неизплатената по ИЛ част ищецът следва да реализира правата си по друг ред.

Заявена е и претенция за заплащане на мораторна лихва , дължима за периода от 27.09.2013 г. до 09.06.2016 г.върху главницата от 23 273.58 лв. за периода в р-р на 6 393.62 лв.Предвид на това,е допустима е претенцията за главница в размер на 21 024.18 лв.,то допустима се явява и претенцията за дължима мораторна лихва до размера на сумата 5 775.68 лв. върху посочената нова главница.Ето защо определението на РРС за прекратяване на производството по исковете с правно основание чл.128 във вр.с чл.121,ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД следва да бъде отменено до посочените по-горе части и делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тези два иска в посочените вече размери.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение № 2366 / 22.07.2016 г., постановено по гр. дело № 1194 / 2016 по описа на РС – Разград, САМО В ЧАСТИТЕ с които е прекратено производството по съединени искове за заплащане на:

- сумата от 21 024.18 лв.,представляваща трудово възнаграждение по чл. 121, ал.З КТ за периода от 01.05.2013г. до 27.09.2013г., ведно със законната лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното й изплащане,

- сумата от 5 755.68 лв.,явяваща се мораторна лихва върху главницата от 21 024.18лв. ,трудово възнаграждение по чл. 121, ал.З КТ за периода от 01.05.2013г. до 27.09.201Зг., дължима за периода от 27.09.2013 г. до 09.06.2016 г., на осн. чл. 84 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Връща делото на РРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.