О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

№…
 

Разград
 
 


16.ХІ.2016г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                                   

16.ХІ.
 
На                                                                                                                                Година

  ЛАЗАР МИЧЕВ

 
 

 закрито

 
В                    заседание в следния състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ

  РАЯ ЙОНЧЕВА

 ИРИНА ГАНЕВА
 
                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                              

  Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В.ч.търговско
 
         

2016
 

    №264
 
      

                              дело                                           по описа за                година

          за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство по реда на  чл.274 във  вр. с чл. 423 и сл.  ГПК.

          Образувано е по възражение , подадено на 24.Х.2016г от  В.С.Д.      против Заповед за изпълнение на парично задължение №2146/5.V.2016, издадена  срещу нея на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1343/2016 г. по описа на Разградски районен съд .

           В постъпилото възражение се поддържа, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на конституираната като длъжник в заповедното производство Д. и че към приетата  от заповедния съд дата на редовното й връчване, тя е била с установено местоживеене *** и  не е имала настоящ адрес ***. В тази насока твърди, че указвайки, в заявлението си по чл.410 ГПК, адрес за връчване насъдебни книжа  в гр.Разград, заявителят  «предумишлено е злоупотребил», лишавайки я от възможността да реализира защитата си по реда и сроковете на чл.414 и сл.ГПК.    Моли      за обезсилване на  издадените по чгрд №1343/2016  на РРС- заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист.

                В законоустановен и предоставен му за това срок, заявителят в заповедното производство е депозирал отговор, с който възразява срещу допустимост на възражението като подадено след предвидения за това и преклузивен по характера си срок.

            Обсъдени в съвкупност и във връзка с  доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

             По подадено от „Топлофикация Разград”ЕАД, ЕИК116019472 Заявление вх.№6627/4.VІІ.2016г., на производство пред РРС е образувано чгрд №1343 по описа му за 2016г. -  за издаване на   Заповед за изпълнение  по чл. 410 ГПК  срещу В.С.Д.      за  парично вземане в общ  размер на 3 341,12лв., от които: дължими ведно със законна лихва от дата на заявлението 2 278,22лв. като цена за потребена  в периодите 20.VІІ.2008-16.VІІ.2012 и от 4.VІІ.2014 до 28.VІІІ.2015г.   топлинна енергия  и за сумата от 1 062,90лв., представляваща обезщетение за   обективирана в периода  20.ІХ.2008-29.VІ.2016г. забава на дължимата за доставена топлоенергия главница. 

         В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочен адрес на длъжника в гр. Разград. Съответно на вменененото му по см. на чл.411    и дължимата се от него преценка за местна подсъдност, заповедният съд е разпоредил извършване на справка в НБД за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.  В справката(вж.л.9),   издадена  в отговор на назначената от съда проверка е удостоверено, че регистрираните от длъжника В.С.Д. постоянен и настоящ адрес са идентичен с указания от заявителя адрес за връчване на дължимите в производството съдебни книжа. Респ., определящ сезирания със заповедното производство РРС като местно компетентен да се произнесе по същество на подаденото срещу длъжника заявление по чл.410 ГПК.

              При преценка за редовност на сезиращото го със  заповедното производство Заявление, РРС разпорежда издаване на Заповед №2146/5.VІІ.2016г.за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК за горните суми. Връчването на заповедтта е разпоредено да се извърши на указания в заявлението адрес, доказано съвпадащ с регистрирания  от длъжника постоянен, респ.  настоящ адрес.

               Съгласно отразеното в разписката за връчване на заповедта(вж.л.16), длъжностното лице по призоваването е посетило  неколкократно   адреса, на  който длъжникът не е намерен. По данни на съсед на адреса връчителят е отбелязал, че лицето живее в гр.Варна.

             На 4.VІІІ.2016г., при поредно посещаване на адреса и  в изпълнение на задълженията си по чл.47 ГПК, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление на входната врата на апартамента и е пуснало екземпляр от същото в пощенската кутия на длъжника.

               След изтичане на предвидените в чл.47 ГПК  и чл.414 ГПК срокове, при изрично отбелязване, че  заповедта за изпълнение влязла в сила на 3.ІХ.2016., по Разпореждане№2798/7.ІХ.2016г.  на заповедния съд,     срещу длъжника е издаден изпълнителен лист. По делото не се твърди и не се доказва срещу длъжника да е било образувано изпълнително производство, респ. за връчване на    покана за доброволно изпълнение. За издадената срещу нея заповед, длъжникът Д. твърди, че е узнала на 4.Х.2016г., когато посетила процесния адрес и видяла залепеното на вратата уведомление, както и  от служител в гражданска регистратура на РРС, отказал й връчване на  издадените по делото книжа.

             Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

            При невъзможност да се установи чрез писмени документи моментът на узнаване на заповедта за изпълнение, окръжният съд следва да се съобрази с твърденията на молителя по редовността на молбата . Считано от заявената във възражението дата на узнаване- 4.Х.2016г., едномесечният срок за допустимост на подаденото на 26.Х.2016г. възражение се явява съобразен, поради което се следва разглеждането му по същество.

                Произнасянето на въззивната инстанция се явява ограничено  в пределите на допустимо подаденото в срока  и по реда на чл.423, ал.1ГПК възражение.  Със същото, в основание на търсената по реда на чл.423 ГПК защита,   длъжникът въвежда превиденото в  хипотеза на чл.423, ал.1, т.1 ГПК процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно   връчване на издадената срещу него  заповед за изпълнение на адрес, различен от неговия настоящ такъв в гр.Варна. 

                   На посоченото основание, възражението е неоснователно. 

                 Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.  Доколкото прилагането на този начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.  В настоящия случай това изискване   е изпълнено. Въззивният съд по силата на правомощията, които са му дадени по закон да упражнява извънинстанционен контрол върху акт в заповедното производство, намира, че заповедта е връчена при спазване на процесуалните правила. Към датата на издаване на заповедта за изпълнение същата е била връчена редовно на длъжника, тъй като са се били осъществили предпоставките от хипотезите на правните норми на чл. 47, ал.1 и ал.3, вр. ал. 5 и 7 ГПК. Връчителят, след като не е открил адресата, е пуснал в пощенската кутия уведомлението и едновременно с това е залепил друго на входната врата.

         В настоящия случай, заповедният съд  е извършил служебна проверка по Наредба № 14/18.11.09 г. от НБД "Население", от която е установил, че длъжника има постоянен и настоящ адрес идентичен с  посочения в заявлението такъв.

 По регламент  на чл.90 ЗГР (В сила от 1.01.2000 г. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)     Всяко, подлежащо на гражданска регистрация по този закон лице, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от с.з.

Разпоредбата на  чл. 99ЗГР (В сила от 1.01.2000 г. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) задължава промениото настоящия си адрес лице да заяви  промяната в 30 дневен срок пред органа по чл.92 ЗГРП за вписване  и отразявване  в НБД.

Съобразно чл. 93, ал.5 от Закона за гражданската регистрация, постоянния адрес на гражданите е адреса за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. При наличието на постоянен и настоящ адрес на длъжника в РБ, който е бил установен от съда по заповедното производство и същият е съответствал на посочения в заявлението от заявителя, за съда не е съществувало служебно задължение да изследва въпроса дали лицето  е с различно от заявеното местоживеене.    Обстоятелството че към момента на връчването на заповедта за изпълнение г-жа Донева е била с трайно установно метоживеене нв гр.Варна   е без правно значение по делото и не може да обоснове основателността на възражението й по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, след като   не е изпълнила задължението си за промяна на посоченя в регистрите на населението в РБ постоянен, респ. настоящ  адрес . 

Предвид изложените съображения, възражението по чл. 423 от ГПК не следва да бъде прието.

Водим от горното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

        НЕ ПРИЕМА подаденото от В.С.Д., ЕГН**********,*** и с адрес по местоживеене ***     против Заповед №2146/5.V.2016 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена    по ч.гр.д. № 1343/2016 г. по описа на Разградски районен съд .

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.

 

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 .