Определение по Гражданско дело 267/2016г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

22. ХІ.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

22. ХІ.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  РАЯ ЙОНЧЕВА

  ИРИНА ГАНЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

    №267

              в.ч.г.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 от ГПК.

По иск, предявен на осн.чл. 439, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 124 ГПК от А.А.А. ***, на производство пред РРС е било образувано гр.д.№ 299/2016 г.

С Определение №2947/16.ІХ.2016 г. РРС прекратява образуваното му на производство гр.д.№299/2016г, приемайки , че е недопустимо сезиран с отрицателен иск за установяване недължимост на общинско вземане от публичен характер, вменено в отговорност на ищеца, в качеството му на длъжник по изп.д. №20157620400102 по опис на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762 и р-н на действие при РОС и съгласно влязъл в сила Акт №АУІІІ158, издаден от ответната Община Разград на 19.ІІ.2013 по реда на чл.107 и сл. ДОПК.

Недоволен, А.А.А. обжалва преграждащото хода на образуваното по иска му производство. Позовавайки се на допуснати нарушения по връчване на ангажиращия отговорността му административен акт, счита, че единственият възможен за защита на интересите му процесуален ред е предприетото от него предявяване на иск по чл.439 във вр. с чл.124 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на дължимите се по същество на иска съдопроизводствени действия

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Като прецени доказателствата по делото, обсъди доводите на жалбоподателя и провери правилността на обжалвания съдебен акт, РОС установи, че не са налице релевираните с жалбата отменителни основания. Определението се явява постановено от първоинстанционния съд в съответствие с процесуално дължимото се, при съобразяване на доказателствата и закона.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в своето кумулативно единство, обстоятелствената част и петитума на предявения от жалбоподателя иск, дават основание за квалифициране на търсената от него защита като такава по см. на чл. 439 във вр. с чл. 124 ГПК.

В обстоятелствена част на иска си, като факти, предпоставящи интерес и основателност на предявения по реда на чл.439 ГПК иск за установявне недължимост на процесното вземане, жалбоподателят е посочил, че от 5.ХІІ.2008г. не е собственик на МПС, във връзка с което като данък му е начислено процесното вземане и че за периода 2007-2008г., вземането, за което срещу него по молба на ответника на 10.ІІ.2015г. е било образувано изп.д.№ 20157620400102 по опис на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762 и р-н на действие при РОС , е погасено по давност. Твърди нарушения в процедура по връчване на акта, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, послужил като основание за образуваното срещу него изпълнително производство.

Нито с исковата молба, нито с жалбата си, въззивникът А. не въвежда спор относно публичноправния характер на вменяваното му в отговорност вземане. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че то като такова - както по основание, така и по размера си се явява безспорно установено с вл. в сила 2.VІІ.2013г. Акт №АУ000158/19.ІІ.2013г. за установяване на задължение за данък върху превозните средства, издаден от Община Разград на осн.чл.107 ДОПК въз основа на подадена от въззиваемия на 28.V.2003г. Декларация по чл.54, в редакция на действащия към тази дата ЗМДТ. С подаването на която, под страх от наказателна отговорност, същият е декларирал, че е собственик на процесния автомобил.

         Съгласно чл.54ЗМДТ, в редакцията му  до и след 2015г, като данъчно задължено лице, собственикът  на автомобила   е задължен   да подаде пред общината по регистрация на МПС декларация за настъпили в статуса му промени,  включително и такива, водещи до освобождаването му от процесния данък. По  делото не се твърди и не се доказва  такова, предприето от страна на жалбоподателя поведение. От данните по делото се следва за установено, че към дата на издадения срещу него акт за установявне на данъчо задължение, жалбоподателят не е декларирал пред Община Разград твърдяната от него продажба а автомобила.  Нормата е императивна и регламентирана изцяло в интерес на данъчно задълженото лице.

Признанието, както за публичния характер на процесното вземане, така и за наличието на специален ред по чл. 144 и сл. от сега действащия ДОПК за атакуване на издадения срещу него акт за дължимост на пътен данък, са обусловили решаващите правни изводи на първостепенния съд за недопустимост на предявения от него отрицателен установителен иск. От принципа Lex specialis derogat legi generali, чието проявление е разпоредбата на чл. 302 ГПК /във вр. чл. 268 ДОПК/, непосредствено следва, че общият исков ред на чл. 439 ГПК - вкл. и по аргумент за противното от текста на чл. 269 ДОПК - е неприложим субсидиарно там, където изрично е установен административен ред за оспорване дължимостта на едно публично общинско вземане, каквото е процесното, произтичащо от неплатен данък върху отразеното по данъчната му партида партида превозно средство.

                Постановени в този смисъл, фактическите и правни изводи на първонстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав . Като в допълнителен мотив за недопустимост на търсената по този ред защита, следва да бъде посочено, че възведените в основание на иска обстоятелства  не са новонастъпили по  см. на чл. 439, ал. 2 ГПК. Според цитираната норма   такива са фактите с материалноправно значение за изпълняваното вземане. В разглеждания случай това е, заявеният от  жалбоподателя  факт на разпореждане с декларирания в негова собственост  автомобил, който обаче не се явява  новонастъпил  с оглед изложените по-горе съображения.

В обобщение, въззивната инстанция счита, че производството е правилно прекратено и че не са налице релевираните в частната жалба нарушения. Поради което, обжалваното и преграждащо хода на делото определение, следва да се потвърди, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Защитимият в производството материален интерес е под 5 000,00лв., поради което и при отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1ГПК предпоставки, определението на РОС не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Разградски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от А.А.А.,ЕГН**********,*** чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв. Кр. К. против Определение №2947/16.ІХ.2016 г., с което производство гр.д.№299/2016г, по опис на РРС е прекратено поради недопустимост на предявен в условията на чл.439 във вр. с чл.124 ГПК иск за установяване недължимост на общинско вземане от публичен характер, вменено в отговорност на А.А.А. , в качеството му на длъжник по изп.д. №20157620400102 по опис на ЧСИ Д.Д., с рег.№762 и р-н на действие при РОС и съгласно влязъл в сила Акт №АУІІІ158/19.ІІ.2013г. на Община Разград за установяване на задължение за данък върху превозните средства по ч.107 ДОПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.