ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

02.12.2016 г

Година 2016

Град Разград

 

Разградски окръжен съд

 

на втори декември

2016 г.

в закрито съдебно заседание в следния състав:   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                ЧЛЕНОВЕ:1. ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                 2. ИРИНА ГАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ч.в.гр.дело №275 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 във връзка с чл. 278 от ГПК.

 Образувано е въз основа на частна жалба,подадена от „Викторио”ЕООД,гр.Рудозем, ЕИК 120562136, чрез адв. Севдалин Керменов от АК-Смолян против Определение № 3463/27.10.2016 г., постановено по гр. дело № 1508/2016 г. по описа на Районен съд Разград, с което е оставен без уважение направения от ответника отвод за местна неподсъдност.

 В частната жалба се прави оплакване, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че  неправилно първоинстанционния съд е приел,че предмет на делото е спор между работник и работодател,при който ищецът се е възползвал от разпоредбата на чл.114 от ГПК да предяви иска по мястото,където той обичайно полага труд.Тази разпоредба била неприложима в случая.Отправя се искане за отмяна на определението и  изпращане на делото по правилата за местна подсъдност на РС Мадан,в района на който е седалището на дружеството,ответник в производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Невена Митева  от АК - Разград, пълномощник на ищеца в производството Р.А.Р., в който излага съображения за неоснователност на жалбата,с искане същата да бъде оставена без уважение.

 Разградският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото,  намери  за установено следното:

 Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, имаща право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по  този ред. Разгледана по същество същата се явява  неоснователна по следните съображения:

 Производството по гр. д. № 1508/2016 год. по описа на Разградски РС е образувано въз основа на предявени от Р.А.Р. обективно съединени искове  против „Викторио” ЕООД, гр.Рудозем за прогласяване нищожността на  споразумение от 15.07.2016 г., сключено между страните по делото поради накърняване на добрите нрави, а в условията на алтернативност същото да бъде унищожено като сключено поради крайна нужда  при явно неизгодни условия и измама.Атакуваното споразумение урежда отношенията между страните, свързани с претърпяна от ишеца-работник, трудова злополука,установена по надлежния ред,настъпила на 26.05.2013год. по време на изпълнение на трудовите му задължения при ответника-работодател с място на изпълнение гр.Лозница,в района на РРС.Предмет на споразумението е и поетото от ищеца-работник задължение да поиска прекратяване на образуваното при РРС гр.дело 1011/2016г. по иск с правно основание чл.200 от КТ .

 В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК в своя писмен отговор ответникът е направил  възражение за неподсъдност на делото пред РРС,с искане същото да бъде изпратено за разглеждане от РС Мадан  съгласно чл.105 от ГПК. Изложил е съображения и по същество на предявените искове.

         С атакуваното определение, РС е намерил възражението  за местна неподсъдност на делото пред него за неоснователно.Приел е,че се касае за спор между работодател и работник и разпоредбата на чл.114 от ГПК е дала възможност на работника да предяви такъв иск и по мястото, където той обичайно полага труд, което в случая е било гр.Лозница, на територията на съдебния район на РС Разград.

Правото на избор на местна подсъдност ищецът е обосновал с качеството си на работник при ответника и мястото където е полагал труд при същия. Правото на избор е упражнено с предявяването на исковете пред Районен съд - Разград, в чийто район се намира гр.Лозница, мястото,където работникът е полагал труд по ТПО при ответното дружество.Вярно е, че предметът на настоящото дело не е трудов спор по см.на чл.357 от КТ,но предвид на това ,че се атакува извънсъдебно споразумение уреждащо претенциите на работника към работодателя по чл.200 от КТ,то и този съд както и Разградски РС приема,че именно РРС е местно компетентен да се произнесе по спора,предвид избраната от работника подсъдност по чл.114 от ГПК.На следващо място следва да се отбележи,че РС оставяйки без уважение възражението на ответника по подсъдността е насрочил делото в открито съдебно заседание на 23.11.2016г.от 14.30 ч.След извършена служебна справка РОС установи,че заседанието е било редовно проведено с участието на страните и техните повереници.Събрани са сочените от страните писмени и гласни доказателства,приключено е съдебното дирене,като е даден и ход по същество на делото,въпреки подадената от ответника частна жалба във връзка с местната подсъдност.Адвокатът –пълномощник на дружеството е поискал и предоставяне на срок за депозиране  на писмени бележки,като това процесуално поведение на ответника в с.з. следва да се счита за такова възприемащо Разградски РС като местнокомпетентен съд.

 По изложените съображения, Разградският окръжен съд

 

                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Определение №3463/27.10.2016., постановено по гр. дело № 1508/2016 г. по описа на Разградски районен съд, с което е оставен без уважение направения от ответника отвод за местна неподсъдност.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                              2.