ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ................... / 8.12.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На осми декември, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.ч.гр.д. № 279 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д.П.Д. против определение № 3268 / 13.10.2016г., постановено по гр.д. № 1955 / 2016г. по описа на РС Разград, с което производството по подадена от него искова молба е прекратено поради недопустимост. В жалбата излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Моли за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след запознаване с подадената искова молба, констатира следното: ищецът е предявил положителен установителен иск против „Арма”АД – в несъстоятелност, в петитум на който моли съда да приеме за установено, че в качеството му на синдик (вече освободен) на ответното дружество му се полагат възнаграждения и осигурителни вноски за здравно и пенсионно осигуряване, подробно описани, за месеците ноември и декември, 2013г. и месеците януари, август и септември, 2014г. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е бил временен и постоянен синдик на „Арма”АД в периода от месец февруари, 2012г. до месец септември, 2014г. За периода от 2013г. до 23.09.2014г. му се е полагало възнаграждение, определено от събранието на кредиторите, за което същият не е искал разрешение за изплащане от съда по несъстоятелността, тъй като в масата на несъстоятелността липсвали средства. Освободен е от длъжността синдик на „Арма”АД с определение от 24.09.2014г. Правния си интерес от установяване на размера на дължимото възнаграждение и осигурителни вноски ищецът обосновава в две насоки: необходимост от включването на тези суми като такива с установен размер в сметката за разпределение по реда на чл.722 ТЗ и определяне на размера на осигурителния му доход във връзка с пенсионно производство.

Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за установяване на конкретно материално право, е наличието на правен интерес.

Аргументът на ищеца за водене на отделен иск за установяване на размера на възнаграждението му като синдик, за да може да претендира вземането си в производството по несъстоятелност, е неоснователен. Възнаграждението на синдика представлява разноски по поддържане на масата на несъстоятелността, попадащи в приложното поле на чл. 723 ТЗ. Ако с оглед конкретното производство по несъстоятелност на синдика не са били своевременно заплатени дължимите възнаграждения,  както се твърди в исковата молба, сумата за тях на основание чл.722 ал.1 т.3 ТЗ следва да се включи в изготвената от новия синдик сметка за разпределение. Вземането, представляващо разноски по несъстоятелността, следва да бъде удовлетворено по реда на чл.722 ал.1 т.3 ТЗ, по който ред ще се прецени съществуването и размерът му, каквито съображения са развити във воденото от него ч.т.д. № 223 / 2016г. по описа на АпС Варна. Горното обосновава извод за липса на на интерес от воденето на отделен установителен иск по реда чл.124 ал.1 ГПК.

Що се отнася до искането на ищеца за установяване на размера на възнаграждението и осигурителните вноски, които дружеството в несъстоятелност е следвало да внася, обосновано с нуждата от установяване на осигурителния му доход в пенсионно производство, следва да се отбележи следното: съгласно чл.6 ал.2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените, но неизплатени или неначислените, а по силата на ал.3, която е относима към петитума на подадената искова молба, осигурителните вноски за лицата по чл. 4 ал.1 т.7 КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения. Установяването на конкретния размер на осигурителните вноски, които са публични задължения на осигурителя, както и тяхното внасяне се извършва в административно производство по реда на КСО и за ищеца не е налице правен интерес от установяването им с отделен иск.

Ако лицето не е доволно от определения в пенсионното производство размер на осигурителния доход, разполага с възможността, предвидена в чл.117 и сл. КСО за оспорване решенията на държавния орган, но не и с отделно право на иск по чл.124 ал.1 ГПК.

Обжалваният съдебен акт е правилен като краен резултат, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Д.П.Д. против определение № 3268 / 13.10.2016г., постановено по гр.д. № 1955 / 2016г. по описа на РС Разград.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.