ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 29.12.2016 г.

Разградски окръжен съд на двадесет и девети декември две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 291 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба, подадена от Й. Д. Д., чрез пълномощник адв. П. Д. против Определение № 306 / 17.11.2016 г. по гр. дело № 432/2016 г. по описа на РС-Кубрат, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове. От въззивната инстанция се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действиея.

Насрещната по жалбата страна Т.Х.П. е депозирала писмен отговор на частната жалба чрез пълномощник адв. М. Н., в който са изложени съображения за нейната неоснователност с молба за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и развитите от жалбоподателя съображения намери частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

С исковата молба съдът е сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК с петитум да бъда признато за установено, че ищецът Й.Д.Д. не дължи на Т.Х.П. сумата 3000 лв., като частично неразплатено вземане по разписка от 29.06.2015 г., както и 21- лв., деловодни разноски по ч.гр. дело № 44/2012 г. Предявен е и иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД с петитум ответницата Т.П. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 531 лв., удържани от трудовото възнаграждение на ищеца, което той получавал от Община Кубрат, за месеците юни,юли и август 2106 г., по незаконосъобразен запор на ЧСИ Диян Драганов върху заплатата му, равна на минималната работна заплата-несеквестируема. В исковата молба ищеца твърди, че от съобщение изх. № 7791/02.06.2016 г. на ЧСИ Д. Д., му станало известно, че срещу него е образувано изп. дело № 2012762620400299 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 762 на КЧСИ, район на действие ОС-Разград, е образувано въз основа на изп. лист, издаден на 19.03.2012 г. по ч.гр. дело № 44/ 2012 г. по описа на РС-Кубрат, с правно основание чл. 410 от ГПК. В тази връзка ищеца направил справка по ч.гр. дело № 4482012 г. по описа на КРС, при която за първи път му станали известни обстоятелствата свързани с подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, с приложено разписка от 29.06.2005 г., образуване на делото и издаване на заповед за изпълнение № 35/21.01.2012 г. , с която е осъден да заплати на Т.Х.П. сумата 3000 лв. главница, ведно със законната лихва от 19.01.2012 г. до окончателно плащане и 210 лв. деловодно разноски. Ищеца твърди, че не е получавал тази заповед, тъй като по това време не е живял в гр. Кубрат на постоянния си и настоящ адрес. Поради тази причина и несъобщаването по определения ред, не е подавал възражение по реда на чл. 414 от ГПК. По нататък в исковата молба ищеца излага обстоятелства свързани с взаимоотношенията му с ответницата към 2005 г. Твърди се че отношенията между страните във връзка с разписка от 29.06.2005 г. са уредени и в тази връзка се прилага нотариално заверена декларация от Т.Х.П.. В тази връзка се твърди, че когато вземането не е изискуемо кредитора не може да иска принудително изпълнение, не е допустимо и издаването на Заповед за изпълнение на неизискуемо вземане, а още по недопустимо е, ако вземането не съществува или е отпаднало.

При тези фактически констатации обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно по следните съображения. За да постанови обжалваното определение КРС приел по отношение на първия иск, че е сезиран с иск по чл. 124 от ГПК. Видно от съдържанието на исковата молба същата не е достатъчно ясна. В същата се съдържат твърдения за наличие на възражения по чл. 423 от ГПК относно връчване на заповедта за изпълнение, но не е посочена достатъчно ясно датата на узнаване на заповедта за изпълнение.

От друга страна в исковата молба се съдържат и твърдения за наличие на предпоставки за предявяване на иск за оспорване на вземането по чл. 424 от ГПК.

Въззивната инстанция намира също, че неправилно е прието, че са налице предпоставки за недопустимост на втория от предявените искове.

По силата на служебното начало по чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.

Производството по делото неправилно и незаконосъобразно е прекратено без да се изяснени горните обстоятелства относно редовността на исковата молба.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за нова преценка на редовността на исковата молба, респ. допустимостта на предявените искове.

Воден от горното Разградският окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 306 / 17.11.2016 г. по гр. д. № 432 / 2016 г. по описа на РС-Кубрат, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на исковете.

Връща делото на РС-Кубрат за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.