РЕШЕНИЕ

№

Гр. Варна, ….. .10.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

П. ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 314 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Г.И.А., ЕГН **********,***, против решение № 14/23.04.2015 г., постановено по гр.д. № 262/2013 г. на ОС Разград, с което е отхвърлен предявеният от нея иск срещу Д.П.К. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й П. И.А., вследствие неправилно проведено лечение, на осн. чл. 45 ЗЗД.

В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно, както и твърдения по съществото на спора. Оспорени са изводите на съда, че не е доказана лекарска грешка. Представени са писмени доказателства – отговор от МЗ до въззивницата на нейно писмо; три рецепти и рецептурна книжка.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.П.К., но в съдебно заседание неин представител оспорва жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД .

В исковата си молба въззивницата и ищца в процесаизлага твърдения,че вследствие провеждано лечение с медикамента „Солиан”  от страна на ответницата д-р Д. К., специалист - психиатър е починала  на 29.03.2013 год.нейната сестра П. А.. Прави искане съдът да осъди ответницата да й заплати сумата 40 000 лв. за да има пари за храна, отопление, лечение и други нужди. Твърди, че е била издържана от своята сестра, която получавала пенсия в размер на 200 лв., тя самата не получавала такава и нямала от какво да се издържа докато не навърши 61 години. В допълнителната молба сочи, че претендира обезщетението и за причинените й от загубата на непрежалимата й сестра голяма мъка  и болка, с която приживе те двете се грижели една за друга.

Ответницата Д.К. е депозирала отговор , в който е посочила  кога е бил последният преглед на покойната сестра на ищцата, както и , че е лекувана в амбулаторни условия с различни медикаменти в продължение на близо тридесет години до смъртта й с диагноза ”Шизофрения”, като медикамента „Солиан” 400 мг. дневно приемала от края на 2008 год. по нейно собствено настояване. Във връзка с подадените от ищцата жалби след изписването й от ДПБ гр.Бяла наказателно производство не било образувано, бил извършен и  медицински одит на дейността й по повод лечението не покойната А., при който не били отрити нарушения.

Производството по делото е било спряно на осн.чл.229 ,ал.1,т.3 от ГПК с определение от 12.03.2014 год., поради нуждата от провеждане на производство по реда на чл.5 от ЗЛС по отношение на ищцата Г. А. и след като Разградска ОП не е инициирала такова производство делото е възобновено с определение, постановено в закрито заседание на 30.01.2015 год.

Ответницата, пред ОС лично счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Предявеният иск намира своята правна квалификация в разпоредбите на чл.45 ЗЗД. Въззивницата е претендирала неимуществени вреди, вследствие причинена смърт на сестра й.

Видно от представената по делото преписка вх. №403/2013 год. по описа на РОП Разград П. А., сестра на ищцата е била намерена мъртва в дома си на 29.03.2013 год. около 12.00 ч. от нейна съседка. На адреса пристигнал екип на Спешен център ,който констатирал смъртта й.  По тялото й не са намерени следи от насилие. Личният й лекар д-р Наталия Славова същия ден  издала съобщение за смърт №5 ,в което като причина за смъртта посочила остра сърдечна  и дихателна недостатъчност. По същото време Г.А. е била настанена на задължително лечение в ДПБ гр.Бяла по реда на чл.162 от Закона за здравето за времето от 20.02.2013 год. до 15.05.2013 год., откъдето е изписана с диагноза „налудно разстройство”. Поради липса на други живи близки роднини П. А. била погребана служебно за сметка на Кметство с.Стражец. С Постановление от 18.04.2013 год. на  прокурор от РОП бил постановен отказ да се образува ДП във връзка със смъртта на П. А. и преписката била прекратена.

По делото е представено медицинска документация, от които се установява, че П. А. е страдала от параноидна шизофрения и е лекувана с медикамента Солиан, във връзка, с което е била следена от психиатър и кардиолог.

Поради неизвършена аутопсия на трупа, причината за смъртта не може да бъде установена.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна , могат да се направят следните правни изводи:

В качеството си сестра на починалата, т.е. тя не е нейна роднина по права линия и не е легитимирана да претендира вреди от смъртта й. Отделно от това не е доказано противоправно поведение на ответницата по иска, нито причинно-следствена връзка между проведеното лечение и смъртта на П. А.. Искът е неоснователен.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят на Д.К. в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/23.04.2015 г., постановено по гр.д. № 262/2013 г. на ОС Разград .

ОСЪЖДА Г.И.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.К. ***, ЕГН **********, разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: