Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
осми февруари |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. Василева
2.
С.
Робева
секретар М. Н., с участието на прокурор Т. Тодоров, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №429 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
328 и сл. НПК. Образувано е по жалба от защитник на подсъдимата по нохд
№124/2015 г. на РС Разград против
постановената по делото присъда.
Постъпила е жалба от подсъдимата Х.С.С.
ЕГН **********, чрез защитника й
адв. Е., против Присъда № 477/27.10.2015 г., постановена по нохд №124/2015 г.
на Районен съд Разград. Оплакванията са,
че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
незаконосъобразна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон.
Искането е за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за невиновна.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата адв. Е. поддържа жалбата. Излага
доводи, че е допуснато процесуално нарушение – разследването е водено от
разследващ полицай в нарушение на императивната норма на чл.194, ал.1, т.3 от
НПК. Счита, че присъдата е необснована, тъй като съществува противоречие между
фактическите данни и доказателствата по делото и изложеното в мотивите към
присъдата. Не е вярно приетото в мотивите към присъдата, че подсъдимата е
давала обяснения. Без основание съдът е пренебрегнал показанията на майката на
подсъдимата и св. Б.. Счита, че необосновано се дава вяра на показанията на
пострадалия, без да е извършена проверка отговаря ли на истината, че притежава
заведение, че има нужда от сервитьорки и т.н. Поддържа искането за отмяна на
присъдата и признаване подсъдимата за невиновна, алтернативно за връщане на
прокурора за провеждане на законосъобразно ДП и за намаляване на наложените
наказания.
Прокурорът
намира жалбата за неоснователна. Предлага на съда да потвърди присъдата, тъй
като счита, че е налице класически пример на осъществено престъпление измама по
чл. 209. Счита, че това, че разследването е било осъществено от разследващ
полицай, а след това е продължило и завършено от следовател не е нарушение на
процесуалните правила. Намира, че е установено, че по отношение на пострадалия
са осъществени измамливите действия, които са го мотивирали да направи редица
плащания чрез системата за бързи парични преводи „Уестърн юнион” и е без
значение кога и къде е подал жалба и дали е заявил, че не ще пари, а момичето. Прокурорът
твърди, че липсват допуснати процесуални нарушения и каквито да е основания за
отменяване или изменяване на присъдата, наказанието е адекватно и затова моли присъдата,
като законосъобразна, да бъде потвърдена.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба (постъпила с вх.
№9593/02.11.2015 г. на РС Разград) е подадена против подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на
жалба.
С обжалваната присъда №
477/27.10.2015 г. по нохд №124/2015 г.
Районен съд Разград е признал подсъдимата Х.С.С. е за виновна в това, че
в периода 01.12.2012 г. - 24.01.2013 г. в гр. Лозница и гр. Вайзенбург,
Германия, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудила и поддържала у А. А. заблуждение, че ще отиде при
него в Германия, за да работи в неговата фирма „Б. К.” и с това причинила имотна
вреда в размер на 3 227.12 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал.1 НК. Наложено е наказание 2 години лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66 и са присъдени разноски.
Х.С.С. е родена на *** *** и е
български гражданин, със средно образование, не е омъжена, безработна е, не е
осъждана.
Подс. С. *** заедно с родителите
си. Х.С., като използвала сайт за запознанства в интернет, осъществявала контакти
с мъже от различни държави, от които получавала парични преводи по системата „ Уестърн юнион”.
Св. А. А. живеел в гр.
Вайсенбург, Германия и управлявал фирма „Блек кет”, която осъществявала
търговска дейност в букмейкърски пункт.
Подс. С., чрез сайта „ Vaybee”, в
който била регистрирана с никнейм „И.”, влязла във връзка със св. Т. Й.,
приятел на св. А. А.. Известно време след началото на интернет връзката им св.
Т. Й. споменал на подс. Х. С. за приятеля си св. А. А., като й казал, че той
търси персонал за фирмата си.
През декември 2012 г., подс. С.
за първи път, чрез интернет сайта, осъществила връзка със св. А. А., при която
той й дал телефонния си номер. Малко след това от тел. номер *** подс. С. се обадила на св. А. А.
и в разговор с него му разказала, че живее в България, с майка си и сестра си
без баща, че живее близо до гр. Варна, учи и не работи. Св. А. А. споделил, че
търси работници за фирмата си, при което подсъдимата изразила готовност като
завърши училище да отиде и да работи за него. Свидетел на тези разговори
станала и св. Х. А. – майка на подсъдимата.
В един от последващите разговори
подс. Х. С. казала на св. А. А., че са й необходими 300 евро, за да си купи самолетен
билет до Германия, за да отиде да работи за него, без изобщо да има намерение
да стори това. Св. А. А., повярвал на подсъдимата, поради което на 22.01.2013
г. по системата „ Уестърн юнион” й изпратил исканата от нея сума – 300 евро с
контролен номер на превода 4348765296. Сумата била изпратена на адрес в гр.
Лозница, обл. Разград на името на подс. Х.С. – данни, които тя продиктувала на
св. А. А.. Още същият ден 22.01.2013 г. подс. Х. С. лично изтеглила от клон на
ЦКБ – Разград, офис – Лозница, за което бил издаден MTCN 434-876-5296 от
служителката в офиса – св. Б. Х. (л. 77 ДП № 24/14 г.).
На следващият ден 23.01.2013 г.,
подс. Х. С. отново се обадила на св. А. А. и му казала, че се намира на летище
Варна, тъй като ще пътува при него за Германия, но й трябват още 400 евро, за
да си закупи зелена карта. А. отново повярвал на подсъдимата и изпратил по
системата „Уестърн юнион” паричен провод в размер на 400 евро с контролен №
4973795101 в 13,07 ч. местно време. Преводът подсъдимата получила в Клон
Разград, офис – Лозница на ЦКБ в 14,30 ч. местно време от св. Б. Х., за което
бил издаден MTCN 497-379-5101 (л. 75
ДП).
Малко по – късно подс. Х. С.
отново се обадила по телефон на св. А. А. и като му казала, че е изпуснала
самолета за Германия, му поискала да й изпрати още 350 евро. Сума, която св. А.
А. превел отново по системата „ Уестърн юнион” и съответно била получена лично
от подс. Х. С. в офис на оператора „Кеш експрес сървисис” ЕООД в гр. Разград,
за което е издаден и MTCN 196-3168560/23.01.2013 г. (л. 82 ДП).
Същият ден подс. Х. С. пак се
обадила на св. А. А., като му казала, че граничните служители не я пускат да се
качи в самолета за Германия, тъй като имала неплатени сметки, за което го помолила
да й изпрати още 600 евро. За пореден път св. А. А. повярвал на подсъдимата,
като в същото време изпитал и леко съмнение, но решил и й изпратил исканата от
нея сума – 600 евро.
Не след дълго подс. Х. С. се
обадила по телефона на св. А. и му казала, че не може да получи сумата, тъй
като правилата на системата „ Уестърн юнион” не позволявали това и го помолила
да изпрати отново същата сума, но на името на св. И. Г., както и с имена на
друг изпращач. Въпреки, че вече бил обхванат от съмнения, св. А. А. наредил
превода на същата дата 23.01.2013 г., но от името на F. F., като за получател бил посочен
св. И. Г.. На следващия ден св. И. Г., след като научил рефрентния номер на
превода от подс. Х. С.,*** на ЦКБ – офис – Лозница, където св. Б. Х. му
изплатила сумата по превода – 600 евро, за което съставила MTCN 620-483-2787 (л.
72 ДП). След като получил сумата св. И. Г. веднага я предал на подс. Х. С.,
която го чакала пред офиса на банката.
В следващите дни подс. Х. С.
отново се обадила на св. А. А. и отново поискала от него да й изпрати сумата от
800 евро, без да уточнява за каква цел, при което свидетелят вече сигурен, че е
станал жертва на измама, категорично отказал. След отказа му подс. Х. С.
изключила телефона си и свидетелят не могъл да установи връзка с нея.
На 19.05.2013 г. свидетелите А. А.
и Т. Й. пристигнали в България в гр. Лозница и се опитали да влязат във връзка
с подс. Х. С.. За целта разговаряли със св. А. И., като я питали за
подсъдимата, но били изпратени от нея в грешна посока. Лутайки се из района св.
А. И. се обадила по телефон на подс. Х. С. и й казала, че двама мъже я търсят и
сигурно ще дойдат в с. Студенец, това станало известно и на св. Х. А.. Двамата
свидетели успели да намерят и отишли в с. Студенец, където разговаряли със св.
К. Я.. Последствие разбрали, че не могат да видят подсъдимата, пристигнали в
ОДМВР – Разград, където св. А. А. подал жалба срещу подсъдимата.
От заключението на вещото лице,
по назначената и извършена на ДП графическа експертиза (л. 42 ДП), изслушано и
прието в съдебно заседание на 07.07.2015 г., се установява, че саморъчните
подписи за „Подпис на клиент” в паричен превод MTCN 196-3168560; MTCN 434-876-5296
и MTCN 497-379-5101, са изпълнени от подс. Х. С.. Саморъчния подпис за „Подпис
на клиент” в паричен превод MTCN 620-483-2787 не е изпълнен от подс. Х. С..
От заключението на вещото лице по
извършена в хода на ДП съдебно счетоводна експертиза (л. 46 ДП), изслушано и
прието в съдебно заседание на 10.09.2015 г., се установява, че левовата
равностойност на общата сума получена фактически от подс. Х. С. по парични
преводи по системата „ Уестърн юнион” с № MTCN 196-3168560; MTCN 434-876-5296;
MTCN 497-379-5101 и MTCN 620-483-2787 е 3
227, 12 лв. или 1650 евро.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите:
- А. А., дадени на ДП (л. 11) и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК,
- Т. Й., дадени на ДП (л. 16) и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК,
Двамата дават показания, относно запознанството и
контактите с подсъдимата, относно действията й, които са мотивирали А. да
изпраща пари,
- А. И., разпитана в съдебно
заседание на 07.07.2015 г. и дала показания относно твърденията на пострадалия
при срещата с нея и това, което е чувала за поведението на подсъдимата,
- И. Г., разпитан в съдебно
заседание на 07.07.2015 г. и дал показания относно получени парични суми по
молба от подсъдимата,
- К. Я., разпитан в съдебно
заседание на 10.09.2015 г. и дал показания, относно действията на пострадалия
по издирване на подсъдимата;
- Б. Х., разпитана в съдебно
заседание на 10.09.2015 г. и дала показания относно получените суми от
подсъдимата и реда за изплащане на суми, чрез „Уестърн юнион”
- В. Б., разпитан в съдебно
заседание на 27.10.2015 г. и дал показания, относно оплакванията на пострадалия
и съобщеното от подсъдимата за получените преводи от пострадалия.
Получаването на паричните преводи
се потвърждава и от св. Х. А. – майка на подсъдимата, но тя твърди, че сумите
били изпращани за „прощална” на дъщеря на 19.05. и за рокля, за дърва, за
телефон..
Съдът намира за недостоверни
показанията на свидетелката, относно мотивите за превеждане на сумите.
Твърдението й, че през февруари са изпращани суми за „прощална” на дъщеря й
през май и че тогава платили тържеството в ресторанта на селото е житейски
нелогично и неприемливо. Очевиден е опита на свидетелката да оневини дъщеря си.
Приетата фактическа обстановка се
основава и на заключението на вещото лице по назначените и извършени на ДП
съдебно – графическа експертиза и съдебно - счетоводна експертиза, както и на
писмените доказателства по ДП № 24/14 г.: съобщение за престъпление от общ
характер (л. 2), парични преводи по системата „Уестърн юнион” с № MTCN
196-3168560; MTCN 434-876-5296; MTCN 497-379-5101 и MTCN 620-483-2787 (л. 72,
75, 77, 82), декларация (л. 204), справка за съдимост (л. 194), характеристична
справка (л. 197).
Подс. С. е дала обяснения на ДП
(л. 200), но те не са приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 НПК.
Няма противоречие между събраните
доказателства, относно факта, че св. А. е изпращал парични суми на подс. С..
Няма съмнение, че подсъдимата е получила лично три от преводите, а единият чрез
св. Г..
По отношение на основанието за
изпращане на преводите са събрани показанията на пострадалия – св. А., негов
приятел – св. Й. и от друга страна майката на подсъдимата.
Съдът намира, че няма основание
да се постави под съмнение достоверността на показанията на св. А. и св. Й..
Четирите парични превода на стойност 3 227, 12 лв. са направени на 22.01.,
23.01. и 24.01.2013 г. Очевидно е налице
несъответствие с тезата на св. А., че са изпратени за заплащане на разходи за
празнуване през месец май 2013 г., за дърва, за телефон. В показанията си св. А.
не отрича, че А. е предлага работа на подсъдимата, но твърди, че е изпращал
парите по своя воля, без да са поискани.
Съдът намира, че показанията на
св. А. и св. Й. са последователни, житейски логични, в съответствие с
установеното въз основа на останалите доказателства. Установеното време на
изпращане и размерът на преводите обуславя като достоверна тезата на св. А., а
не тази на св. А..
Показанията на св. Б. не
подкрепят тезата на св. А., нито обуславят извод, че подсъдимата не е въвела А.
в заблуждение. Затрудненията в общуването с пострадалия поради това, че св. Б.
не владее турски не дава възможност да се приеме за категорично установено, че
правилно е разбрал позицията на св. А.. Очевидно, след като е изпратил пари, за
да наеме работник, св. А. може да настоява за това подсъдимата да изпълни
поетия ангажимент. По същият начин твърдението, че пострадалият е отказал да
получи пари, които подсъдимата предлагала да му предаде веднага, съдът намира
за недостоверно. Очевидно и досега не са върнати парите.
Съдът намира описаната фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин. Посоченото от РС, че подсъдимата
давала обяснения и коментара на обясненията й в мотивите не води до недостатък
на присъдата, който да е основание за отмяната й. Въззивният съд споделя
фактическата обстановка, прието от РС, по основните въпроси за извършеното
престъпление и участието на подсъдимата в него, характерът и размерът на
вредите, причинени с деянието и другите обстоятелства, които имат значение за
отговорността.
Обстоятелството, че не са проверени
показанията на св. А., относно притежавани от него търговски дружества или
упражнявана търговска дейност не може да обоснове довод, че са недостоверни
показанията му. За разлика от подсъдимата, която няма задължение да твърди
истина в обясненията си, св. А. и св. Й. са дали свидетелски показания и носят
наказателна отговорност за верността им. Показанията на св. Й. подкрепят
показанията на св. А..
От правна страна.
Подсъдимата С. е въвела и
поддържала заблуждение у св. А., че ако преведе поисканите от нея суми за заплащане
на самолетен билет, зелена карта и неплатени сметки в Р България, ще отиде при
него в Р Германия и ще работи в негово заведение. Възползвайки се от наивността
му и разпространеното мнение за бедността на хората в България, описвайки
тежкото си материално положение, подсъдимата С. е създала в него невярна
представа и го мотивирала да се разпореди със 1650 евро, съответно е причинила имотна вреда в този размер.
Съдът
приема, че не се установява, подсъдимата да е имала намерение да осъществи
обещаното на А..
Установено е измамливо поведение на
подсъдимата, съобщавала, че са налице пречки да пътува, чието
отстраняване изисква преводи на пари, че е на летището, но й трябва зелена
карта, че й са нужни пари за самолетен билет. Заблуждението е поддържано в
пострадалия, докато изпрати паричните суми, а след като е изпитал съмнения и
преустановил пращането на средства, подсъдимата е прекратила контактите с него.
Разпореждането
от страна на А. А. с тези парични суми е в пряка последица на действията на
подс. С., тъй като ако тя не бе създала у него такава погрешна представа за
своите намерения, то той не би се разпоредил с предмета на посегателството.
Създаденото заблуждение у А. в началото на декември, когато е установила
контакт с него подсъдимата е поддържано от нея до изпращане и получаване на
четирите парични превода, а след като е поискала нова сума, което е
предизвикало подозрения у него, че е жертва на измама, С. е прекратила
контактите с него.
По делото е установено по
несъмнен начин въздействие от страна на подсъдимата върху съзнанието на св. А.,
както и че като резултат на това въздействие е създадена погрешна представа,
мотивираща пострадалия към акт, против волята му. Налице е имотна облага,
набавена по този начин за подсъдимата и съответно имотна вреда за пострадалият.
Деянието, извършено от
подсъдимата осъществява състава на престъплението по чл. 209, ал.1 НК. Х.С., с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у св. А.
заблуждение и с това му е причинила имотна вреда. Деянието е извършено при пряк
умисъл.
Извършените дейния, довели до
изпращане и получаване на паричните суми, са от едни и същ вид, осъществени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност
на вината, и всяко следващо се явява продължение на предходното, поради което и
престъплението следва да се квалифицира като такова извършено при условията на
чл. 26, ал. 1 НК.
Наказанието е определено, след
като съдът е преценил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В
мотивите е изложен изчерпателен анализ на всички обстоятелства от значение за
определяне на наказанието и те се споделят от въззивния съд. Определеното
наказание е над минимума, под средният размер и е съответно на извършеното.
По оплакванията в жалбата.
Обстоятелството, че са извършвани
действия по разследването от разследващ полицай не е основание за отмяна на
присъдата или връщане делото на прокурора, дори и това да е в нарушение на чл.
194 НПК. Съгласно чл. 203, ал. 3 НПК, извършените действия по разследването и
други процесуални действия запазват процесуалната си стойност когато един
разследващ орган бъде заменен с друг.
Оплакването, че са игнорирани
като доказателствен източник показанията на св. А. – майка на подсъдимата е
неоснователно. Съдът не е игнорирал показанията й, а ги е преценил, както в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства, така и с оглед
заинтересоваността на свидетелката, предвид близостта с подсъдимата, и е
направил извод за недостоверност в съответната част.
По същият начин е, без опора в
доказателствата и материалите по делото е оплакването, че съдът без основание и
без да ги подложи на критичен анализ, е дал вяра на показанията на св. А. –
пострадал. Съдът е подложил на анализ показанията на свидетеля, обсъдил е
обстоятелството, че са в съответствие с останалите доказателства и житейската
им обоснованост и основал и на тях изводите, относно фактическата обстановка.
Фактическата обстановка приета и
от въззивния съд, след анализ на доказателствата е сходна с тази, изложена в
мотивите на първоинстанционният съд и се основава на анализ на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства.
Не се установява
допуснато процесуално нарушение, което да е съществено, отстранимо и да
представлява основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Жалбата е неоснователна.
Съставът на въззивния съд споделя
правните изводи на Разградски РС и при проверка на законността, обосноваността
и справедливостта на обжалваната присъда не се установяват нарушения,
предполагащи отмяната й.
Поради
това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
477/27.10.2015 г., постановена по нохд №124/2015 г. на Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH