Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1
гр.Разград, 13.01.2016г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
С
участието на секретаря Н.Р. и прокурор СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 431/2015г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Присъда № 416 от
28.09.2015г., постановена по
н.о.х.д.№ 122/2015г. Разградският районен съд е признал подс.П.Л.М. за
ВИНОВЕН в това, че: на 17/18.10.2013г. в
землището на с.Краново, общ.Кайнарджа, обл.Силистра, в района между 466 и 467
гранична пирамида от държавната граница с Р.Румъния, като извършител, в
съучастие със С.Х.С. ***, участвал като помагач, е превел през границата на
страната, от Р.България в Р.Румъния две лица, които не са български граждани – Н.М.К.
– роден на ***г. в Иран, и А.Х.К. – роден на ***г. в Иран, без документи за
самоличност, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на
основание чл.280, ал.2, т.3, в.в. с ал.1, в.в. с чл.20, ал.2 от НК,и в.в. с
чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, при строг
първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, както и налага
наказание ГЛОБА в размер на 1 800,00 лв.
Със същата присъда съдът е признал
за ВИНОВЕН и подс.С.Х.С. в това, че: По
същото време и място като помагач, в съучастие с П.Л.М. – като извършител, умишлено е улеснил извършването на престъпление
- да бъдат преведени през границата на
страната, от Р.България в Р.Румъния две лица,
които не са български граждани – Н.М.К. – роден на ***г. в Иран и А.Х.К.
– роден на ***г. в Иран, без документи
за самоличност, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и
на основание чл.280, ал.2, т.3, в.в. с ал.1, в.в. с чл.20, ал.4 от НК, и в.в. с
чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, при строг първоначален режим, в
затворническо общежитие от закрит тип, както и налага наказание ГЛОБА в размер
на 1 800,00 лв. и наказание КОНФИСКАЦИЯ на 1/3 идеална част от
притежаваните от него 6/8 идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр.Разград, на ул.”Перистър” - № 24б, представляващ самостоятелен обект –
първи жилищен етаж от североизточната част на жилищна сграда – близнак,
подробно индивидуализиран в присъдата и мотивите към нея.
Присъдени са и разноските на
досъдебното производство.
Срещу така постановения съдебен акт са постъпили жалби
от служебните защитници на двамата подсъдими.
В жалбата подадена от адв.Мл.Е. – служебен
защитник на подс.П.М. се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Като е приел, че
подзащитният му е осъществил инкриминираното с присъдата деяние, съдът е
постановил необоснован акт и в нарушение на материалния закон. Иска се, отмяна на
присъдата и признаване на подс.П.М. за невинен по обвинението срещу него.
В жалбата подадена от адв.Ал.М. –
служебен защитник на подс.С.С. се посочва, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Наложеното наказание се явява явно
несправедливо. Твърди се, че съществуват сериозни съмнения в авторството на
деянието на този подсъдим. При недоказано обвинение съдът е следвало да го
признае за невинен. Наложеното наказание се явява прекомерно завишено и в
несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца и останалите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Иска се, отмяна на присъдата и
признаване на подсъдимия С.С. за невинен
и оправдаването му по обвинението, и алтернативно, ако се приеме, че той
е извършил престъпното деяние в качеството си на помагач, то наказанието му да
бъде намалено до предвидения законен минимум по текста на обвинението.
В с.з. подс.П.М. лично и чрез
служ.защитник адв.Мл.Е. поддържа жалбата. Излагат се доводи за съществено нарушение
на процесуалните правила, и алтернативно искане за намаляване на наложеното
наказание до минимума предвиден по закон.
В с.з. подс.С.С. лично и чрез защитниците си адв.Р.В. и адв.В.Трифонов
поддържа жалбата. Излагат се доводи за съществено нарушение на процесуалните
правила, за явната несправедливост на наложеното наказание.
Прокурорът счита жалбите за
неоснователни, като излага съображенията
си за това. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след
цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:
Жалбите са процесуално допустими
като подадени в срок от надлежни страни в процеса против съдебен акт подлежащ
на въззивен контрол. Разгледани по същество се явяват неоснователни, по
следните съображения и правни изводи:
Установено е, че подсъдимите С.С. и П.М. *** и се познавали. Подс.С.С.
познавал св.Й.С., който също е от
гр.Разград и към инкриминирания период от време работел като таксиметров шофьор
в града, ползвайки л.ав. „Дачия логан” с рег.№ РР 82-74 АР обозначен и
регистриран като таксиметров.
Установено е, че на 17.10.2013г. подс.С.С. се
свързал със св.Й.С. и му заявил, че иска да ползва услугите му като таксиметров
шофьор и за курса ще му бъде добре платено. Двамата се договорили да се срещнат
същия ден на автогарата.
Установено е също, че причината да
се свърже със св.Й.С., било обстоятелството, че подс.С.С. поел ангажимент срещу
заплащане да преведе през границата на страната свидетелите Н. М. К. и А. Х. К.
– ирански граждани, които били преминали нелегално границата между Р.Турция и
Р.България, с намерение по същия начин да преминат и през границата на страната
с Р.Румъния. В изпълнение на поетия ангажимент, освен със св.Й.С. по-рано на
17.10.2013г. подс.С.Слим се свързал и с другия подсъдим П.М.. Двамата се
договорили подс.П.М. да преведе иранските граждани през границата, а подс.С.С.
да организира придвижването и осигури транспорт до там.
Същият ден - на 17.10.2013г. иранските граждани
свидетелите Н.К. и А.К., пристигнали в гр.Разград с автобус малко след 17,00 ч.
Там на автогарата ги чакали двамата
подсъдими и св.Й.С., както и неустановено в хода на досъдебното производство
лице, което участвало в организацията по тяхното превеждане през границата на
страната. Двамата ирански граждани, оставили багажа си в таксиметровия
автомобил на св.Й.С., след което се качили в автомобила. В същия автомобил се
качили и подсъдимите П.М. и С.С., след като на подс.С.С. било платено за
организацията и превоза от неустановеното лице, и петимата потеглили.
Установено е, че маршрутът се определял от подс.С.С., който казал на св.Й.С. да
кара към гр.Добрич. По време на пътуването св.Й.С. задал въпрос, дали двамата
чужденци, които не говорели български и знаели малко турски думи, притежават
редовни документи, подс.С.С. отговорил уклончиво, че имат някакви.
Около 19,15 ч. подсъдимите и
свидетелите стигнали до бензиностанция „Лукойл” Б-61, находяща се на входа н гр.Добрич
/на изхода за гр.Варна/, където заредили автомобила с гориво, платено от
подс.С.С. с парите получени за превеждането на чужденците през границата. На
бензиностанцията автомобила със свидетелите и подсъдимите престоял до около
22,00 ч. Това станало по указание на подс.С.С., който изчаквал времето да
напредне, за да бъде пресечена границата в час от денонощието, в който
преминаването трудно би могло да бъде установено от граничните власти. След
тръгването от бензиностанцията подс.С.С. указал на св.Й.С. да кара към
с.Краново, общ.Кайнарджа, обл.Силистра. До посоченото населено място, петимата
пристигнали около 24.00 ч. Там таксиметровият автомобил спрял, отново по
указания на подс.С.С. в края на селището, където слезли двамата подсъдими и
двамата ирански граждани. Багажът на иранските граждани останал в колата по
настояване на подс.С.С., който ѝм обяснил, че ще си го получат в Румъния,
след което иранските граждани свидетелите Н. и А.К. се отправили пеша към
границата, водени от подс.П.М.. Установено е, че подс.С.С. следвало да премине в Румъния с
таксиметровия автомобил, след което да вземе чакащите го в района около
границата ирански граждани и да ги транспортира до указаното му предварително
друго място в съседната държава, изпълнявайки по този начин уговорката за
превеждането ѝм, както и да вземе и върне обратнов Р.България подс.П.М..
С него подс.С.С. следвало да държи телефонна връзка, за точното място и време
на срещата в Румъния.
След като иранските граждани и
подс.П.М. тръгнали пеша към границата, подс.С.С. се качил в таксиметровия автомобил и казал на св.Й.С.
да кара към гр.Добрич. След като наближили града, подс.С.С. казал на свидетеля
да спре, с намерение да изчака там обаждането на подс.П.М..
Междувременно, подс.П.М. повел
двамата ирански граждани към държавната граница с Р.Румъния. Преминавайки пеш разстоянието
от черния път край населеното място, където били оставени от таксиметровия
автомобил на св.Й.С. до границата, тримата я пресекли в района между 466 и 467
гранична пирамида. На румънска територия, подс.П.М. и свидетелите К. продължили
да вървят в посока към мястото, където трябвало да се срещнат с подс.С.С.. След
като се разделили, двамата подсъдими поддържали телефонна връзка помежду си. За
уговорената среща в Румъния подс.С.С. и св.Й.С. пресекли границата на страната
на ГКПП Кардам шосе в 06,43 ч. на 18.10.2013г.
Междувременно обаче, батерията на телефонния апарат на подс.П.М. се
изтощила и за да държи връзка с подс.С.С.,
той взел телефона на св.Н.К. м.”Нокия”, модел 1209 с IMEL 358287/03818185/6. Опитите на двамата
подсъдими да уточнят мястото, на което се намира подс.П.М. и иранските граждани
останали безрезултатни, независимо от проведените от тях телефонни разговори в
този смисъл, и затова подс.П.М. изоставил иранските граждани на територията на
Р.Румъния и отново пресякъл пеш границата с Р.България. От своя страна подс.С.С.,
който пътувал със св.Й.С. към първоначално уговореното място на срещата – по
пътя към гр.Констанца, след като разбрал, че тава няма да се състои, накарал свидетеля да спре автомобила и изхвърлил от багажника,
багажа на иранските граждани в гориста
местност, в близост до румънското селище Йон Корвин. Около 11,00 ч. на 18.10.2013г., подс.С.С. и св.Й.С.,
влезли с таксиметровия автомобил на последния ГКПП – гр.Силистра на територията
на Р.България.
Установено е, че същият ден – сутринта,
двамата ирански граждани, били задържани от румънските гранични власти на
територията на Р.Румъния, в близост до района на с.Краново, за което уведомили ГПУ – гр.Силистра.
На 19.10.2013г. гранични служители
на Р.Румъния и на Р.България провели съвместен оглед за установяване на
мястото, където иранските граждани са преминали границата между двете държави.
При това действие, свидетелите Н. и А.К.
посочили мястото на преминаването – в
землището на с.Краново, общ.Кайнарджа, об.Силистра, локализирано между 466 и
467 гранична пирамида.
Същият ден, свидетелите – двамата ирански
граждани, били предадени по административен ред на граничните власти на
Р.България.
На 25.10.2013г. на служители при
ГПУ-гр.Силистра, били предадени откритите на румънска територия чанти и раници,
с намиращите се в тях лични вещи на иранските граждани, които вещи ѝм
били върнати с постановление на прокурор от РП-Силистра, където първоначално е
било образувано настоящото досъдебно производство.
Тази фактическа и правна обстановка, приета и от първоинстанционния съд,
се установява от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства.
Съвкупната преценка на доказателствата, даде основание и на
въззивния съд да приеме категорично, че
обвинението срещу подсъдимите С.С. и П.М. е доказано по несъмнен начин, респ.,
че с действията си от обективна и субективна страна те са осъществили състава на престъплението по чл.280, ал.2,
т.3, в.в. с ал.1 от НК, в.в. с чл.20, ал.4 от НК за подс.С.С. и в.в. с чл.20,
ал.2 от НК за подс.П.М., както правилно, законосъобразно и обосновано е приел и
първоинстанционния съд.
Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието
на
подсъдимите в него, се доказват от
показанията на свидетелите: иранските граждани Н. К. и А. К., прочетени в хода
на съдебното следствие по реда на чл.281, ал. 1, т.4 от НПК; Й.С. – водачът на
таксиметровия автомобил, нает от подс.С.С., прочетени по реда на чл.281, ал.1,
т.2 от НПК и потвърдени от него; полицейските служители при Гранично полицейско управление – Силистра:
Н.Н. – н-к група за охрана на държавната граница, Т.Д.- зам.началник ГПУ-Силистра, Вл.Д. - мл.експерт, Т.Т. – мл.експерт.
Тези свидетелски показания са
еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, и
поради това кредитирани от съда за достоверни и обективни при изграждане на
становището за авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.
На следващо място, горните елементи
включени в предмета на доказване, се установяват и от заключенията на назначените и извършени експертизи съдебно
технически и видеотехническа.
Касае се, за експертни заключения
извършени обективно и компетентно въз основа на обективни дадености намерени и
установени при изследване на обектите- веществени доказателства – в т.ч.
видеооптичен диск, съдържащ записи от охранителна камера на бензиностанция
„Лукойл Б-
Горните елементи включени в предмета
на доказване, се установяват и от писмените и веществени доказателства,
приобщени към материалите по делото по установения в НПК ред и начин в хода на
досъдебното производство, както и по реда на чл.283 НПК в хода на съдебното
следствие - протоколи за разпознаване на
лица по снимки с приложени фотоалбуми, протоколи за очни ставки /л.65-68, т. 3/,
протоколи за предаване и приемане на
лица, протокол за предаване на вещи и предмети, справки от мобилни оператори и
други документи, приложени към делото съдържащи факти, които имат значение за
изясняване на обстоятелствата по делото.
Подсъдимият, за разлика от
свидетелите, не е процесуално задължен в наказателния процес да говори
истината, тъй като обясненията му освен годно доказателствено средство преди
всичко са средство за защита, поради което от него не може да се изисква
искреност и обективност. Ето защо, истинността и правдоподобността на
обясненията му, следва да бъдат
преценявани на общо основание след съвкупната ѝм преценка с всички
останали доказателства по делото при стриктно спазване на процесуалния
регламент за оценка на тези специфични по своята природа доказателствени
средства.
В конкретния случай, подс.С.С. на
досъдебното производство се е възползвал
от правото си да не дава обяснения, но в хода на съдебното следствие по своя
воля и желание е дал подробни такива.
Правилно, част от обясненията на
подсъдимия С.С. първоинстанционният съд не кредитира за обективни и достоверни,
като нелогични, противоречиви и опровергаващи се категорично от другите
доказателства по делото, в този смисъл явяващи се средство за защита по
съображения, които изцяло се споделят и от въззивния съд, поради което не
следва да бъдат преповтаряни.
Като цяло обаче, при съвкупната
ѝм преценка с останалите доказателства съдът кредитира обясненията на
този подсъдим за онези факти и обстоятелства включени в предмета на доказване,
които се установяват и доказват от другите доказателства по делото.
Подс.П.М. в хода на досъдебното
производство е завил, че се признава за виновен, но както на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие е упражнил правото си да
откаже да дава обяснения. Анализът на доказателствата обаче, и конкретно
установените факти и обстоятелства по делото, сочи по несъмнен начин на
доказаност на обвинението и срещу този подсъдим. В тази връзка, възражението на
защита, че спрямо този подсъдим липсвали доказателства той да е пребивавал на
територията на Р.Румъния се явява голословно и в противоречие с доказателствата
по делото.
По отношение и на този подсъдим
първоинстанционния съд е дал убедителен
отговор на въпроса защо, на какво основание и въз основа на какви доказателства
е приел за безспорно установения по делото факт, че преминаването на границата
между Р.България и Р.Румъния е станало през
466 и 467 пирамида от иранските
граждани, които са били водени от подс.П.М.. Този факт, в частност, че именно
подс.П.М. е бил този, който е превел пеша през границата на румънска територия
двамата ирански граждани, се установява
категорично не само от показанията на иранските граждани разпитани пред
съдия в качеството на свидетели и разпознали го категорично по снимки като
мъжът, който ги е превел през нощта през
границата в Румъния, който заедно с тях е преминал в Румъния, мъжът, който е
взел мобилния апарат на св.Н.К. /мобилен апарат приобщен като доказателство по
делото и обект на експертно изледване/ и после ги е изоставил и не се е върнал, но и от другите доказателства по делото, в т.ч.
и от протокола за доброволно предаване /л.116,
т.3/, приобщен надлежно към доказателствата по делото, от който се установява,
че на 31.10.2013г. подс.П.М. доброволно е предал на разследващия орган мобилния
телефон „Нокия”, за който сочи в показанията си св.Н.К., и е обяснил: „горния
телефон взех в Румъния от по-възрастния ирански гражданин,..започнах да ползвам
този мобилен телефон, след като на моя му падна батерията и свършиха парите…и е
заявил, че „на този ден 17-18.10.2013г.” е ползвал тепефона и сим картата към
него. На извършеното разпознаване на
лица по снимки, проведено на 23.10.2013г. иранските граждани свидетелите Н. и
А.Карабалаиисмил са разпознали категорично и подс.С.С., като един от мъжете, с
които са пътували в лекия автомобил до границата преди да я преминат и е бил
седнал на предната дясна седалка; свидетелите категорично са
разпознали по снимки и св.Й.С. като един от мъжете, с които са пътували с лекия
автомобил до границата и е бил шофьор на
автомобила.
Въз основа на фактическите обстоятелства
законосъобразен и обоснован се явява и правния извод на първоинстанционния съд
за правната квалификация на извършеното от подсъдимите деяние по чл.280, ал.2, т.3, в.в. с ал.1, от НК и
в.в. с чл.20, ал.2 от НК за подс.П.М., а
за подс.С.С. в.в. с чл.20, ал.4 НК, по
съображения и правни изводи, които изцяло се споделят и от въззивния съд.
Безспорно се установява и доказва
по делото, че на инкриминираното време и място подсъдимите П.М. и С.С. от
обективна и субективна страна са осъществили деянието, в което са обвинени. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, съзнавали са
общественоопасните последици от действията си и са искали тяхното настъпване. И
двамата подсъдими са съзнавали, че двете
лица, които не са български граждани следва да се преведат през границата на
страната незаконно, тъй като тези лица не притежават редовни документи изискуеми за преминаване на
граничния контрол, не притежават и
разрешение за това преминаване, което
обстоятелство е наложило пресичане на границата не през ГКПП. Безспорно
се установява и доказва от доказателствата по делото, противно на възражението
на защитата, че двамата подсъдими са
действали и при общност на умисъла за
задружно осъществяване на деянието, при
предварително разпределение на ролите в съучастническата дейност - подс.П.М. да преведе пеш през границата
двамата ирански граждани, поради което правилно извършеното от него деяние е
квалифицирано в.в. с чл.20, ал.2 от НК за непосредствено извършителство, а
подс.С.С. да организира придвижването и осигури транспорт до мястото на
преминаване на границата, поради което правилно извършеното от него деяние е
квалифицирано в.в. с чл.20, ал.4 от НК , тъй като с действията си умишлено е
улеснил извършването на престъплението; както и всеки един от тях е съзнавал
съучастието на другия в извършване на престъплението.
Неоснователно е възражението на
защитата на подс.С.С., че не били изяснени мотивите за извършване на деянието.
Детайлният анализ на доказателствата даде основание и на въззивния съд да
приеме, че мотивите, подбудите за извършване на деянието са желанието и стремежа на двамата подсъдими да
получат материална облага по незаконен начин, при безспорно установеното и
доказано по делото обстоятелство, че поетият ангажимент за незаконното превеждане
през границата на двамата ирански граждани е срещу заплащане.
Неоснователни и голословни се явяват и всички
възражения на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Защитата на подс.С.С. излага доводи и
съображения за грубо нарушаване на
правилата на местната подсъдност.
Установено е, че първоначално
настоящото производство по сл.д.№ 51/2013г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура - Силистра е било образувано
от Районната прокуратура-Силистра на 22.10.2013г. срещу неизвестен
извършител за престъпление по
чл.280, ал.2, т.3 от НК.
С Постановление от 07.11.2013г. на
Районна прокуратура – Силистра на основание чл.37, ал.1, т.2 от НПК
следственото дело е изпратено на Районна прокуратура – Разград, по
компетентност.
С Постановление на Районна
прокуратура – Разград от 21.11.2013г. е постановен отказ за приемане на
производство по следственото дело, и делото изпратено по компетентност на
Специализираната прокуратура-София на основание чл.411а, ал.3 от НПК, тъй като
от материалите по делото се установявали данни за престъпление по чл.280, ал.2,
т.3 и т.5, в.в. с ал.1 от НК.
С
Постановление на Специализираната
прокуратура – София от 02.01.2014г. е постановен отказ за приемане по
компетентност на досъдебното
производство по сл.д.№ 51/2013г. на ОСлО при ОП – Силистра, поради липсата на
данни деянието по чл.280, ал.2, т.3, в.в. с
ал.1 от НК, да е извършено и при квалифициращият признак на ал.2 т.5 от този престъпен състав, и делото е върнато
обратно на Районна прокуратура – Разград
по компетентност.
С Постановление на Районна прокуратура – Разград от 22.01.2014г.
следственото дело е прието на производство в РП - Разград и разследването по делото продължава
и приключва като ДП №3/2014г. по описа на ОСлО при ОП – Разград.
Позоваването в случая, на защитата
на общата императивна норма на чл.36, ал.1 от
НПК, съгласно която делото е
подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението и от тук извода, че в
случая е компетентна Районната прокуратура – Силистра, респ. делото е подсъдно
на съда, в чийто район е извършено престъплението – Силистра, е не само неоснователно, но и голословно, тъй
като още при първоначално проведеното разследване
от ОСлО при ОП- Силистра и РП-Силистра се установява, че деянието по чл.280,
ал.2, т.3, в.в. с ал.1 от НК, е започнало на територията на страната ни - обл.Силистра и е довършено на територията на Р.Румъния, а
установените лица, които имат пряко отношение към извършеното деяние на база на
първоначално извършените неотложни следствени действия са от гр.Разград- П.М., С.С., Ѝ. С., Х. Р., С. Х., поради което безспорно се
установява наличието на хипотезата на чл.37, ал.1, т.2 от НПК и не е допуснато
каквото и да било нарушение на правилата на подсъдността регламентирани в НПК.
Неоснователно е и възражението на
защитата на подс.П.М., че разследването било проведено в грубо нарушение на
чл.13 от НПК, органите на досъдебното
производство и прокуратурата не са извършили всички действия с оглед разкриване
на обективната истина, тъй като не била разкрита цялостната престъпна дейност в
случая, каквито възражения се излагат и от защитата на подс.С.С.,че не са
разследвани установени и други лица- „Суска, Валентин И. и др.” като съучастници
в тази „организирана престъпна група”. Все в тази връзка, неоснователно е и
възражението на защитата на подс.П.М., че релевантно за настоящото дело било
обстоятелството дали срещу двамата ирански граждани е било образувано или не
наказателно производство по чл.279 ал.1 от НК
и хипотетично изложените голословни съждения, че ако било установено, че иранските граждани не
са извършили престъпление по чл.279, ал.1 от НК, то настоящото обвинение за
какво е”, респ. няма извършено престъпление по
чл.280, ал.2, т.3, в.в. с ал.1 от
НК.
Действително, по делото са налице
данни и за други лица, които имат отношение относно организирането на
престъплението извършено от двамата подсъдими, както и са налице данни за
извършено престъпление по чл.279, ал.1 от НК и от страна на самите ирански
граждани. Първо, право единствено е на
прокуратурата на какво правно основание и въз основа на какви доказателства, да проведе или да не проведе разследване
срещу определено лице или лица, респ.
право на прокуратурата е да повдигне или
да не повдигне обвинение. Противното би
означавало недопустима намеса в работата на прокурора при провеждане на
разследването и в разрез с разпоредбата на чл.127 от Конституцията на РБ, в
частност с разпоредбата на чл.46 от НПК. Второ, с непровеждане на разследване и
срещу други лица в случая, с провеждането или не провеждането на разследване
срещу двамата ирански граждани по чл.279, ал.1 от НК, не
се нарушава правото на защитата на подсъдимите, защото обвинението срещу тях е
било точно и ясно формулирано фактически и юридически както на досъдебното
производство, така и в обвинителния акт, подсъдимите са знаели в какво точно са
обвинени и въз основа на какви доказателства и да организират защитата си,
респ., правото ѝм на защита е било гарантирано в пълен обем така, както
изисква НПК на всички стадии от наказателния процес, в т.ч. и в съдебната фаза.
Неоснователно е и възражението на
защитата на подс.П.М., за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила с прочитане показанията на
иранските граждани свидетелите Н. и А.К. в хода на съдебното следствие при
хипотезата на чл.281, ал.1, т.4, предл. 1-во НПК, каквото възражение е било
депозирано и в хода на съдебното следствие, тъй като не били налице
доказателства за наличието на тази хипотеза, и от тук възражението, че изрично чл.281, ал.8 НПК забранява осъдителна
присъда да се основава само на показания прочетени по реда на ал.4.
Първо, налице са били данни за прочитане показанията на иранските
граждани при хипотезата на чл.281, ал.1, т.4 от НПК още на първото по делото
заседание през месец април с оглед на
материалите на досъдебното производство. Независимо от това, съдът е положил
максимум усилия, в т.ч. с отлагане на делото и е изискал повторно справки от
всички компетентни държавни органи, за
да бъде установено точното местонахождение и пребиваване на иранските граждани,
за да бъдат призовани да се явят в съда, с оглед на принципите на чл.18 и чл.19
от НПК. Второ, не коректно се цитира от защитата, че писмените доказателства
събрани от съда в тази посока, сочели към м.юни 2015г, а в действителност
събраните доказателства сочат към м.юли 2015г. На следващо място, преди да
прочете показанията на свидетелите Н. и А.К. въз основа на събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви защо, на
какво основание и въз основа на какви доказателства е приел, че е налице
хипотезата на чл.281, ал.1, т.4, предл.1-во от НПК, които мотиви изцяло се споделят
и от въззивния съд и поради това, не следва да бъдат преповтаряни. Освен това,
нормата на която се позовава защитата – чл.281, ал.8 от НПК касае друга
хипотеза, тази по ал.4, а не хипотезата на чл.281, ал.1, т.4, предл.1-во НПК. И
най-сетне, постановената в случая осъдителна присъда срещу подсъдимите, не се
основава само и единствено на показанията на тези двама свидетели, а въз основа
на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства.
Неоснователно и голословно се явява и
възражението на защитата на подс.С.С. за това, че фактическите и правни изводи
на съда се базирали на показанията на
св.Й.С., който обаче бил дал показанията си с оглед хипотезата на чл.292 от НК
и „ако каже истината, би уличил себе си в престъпление”. Първо, съдът не е изградил фактическите си и правни
изводи само и единствено върху показанията на този свидетел, а въз основа на
всички събрани по делото доказателства. На следващо място, показанията на този
свидетел кореспондират с показанията и на другите свидетели по делото в т. ч и
с показанията на св.Н. и А.К. и с конкретно установените факти и обстоятелства
по делото. А що се отнася до хипотезата на чл. 292, ал.1, т.1 от НК, нормата е обща и се отнася до всички
лица, които се разпитват в качеството на свидетели, които съобразно нормата на
чл.121, ал.1 от НПК не са длъжни да дават показания по въпроси, отговорите на
които биха ги уличили в извършване на престъпление, или техни близки изрично
посочени от законодателя.
Неоснователно се явява и възражението за
явната несправедливост на наложеното на подсъдимите наказание. Правилно и
обосновано, при индивидуализацията на
наложените на подсъдимите наказания, по вид, размер и начин на изтърпяване съдът,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в
пределите предвидени от закона за извършеното престъпление, преценявайки всички
обстоятелства от значение за вината, съобразно нормата на чл.54 от НК,
преценявайки и каузалния принос на всеки един от двамата в осъществяването на
инкриминираното деяние, е наложил наказанията при относителен превес на
отегчаващите вината обстоятелства по съображения, които изцяло се споделят и от
въззивния съд. В тази връзка, не са
налице основания за уважаване искането на защитата за намаляване размера на
наложените наказания към минимума на предвиденото по закон. И двамата подсъдими са с недобри
характеристични данни, което следва да се отчете като отегчаващо вината
обстоятелство. Соченото от защита обстоятелство за влошено здравословно
състояние на бащата на подс.С.С., не е основание за намаляване размера на
наложеното му наказание в случая, тъй като
задължение за грижа и издръжка се дължи и от другите членове на
семейството – двама братя на този подсъдим.
Правилно
съдът е приел, че в случая не са налице основания за приложението на
чл.55 от НК, тъй като не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Наложените
наказания глоба, са съобразени с нормата на чл.47 от НК, а наказанието
конфискация по отношение на подс.С.С. е постановено съобразно доказателствата
за притежавания от него недвижим имот.
Ето защо, жалбите се явяват
неоснователни и не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 от НПК
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 416 от 28.09.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 122/2015г. по описа на Разградския
районен съд.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ