ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Робева

2. Т. Нейчева

секретар Д. Г., с участието на прокурора С. Османов, като разгледа докладваното от съдия Е. Стоев въззивно нох дело №436 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от адв. Е.Н. – защитник на подсъдимия А.Н.А. и от адв. Я.П. - защитник на подсъдимия А.Н.А., ЕГН ********** против Присъда №65/27.11.2015 г. по нохд №276/2014 г. РС Кубрат. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Искането е за отмяна на присъдата и признаване на жалбоподателя за невиновен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание адв. Н. поддържа жалбата. Навежда довод, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като в съдебно заседание на 26.03.2015 г. съдът в отсъствие на подсъдимия е дал ход на делото и е разпитал трима свидетели. Счита, че това нарушение е изключително съществено, водещо до нарушаване правото на защита и моли да бъде отменена присъдата и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Освен това счита, че присъдата няма мотиви, тъй като при противоречивите доказателства, събрани по делото, съдът е изложил кратки мотиви. Сочи, че е налице противоречие и на обвинението с твърдението на пострадалия, относно това как и с какво му е нанесен удара.

В съдебно заседание адв. П. поддържа жалбата. Счита, че от събраните доказателства се установяват три версии и постановената присъда не е мотивирана, не е посочено кои доказателства подкрепят обвинителната теза. Намира, че не е установено и кой е ударил пострадалият, тъй като посоченото от него име А., съвпада освен с името на подсъдимия и с това на друго лице. Счита, че описанието в експертизата на предмета, с който е причинено увреждането, не съответства на посоченият в обвинителния акт – стол. Намира, че не е установено подсъдимия да е нанасял удари на пострадалия и че присъдата следва да бъде отменена и А.Н.А. признат за невинен.

Жалбоподателят А.Н.А. заявява, че не е удрял пострадалия.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, тъй като твърдяното процесуално нарушение не е допуснато - първоинстанционния съд е преценил, че в отсъствие на подсъдимия могат да бъдат разпитани свидетели, а подсъдимият е бил изрично предупреден, че делото може да се разглежда в негово отсъствие. Прокурорът счита, че и в обвинителния акт, и в мотивите на съда са направени изводи, които почиват върху свидетелските показания на част от свидетелите и съдът е мотивирал възприемането само на част от тези свидетелски показания.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба (вх. №2461/01.12.2015 г. и №2467/01.12.2015 г. на РС Разград, постъпили по пощата с клеймо от 30.11.2015 г.) е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С Присъда №65/27.11.2015 г. по нохд №276/2014 г. РС Кубрат е признал А.Н.А. за виновен в това, че на 24.08.2014 г. в с. Брестовене е причинил средна телесна повреда на Б.Н.К. - престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК и му е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК, присъдени са разноски.

За да постанови присъдата районният съд е приел от фактическа страна, че на 24.08.2014 г., след обед, свидетелите Б.К. и И.Н. отишли в централната част на с. Брестовене, за да се почерпят в магазина на св. С.К€ и седнали на разположените пред магазина маси. На масите пред магазина били и други лица, сред които подс. А. и св. А. Х.. Между пострадалия и А. възникнало пререкания, двамата започнали да си разменят обиди и докато се карали подсъдимия А. взел един от столовете, замахнал с него към пострадалия и го ударил по лявата ръка, която Б.К. вдигнал, за да се предпази. Пострадалият паднал на земята, а подсъдимия, св. А. Х. и други присъстващи продължили да му нанасят удари.

Съдът в мотивите си е приел, че описаното е установено въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а същевременно посочил, че не дава вяра на показанията на св. Х., С. и Х. относно това, че подсъдимият не е нанасял удар на пострадалия. Като и че: „..гласните доказателства са до голяма степен противоречиви, но съдът ги кредитира, доколкото те установяват гореописаната обстановка”.

С оглед на изложеното и заключението на СМЕ съдът приел, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия средна телесна повреда, признал го за виновен и наложил посоченото наказание.

Съгласно чл. 305 НПК съдът е длъжен да посочи в мотивите към присъдата установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Въззивният съд намира, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Мотивите в частта, относно анализа на доказателствата и установените обстоятелства са дотолкова пестеливи и схематични, че по същество няма съображения на съда защо приема подобна фактическа обстановка.

В хода на съдебното следствие подсъдимият е дал обяснения (л. 27) и зявил, че хванал стол, но не нанесъл удар на пострадалия Бекир.

Св. К. – пострадал твърди, че е ударен с бухалка.

Св. А. Х. е дал показания (л. 28), че подсъдимия взел едни стол, но бил спрян от него преди да удари пострадалия. Въпреки изричното искане на прокурора, съдът отказал да прочете показанията на свидетеля от ДП поради липса на съгласие на подсъдимия и защитника му. Съгласно чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетел, дадени на ДП, когато между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие, могат да бъдат прочетени и без съгласието на защитника.

На ДП (л. 12) св. Х. е заявил: „Тогава А. грабна един стол с двете си ръце и се опита да нанесе един удар към лицето на Бекир, който се предпази с лявата си ръка и от удара падна на земята”.

Св. И.Н. (л. 53) е заявил, че пострадалият е бил от лица със сопи, които слезли от три коли пред заведението. Заявил, че не познава подсъдимия и не би могъл да разпознае лицата, които са нанасяли удари. А на ДП (л. 11) е заявил, че едно от лицата нанасяли удари било А.Н.А., както и че ударите били нанасяни с бухалки.

В съдебно заседание не са констатирани противоречия в показанията на свидетеля и не са прочетени показанията от ДП. Съгласно чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетел, дадени на ДП, когато между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие, могат да бъдат прочетени и без съгласието на защитника.

В следващо заседание (л. 91) свидетелят е призован и заявил, че не може да каже дали подсъдимият е бил сред хората, които са били Бекир.

Изложените съждения в мотивите са неясни (не е ясно на какво се основават изводите на съда, въз основа на какво са приети за установени обстоятелствата) и съдържат предположения („Не се установява някой друг от присъстващите, освен подсъдимия, да е правил опит да удари пострадалия със стол, поради което съдът счете, че водещото нараняване е нанесено именно от подсъдимия”). Ако се приеме, че съдът основава заключенията си на фактическите данни, съдържащи се в кредитираните гласни доказателствени източници, като се приеме, че това са показанията на св. Б.К., Неджиб, Абтулова, Каракаш, Н. К. и Дараджи, то пак не могат да се обосноват направените изводи, без дължимия по закон цялостен анализ на доказателствата сами за себе си и съобразно останалите относими доказателствени източници.

Св. Б.К., Н. К., И.Н. твърдят, за удари нанесени на пострадалия с бухалки. Съдът е изложил пестеливи съображения по този въпрос, обосновавайки извода си, че е нанесен удар със стол поради вида на увреждането, посочен от СМЕ.

Безспорно за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване в производство за телесно увреждане основен доказателствен източник са показанията на пострадалия. Преценката за достоверността и надеждността на същите е правомощие на решаващия съд. При твърденията на самия пострадал, подсъдимия и част от свидетелите, че има здравословни проблеми, е възможно съдът да изследва способността му, с оглед на неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Ако възникнат противоречия в дадените показания от свидетелите или празноти, съдът е длъжен да ги изясни и отстрани с допустими процесуални техники - чрез прочитането им и приобщаването по този начин към доказателствената съвкупност.

Допуснатите нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото са съществени и са ограничили правата на страните в процеса. Схематичността на мотивите по същество е липса на мотиви. Поради тази причина, тъй като е налице основанието по чл. 334, т. 1 пр. 2 НПК вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, съставът на ОС Разград няма да обсъжда останалите аргументи на защитата, относно основателността на обвинението. Само на изложеното основание трябва да се уважи направеното искане за отмяна на присъдата, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото върне за ново разглеждане.

Следва да се извършат от съдебния състав възможните допълнителни процесуални действия, които биха могли да отстранят съмнения, неясноти и противоречия или да ги сведат до минимум, които могат да бъдат:

- задълбочена проверка и оценка на показанията на пострадалият, депозирани в хода на съдебното следствие, включително проверка на способността му правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях;

- задълбочена и цялостна проверка и оценка на показанията на свидетелите очевидци или свидетели, пресъздаващи разкази на очевидци;

- при наличие - констатиране на противоречия с първоначално дадените показания от свидетелите и приобщаването им ако са налице условията по чл. 281 НПК за това;

- ако е необходимо и възможно да събере допълнителни доказателства;

- цялостен анализ на доказателствата, при което да се изложат ясни и конкретни съображения, относно установеното от фактическа страна, въз основа на кои доказателствени материали са изведени изводите и то след задълбочен анализ и оценка на съществуващите противоречия в събраните доказателства.

При констатираната непълнота на мотивите, свързана с доказателствената обоснованост на приетата фактическа обстановка, въззивният съд не може да провери правилността и законосъобразността на заключенията на РС Кубрат, за да се произнесе по съществото на делото и да отговори на конкретни доводи за необоснованост и неправилна преценка на доказателствата в жалбата, нито може да провери правилността на правните изводи.

Установените, допуснати в хода на първоинстанционното производство, отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, са основание за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

По изложените съображения, на основание чл. 335, ал. 2 НПК във вр. с чл. 334, т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда №65/27.11.2015 г. по нохд №276/2014 г. РС Кубрат.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционният съд - Районен съд Кубрат.

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ