Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

Гр.Разград, 15.02.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурор ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 441/2015г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

С Присъда № 62 от 24.11.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 199/2015г. Кубратският районен съд е признал подсъдимия Н.С.А. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и в.в. с чл.54 от НК определя наказание 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета и налага наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК подс.А. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

На основание чл.59, ал.4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс.А. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 05.07.2015г.

Присъдени са и разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от защитника на подс. А. – адв.С.С.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, необоснована, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила. Наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В с.з. подс.А. лично и чрез защитника си адв.Св.С. заявява, че поддържа жалбата и се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Прокурорът, предлага да се потвърди присъдата, излага съображенията си за това, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на гл. на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при хипотезата на чл.371, т.2.

Установено е, че на 05.07.2015г. подс.А. и свидетелката С. отишли на сватба в с.Бисерци. Двамата пътували с автомобила на подс.А. л.ав. „Фиат Типо” с рег.№ ***, като автомобилът се управлявал от подс.А.. На сватбеното тържество подс.А. употребил алкохол и около 17.00 ч., заедно със св.С. си тръгнали от сватбата, като подс.А. управлявал автомобила си. На излизане от с.Божурово по път III – 2102 в посока към с.Юпер подс.А. загубил управление над управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно и се блъснал в намиращите се до пътя дървета. След удара автомобилът спрял, веднага до тях спрял и друг автомобил, в който били св.Й. и св.И.. Същите пътували непосредствено зад автомобила на подс.А., като в с.Божурово били изпреварени от подсъдимия, който малко след това причинил ПТП. Св.Й. – служител в РУ на МВР – Кубрат, но в същото време бил в почивка веднага се обадил на тел.112 и съобщил за настъпилото произшествие. На мястото на произшествието пристигнал полицейски автомобил със св.А. и св.Г. – служители при РУ на МВР –Кубрат. Св.А. изпробвал водача – подс.А. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510, с фабричен № ARDN – 0056, цифровата индикация на който отчела 2,08 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. За констатираното нарушение св.А., в присъствието на св.Й. и св.Г. съставил на подс.А. АУАН № 983364/05.07.2015г. Св.А. издал на подсъдимия талон за изпращане на медицинско изследване № 0412363/05.07.2015г., но подс.А. не е давал кръв за изследване. Съставеният АУАН и талон за изпращане на медицинско изследване били предявени на подсъдимия, който се запознал с тяхното съдържание, но категорично отказал да ги подпише и да получи екземпляр от същите, което било удостоверено със свидетели. Видно от справката за нарушител подс.А. е правоспособен водач. Със Заповед № 15-0290-000034/06.07.2015г. на Началник група към ОДМВР-Разград, РУ – Кубрат, на подс.А. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”, считано от 05.07.2015г.

Подс.А. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,08 на хиляда, установено по надлежния ред.

Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът е приел за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на направеното самопризнание на подс.А. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

Анализът на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме категорично, че автор на инкриминираното деяние е подс.А. както и, че с действията си от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Самопризнанието на подс.А. в случая, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

На първо място, гласните доказателства.

Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него, се доказват от показанията на свидетелите – Е.А., Й.Й. - очевидец, Г.И. - очевидец, В.А.,Г.Г..

Тези свидетелски показания са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви и поради това, съдът ги кредитира за достоверни и обективни при изграждане на становището си за авторството на инкриминираното деяние и правната квалификация на същото.

На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и от писмените доказателства – АУАН № 78-А от 06.07.2015г., талон за медицинско изследване, справка за нарушител-водач, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка; от намереното и установено при огледа на местопроизшествието.

Съвкупният анализ на доказателствата даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.А. е доказано по несъмнен начин.

Безспорно се установява по делото, че на инкриминираната дата и място подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК – управлявал е МПС- лек автомобил „Фиат Пунто” с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,08 промила, установено по надлежния ред.

В тази връзка, съдът не прие за основателно възражението на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това, че нито в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, нито в обвинителния акт не било посочено, кой е надлежния ред, по който се установява употребата на алкохол, респ. не била посочена Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

Първо, нормата на чл.343б, ал.1 от НК не е бланкетна. На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактите относно това, че пристигналият на местопроизшествието полицейски служител св.А. е изпробвал водача – подс.А. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510, с фабричен № ARDEN – 0056, цифровата индикация на който отчела 2,08 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. Съставен бил АУАН, св.А. издал на подсъдимия талон за медицинско изследване, които били предявени на подсъдимия, който обаче след като се запознал с тяхното съдържание категорично отказал да ги подпише и да получи екземпляр от същите, което обстоятелство било удостоверено със свидетели. Следователно, действията на полицейските служители – свидетели по делото са били изцяло в съответствие с Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използването на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В случая, безспорно се установява, че подсъдимият е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство при категоричен отказ на подсъдимия да бъдат извършени медицински и лабораторни изследвания, касае се за факти изцяло признати от подсъдимия. След като производството по делото е проведено по реда на гл.27 от НПК при хипотезата на чл.371, т.2 НПК и подсъдимият напълно доброволно е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, той не може да оспорва тези факти. При вземане на това свое решение – признаване изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, подсъдимият е бил на ясно и е съзнавал правните последици на това свое решение, бип е подпомаган от лично избран от него адвокат.

Въззивната проверка е ограничена от рамките само на признатите от подсъдимия факти, от които факти безспорно се извлича единственият правен извод, че с действията си от обективна и субективна страна подс.А. е осъществил състава на чл.343б, ал.1 от НК както правилно, законосъобразно и обосновано е приел и първоинстанционния съд.

При индивидуализацията на наложеното на подс.А. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК, в.в. с чл.54 от НК, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този кодекс, в пределите предвидени от закона за извършеното престъпление – лишаване от свобода до 1 година преди изменението от 2015г., е определил наказание 6 месеца лишаване от свобода, намалил така определеното наказание с една трета и е наложил наказание 4 месеца лишаване от свобода при законовия минимум от 3 месеца- чл.39, ал.1 от НК; на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Така определеното наказание се явява напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на дееца, и не са налице основания за изменение на присъдата и в тази част, по следните съображения:

Подсъдимият е млад човек – на 27 години, с висше образование, собственик и управител на фирма, неженен, неосъждан, поради което младостта, упражняването на трудова дейност и чистото съдебно минало са смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка, неправилно първоинстанционният съд е отчел признанието за виновност и изразеното съжаление за смекчаващи вината обстоятелства затова, защото на ДП самопризнание няма, а депозираното в съдебната фаза на наказателния процес самопризнание обуславя последващо приложение на нормата на чл.58а от НК в производството по реда на гл.27 от НПК, а що се отнася до изказано съжаление такова не е направено нито на ДП, нито в съдебната фаза на процеса. Следва да се отчете и обстоятелството, че в случая, с неправомерното си поведение осъществявайки изцяло признаците на инкриминираното деяние подс.А. е представлявал реална заплаха за останалите участници в движението, каквито са установени към момента на произшествието както и, че са причинени леки телесни увреждания на неговата спътница св.Н.С..

Напълно справедливо по размер се явява и лишаването от право подсъдимият да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Видно от представената справка от ОД на МВР – Разград, подс.А. е правоспособен водач на МПС категории „В АМ” и притежава свидетелство за управление на МПС от 2006г., но преди извършване на инкриминираното деяние е многократно санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП, което обстоятелство говори, че той е склонен да нарушава правилата за движение по пътищата независимо от натрупания професионален опит.

Ето защо, лишаването от право да управлява МПС за един срок от 1 година и 6 месеца, се явява време напълно достатъчно за един млад човек за преосмисляне бъдещо поведение единствено и само, като дисциплиниран водач на МПС.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 62 от 24.11.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 199/2015г. по описа на Кубратския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH