РЕШЕНИЕ № 16

гр.Разград, 02.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

с участието на секретаря С.Л. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 445 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 506/05.11.2015г. по НОХД № 117/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимия И.П.К. *** за виновен в това, че на 15.08.2014г. в гр. Разград, на ул.”Свети Климент”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № 31 93 АК е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората, и да причинява имуществени вреди“, чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движенето, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта, и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство /ППС/ е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: за ППС от категория „В“ в населено място – 50 км/ч“ , като се е движел със скорост 66,6 км/ч, и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Б.Б.К., на 17 години, изразяваща се в: Съчетана механична травма с контузия на главата, гръдния кош, таза и дясното бедро. Тежка мозъчна контузия с множество кръвоизливи в мозъка. Субарахноидален кръвоизлив /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/. Мозъчна кома. Контузия на гръдния кош, с контузионен бял дроб, двустранен пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдните кухини – повече в дясно/, пневмомедиастинум /навлизане на въздух в средстението/. Счупване на десния ацетабулем /ставната ямка на дясната тазобедрена става/. Счупване на дясната бедрена кост, които увреждания са довели до: 1. Разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради получената тежка мозъчна контузия, с описаните кръвоизливи в мозъчното вещество, мозъчната кома, контузията на белите дробове, двустранната пневмония, навлизането на въздух в гръдните кухини и средостението /двустранен пневмоторакс и пневмомедиастинум/ в съвкупност и всяко от изброените поотделно. 2. Трайно затруднение движението на четирите крайника, поради описаната квадрипареза. 3. Трайно намаление на зрението поради описаната пареза на очния нерв. 4. Трайно затруднение на речта. 5. Трайно затруднение движението на долните крайници поради счупването на десния ацетабулум /ставната ямка на дясната тазобедрена става/. 6. Трайно затруднение движението на десния долен крайник, поради счупването на дясната бедрена кост, които в своята съвкупност са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалата, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г НК му е наложил и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.И.К. и чрез защитника си адв.Д.Р. *** я обжалва като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно конституиране на частния обвинител, в отказ да се уважат доказателствени искания, нарушаване на правото на последна дума на подсъдимия, липса на мотиви и нарушаване на правото на справедлив процес. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно се навежда довод за явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед на което се иска отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от повереника на частния обвинител Б.К. – адв.Д.М., в която се твърди, че присъдата е явно несправедлива, тъй като наказанието е прекалено леко и неадекватно на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението, и с него не биха могли да се постигнат целите на генералната и индивидуалната превенция. Моли за изменение на присъдата и за увеличаване на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата на подс.К. за неоснователна, а жалбата на частния обвинител – за частично основателна, с оглед на което предлага наложеното на подсъдимия наказание да бъде леко завишено.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.08.2014г. около 22.30 часа Б.Б.К., родена на ***г., се обадила по телефона на своя познат подс.И.П.К. с предложение да излязат да се почерпят и след това да отидат на дискотека. Подсъдимият ползвал лек автомобил „Мерцедес 250 Д” с рег. № РР 31 93 АК, модел 1993г., собственост на неговата майка св.Силвия Стоянова. С този автомобил подс.К. взел Б.К. от дома й и двамата посетили заведението „Сити център”, в което консумирали по една бутилка „Самърсби”. Около 23.30 часа тръгнали към жилището на приятел на подсъдимия, който живеел в района на Водната централа. Подс.К. управлявал автомобила, а Б.К. седяла на предната седалка до него. И двамата били без предпазни колани. Движейки се по ул.”Свети Климент”, подс.К. приближил магазин „Ками маркет” и навлязъл в ляв завой. Участъкът от пътя след завоя бил двупосочен, прав, хоризонтален, с ширина 7,5 м, разделен на две ленти с непрекъсната линия, осветен от улични лампи. Пътната настилка била от дребнозърнест асфалт, нормално износена, без повреди и неравности, влажна с изсъхнали участъци след паднал дъжд. Подс.К. управлявал автомобила със скорост 66,6 км/ч. При навлизане в левия завой автомобилът поднесъл надясно. Подс.К. извил волана наляво, употребил спирачки, но не могъл да овладее автомобила, който преминал в насрещната лента за движение, качил се върху левия тротоар и се блъснал челно в масивно липово дърво, разположено пред дом № 13. От удара автомобилът се завъртял по посока на часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос, след което се ударил със задната си лява част в жилищната сграда и се установил в спряно положение.

Очевидец на сблъсъка била пешеходката св.О. Д., която позвънила на спешен номер 112. Звукът от удара бил възприет и от свидетелите Н. Н. и Й Д, които излезли от близкото бистро „Парижки салон” и отишли на мястото на произшествието. В предната част на автомобила имало пламъци, които св.Н угасил с пожарогасителя, предоставен му от подсъдимия. Св.Д отворил предната дясна врата и с помощта на св.Н извадил девойката, която не давала признаци на живот. По-късно пристигнал екип на Спешна помощ и я откарал в МБАЛ „ Св. И. ***, където била лекувана до 03.11.2014г.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на претърпяното транспортно произшествие пострадалата Б.К. е получила: Съчетана механична травма с контузия на главата, гръдния кош, таза и дясното бедро. Тежка мозъчна контузия с множество кръвоизливи в мозъка. Субарахноидален кръвоизлив /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/. Мозъчна кома. Контузия на гръдния кош с контузионен бял дроб, двустранен пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдните кухини – повече в дясно/, пневмомедиастинум /навлизане на въздух в средстението/. Счупване на десния ацетабулем /ставната ямка на дясната тазобедрена става/. Счупване на дясната бедрена кост. Като последица и усложенение от мозъчната контузия - спастична квадрипареза /пареза на четирите крайника/, с атрофия на мускулите на крайниците, невъзможни самостоятелни движения с крайниците. Двустранна пареза на очен нерв /нервус абдуценс/ с отклонени назално очни ябълки /конвергентен страбизъм/. В хода на лечението - двустранна пневмония.

Описаните травматични увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и в своята съвкупност отговарят да са получени при ПТП – на пътник в лек автомобил. Тези увреждания са довели до: 1. Разстройство на здравето с временна опасност за живота поради получената тежка мозъчна контузия, с описаните кръвоизливи в мозъчното вещество, мозъчната кома, контузията на белите дробове, двустранната пневмония, навлизането на въздух в гръдните кухини и средостението в съвкупност и всяко от изброените поотделно; 2. Трайно затруднение движението на четирите крайника, поради описаната квадрипареза; 3. Трайно намаление на зрението поради описаната пареза на очния нерв; 4. Трайно затруднение на речта; 5. Трайно затруднение движението на долните крайници поради счупването на десния ацетабулум /ставната ямка на дясната тазобедрена става/; 6. Трайно затруднение движението на десния долен крайник поради счупването на дясната бедрена кост. Прогнозата относно крайния изход на описаните травматични увреждания е неясна, но предвид характера им и тежестта, пълно възстановяване едва ли е възможно. Продължава да съществува реална опасност за живота на пострадалата, с оглед на което вещото лице заключава, че е налице постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалата.

При разпита пред първата инстанция вещото лице сочи, че уврежданията по своя характер са толкова тежки, че животът на пострадалата е бил спасен само благодарение на оказаната своевременна и квалифицирана медицинска помощ. В момента тя е в съзнание, но след претърпяната мозъчна контузия е с амнезия и няма никакъв спомен от случилото се. Състоянието й налага задължително провеждане на лечения и физиотерапия. Нейната майка св.Р.К. е дала показания, че по отношение на детето й се осъществява по 3-4 часа рехабилитация дневно.

Видно от заключенията на химическите и съдебно-медицински експертизи, в кръвната проба на подс.К. е установен етилов алкохол 0,20 на хиляда, като към времето на настъпване на произшествието концентрацията е била 0,27 на хиляда. Тази концентрация е под долната граница на леката степен на алкохолно повлияване /0,50 на хиляда/, т.нар. субклинично опиване, при което няма видими белези за алкохолно повлияване. В кръвта на пострадалата е била установено съдържание на алкохол 0,21 на хиляда, което към 23.40 часа на 15.08.2014г. е било 0,28 на хиляда.

Обстоятелствата по делото относно механизма и причините за настъпване на произшествието са изяснени от автотехническата експертиза. Вещото лице по нея заключава, че произшествието е настъпило по начина, описан по-горе: след преминаване през левия завой при магазин „Ками” водачът К. загубил контрол върху управлението на автомобила, който напуснал пътното платно от лявата част по посока на движението му и се блъснал челно в масивно липово дърво, разположено върху левия тротоар. Тъй като челният удар е бил леко ексцентричен към предната дясна част на автомобила, същият се завъртял по посока на часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос, след което се ударил със задната си лява част в жилищната сграда № 13 и се установил в спряно положение. Експертът е изчислил скоростта на автомобила непосредствено преди произшествието, която е била 66,6 км/ч. Според вещото лице, в конкретния случай не би могло да се говори за предотвратяване на автопроизшествието чрез аварийно спиране, тъй като не си били налице причини за това. За да не се стигне до ПТП, е било достатъчно водачът да контролира непрекъснато движението на управлявания от него лек автомобил в рамките на уличното платно. Основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е временното отклоняване на вниманието на водача от управлението на процесния автомобил при преминаване през ляв завой по ул. „Св. Климент”. Поради това отклоняване на вниманието най–вероятно водачът не е следвал по най-правилния начин траекторията на завоя, насочил се е към десния край на уличното платно, след което е предприел аварийна маневра „завиване на ляво”, която го е насочила към масивното липово дърво, намиращо се на тротоара пред дом № 13. Отклоняването на вниманието на водача би могло да се дължи на различни фактори, като говорене по мобилен телефон, разговор със спътницата, палене на цигара, боравене с аудиоуредбата, търсене на паднал предмет на пода и други действия, съпроводени с отклоняване на погледа от пътната обстановка.

Заключението на автотехническата експертиза кореспондира с обясненията на подсъдимия.

Подсъдимият К. обяснява, че на първия завой преди удара погледнал километража, който отчел скорост 58 км/ч. Не намалил скоростта и не я увеличил – пуснал колата да се движи сама. Усилил музиката и си говорили с Б.. В левия завой колата поднесла надясно, той обърнал волана на другата страна, натиснал спирачки, видял, че няма да може да овладее колата, и се ударили в насрещното дърво. И двамата били без предпазни колани. Подсъдимият рядко управлявал семейния автомобил и знаел, че е технически изряден. Неговата майка св. С С твърди, че автомобилът бил с износени задни гуми и всяка година правели ремонти на двигателя. Подс.К. предполага, че произшествието е възникнало поради износените гуми и мокрия асфалт. Автоекспертът опровергава това предположение, като изяснява, че, ако е имало предхождащи увреждания по гумите, биха останали съответни отпечатъци, а в случая следите били правилни, което означавало, че колелетата са били изправни. Вещото лице е извършило общ преглед на автомобила и не е констатирало технически повреди. За такива не е имало данни нито от огледа, нито от свидетелските показания.

Извършвайки самостоятелен анализ на доказателствения материал, въззивният съд констатира, че гласните и писмените доказателства са събрани по реда и начините, указани в НПК и в този смисъл представляват годни източници на доказателствена информация. Обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и протокола за оглед на местопроизшествие са еднопосочни, не съдържат противоречия и убедително потвърждават приетата фактическа обстановка. Експертните заключения са компетентни, обосновани и относими, поради което и въззивният съд се съгласява с тях изцяло.

Подс. И.К. е на 22 години, не е женен, работи като лесничей в „Кедър-05”ЕООД-Разград, осъждан е. Последният осъдителен акт срещу него е Определение от 22.02.2013г. по НОХД № 10/2013г. на РРС за одобряване на споразумение, по силата на което К. се е признал за виновен в престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК и е приел да изтърпи наказание 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Това наказание е било изтърпяно на 28.02.2014г.

Подс.К. притежава свидетелство за управление на МПС категория В, издадено на 02.12.2011г. Административнонаказателната му отговорност е била ангажирана многократно за различни нарушения по ЗДвП с 13 фиша и 6 наказателни постановления.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради ненадлежното конституиране на частния обвинител. Б.К. е претърпяла вреди от престъплението и има качеството на пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 НПК. Като пострадала има правото да бъде защитавана от повереник и да участва в процеса като частен обвинител /чл.75 и чл.76 НПК/. Доказано е, че претърпяната от нея мозъчна контузия е довела до трайно затруднение движението на четирите й крайника и трайно затруднение на речта. Т.е. пострадалата не може да извършва движения, включително да говори и да пише. Физическото й състояние не позволява самостоятелно да осъществява правата си в процеса и да изразява воля, не може да упълномощи повереник нито писмено, нито устно по правилата на чл.100, ал.3 във вр. с чл.93, ал.4 НПК. Поради това и по реда на чл.101, ал.2 НПК първостепенният съд е следвало да й назначи особен представител – адвокат. Макар и не по този ред, РРС е допуснал пострадалата да бъде представлявана от повереник, избран от нейната майка, и я е конституирал като частен обвинител, което е законосъобразно. Да се изключи пострадалата от участие в процеса, когато страда от физически недостатъци, поради които не може да се защитава сама, би означавало да се злепоставят интересите й, респективно да се нарушат правата й. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 499 от 09.01.2008г. на ВКС по н.д. № 563/2008г., ІІІ н.о., Решение № 520 от 15.01.2010г. на ВКС по н.д. № 627/2009г., ІІІ н.о. и Решение № 24 от 25.01.2011г. на ВКС по н.д. № 672/2010г., ІІ н.о.

Правнонеаргументирано е становището на защитника на подсъдимия, че пострадалата е следвало да бъде поставена под запрещение, след което попечителят й да упълномощи адвокат. НПК не предвижда подобна процедура. Наказателният съд не е компетентен да преценява предпоставките по чл.5, ал.1 или ал.2 ЗЛС, нито може да спре съдебното производство до приключването на евентуален процес за поставяне под запрещение.

Районният съд не е нарушил процесуалните правила, отказвайки да назначи съдебно-психиатрична експертиза относно способността на пострадалата Б.К. да даде показания по делото. С оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства /история на заболяване, експертно решение на ТЕЛК/ тежкото здравословно състояние на пострадалата е вън от всякакво съмнение. Установената амнезия изключва възможността за пълноценен разпит. Всички обстоятелства във връзка с възникването и протичането на произшествието са изяснени от останалите доказателства – от обясненията на подсъдимия, от обективните находки, от заключението на автотехническата експертиза. Районният съд не е уважил искането за назначаване на повторна автотехническа експертиза, с което също не е нарушил правилата за събиране на доказателства по чл.107, ал.2 и ал.3 НПК. Това доказателствено искане не е било мотивирано пред РРС и не са конкретизирани основания по чл.153 НПК. Невярно е твърдението във въззивната жалба, че вещото лице не е изследвало техническото състояние на автомобила и не е потърсило технически дефект като възможна причина за произшествието. Подсъдимият и неговата майка не сочат техническа неизправност. При прегледа на автомобила и вещото лице не е открило такава.

Възражението срещу процесуалната годност на характеристичната справка на подсъдимия е неоснователно. Справката на л.25 от досъдебното производство е изготвена от служителя на РУ на МВР-Разград Б А, който не е извършвал действия по разследването и не е страна в процеса, както неправилно счита защитникът. Данните от справката са установени от другите писмени доказателства /относно произхода, семейното положение, образованието и съдимостта на подсъдимия/. Освен това районният съд не е ползвал справката като доказателство за лоши характеристични данни за подсъдимия.

Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение по чл.297 НПК. На стр.22 от протокола от съдебното заседание по НОХД № 117/2015г. по описа на РРС, проведено на 05.11.2015г., е отразено даването на последна дума на подсъдимия. В нея подс.К. е заявил, че е виновен, че е осъзнал вината си, съжалява и се разкайва.

Голословни са оплакванията на защитника на подсъдимия, че районният съд не им давал думата за становища и че делото било администрирано от една от страните, като по този начин подсъдимият не получил справедлив процес. Съгласно чл.131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда на този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Протоколът от съдебното заседание от 05.11.2015г. има изискуемото от чл.311, ал.1 и ал.2 НПК съдържание и доказва активното участие на подсъдимия и неговия защитник в производството пред първата инстанция, включително ангажирането на становища при събирането на доказателствата. При това правото на подсъдимия на справедлив процес по чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не е било накърнено.

Въззивният съд не констатира порок на обжалваната присъда, изразяващ се в липса на мотиви. Районният съд не е нарушил задълженията си по чл.305, ал.3 НПК. В мотивите са посочени установените фактически обстоятелства, без това да представлява буквален препис на обвинителния акт. Вярно е, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на описаната в обвинителния акт, но тя е очертана по този начин от събраните доказателства. РРС е обсъдил доказателствените източници в достатъчен обем и действителната му воля е разбираема.

По същество, в изпълнение на задълженията си по чл.314, ал.1 НПК въззивният съд провери изцяло правилността на обжалваната присъда и намери основание за изменението й. Попълвайки бланкетната диспозиция на чл.343, ал.1 НК прокурорът е инкриминирал множество нарушения на правилата за движение по пътищата, които са били възприети безкритично от първоинстанционния съд, а не всички се намират в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Така разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, изискваща всеки участник в движението с поведението си да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, представлява общо предписание и не въвежда конкретно задължение, нарушаването на което да е предизвикало вредоносните последици. От друга страна, в чл.20, ал.2 ЗДвП се съдържат две отделни правила за движение със съобразена скорост. Първото изисква при избиране на скоростта на движение водачите да съобразяват предвидимите опасности – атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя, товар и др. Второто правило задължава водачите да намалят скоростта или да спрат при поява на непредвидими опасности. По делото не се доказва съществуването на предвидими препятствия или възникването на непредвидими опасности, с оглед на които скоростта на движение да е била несъобразена. Наред с това, едновременното приложение на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21 ЗДвП е несъвместимо. Тези норми уреждат различни по вид нарушения на правилата за движение. Когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението по чл.20, ал.2 ЗДвП и специалните по чл.21 ЗДвП, наказателна отговорност се носи само за нарушението на специалната норма. В подкрепа на изложеното са Решение № 160 от 01.04.2010г. на ВКС по н.д. № 42/2010г., ІІ н.о., Решение № 5 от 01.02.2012г. на ВКС по н.д. № 2900/2011г., ІІ н.о., Решение № 372 от 11.07.2012г. на ВКС по н.д. № 1945/2011г., І н.о., Решение № 259 от 18.05.2013г. на ВКС по н.д. № 641/2013г., ІІІ н.о., Решение № 222 от 26.05.2014г. на ВКС по н.д. № 539/2014г., ІІ н.о.

В разглеждания случай е налице нарушение по чл.21 ЗДвП, тъй като подс.К. се е движил със скорост 66,6 км/ч, която е била по-висока от максимално разрешената от 50 км/ч в населено място, съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП, съответно чл.73, ал.1 ППЗДвП. Според вещото лице по автотехническата експертиза, скоростта няма пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, основната причина за която е намалената концентрация на вниманието на водача. Т.е. причината не е в избора на скорост, а в загубата на контрол. И след като не движението с превишена скорост е причинило престъпните последици, не е необходимо с повторна експертиза отново да се изследва въпроса за скоростта, спирачното закъснение, ъгъла на завоя и пр.

Единственото нарушено от подс.К. правило за движение, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, е това по чл.20, ал.1 ЗДвП. То установява задължение за водачите да контролират непрекъснато управляваните превозни средства, в това число да следят състоянието на пътя и да не отклоняват вниманието си. Подсъдимият е разговарял със спътницата си и не е следил траекторията на завоя, поради което загубил контрол върху автомобила, който напуснал пътното платно вляво и се ударил в крайпътно дърво. В резултат от удара пътуващата в автомобила Б.К. получила травматични увреждания, които в своята съвкупност обуславят постоянно общо разстройство, опасно за живота на пострадалата – тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 НК. Формата на вината на подс.К. е несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС той познава правилата за движение по пътищата и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Съгласно чл.337, ал.1, т.2 НПК въззивният съд следва да измени присъдата, да приложи закон за същото наказуемо престъпление и да оправдае подсъдимия за нарушения по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал.1 ППЗДвП. В останалата част присъдата е законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена.

За престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 4 години. Районният съд е определил на подс.К. наказание 2 години лишаване от свобода при съобразяване на релевантните за отговорността му обстоятелства: смекчаващи – младата му възраст, малкия стаж като водач на МПС, факта, че пострадалата е била без поставен предпазен колан; и отегчаващи – съдебното минало на подсъдимия и многобройните му административни наказания по ЗДвП. Въззивният съд счита, че към смекчаващите обстоятелства следва да се отнесат и даването на обяснения от подс.К., изразеното от него разкаяние, нарушаването само на едно правило за движение по пътищата и трудовата ангажираност на подсъдимия. Към отчетените от РРС отегчаващи обстоятелства следва да се добави особената тежест на случая предвид причиняването на многобройни травматични увреждания на една млада жена на прага на пълнолетието. Отежняващ фактор са и допуснатите от подсъдимия други, макар и несъставомерни, нарушения по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП / управление на МПС под въздействие на алкохол/, чл.21, ал.1 ЗДвП /движение с превишена скорост/ и чл.137а ЗДвП /неизползване на предпазен колан/.

Като основания за намаляване на наказанието защитникът на подсъдимия сочи, че пострадалата не си е поставила предпазния колан и въздушната възглавница пред нея не се била отворила. Действително при разглежданото произшествие сблъсъкът е бил челен и главата на пострадалата се е ударила в предното стъкло. Според съдебния лекар ударът е бил тежък, силен, с голяма кинетична енергия. Несъмнено при използването на предпазен колан и при задействане на въздушната възглавница ударът би бил по-лек и травматичните увреждания по главата не биха били толкова тежки. Доколкото пострадалата също не е изпълнила задължението си по чл.137а ЗДвП, е налице съпричиняване на общественоопасните последици, което е смекчаващо отговорността обстоятелство и е взето предвид при индивидуализацията на наказанието. Незадействането на въздушната възглавница също е смекчаващо обстоятелство. Но по-голяма снизходителност не е оправдана. Въззивният съд извърши собствена преценка на условията по чл.54 НК и счита, че няма основание за изменение на наложеното наказание лишаване от свобода. То е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, и с него могат да се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция.

С оглед императивното изискване по чл.343г НК законосъобразно РРС е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС. Неговият срок е определен съобразно чл.49, ал.1 и ал.2 НК – 5 години и съответства на данните за подсъдимия като недисциплиниран водач и системен нарушител на правилата за движение.

Доводът за явна несправедливост, поддържан от всички страни в процеса, е неоснователен. Наказанието лишаване от свобода е отмерено около средния размер при баланс между на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и увеличаването му е неоправдано. Поставянето на подсъдимия в изолация от обществото за 2 години и лишаването му от право да управлява МПС за срок от 5 години е достатъчно да преосмисли поведението си като участник в движението и да се поправи. Не следва да се приеме като отегчаващо обстоятелството, че подсъдимият не се бил притекъл на помощ на пострадалата. Това е факт, който е предвиден от законодателя в основния състав на чл.343, ал.1, б.”б” НК.

Искането на подсъдимия и неговия защитник за прилагане института на условното осъждане не може да бъде удовлетворено. Не е налице една от кумулативните предпоставки по чл.66, ал.1 НК – подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Подс.К. е бил осъден по НОХД № 10/2013г. по описа на РРС за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, което е умишлено, и за което му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода ефективно. Поради това изпълнението на определеното по настоящото дело наказание лишаване от свобода не може да бъде отложено, а следва да се изтърпи реално. Тъй като разглежданото престъпление е извършено по непредпазливост, съгласно чл.59, ал.1, пр.2 и чл.61, т.3 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК законосъобразно РРС е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 и чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 506/05.11.2015г., постановена по НОХД № 117/2015г. по описа на Разградския районен съд, като приема, че подсъдимият И.П.К. е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 НК поради нарушаване на чл.20, ал.1 ЗДвП и го ОПРАВДАВА по обвинението за нарушаване на правилата по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал.1 ППЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ