ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Робева

2. Т. Нейчева

секретар С.Л., с участието на прокурора А. Донева, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №446 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство, по реда на чл. 328 и сл. от НПК, е образувано по постъпил протест от Районна прокуратура Кубрат (вх. №2282 от 06.11.2015 г.) против присъда №59 от 05.11.2015 г. по нохд №203/2015 г. на Районен съд Кубрат.

Постъпил е протест от РП Кубрат против присъда №59 от 05.11.2015 г. по нохд №203/2015 г. на РС Кубрат. Оплакванията са, че присъдата е неправилна относно квалификацията на престъплението и справедливостта на наложеното наказание. В допълнителни съображения се доразвиват доводите на прокурора. Позовават се на неправилна преценка на РС при оценка на доказателствата, че съдът е игнорирал свидетелски показания, от които се установява, че подсъдимият е извършител на деянията, за които е признат за невинен, както и че престъплението е извършено в условията на повторност, тъй като не е изтекъл 5-годишния срок по чл. 30 НК от изтърпяване на наказанието по предходна присъда. Прокурорът счита, че обвинението е доказано от показанията на свидетелите М С и С С, от признанието за виновност на подсъдимия и дадените обяснения, от записите на приложените по делото дискове. Искането е за изменение на присъдата като бъде признат за виновен за престъплението, в което е обвинен и да се отмени приложението на чл. 66 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста.

Защитникът на подсъдимия М.К.Д. – адв. В. заявява, че протестът е неоснователен и моли да бъде потвърдена присъдата като правилна, обоснована и мотивирана. Счита, че не е приложим чл.26, тъй като тезата на обвинението е, че деянията са извършени в период повече от една година. Освен това счита, че обвинението се основава на твърдения на заинтересованите свидетели. Приложените по делото записи, с неясно качество, не са приобщени с протокол за доброволно предаване или с протокол за изземване, въпреки, че НПК предвижда особен ред за изземване на компютърни данни. В протокол за оглед на местопроизшествие са съчетани две съвместни действия, тъй като са иззети вещи и няма санкция от съдия. Намира, че няма доказателства обосноваващи основателност на искането на обвинението. Алтернативно, ако се приеме, че е основателно искането за приложение на чл. 30, моли да бъде потвърдена присъдата или увеличена до минимума на наказанието по чл. 195 и да се приложи чл.66, с оглед стойността на предмета на посегателство.

Подсъдимият М.К.Д. в последната си дума заявява, че желае присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивният протест е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.

По оплакванията в протеста.

Д. е осъждан за престъпление по чл. 195 НК, с присъда, влязла в сила на 06.10.2011 г., съответно към 09.09.2015 г. не е изтекъл 5 годишния срок по чл. 30 НК и престъплението, в извършване на което е признат за виновен, се явява извършено повторно по смисъла на чл. 28 НК.

Съдът намира, че становището на РС, че при изземване на вещи следва протокола за това да се представи за одобрение пред съдия е законосъобразно. Същевременно то не е изключило възможността съдът да приеме, че деянието е извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство.

Съдът не споделя твърдението на прокурора, че св. С С сочи в показанията си, че е видял подсъдимия на запис или където и да е другаде да извършва кражби от магазина, извън тази при която са го задържали на 09.09.2015 г.

Единствено св. Д И сочи, че на записи на камери в магазина и извън него, на посочени дати, разпознал подсъдимия, а много преди това видял, че липсват пари. Само въз основа на тези показания, основани на записи от камери, които не са приобщени по съответния ред, нито изследвани от вещо лице, за да се прецени достоверността им, не може да се обоснове извод за доказаност на обвинението в съответната част. Неконкретизираното посочване от подсъдимия при разпита му, че влизал в магазин „.. в действителност съм аз на записите, не отричам, че съм влизал в посоченият магазин..”, не може да се приеме, че е самопризнание, достатъчно, за да се постанови осъдителна присъда. Между обясненията на подсъдимия – „Знаех къде държат ключа за магазина … свободно сложен на перваза …. Тази година влязох в магазина на баща ми два пъти през месец август и един път през месец септември … Общата сума пари е не повече от 130 лв. ….” и показанията на св. И – „ключа … за магазина понякога съм го скривал в кутия … Общо откраднатите пари за периода от момента когато съм поставил камери … е 301 лв. ….”. Налице са противоречия, които не са изяснени в хода на ДП, относно мястото на което е съхраняван ключа за магазина, съответно относно начина по който е проникнато в магазина, относно размера на отнетите суми.

Действително протоколът за разпит на обвиняемия започва с „признавам се за виновен”, но завършва с твърдение, че „Общата сума пари … е не повече от 130 лв. …”. Не е налице самопризнание, подкрепено от останалите доказателства по делото, което дава основание за признаване на подсъдимия за виновен за всички деяния, за които е обвинен. В съдебно заседание категоричната позиция на подсъдимия е, че се признава за виновен само за кражбата, извършена на 09.09.2015 г.

Въззивният съд счита, че протеста е частично основателен относно това, че престъплението се явява извършено повторно. В останалата част е неоснователен поради следното:

След преценка на събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

М.К.Д. е български гражданин, роден на *** ***, декларирал е постоянен адрес ***, не е женен, с начално образование. Подсъдимият е осъждан, реабилитиран по право, считано от 07.10.2014 г.

На 09.09.2015 г. подс. М. Д. са обадил на свой познат – св. М. А и след като разбрал, че ще ходи до с. Хотанца поискал да го вземе с него. Когато стигнали в гр. Кубрат, Д. поискал св. А да спре на указано от него място, под предлог че ще поиска пари на заем от негов приятел. Д. всъщност решил да извърши кражба от магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Кубрат на улица „Васил Левски” № 2. Магазинът се стопанисвал от „Видистрой” ООД, гр. Кубрат, със собственик и управител Д С И от същия град. Вечерта, около 22 часа, Д. с помощта на техническо средство — метална триъгълна пила и секач, напънал и освободил заключващия механизъм на ПВЦ – прозорец на магазина, отворил го и влязъл в търговската зала, за да извърши кражба на наличните пари в чекмедже в близост до касовия апарат. В чекмеджето намерил, според признанието му, 22 лева, които взел и тръгнал през отворения прозорец, за да излезе от магазина. През това време св. И, който чул шум от стъпки излязъл заедно със сина си св. С, за да видят какво става. На самия отвор на прозореца бил хванат от свидетелите М С и синът му С С. Д. успял да излезе и се впуснал да бяга, но бил застигнат от тях на улицата, непосредствено пред магазина, където двамата свидетели го задържали принудително на улицата, пред дома си, находящ се в съседство с магазина, докато дойдат представители на полицията. Самоличността на Д. била установена от пристигналите служители на МВР - св. Н и св. С. Служителите на полицията видели, че има деформации по прозореца и стъпки до него. А в помещението били чехлите на подсъдимия, който при задържането му бил бос и заявил, че са негови.

При извършен оглед на местопроизшествието, за което бил съставен протокол от 09.06.2015 г. (л. 3) били иззети и една банкнота от 20 лв., една от 2 лв. и 2 бр. метални инструменти. При претърсване и изземване от помещението на магазина или при извършен обиск, следва да е изпълнен реда на чл. 161 и чл. 164 НПК – да е налице предварително разрешение или последващо одобрение от съдия.

Съдът намира, че от събраните доказателства не се установява безспорно, че подс. Д. е проникнал в същия магазин и на 14.04.2014 г., на 03.08.2015 г., на 29.08.2015 г.

Тази фактическа обстановка е установена въз основа на показанията на свидетелите св. И, св. С, св. Н, св. С и св. А; протокола за оглед на местопроизшествие; справка за съдимост рег. №278/ 10.09.2015 г. на РС гр. Кубрат (л. 12).

По отношение на Д. е повдигнато обвинение и за това, че:

1. На 14.04.2014 г. влязъл в същия магазин, използвайки оригинален ключ, който намерил на един от прозорците, взел от чекмедже в магазина 120 лв. и излязъл, като заключил вратата с намерения ключ и го върнал на мястото му.

2. На 03.08.2015 г. влязъл в същия магазин, използвайки оригинален ключ, който знаел къде да намери, взел от чекмедже в магазина 47 лв. и излязъл, като заключил вратата с намерения ключ и го върнал на мястото му.

3. На 29.08.2015 г. влязъл в същия магазин, използвайки оригинален ключ, който знаел къде да намери, взел от чекмедже в магазина 47 лв. и излязъл, като заключил вратата с намерения ключ и го върнал на мястото му.

Това обвинение се основава на твърденията на св. И, че прегледал записите на камерите, които монтирал и установил, че на посочените дати видял, че подсъдимия, чието име разбрал от служители на полицията, отваря чекмеджето и взима пари, като установил липса на 48 лв., 47 лв. и 120 лв.Твърди, че скривал ключа за магазина в „кутия, която стои отстрани на магазина”.

В обясненията си подсъдимия (л. 9) твърди, че влизал в магазина с ключ, който намерил свободно стоящ на прозореца, което съответно е в противоречие с показанията на св. И, че стоял в кутия до магазина.

Производството е протекло по реда на Глава двадесет и седма - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, чл. 371, т. 1 НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник, даващи съгласие да не се провежда разпит на всички посочени от РП свидетели, вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Налице е съгласие и на прокурора за провеждане на съкратено съдебно следствие.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства съдът намира, че не се установява подс. Д. да е извършил кражби и на 14.04.2014 г., 03.08.2015 г. и 29.08.2015 г.

Съдът намира за недоказани твърденията за липсващи суми, тъй като свидетелят нито е сигнализирал своевременно органите на МВР за кражбите, нито е удостоверил по какъв начин и кога е установил липсата на сумите. Свидетелят продължително време след деянията, въз основа на записите, които изгледал твърди, че е налице липса на суми и посочва датите на които това е станало, като твърди, че извършител е подсъдимия. Събраните по ДП № 256/ 09.09.2015 г. гласни доказателства не съдържат непосредствени впечатления за извършването от обективна страна на деянията, за които на подсъдимия е повдигнато обвинение.

Обосновано съдът не е направил извод за виновност на подсъдимия в извършване на престъпленията и на 14.04.2014 г., 03.08.2015 г. и 29.08.2015 г., тъй като не може да се постанови осъдителна присъда единствено въз основа на показанията на св. И за размера на отнетите парични суми, за времето на извършване на посочените в обвинителния акт деяния по дати и за това, че извършител на същите е именно подсъдимия и неконкретизираните обяснения на подсъдимия. Налице е противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите. Не е ясно и защо при твърдението на подсъдимият, че познава свидетелите и е извършвал работа за тях – ходил със св. С С за кошери и работил на къщата му, не е разпознат на записите, ако те са достатъчно ясни. Съдът обосновано е приел, че не може, без извършването на съответни експертизи за проверка на данните от видеозаписа от камерите и за разпознаване на лицата, да направи извод, че записите, съответстват на деня, за който се твърди, както и че заснетото лице е на подсъдимия.

Обясненията на Д. на ДП са неконкретизирани, в противоречие са с показанията на свидетеля И, относно мястото на което е намиран ключ за магазина, относно размера на отнетите суми и не позволяват да се конкретизира деянието по време, място и начин на извършване. Въззивният съд счита, че не е възможно постановяване на осъдителна присъда само въз основа на мнението на свидетел, че е разпознал подсъдимия по записи от камери. Начина по който са „поставени” в делото дисковете, предадени от св. Иванов не ги прави годно доказателствено средство - нито са иззети или приобщени към делото по предвидения в закона ред, нито са били обект на изследване, за да се установи автентичността на записите, кога са направени, налице ли е манипулация, идентично ли е лицето на записа с подсъдимия и т.н.

Не е установено по несъмнен начин, че подс. Д. е извършил кражби, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ на 14.04.2014 г., 03.08.2015 г. и 29.08.2015 г. на посочените от свидетеля парични суми.

От правна страна.

Д. е осъждан за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 12/13.01.2011 г. с присъда, влязла в сила на 06.10.2011 г. на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Съответно към 09.09.2015 г. не е изтекъл 5 годишния срок по чл. 30 НК.

На 09.09.0215 г. Д., чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - ПВЦ прозорец и използване на техническо средство - метална триъгълна пила и секач, е отнел чужди движими вещи - пари в различни банкноти-сумата от 22 лева, от владението на Д С И – собственик и управител на „Видистрой” ООД, гр. Кубрат, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Д. е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, посочено по-горе. С оглед на това престъплението се явява извършено повторно по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28 НК. Съдът намира, че случаят не е маловажен, тъй като нито личността на дееца, нито способа на извършване на престъплението, нито наличието на някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, позволяват да се наложи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на престъпления от този вид. Единствено размерът на сумата, за отнемане на която е обвинен подсъдимия не е голяма.

С деянието си Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. З, предл. 2, т. 4, предл. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 НК.

По наложеното наказание.

За това деяние се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години. Съставът на въззивния съд намира, че наложеното наказание в предвидения от закона минимум е съответно на тежестта на извършеното и данните за личността на подсъдимия.

РС е приел превес на смекчаващите вината обстоятелства – самопризнанието, Д. е съдействал за разкриване на обективната истина още на досъдебното производство, размера на отнетото имущество, което е и върнато на собственика. Съдът намира, че определеният размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите на наказанието.

Съдът обосновано е приел, че са налице предпоставки за отлагане на изпълнение на наложеното наказание по чл. 66 НК – Д. е реабилитиран, наложено наказание лишаване от свобода е до три години и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. РС е определил максимално възможният изпитателен срок.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода са достатъчни, за да окажат нужното въздействие върху Д..*** счита, че следва да бъде изменена присъдата на РС Кубрат, по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, като се приложи закон за същото наказуемо престъпление и се квалифицира извършеното от Д. престъпление като повторно. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена. Поради това съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №59 от 05.11.2015 г. по нохд №203/2015 г. на Районен съд Кубрат като приема, че подсъдимият М.К.Д. е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. З, предл. 2, т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 194 ал. 1 НК и в условията на повторност по чл. 28 НК и го преквалифицира в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. З, предл. 2, т. 4, предл. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъда №59 от 05.11.2015 г. по нохд №203/2015 г. на Районен съд Кубрат в останалата част.

Председател: Членове: 1. 2.

СЛ