Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
деветнадесети септември |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар М. Н., с участието на прокурора Огнян Дамянов, като разгледа докладваното
от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №448
по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
328 и сл. НПК, образувано по протест на Районна прокуратура Исперих и жалба от
частния обвинител и граждански ищец в първоинстанционното производство против
Присъда №28/05.11.2015 г. по нохд №27/2015 г. по описа на Районен съд Исперих.
Постъпила е въззивна жалба (вх.
№159/11.11.2015 г. на РС Исперих) от Т.И.Я. ***, ЕГН **********, конституиран
като граждански ищец и частен обвинител от първоинстанционния съд в съдебно
заседание на 19.03.2015 г., чрез пълномощника му адв. Д. против Присъда
№28/05.11.2015 г. по нохд №27/2015 г. по описа на Районен съд Исперих.
Оплакванията са, че постановената оправдателна присъда е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните доказателства.
В съдебно заседание адв. Д. –
пълномощник на Т.И.Я. поддържа подадената жалба. Счита, че според заключенията
по СМЕ се установява, че за да се причини увреждането е нужна удар и външна
сила, съответно вината на подсъдимия е доказана. Моли да се отмени обжалваната
присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен и
осъден.
Постъпил е протест (вх. №4117/12.11.2015
г. на РС Исперих) от РП Исперих против Присъда №28/05.11.2015 г. по нохд
№27/2015 г. по описа на Районен съд Исперих. Оплакванията са, че присъдата е
неправилна. Искането е за отмяна на съдебният акт, постановено по нохд №27/2015
г. В допълнителни съображения (вх. №125/12.01.2016 г. на РС Исперих) се излагат
доводи, че Районният съд е игнорирал безспорни доказателства, а е кредитирал
спорни и противоречиви. Считат, че пострадалият е дал ясни показания, относно
начина на причиняване на увреждането. Прокурорът счита, че според събраните
доказателства единствената причина за получената телесна повреда са „умишлени
противозаконни действия на обвиняемия”. Искането е за отмяна на постановената
присъда и постановяване на нова, с която да бъде осъден оправданият подсъдим и
му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието
изпълнение на основание чл. 66 НК да се отложи за срок от три години.
В съдебно заседание прокурорът от
ОП Разград поддържа протеста. Счита, че експертизите, приети в хода на
съдебното следствие, проведено от въззивния съд, подкрепят показанията на
пострадалия, относно механизма на причиняване на телесната повреда. Предлага да
бъде признат подсъдимия за виновен.
Защитниците на въззиваемия
подсъдим Х.И. - адв. Х. и адв. В., излагат доводи за неоснователност на жалбата
и протеста. Твърдят, че в делото няма нито едно безспорно доказателство или
съвкупност от доказателства, че подсъдимият е нанесъл удар в гърдите на
пострадалия, който изгубил равновесие и така получил увреждане. Намират, че
присъдата не може да почива на предположение. Молят да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата,
съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба (постъпила с вх.
№159/11.11.2015 г. на РС Исперих,) е подадена против подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на
жалба.
Въззивният
протест (постъпил с вх. №4117/12.11.2015 г. на РС Исперих) е подаден против
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от
легитимирано лице.
С обжалваната присъда Районен съд Исперих е
признал подсъдимия Х.Г.И. за невиновен за това, че на 18.09.2014 г. в гр.
Исперих, е причинил на Т.И.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия
на дясната подбедрица с многофрагментно счупване на двете кости в долната част
/над глезена/, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник
поради описаното счупване на двете кости на подбедрицата – престъпление по чл.
129 ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го
оправдал по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
е дал обяснения в съдебно заседание (л. 33). Твърди, че Т. посетил заведението
„Ескейп”, бил видимо пиян, искал да плаща по-късно, но той изискал от него да
си тръгне. Двамата излезли навън, Т. тръгнал в посока „Хенди”, спънал се и
паднла на земята. След което излезли другите, които били вътре – ***. Отзад го ударил К. и паднал на
земята. Взел телефона си и звъннал на 112. На отсрещния тротоар видял Г. П. и
друго момче, което не познавал. Твърди, че не е удрял А. нито с ръка, нито с
крак.
Св. Т.Я. (л.
34) твърди, че подсъдимият лъже, тъй като го ударил вътре в заведението и
свидетелите видели това. После го „изкарал” навън, там го блъснал и ударил и
той като паднал си счупил крака и загубил съзнание. Свидетелят Я. не отрича, че
дължал пари за това, че играл на машинките без да плаща. Заявява, че е ударен с
крак или блъснат с ръце и след това паднал и загубил съзнание. Твърди, че не си
спомня пристигането на полицията, на Бърза помощ, че има спомен едва от
сутринта. Твърди, че когато подсъдимия го блъснал нямало други хора наоколо.
Твърди, че след тях никой не излязъл. Заявява, че бил в заведението с А. и К..
Заявява, че не помни къде го е ударил подсъдимия, когато били навън. Заявява,
че не помни как е паднал, но имало физически контакт между него и подсъдимия.
Твърди, че не е ходил към „Хенди”, а паднал на стъпалата към улицата.
Св. А. И.
(л. 35 и на ДП л. 53) твърди, че били в заведението „Ескейп” с К. и Т.. В
заведението имало още трима човека – „И. Г., С. П. и още едно младо момче”. Не разбрал
какво станало, но „И. и Т.” започнали „да се дразнят”, „да се блъскат” и
„разправят”. На досъдебното производство свидетелят заявил, че И. и Т. не се
бутали и удряли, а само си викали. Свидетелят не чул за какво се „разправят”.
След известно време И. и Т. излезли навън и Т. викал, след като ги последвали с
К. навън, видели Т. паднал на земята. Вдигнал крака на Т. и той увиснал. И. бил
на пътя и викал „Ставай”, свидетелят му казал да вика линейка и Х. се обадил. Т.
плачел, викал от болка. В съдебно заседание свидетелят твърди, че Х. казал, че
ще лекува крака на Т. ако е счупен.
Св. Б. Б.
(л. 35) заявява, че отишъл с И. в заведението „Ескейп”, където бил С., който
бил на работа като крупие и барман. След това дошли трима мъже и възникнал
конфликт между С. и тях във връзка с плащане на поръчаните бири. След това един
поискал да играе, но да заплати утре и възникнал словесен конфликт и Х. го
помолил да напусне заведението, но той тръгвал и пак се връщал. Затова Х.
излязъл след него, за да види, че си тръгва. А той, С. и двамата мъже, които
били с излезлия останали вътре. След известно време С. излязъл навън, за да
провери какво става, след него двамата мъже и накрая последен излязъл
свидетелят. Като излязъл навън видял, че Х., след нанесен удар, паднал на
стъпалата през заведението и със С. „разбутали” този, който ударил Х.. През
това време другият мъж лежал на земята между книжарницата и „Хенди”, викайки
„Крака ми”. Х. отишъл да го пита какво му има защо не става.
Св. О. М. (л. 36) – втори
братовчед на Т.Я., твърди че си бил вкъщи, когато около 2-3 ч. К. дошъл да чука
на прозореца и му казал, че Т. лежал долу на земята и че се скарали с И..
Свидетелят отишъл до заведението и видял Т. на земята, който му казал, че И. го
ударил и си счупил крака. Т. бил на земята, на тротоара, по средата между входа
на книжарницата и входа на „Ескейп”.
Дава показания за състоянието на
пострадалия Я. след счупването.
Св. С. С. (л. 36) твърди, че бил
на работа в казиното като крупие. В заведението били И. и Б., а около 24 ч.
дошли Т. и още двама. Станала спор, тъй като И. казал да им вземе веднага
парите за поръчката, а те не искали да плащат, но след това платили и поръчали
други бири. След това пак възникнал спор, Т. не искала да плаща втората сметка,
станала „гюрултия”, И. искал да си ходят. И. и Т. излязли навън, след това
излязъл свидетелят, а след него и останалите.
Навън видял Т. пред магазин „Хенди”, другите двама отишли при него, а
Дългия ударил И. в гръб, който паднал. Свидетелят го блъснал и се сборичкали, а
в това време И. звъннал на 112.
Питал Т. какво прави на тротоара,
той отговорил че го боли, бил пийнал, въздишал.
Св. Е. И. (л. 37), която живее с Т.Я.,
заявява че като отишла Я. бил в безсъзнание в болницата в Исперих. Дава показания
за състоянието на пострадалия след травмата и лечението, за разходите за
лечение. Твърди: „Т. каза – като влязох вътре, той почна да ме блъска и после
по гърдите, до стъпалата и той паднал”.
Св. Н. Д. (л. 106) служител в
ЦСМП Исперих – мед.фелдшер, дава показания, относно състоянието на пострадалия,
когото намерили на тротоара, пред заведение „Ескейп”.
Св. С. К. (л. 107) служител в
ЦСМП Исперих – шофьор, дава показания че не си спомня за конкретния случай.
Св. Т. П. (л. 107) – служител към
момента на деянието в ЦСМП Исперих –лекар, дава показания че не си спомня за
конкретния случай.
Св. Г. П. (л. 107) твърди, че се
познава с подсъдимия от 2-3 години и са приятели. Твърди, че на връщане от гр.
Русе, минал през Исперих и останал при братовчед на жената от която има дете.
Около 11 ч. вечерта излязъл с едно момче, за да си купи цигари и видял Х. и
друг човек пред казиното да говорят на висок тон. След това човекът тръгнал и
след няколко метра неочаквано паднал на земята. След това излезли и други хора
от казиното, а един удари И., който паднал по стълбите. Попитал Х. може ли да
помогне с нещо, но той казал, че ще се оправи и свидетелят си тръгнал.
Св. К. Д. (л. 145)твърди, че с Т.,
А. и О. отишли в заведението „Ескейп”. След като си поръчали по една бира, Х.Г.
започнал „да се дразни” с Т., почнали да се псуват и започнали сериозно да се
карат. Х.Г. започнал да „блъска, да удря, да псува”. Т. казал: „Хайде да се
бием навън” и излезли навън. Навън почнали да се блъскат, по едно време Х.Г. се
отдръпнал назад, засилил се и ударил Т. с крак в гърдите. Т. паднал и не
помръднал. Т. леко се наклонил назад и паднал настрани. Т. бил паднал срещу
книжарницата.
Всички били навън, до входа на
„Ескейп”. Тогава свидетелят подгонил Х.Г.. Г. се подхлъзнал и паднал. П. и
„другото младо момче” го нападнали. Х.Г. се обадил в полицията и свидетелят си
тръгнал, отишъл да извика О.. Но по-късно се върнал.
Св. К. Г. (л. 145) служител на
РУП, посетил местопроизшествието твърди, че заварили Я. седнал на тротоара,
излязъл и Х.Г. и обяснили, че станало скарване между тях, побягнал и при
излизане се спънал, паднал и се оплакал че му е счупен крака. Свидетелят се
обадил на 112 от личния си телефон и поискал спешна помощ. Т. бил афектиран,
викал: „Виж го този боклук, какво става”. За нараняването не станало много
ясно, не установили дали сам е паднал Т. или бил ударен. Всички били в нетрезво
състояние.
Св. В. П. (л. 145) служител на
РУП, посетил местопроизшествието твърди, че пред игралната зала заварили Х.Г., С.,
Б. Б., едно лице от с. Лъвино и Т., който лежал
на земята, на стъпалата между игралната зала и книжарницата, охкал че
крака го боли. Всички били в нетрезво състояние, с изключение на лицето от с.
Лъвино, което било „малко по-добре”. Попитали Т. какво е станало и той
отговорил, че паднал по стъпалата. Колегата му се обадил на 112 за спешна
помощ. На място пристигнали с автомобил и други лица, познати на Д. и Т.
заявил, че бил ударен от Х.Г.. Първоначално Т. заявил, че паднал.
На ДП е назначена СМЕ (л.
55 от ДП), изслушана в съдебно заседание на 09.07.2015 г. (л. 108), съгласно
която в резултат на инцидента на 18.09.2014 г. св. Т. Я. е получил
многофрагметно счупване на двете кости на дясната подбедрица в долната им
трета, което е наложило оперативно лечение и метална остеосинтеза. Това увреждане
е резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет в областта на
дясната подбедрица и може да бъде получено от удар в областта на гърдите и
последващо падане на пострадалия по стъпалата. Същото е довело до трайно затруднение
движението на десния долен крайник поради описаното счупване на двете кости на
подбедрицата, със среден срок за приключване на оздравителния процес около 6-7
месеца.
По отношение на
механизма на получаване на счупването вещото лице допълва в съдебно заседание,
че удара е по предната или задна повърхност на подбедрицата и е сравнително
силен. Счупване би могло да се получи при съприкосновение на крака с издадена
неравна повърхност. Самото падане трябва да е върху стъпала, като механизма е
или да е бягал или да е блъснат. При падане от собствен ръст също може да се
получи такова счупване, макар и по-трудно. Вещото лице посочва, че по делото
липсват данни за външни увреждания на крайника и на тялото на пострадалия,
поради което не може да се посочи с точност механизма на получаване на
увреждането.
В хода на съдебното следствие
пред въззивния съд е назначена повторна
СМЕ в състав от вещо лице съдебен
лекар – д-р Г. и ортопед – д-р Х.. В заключението (л. 145) си вещите лица посочват, че Я.
е получил тежко многофрагметно, с разместване, счупване на двете кости на
дясната подколенница в средно долната им трета. Това е причинило на пострадалия
трайно затруднение движението на десния долен крайник със среден срок за
приключване на оздравителния процес около 6-7 месеца. Счупването е резултат от
действието на твърд, тъпоръбест предмет и добре отговаря да е получено от
падане върху терена, след нанесен удар с крак по предната гръдна стена.
Вещите лица са изслушани и
заключението прието в съдебно заседание на 09.05.2016 г. (л. 160).
Назначена е повторна комплексна експертиза в състав от съдебен лекар – проф. д-р Д.
Р. и физик – доц. д-р В. В.. Вещите лица приемат, че счупването на костите
на подбедрицата е обусловило трайно затруднение движението на десния долен
крайник за срок от 8-10 месеца. В заключението, представено на 01.09.2016 г.
вещите лица се посочва, че счупването на двете диафизи е често при мъже на
възраст от 15 до 50 години. Причинява се по често от индиректни травми – при
фиксирано ходило подбедрицата се завърта по надлъжната ос или огъва. Вещите
лица заключават, че счупването е станало
поради загуба на равновесие, която може да бъде от удар в гърдите или от
алкохолно повлияване. Я. се е завъртял, при фиксирано дясно стъпало, при което
се е получило завъртане на тялото преди падане на земната повърхност и няма
значение дали Я. се е ударил в ръб на стъпало или тротоар.
В съдебно заседание на 19.09.2016
г. вещите лица сочат, че са възможни няколко механизма на причиняване на
травмата. По-малко вероятно е да настъпи такова счупване ако пострадалият е
вървял, но не може да се изключи.
В хода на наказателното
производство са изискани и приложени по делото медицинските документи,
съставени с оглед оказването на спешна помощ на пострадалия, приемането в
болница, проведеното лечение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за
установено:
Подсъдимият
Х.Г.И. е роден на *** ***. Български гражданин е, живее в гр.Исперих, има с висше
образование, женен е, работи, не е осъждан.
Свидетелят Т.Я. имал да
дава пари на подсъдимия Х.И. и бил „заложил” ланец, тъй като играл на
„машинките” без да плати.
На 17.09.2014 г. вечерта
свидетелите Т.Я., А. И. и К. Д. се събрали в квартално заведение в гр. Исперих,
където употребили алкохол. По-късно същата вечер се преместили в друго
заведение в центъра на града – „Еврофутбол“, където пили бира. Към 00.30 ч. на
18.09.2014 г. отишли в Казино „Ескейп“, което се намирало в центъра на гр.
Исперих. По това време в заведението били подсъдимия Х.И., който бил собственик
на казиното и свидетелите С. С. - крупие в казиното и Б. Б.. И тримата били
употребили алкохол. Свидетелите Т. Я., А. И. и К. Д., след като влезли в
казиното, си поръчали по една бира. Тогава подс. Х. И., казал на св. С. да
поиска веднага да платят. Св. К. Д.
платил бирите, след което св. Т. Я. поискал да играе на игралните машини в
казиното за 100 лв., но казал, че ще плати друг път. Подсъдимият не се съгласил
и попитал свидетеля кога ще му върнел парите, които дължал. Между двамата
възникнал спор, който прераснал в разправия на висок тон – започнали да си
викат, да се блъскат взаимно, няколко пъти излизали навън да се разправят и
отново влизали в заведението.
При последното излизане
навън подс. Х. И. заявил на св. Т. Я., че трябва да си тръгва и да не се
разправят повече. Свидетелят си тръгнал, но минавайки покрай намиращата се
непосредствено в дясно от казиното сграда, се спънал и паднал на земята.
При падането свидетелят
си счупил десния крак и получил силни болки, поради което започнал да вика. В
този момент от казиното излезли първо св. С. П. и веднага след него свидетелите
К. Д., А. И. и Б. Б.. Св. К. Д. ударил подсъдимия, а свидетелите П. и Б. се
намесили да ги разделят. След това св. К. Д. побягнал и отишъл да съобщи за
станалото на св. О. М., а подс. Х. И. се обадил на телефон 112, за да съобщи за
станалия скандал.
Св. А. И. отишъл до св.
Т. Я., който продължавал да лежи на земята до стъпалата и да охка.
Междувременно на местопроизшествието пристигнал полицейски екип – свидетелите К.
Г. и В. П.. Заварили Я. на земята, охкал, бил афектиран и викал. След като
установили, че има пострадал, св. Г. се обадил на телефон 112 и поискал
медицинска помощ.
При пристигането на св. О.
М., Я. му заявил, че И. го ударили и си счупил крака.
Пред служителите на
полицията св. Я. първоначално заявил, че паднал и си счупил крака, а след
пристигане на автомобил с негови близки на место заявил, че бил ударен от Х.Г..
Пристигналите с
автомобил на спешна помощ свидетели Н. Д. и С. К. откарали пострадалия в МБАЛ
гр. Исперих, където установили, че св. Т. Я. е със чупен десен крак, след това
бил откаран в МБАЛ гр. Разград от св. О. М.. Пострадалият претърпял операция в
болница в гр. Търговище за наместване на счупения крак. Я. е получил тежко
многофрагметно счупване на двете кости на дясната подколенница в средно долната
им трета, което е обусловило трайно затруднение движението на десния долен
крайник за срок от 8-10 месеца.
Описаната фактическа
обстановка е сходна с приетата от първоинстанционния съд.
Съдът намира, че от показанията
на всички свидетели, с изключение на св. Д., както и от обясненията на
подсъдимия, се установява, че при счупване на крака на св. Я. извън заведението
са били подсъдимия и пострадалия, а другите са излезли едва, когато
пострадалият вече бил на земята.
Приетото от фактическа страна се
установява от показанията на свидетелите Т.Я., А. И., Б. Б., С. С., О. М., К. Г.,
В. П., Н. Д., С. К., Г. П., обясненията на подс. Х.И., писмените доказателства
по делото и съдебномедицинските експертизи. Описанието, което дава св. Д. на
станалото вътре в заведението се разминава с показанията на всички останали
свидетели. Единствено той говори за продължителни, неколкократни физически
сблъсъци в заведението между подсъдимия и пострадалия. По същия начин
твърдението му, че всички са били навън, когато подсъдимият ударил св. Я. и той
паднал и си счупил крака, е в разрез с показанията на всички останали
свидетели, които твърдят, че когато са излезли навън Я. е бил паднал на земята.
Дори и пострадалият твърди, че когато е паднал на земята, навън са били само
той и подсъдимият Х.И..
Съставът на съда счита, че не са
напълно достоверни и показанията на св. Я., което може да се дължи и на болката
от счупването и на изпития алкохол. Твърдението на свидетеля, че е бил в
безсъзнание от падането на земята до сутринта на другия ден се опровергава от
показанията на всички останали свидетели и обясненията на подсъдимия. Това
навежда съмнение в достоверността на показанията на пострадалия. Свидетелят
твърди, че не си спомня и къде точно го е ударил подсъдимият, но е имало
„физически контакт” между тях. Съмнения в достоверността на показанията на
пострадалия навежда и установеното от служителя на РУП, че първоначално
свидетелят заявил, че паднал, а едва по-късно, след пристигане на кола с негови
близки, казал че е ударен от Х.И..
РС е изложил фактическа
обстановка и доводи въз основа на кои доказателства е установена. Тя по
основните факти съвпада с приетото от ОС Разград, след извършен анализ на
доказателствата, съобразно с правомощията на въззивния съд. Съставът на ОС
Разград намира, че първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, относно
това по какви причини дава вяра на показанията на част от свидетелите и по
какви причини не кредитира показанията на останалите свидетели.
Съставът на въззивния съд споделя,
приетото от РС Исперих, че не е доказано по несъмнен начин, че претърпяното от
св. Я. счупване е причинено и е последица от удар с крак, нанесен в гърдите му
от подсъдимия И.. Правилно е преценено, че са налице основанията на чл. 304 НПК
за признаване на подсъдимия И. за невинен.
Подаденият протест против
присъдата е неоснователен.
Съставът на ОС Разград не споделя
соченото от прокурора в протеста, че съдът необосновано отказал да кредитира
показанията на св. Я.. В мотивите е изложен анализ на доказателствата и съдът е
обосновал по какви причини не счита за достоверни показанията на пострадалия.
Съдът намира за необосновано твърдението на прокурора, че св. Д. последователно
и непротиворечиво описва, че видял подсъдимият да удря с крак пострадалия, след
което пострадалият паднал и си счупил крака. Твърдението на Д., че е свидетел
на този удар е в противоречие с показанията на всички останали свидетели,
включително и на пострадалия. Пострадалият, макар и да твърди, че е паднал в
резултат на физически контакт между него и подсъдимия, сам заявява, че не си
спомня това в резултат на какъв удар, не е сигурен дали е удар или блъскане, не
е сигурен в коя област на тялото му е нанесен. Категорично се опровергава
твърдението на пострадалия, че е бил в безсъзнание. Забелязаните активни
действия, извършвани от пострадалия – викал, охкал, обяснил първо, че е паднал,
а след това, че е ударен от подсъдимия, бил афектиран, изключват да е бил в
безсъзнание. Липсата на спомени, за която твърди, очевидно се дължи на други
обстоятелства, а не на падането на земята. Това поставя под съмнение достоверността
на показанията му. Няма основание да се поставят под съмнение показанията на
служителите на полицията. От тях се очертава промяна в позицията на
пострадалия, настъпила след идването на негови близки, относно това по какъв
начин е получил увреждането. Съдът не намира основание да постави под съмнение
и показанията на св. П.. Било е възможно да се изиска проверка на твърдението
му, че е пребивавал в гр. Исперих, че е бил на местопроизшествието, ако за
прокурора е налице такова съмнение. П. е посочил при кого е отседнал, кой го е
придружавал и т.н.
При заключението на вещите лица и
по трите експертизи, че са възможни няколко механизма на получаване на травмата
от пострадалия, при липсата на убедителни, последователни и достоверни
показания на очевидци, че подсъдимият е нанесъл удар с крак на пострадалия, от
което е последвало счупване на крака му, при установената промяна в позицията
на пострадалия, относно това по какъв начин е получил травмата, съставът на въззивния
съд счита, че обосновано РС Исперих е приел, че не се установява деянието да е
извършено от подсъдимия и е постановил оправдателна присъда. От събраните
доказателства не се установява, че са настъпили фактите, изложени в
обвинителния акт – И. нанесъл удар с крак на Я. в областта на гърдите,
последният паднал на земята и счупил крака си.
Подадената жалба против присъдата
е неоснователна.
Не се установява от събраните
доказателства подсъдимият да е извършил
деяние, описано в обвинителния акт, което осъществява състав на престъплението
по чл. 129 НК. Това, че в експертизата се сочи, че един от възможните механизми
на причиняване на счупването е описаният в обвинителния акт, не е достатъчно за
постановяване на осъдителна присъда, с оглед изложеното по-горе относно
противоречията в показанията на свидетелите.
Като последица от приетото от
съда, че подсъдимият не е осъществил състав на престъплението в което е обвинен
е отхвърлен и предявеният граждански иск за обезщетяване на неимуществените вреди
от престъплението.
Съставът на въззивния съд споделя правните
и фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения,
предполагащи отмяната или изменението й.
Поради това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №28/05.11.2015 г. по нохд №27/2015 г. по
описа на Районен съд Исперих.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
MH