Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
първи февруари |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар С. Л., като разгледа докладваното от
съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №6
по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 328 и сл. НПК и е образувано по жалба от подсъдимият по наказателно
дело от частен характер №185/2015 г. по описа на Районен съд Разград.
Постъпила е, с вх.
№102/11.01.2016 г., жалба от К.Г. ***,
ЕГН ********** против Присъда №465/19.10.2015
г. по нчхд №185/2015 г. Оплакванията са, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а определеното обезщетение за неимуществени вреди
явно несправедливо.
Искането е за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с
която да бъде признат за невиновен, както и да се отхвърли изцяло предявения
граждански иска за неимуществени вреди или поради констатирани съществени
нарушения на процесуалните правила делото да се върне за ново разглеждане,
алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение като явно
несправедливо и да се отхвърли претенцията за мораторна лихва.
В съдебно заседание защитникът на
жалбоподателя - адв. К. поддържа жалбата. Излага доводи, че са налице
съществени нарушения на правото на защита, произтичащи от обвинението по
тъжбата и от правната квалификация в присъдата, тъй като съдът е посочил, че са
налице и двете форми на изпълнително деяние по чл. 147 НК и не е ясно, кое от
двете деяния, коя форма на изпълнително деяние осъществява. Намира, че волята
на съда е абсолютна неясна и в осъдителната и оправдателната част на присъдата.
Счита, че при произнасяне по гражданският иск съдът е излязъл извън петитума и
е определили сам датата от която присъжда обезщетение за забава, без да е
посочена в тъжбата и без да е направено изменение на иска. Намира за неясен и начин по който
РС е присъдил разноските. Намира, че не е установено по делото необходимото, за
да се приеме, че е налице престъпление по чл. 147 НК - изначално подсъдимият да съзнава, че няма извършено престъпление и въпреки
всичко със знанието, че няма да сочи деяния. Счита, че практиката на ВКС
изисква приписването на престъпление да се характеризира по съществените си
елементи – място, време и начин на извършване, а в противен случай деянието не
може да се квалифицира като приписване на престъпление.
Моли съда да отмени изцяло присъдата и оправдае подсъдимия или да отмени и
върне за ново разглеждане или алтернативно да отхвърли гражданския иск, като
недоказан.
Пълномощникът на тъжителя – адв. Е. моли съда да остави в сила обжалваната присъда, тъй като е законосъобразна. Намира, че подсъдимият е излязъл извън
правото, гарантирано от Конституцията, да сигнализира, да подава молби и жалби
до различни органи, защото това право не е неограничено. Счита за установено, че подсъдимият не е
подал жалбата, воден от чувството да изпълни гражданския си дълг, а за да
постигне, посредством намесата на полицейските органи, преместване на дърва на друго място и
захранващия кабел за ел. енергия да преминава през друго място. Установено е,
че посочените в жалбата от подсъдимия обстоятелства не отговарят на истината –
няма образувани наказателни производства, не е установена кражба на ел.енергия
и поради това обвинението е доказано.
Досежно гражданския иск счита, че няма нарушение, тъй като лихвата е
дължима от деня на деликта.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и
преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба (постъпила с вх.
№9141/20.10.2015 г. на РС Разград) е подадена против подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на
жалба.
С обжалваната присъда № 465/19.10.15 г. по нчхд №185/15 г. Районен съд
Разград е признал К.К. за виновен, че е разгласил позорни обстоятелства и
приписал престъпления на В.М., като в молба вх. № 187300-569/10.02.15 г. по
описа на ОДМВР РУП – Разград е посочил,
че последния „повече няма да може да
краде ток” и „сега ходи да краде дърва” – престъпление по чл. 147, ал. 1 НК,
като на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Производството пред РС Разград е образувано по реда на чл. 247, ал.1, т.2 НПК по тъжба вх.
№3016/02.04.2015 г. от
частния тъжител В.С.М. ***, ЕГН **********, с която обвинява К.Г.К., че през февруари 2015 г. в гр. Разград,
му приписал престъпления – кражба на дърва и ток, като в жалба до ОД на МВР РУП
Разград е посочил, че краде дърва от гората, като за целта закупил превозно средство
и резачка за дърва и че реагирал озверен на служители, защото нямало повече да
може да краде ел. енергия, като и разпространил позорни за тъжителя
обстоятелства.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия за
причинените от престъплението неимуществени вреди, с който се претендира за
заплащане на обезщетение в размер на 2
500 лв. и за законната лихва
върху сумата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Тъжителят М. и подсъдимият К. са
съседи от февруари 2013 г.
Отношенията страните по делото
били обтегнати по повод проблем с канализацията в имота. През февруари 2015 г.
подсъдимият написал молба адресирана до районния инспектор на кв. “Вароша” гр.
Разград. Молбата била заведена с вх. № 187300/10.02.2015 г. на РУП Разград (л.
18). В нея наред с останалите оплаквания от съседа си, К. описвайки действия на
служители на “Енерго Про” АД, които извели електромера на М. на улицата,
посочил по отношение на последния: “Озлобен, че повече няма да може да краде
ток, започна да ни прави различни мръсотии... ”. Нататък в съдържанието на
молбата, К. описал “мръсотиите” изразяващи се в това, че М. си купил две
кучета, едното от които пречело на подсъдимия и че пробил отвор в навеса му,
докато вършел строителни работи в собственото си дворно място. Посочил, че
тъжителя си купил бус и резачка за рязане на дърва и според съдържанието в
молбата: “Сега ходи краде дърва и ги стифира, за да не се виждат, между мен и
него.” Така заведеният документ завършва с искания към органите на полицията
тъжителя да бъде предупреден да си премести дървата и да махне електрическия
кабел от двора на подсъдимия, така че да не пречат на последния.
След завеждането на молбата, по
нея била образувана преписка №
187300-569 по описа на РУ МВР Разград, по който тъжителят бил викан трикратно
от органите на реда, за да дава обяснения във връзка със съдържащите се в нея
твърдения за кражба на дърва. Откритите в имота му дърва, били описани в
протокол от 24.02.2015 г. (л. 22), а на 23.02.2015 г. му бил съставен протокол
за предупреждение по ЗМВР (л.23), с който бил предупреден да не влиза в
пререкания и конфликти с подсъдимия и да не извършва самоуправни действия.
Преписката била приключена, с архивирането й, за което К. бил уведомен с писмо от
16.03.2015 г. (л. 14).
Показанията на свидетелката К. /съжител
на тъжителя/ (л. 37) и А. /приятел на тъжителя/ (л. 39), установяват че
проверката по повод постъпилата от подсъдимия молба, се отразила зле на
психическото състояние на М.. Същия се изнервил, бил притеснен от честите посещения на полицейски служители
в дома му, които го злепоставяли пред неговите съседи, създавайки у тях
съмнения, че върши нещо нередно. Седмица след като бил уведомен за молбата от
органите на МВР, здравословното състояние на М. се влошило – започнала да го
боли глава, не можел да спи. По този повод посетил лекар, който му поставил
диагноза “хипертония”.
Заключението (л. 68) по
назначената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза,
съобразявайки доказателствата по делото, приложената по същото медицинска
документация и след преглед на тажителя, сочи, че за същия от март 2015 г. са
установени повишени стойности на
артериалното налягане и му е поставена диагноза: Есенциална/първична/
хипертония. За посоченото заболяване е започнато лечение с лекарствени средства
понижаващи стойностите на кръвното налягане. Експертът сочи още, че тъй като
причината за възникване на есенциалната хипертония не е окончателно установено
и зависи от много фактори, може да се приеме, че нервното напрежение, стреса,
психическото пренапрежение играе роля на отключващ момент за появата на първите
признаци на заболяването.
Не са подавани сигнали за
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.
К. не е осъждан.
Описаната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по
делото доказателства: писмените доказателства
по делото – материалите по преписка вх. № 187300-569 по описа на РУП на МВР
Разград, представената от тъжителя медицинска документация, заключението на
вещото лице по делото, справки от „Енерго-Про Мрежи” АД (л. 57-59, справка от ОП (л.62), справка
от ОСлО към ОП (л. 63), свидетелство за съдимост (л. 81) и показанията на
свидетелите.
Тези обстоятелства не се оспорват и от подсъдимия и защитника му.
Съставът на въззивния съд намира,
че изложеното от подс. К. ***, въз основа на която е образувана преписка, по
която е извършвана проверка, съставлява приписване на престъпление. К. е
употребил изразите - “..повече няма да може да краде ток..” и “..сега ходи
краде дърва..” и от двата може да се направи категоричен извод, че е налице
твърдение, че тъжителят е „крал” ток и краде дърва. Престъпленията са
конкретизирани в достатъчна степен от подс. К. и несъмнено характеризират
отрицателно личността на „извършителя”.
При извършената проверка от
органите на МВР не е установено, че дървата, складирани в двора на тъжителя са
предмет на кражба. Такива са и събраните доказателства м хода на съдебното
производството. От показанията на свидетелите се установява, че М. си е купил
„бус” и резачка не за да краде дърва, а тъй като със св. А. извършвали ремонти на покриви.
От представените справки от „Енерго-Про Мрежи” АД се установява, че няма
постъпвали сигнали за нерегламентирано присъединяване към мрежата.
Не е установена истинността на
изложените от подсъдимия обстоятелства в молбата до РУП. От събраните
доказателства се установява, че дървата не са предмет на незаконно придобиване,
както и че не е установено незаконно присъединяване към електропреносната
мрежа.
С оглед установените фактически
положения, изложени по-горе, съставът на въззивният съд намира, че извършеното
от подсъдимия К. съставлява престъпление, тъй като посочените факти обуславят
съставомерност на деянието, като осъществяващо състав на престъплението клевета
в една от формите на изпълнителното деяние – приписване на престъпление. Подс. К.
е осъществил спрямо тъжителя състава на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК,
сочейки, в подадената от него молба с вх. № 187300/10.02.2015 г. на РУП Разград, че М. “.. повече няма да може да краде ток..” и “..сега
ходи краде дърва..”.
По оплакванията в жалбата:
Съставът на ОС Разград намира, че
тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и в нея ясно са изложени
„обстоятелствата на престъплението”. Това, че тъжителят е изписал и двете форми
на изпълнителното деяние по чл. 147 НК не я прави неясна. Тъжителят е посочил
обстоятелствата на престъплението – в молба до РУП К. го обвинява, че краде
дърва и ел.енергия. Пострадалият има задължението да посочи в тъжбата си
"обстоятелствата на престъплението", а правната квалификация на тези
обстоятелства е задължение на съда дори, когато дадената в тъжбата правна
квалификация е неправилна.
Волята на първоинстанционният съд
е ясна. РС приема, че изразите, употребени от подсъдимия осъществяват и двете
форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета. Съставът на въззивния
съд не споделя тази теза и съответно следва да бъде коригирана присъдата. Но не
е налице неяснота, водеща до липса на мотиви или друго основание за отмяна на присъдата.
Съставът на въззивния съд не споделя, че за
да се приеме осъществен състав на клевета във формата на изпълнителното деяние
– приписване на престъпление, е необходимо изчерпателно описание на
престъпление по време, място, способ на извършване. Изразите, използвани от К.
недвусмислено и достатъчно ясно сочат, че М. е извършил и извършва
престъпление. Съгласно чл. 147, ал. 2 НПК К. не подлежи на наказание ако се
докаже истинността на приписаните престъпления.
В хода на производството това не се доказва.
Няма никакви доказателства, че
твърденията на К. се дължат на създадена у него увереност, формирана на
основата на обективни факти, в истинността на изнесеното.
Съставът на ОС Разград намира, че
извършеното от К. не е изпълнение на граждански дълг - да съобщи за извършвани
престъпления или реализация на правото да защитава свои права и законни
интереси, обръщайки се към компетентните органи. В първия случай, деецът желаейки да спомогне за предотвратяване или
разкриване на престъпление сезира органите на МВР, но не съзнава, че липсва извършено престъпление, докато в
настоящия случай К.,
приписва другиму престъпление, за което знае, че не е извършено. Изложеното от К. в молбата до РУП
не почива на някакви обективни впечатления. К. се опитва да разреши граждански
спорове със съседа си чрез органите на МВР – да изиска преместване на дърва,
които счита, че му пречат, като заяви, че са предмет на кражба, да изиска
преместване на захранващи кабели, като твърди, че съседът му извършва кражба на
ток. Не се установява по делото да са налице някакви факти, които да навеждат
на извод, че е възможно М. да е извършил тези престъпление. Твърденията на К. са
използвани за накърняване доброто име на пострадалия, тъй като могат да обосноват
извод, че е налице укоримо поведение на М., което изисква намесата на органите на МВР.
Правилно и законосъобразно РС е
приел, че са налице предпоставките за освобождаването на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда
на чл.78а от НК. Глобата е наложена в предвиденият най-нисък размер и това е
съответно на данните за личността на подсъдимия, обществената опасност на
деянието и всички обстоятелства, установено по делото.
По гражданския иск.
След като е установено, че
извършеното от подсъдимия осъществява състав на престъплението клевета, то са
налице и
елементите от състава на института на непозволеното увреждане - виновното и
противоправно поведение на подсъдимия и
настъпалата вреда. Доказана е и причинната връзка между причинените на тъжителя
неимуществени вреди и деянието описано, в тъжбата. От показанията на
разпитаните свидетели се установява отражението върху М. на последиците от молбата на К. до РУП, заведена с
вх. № 187300/10.02.2015 г. Правилно РС е заключил, че причина за претърпените
вреди е поведението на подсъдимия, а не действията на служителите на реда, тъй като те са
изпълнение на техните законови задължения следствие на твърденията, които
подлежат на проверка.
Съставът на ОС Разград намира, че
достатъчен и справедлив размер на обезщетението е 500 лв. Действително е налице
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и вредите, но
многократните посещения на органите на МВР, описани от св. К., т.е.
организацията на работата
на РУП не е резултат от жалбата на К..
В тъжбата е направено изрично
искане за присъждане на обезщетение за забава. Няма съмнение, че тъжителят
граждански ищец е поискал обезщетение за забава.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Съгласно чл. 86
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Тези лихви не се определят по
размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от
момента на увреждането до момента на плащането и затова ищецът не е длъжен да
сочи размер на търсената лихва.
По отношение на разноските.
Направени са разноски за държавна
такса в размер на 12 лв. (л. 4), за адв.възнаграждение в размер на 400 лв. (л.
25), за възнаграждение на вещо лице в размер на 120 лв. (л. 66). Районният съд
е присъдил в тежест на К. разноските изцяло.
В представеното адвокатско
пълномощно е уговорено възнаграждение за „завеждане и защита по нчхд”.
Съответно по подадената тъжба К. е осъден за деянията, посочени в нея -
приписал престъпления – кражба на дърва и ток. Възнаграждението е минималното
по чл. 13 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Предвидено е друго
възнаграждение в чл. 13, ал. 2 за
процесуално представителство на гражданският ищец.
Съгласно чл. 189 НПК когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото. Съставът на въззивния съд намира, че след като няма уговорени разноски
за предявяване и защита по граждански иск, няма основание за намаляване на
разноските, с оглед отхвърлителната част от присъдата по отношение на
гражданския иск. СМЕ е несъмнено необходима и установява последиците от
деянието и няма основание за намаляване на разноските и в тази част.
Съгласно чл. 9 от Тарифа №1 към
ЗДТ за тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер се
събира такса в размер на 12 лв. и с оглед изхода на делото, тези разноски също
следва да се поставят в тежест на подсъдимия.
Няма основание за изменение на
присъдата в частта за разноските, независимо от това, че РС не е изложил
съображения защо присъжда разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №465/19.10.2015 г.
по нчхд №185/2015 г. на Районен съд Разград като:
ПРИЗНАВА подсъдимия К.Г. ***, ЕГН
********** за невиновен за това, че е разгласил позорни обстоятелства
за В.С.М. ***, ЕГН ********** и НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение
за причинените с престъплението неимуществени вреди от 1000 на 500 лв. и
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск и за сумата 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№465/19.10.2015 г. по нчхд №185/2015 г. в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH