Р Е Ш Е Н И Е

                                                    № 15

                                       гр.Разград, 10.03.2016г.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

             РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛА РОБЕВА

                                                                           ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

С участието на секретаря  Св.Л. и  прокурор  АНТОНИЯ ДОНЕВА разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  в.н.о.х.д. № 7/2016г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

           С  Присъда № 508 от 10.11.2015г., постановена по  н.о.х.д.№ 247/2015г. Разградският районен съд е признал  подсъдимия Д.В.К. – роден на ***г***, живущ *** НЕВИНЕН в това,  за времето от 25.09.2012г. до 10.10.2012г. в гр.Разград да е потвърдил неистина относно доходи на съпругата му Красимира Антонова Дончева от  възнаграждение от ДКЦ „Св.Иван Рилски”- гр.Търговище и притежаване на дялове от „Лоджистик” ЕООД- гр.Варна в писмена декларация за материално и гражданско състояние от  25.09.2012г., представена пред Окръжен съд – Разград, чрез адв. Дарена Арамова от АК – София по търговско дело № 12/2011г. по описа на Окръжен съд – Разград и го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.290а от НК.

          Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от Районна прокуратура – Разград, в който се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Предлага се, отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. Д.К. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.290а от  НК и осъден с налагане на наказание, съобразно предвиденото в закона.

          Към протеста са постъпили допълнителни писмени съображения, с които Районната прокуратура  - Разград излага доводи и съображения за доказаност на обвинението по чл.290а от НК.

           В с.з. прокурорът заявява, че поддържа подадения протест, излага и съображенията си за това, както и  доводи за липсата на основание за хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.

           В с.з. подс.Д.К. лично и чрез защитника си адв.Р.В.  заявява, че протеста е неоснователен, излагат се доводи и съображения. Иска се потвърждаване на оправдателната присъда, алтернативно наличие на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК или приложението на чл.55 от НК.

           ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

            Протестът е процесуално допустим като подаден в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество, се явява  неоснователен,   по следните съображения и правни изводи:  

             Установено е, че  с Присъда № 263 от 28.04.2009г., постановена по  н.о.х.д.№ 733/2008г. по описа на  Районен съд – Търговище, подс.Д.В.К. *** е бил признат за виновен в това,че в качеството си на длъжностно лице, управител на „Стария дъб” ЕООД /преди ООД/ - гр.Търговище, присвоил, като се разпоредил в интерес на „Лоджистик” ЕООД – гр.Варна, с имущество на стойност 1 040 000,00 лв., собственост на „Стария дъб „ ЕООД- гр.Търговище, поверени му да ги управлява и пази, като стойността на присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1, в.в. с чл.201 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца, при общ първоначален режим.

             Подс.К. е бил лишен и от право да заема ръководни длъжности  на държавни предприятия, обществени органи и организации и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на ЮЛ за срок от 5 години. Присъдата влязла в сила на 26.02.2010г.

             На 21.09.2012г. подс.К. бил освободен от Варненския затвор, където изтърпявал наложеното му по присъдата наказание лишаване от свобода, за пет денонощия  домашен отпуск.

             Преди 21.09.2012г., подсъдимият в качеството си на ФЛ, бил завел иск с правно основание чл.74, в.в. с чл.71 от ТЗ против „Стария дъб 97” ООД, по който било образувано  търговско дело № 12/2011г. по описа на Окръжен съд – Разград. С молба вх.№ 2829/2012г. по търговското дело,  повереникът на подсъдимия – адв.Д.Арамова – АК – София направила искане подс.К. да бъде освободен от заплащане на депозит за експертизи в общ размер от  482,00 лв., като посочила, че същият е в затвора и няма финансова възможност да плати сумата и алтернативно, направила искане за удължаване на сроковете за заплащане на депозитите. Междувременно адв.Арамова, осъществила контакт с подсъдимия и го информирала за размера на сумата, която следва да внесе, като го информирала и за възможността да бъде освободен от внасяне на  разноски при наличие на законоустановените предпоставки за това. За целта му изпратила по спедиторска фирма образец на декларация за материално и гражданско състояние, която подсъдимият следвало да попълни.

            Така при освобождаването му от затвора гр.Варна в домашен отпуск за пет денонощия, подсъдимият попълнил в офиса на спедиторската фирма,в която били получени документите, посочената горе декларация. В нея подс.К. отбелязал, че освен апартамент от 90 кв.м. в гр.Търговище, той и съпругата му притежават 25 дка земеделска земя, от които получават рента 700 лв. годишно.

            Установено е, че така посочените обстоятелства, не отговаряли на истината, тъй като подсъдимият и съпругата му притежавали земеделски земи с по-голяма площ, които били предоставени за ползване на арендатори, а именно:

-        собствена на подсъдимия земеделска земя с площ от 31,588 дка по плана за земеразделяне на с.Давидово,  общ.Търговище, която по сключен на  22.05.2007г. от подсъдимия, чрез пълномощника му Божидар Стоянов Митов договор, била отдадена за  временно и възмездно ползване на арендатора ЕТ „Агроелит – Митов –Божидар Митов” На 29.12.2011г. по банкова сметка ***.К. били преведени 834,97 лв., представляващи рента за стопанската  2010/2011г. за посочената земя, а с платежно нареждане от  16.01.2013г. по сметка на св.Дончева – съпруга на подсъдимия, била преведена сумата от  924,60 лв. -  рента за стопанската 2011/2012г.;

-        собствена на подсъдимия земеделска земя с обща площ от 9,011 дка, находяща се в землището на гр.Търговище, отдадена под аренда по сключен на 18.05.2011г. договор между подс.К., действащ чрез пълномощника си св.Дончева и арендатора „Комерс” ЕООД – гр.Търговище. За стопанската 2011/2012г. за тази земя, била изплатена рента в размер на  351,31 лв. с РКО от 15.12.2012г. на св.Дончева.

             Установено е, че подс.К. притежавал и гора с площ от 2 дка, представляваща имот № 000135 по плана за земеразделяне на  с.Давидово, която също не била заявена от него в  инкриминираната декларация.

             В същата декларация, подс.К. отбелязал, че средствата за издръжка на семейството се осигуряват от пенсията на съпругата му, като в графата за размера на получавания месечен доход от същата,  вписал само сумата от 637 лв. Всъщност, действителният размер на получаваните от свидетелката доходи, включвал освен пенсия възлизаща на 635,77 лв. месечно и възнаграждение получавано от ДКЦ „Св.Ив.Рилски” – гр.Търговище, чийто месечен размер варирал, като за периода от 01.01.2012г. до 30.09.2012г. общата му стойност била 18 279,14 лв., т.е. приблизително 2 000 лв. месечно. Това реално съществуващо обстоятелство,  не било декларирано от подс.К..

              В декларацията за материално и гражданско състояние в графата за притежавани дялове в търговски дружества подс.К. не посочил и обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала на „Лоджистик” ЕООД, а св.Красимира Дончева била вписана като управител на дружеството от 20.05.2010г.

              В декларацията за материално и гражданско състояние подс.К. посочил притежаван паричен влог на стойност 800 лв.

              Установено е, че декларацията датирана от 25.09.2012г., заедно с молба подписана от подсъдимия за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК,  непосредствено след попълването ѝм в офиса на куриерската служба, били върнати от него на повереника му и били депозирани по търговско дело № 12/2011г. по описа на  Окръжен съд - Разград   с вх.№  3636/01.10.2012г. С Определение № 935/10.10.2012г. по делото Разградският окръжен съд отхвърлил молбата на подс.К. за освобождаване от внасяне на разноски, като  съдът мотивирал акта си с размера на декларираното от подсъдимия недвижимо имущество -  апартамент и земеделски земи, с размера на декларирания доход от пенсии и рента и с размера на посочения от подсъдимия влог от 800 лв., чийто размер, съдът изрично отбелязал, като достатъчен да покрие определения депозит.

             Установено е, че с вносна бележка от 16.11.2012г. сумата от 482 лв., била преведена по сметката на Разградския окръжен съд още преди произнасянето на  Апелативния съд – Варна по жалбата против Определението от 10.10.2012г, с което ОС-Разград е отказал да освободи страната от задължението за заплащане на разноски в размер на 482 лв. при условията на чл.83, ал.2 от ГПК.

             От заключението  на почерковата експертиза се установява, че саморъчният подпис за „Декларатор” в декларацията за материално и гражданско състояние от името на Д.В.К., е изпълнен от същото лице.

             При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд въз основа на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства правилно, законосъобразно и обосновано е прието, че  с действията си подс.К. не е осъществил състава на престъплението по чл.290а от НК, както и на  никое друго съставомерно по смисъла на НК престъпление. Касае се, за правни изводи и съображения на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят и от въззивната инстанция.

             Първо,   престъплението по чл.290а от  НК е в раздел „Престъпления против правосъдието”, чийто обект е правосъдната дейност. Престъплението по чл.290а от НК касае посегателства срещу вземането на правилни решения от органите на съдебната власт.

             Второ,   в горния контекст, писмената декларация, в която се потвърждава неистина или се затаява истина,  следва да е такава, че да може да попречи/ да заблуди решаващия орган да вземе правилното решение по съответното дело. Т.е., изявленията в нея следва да касаят съществото на делото и да могат да повлияят на компетентния орган при вземането на крайното решение по делото, т.е. по неговото същество. В случая, се касае до деклариране на обстоятелства, които нямат каквото и да било отношение към предмета на търговско дело № 12/2011г. по описа на Разградския окръжен съд, а до такива относими към наличие на предпоставките за освобождаване на ищеца от разноски по делото.

             Трето, съдебната практика -  / на която, правилно първоинстанционният съд се е позовал / – Постановление 1/85г. на Пленума на ВС, т.6 от същото /задължителна за прилагане от съдилищата според ЗСВ/ относно твърденията и съдържанието на декларацията е в смисъла, изложен по-горе. Декларацията трябва да е  представена пред съда с определени твърдения, които имат отношение към решаването на делото по същество, а не към други въпроси /какъвто е този с държавната такса или в случая, какъвто е въпроса за освобождаване на ищеца от разноски по делото/. В допълнение Постановлението сочи, че за подобна декларация е нужна нотариална заверка, както и изрично писмено заявление, че автора на твърденията в нея е запознат с отговорността по чл.290а от НК. Такова вписване в декларацията на подс. К., не е налице.

            Единственото решение, допълващо Постановление 1/85г. на Пленума на ВС е Решение 785/1996г. на първо гражданско отделение, което е издържано в същия дух и сочи на константна и неколеблива съдебна практика по въпроса.  

            В заключение, предвид на изложеното с оглед на конкретния случай и конкретно установените по делото факти и обстоятелства е видно, че категорично  липсва състав на престъплението по чл.290а от НК.

            Първоинстанционният съд, въз основа на конкретно събраните по делото доказателства е изложил  убедителни мотиви и относно това, че в случая, подс.К. с действията си не е осъществил състава и на никое друго престъпление по см. на НК; в частност, съдът е извършил  преценка на фактите по делото дали същите не сочат на съставомерност на деянието по чл.313, ал.1 от НК. Крайният правен извод и съображения на първоинстанцинният съд, че  осъщественото от подс.К. деяние, макар формално да осъществява състава на чл.313 от НК, не представлява престъпление по посочения текст от закона поради своята малозначителност, изцяло се споделят и от въззивния съд.

             Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика, разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК изисква необходимо условие – деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения,  поради което не е обществено опасно или че без да се изключва обществената опасност на деянието може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление.

             Анализът на събраните по делото доказателства и конкретно установените факти, даде основание и на въззивния съд да приеме категорично, че в случая са налице основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК, в смисъла изложен горе, тъй като характеристиките на извършеното от  подс.К. престъпление по чл.313, ал.1 от  НК  очертани обективно и професионално от първоинстанционния съд в мотивите на атакувания съдебен акт / и поради това не следва да бъдат преповтаряни/,  действително сочат на малозначителност, както и на  явната незначителност на неговата обществена опасност.

            В тази връзка, несъстоятелно се явява и възражението на прокурора за неприложението на чл.9, ал.2 от НК  „ с оглед личността на подсъдимия предвид предишното му осъждане”. В конкретният случай, само и единствено личността на подсъдимия, респ., обремененото съдебно минало на подсъдимия не може да обоснове извод за липсата на основание за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Действително, към момента на изготвяне на инкриминирания документ подс.К. е бил осъден на лишаване от свобода и изтърпявал ефективно наложеното му наказание. При безспорно установения факт, че този документ е бил изготвен и подписан от подсъдимия, когато е бил освободен от затвора за пет денонощия, дава основание на съда да приеме, че обективно към този момент той не е разполагал с  лични парични средства, за да внесе веднага по заведеното от него търговското дело определения му депозит от 482 лв. На следващо място, независимо от обремененото си съдебно минало, подс.К. в инкриминирания документ, е  декларирал освен притежавания от него недвижим имот -  апартамент от 90,00 кв.м.,  декларирал е и 25,00 дка от притежаваните общо 60,599 земеделски земи, декларирал е притежаваното от него МПС, декларирал е и наличен влог от 800,00 лв.,  декларирал е и  получавани 700 лв. годишно от рента, декларирал е получаваната пенсия от съпругата му в размер на 637 лв., така също е декларирал и  получавания от него месечен доход в размер на 115 лв. от заплата. Именно тази позитивна част на документа, както е приел и първоинстанционнит съд, е дала основание на търговския  съд в случая, да постанови и отказ от освобождаването му от разноски/депозит/ за експертизи по делото. Именно, съдържанието на инкриминирания документ в тази му част, не сочи  на обществена опасност   нито на извършеното деяние, нито на  лична обществена опасност на  самия деец /независимо от обремененото съдебно минало/, установяването на която е необходимо за да се приеме, че има извършено общественоопасно деяние. Не без значение  в тази връзка е и обективно установения факт, че подс.К. е  изпълнил указанието на търговския съд да внесе и е внесъл определения депозит/разноски за експертизи в размер на 482 лв. много преди  влизане на Определението в сила, с което търговският  съд е отхвърлил молбата му за освобождаване от внасяне на разноски.

          Правилно, първоинстанционният съд съобразно смисъла на закона и позовавайки се на постоянната съдебна практика е посочил, че престъплението по чл.313 от НК макар и формално такова, предполага документиране на обстоятелства в своя полза, поради което истинността на декларираните такива се преценява в контекста на предназначението на инкриминирания документ. В конкретният случай, безспорно се установява и доказва по делото, че молбата за освобождаване от разноски към която е бил приложен инкриминирания документ – декларация, не е била уважена именно, поради останалите заявени от подс.К. в този документ неизгодни за него обстоятелства, имащи значение за преценка  наличие предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК.

          Предвид на изложеното въз основа на фактите по делото, извършеното от подс.К. деяние не е престъпно, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в чл.313 от НК престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

          Ето защо, протестът се явява неоснователен и не са налице основания за отмяна или изменение  на присъдата.

          По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 от НПК  РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

 

                                                      Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 508/10.11.2015г., постановена по  н.о.х.д.№ 247/2015г. по описа на Разградския районен съд.

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.      

           

                     

  ДГ