Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на
петнадесети февруари |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар С. Л., като разгледа докладваното от
съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №14
по описа за
Производството е по реда на чл. 328 и
сл. НПК и
е образувано по жалба от подсъдимият по наказателно
дело от частен характер №646/2015 г. по описа на Районен съд Разград.
Постъпила e жалба
от подсъдимия М.С.М. ***, с ЕГН ********** против присъда №
550/24.11.2015 г. по нчхд № 646/2015г. на Районен съд Разград. В жалбата се
излагат доводи, че съдът не се е съобразил с установените обстоятелства по
делото, не е изяснено, какво е правила тъжителката от 9,30 ч. до 12, 30 ч.,
когато се е срещнала с човека, с когото живее и до 15,30 ч., когато е приета в
Спешна помощ. Заключението по СМЕ не е
категорично за часа на физическо въздействие. Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на друга, с която да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание защитникът на подс. М. - адв. П.
поддържа жалбата. Поддържа направените доводи и заявява, че от събраните
доказателства не се установява, че подсъдимият е нанесъл удари на пострадалата.
той я хванала за ръката и насочил да напусне дома му, тъй като тя, която е
непозната за него е влязла в двора му и задала неудобни въпроси.
Жалбоподателят М.М. твърди, че тъжителката, която не е
познавал, влязла в двора на къщата му и започнала да му задава въпроси, при
което той я хванал за ръката и й казал „Хващай пътя”. Счита, че е невинен.
Въззиваемата – тъжителка Й.И. не се явява.
Пълномощникът й адв. Т. заявява, че жалбата е
неоснователна. Моли да бъде потвърдена обжалваната присъда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба (постъпила с вх. №10957/08.12.2015 г.
на РС Разград) е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в
срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.
С обжалваната присъда № 550/24.11.2015 г. по нчхд №646/2015
г. Районен съд Разград признал М. за виновен в това, че на 22.08.2015 г. в с. Осенец, е причинил лека телесна
повреда на Й.Й.И. – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 78а от НК му наложил наказание глоба в размер на 1000 лв.
Производството пред РС Разград е образувано по реда на чл. 247, ал.1,
т.2 НПК по тъжба вх. №8332/26.09.2015 г. от частния тъжител Й.Й.И. ***, с ЕГН **********, която обвинява М.С.М. за
това, че на 22.08.2015 г. в с. Осенец й причинил лека телесна повреда, като й
нанесъл удари – шамари и юмруци по главата, тила и дясното ухо.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и
страдания, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 5 000
лв. и за законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното
й изплащане, като и граждански иск за причинени с деянието имуществени вреди в
размер на 110, 54 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, се
установява следната фактическа обстановка:
Тъжителката Й.И. и подсъдимият М.М. ***. Двамата не се
познавали.
На 22.08.2015
г. сутринта И., след като намерила бастун на улицата, решила да издири
собственика му – „една възрастна жена” и да го върне, тъй като предният ден
възрастна жена от селото го търсила.
По този повод около 08,30 ч. частната тъжителка
посетила дома на подс. М. ***. По това време М.М. се намирал в кухнята на къщата
си - постройка намираща се много навътре в двора. И. влязла в двора на къщата, преминала разстоянието до
постройката, и започнала да пита подс. М. за „бабата”, за „жена му”. Явно
подразнен от това, че не е чул звънеца на входната врата и нахлуването в имота
му, както и предвид обстоятелството, че жена му била раково болна и починала
преди 4 години, подс. М. се разкрещял и почнал да гони пострадалата, приближил
се към нея и с ръка я ударил по дясната страна на лицето. Силно уплашена, частната
тъжителка се обърнала и тръгнала по пътеката да напусне имота, като подсъдимия
продължил да я блъска в гърба. В този момент, чул виковете на двора, на
прозореца на спалнята се показал синът на подс. М. – св. П. С., който видял
пострадалата вече на около
Излизайки на улицата пред къщата в уплахата си, силно
разстроена, частната тъжителка започнала да вика по име св. П. И., която
живеела в къща срещуположна на тази на подсъдимия. Свидетелката я чула,
излязла, видяла уплашената и разстроена пострадала, придружила я до дома си,
където пред къщата я сложила да седне на стол и й дала валериан за успокоение.
При разговор с нея, разбрала, че подс. М. й ударил „два плесника”. По време на
разговора на пострадалата й звъннал мобилния телефон, но тя не пожелала да
разговаря и го затворила.
След като се успокоила, частната тъжителка се прибрала
в дома си и се обадила на св. Д. А. с когото живеела на семейни начала от около
4 години. Той бил шофьор на камион и в този момент се намирал в гр. Шумен. След
като по обяд се прибрал в дома им, св. Д. А. откарал пострадалата до спешен
център в МБАЛ Разград, където й бил
извършен преглед (л. 36), при който малко след 15 ч. били установени отток и
хематом на дясна ушна мида. Поставена била диагноза контузия на главата и
сътресение на мозъка. Били назначени консулти със специалисти УНГ и графия на
шийни прешлени.
При преглед на пострадалата, извършен на 24.08.2015 г.
от съдебен лекар (л. 8), освен
нараняванията по дясна ушна мида, били установени още вертикално бледосинкаво
кръвонасядане върху проекцията на гръбначния стълб – горните гръдни прешлени
7/3 см. с просветляване в средата и кафеникава почти хоризонтална драскотина в
горния край на увреждането и вътрешностранично на дясна лопатка – друго
бледосинкаво кръвонасядане 6/5 см.
От заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза (л. 25), приета в съдебно заседание на 24.11.2015 г., без да е
оспорвана от страните, се установява, че тъжителката следствие на действията на
подсъдимия е получила синкавочервено
кръвонасядане на дясна скулна област; хематом на предната повърхност на дясна
ушна мида и на меките тъкани зад долния
й полюс на диаметър около 3 см.; вертикално бледосинкаво кръвонасядане върху
проекцията на гръбначния стълб – горните гръдни прешлени 7/3 см. с
просветляване в средата и кафеникава почти хоризонтална драскотина в горния
край на увреждането и вътрешностранично на дясна лопатка – друго бледосинкаво
кръвонасядане 6/5 см.
Описаните увреждания много добре
отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалата, както и с
оглед тяхната локализация. Същите са
довели до причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето. Оздравителния период е в рамките на 1
до 2 седмици без последици за физическото здраве на пострадалата.
Подсъдимият М. е пенсионер, работил в МВР до
Подсъдимият е
неосъждан (л. 32).
Първоинстанционният съд е приел идентична фактическа
обстановка. Въззивният съд споделя приетата от РС фактическа обстановка.
Първоинстанционният съд е извършил и изложил в мотивите ясен анализ на
доказателствата и обосновал по какви причини дава вяра на показанията на
свидетелите, а не на обясненията на подсъдимия.
Не е нужно да се събират доказателства, изключващи
възможността от 9,30 ч. до прегледа на пострадалата да са й нанесени удари от
друго лице, причинили установените увреждания, тъй като от събраните по делото
се установява, че ударите са нанесени от подсъдимия.
Безспорно за изясняване на обстоятелствата от предмета
на доказване, в производство за телесно увреждане, по другите състави на
престъпленията срещу телесната неприкосновеност, които са от общ характер,
основен доказателствен източник са показанията на пострадалия. В случая
тъжителя е изложил своите твърдения в тъжбата, но от събраните доказателства се
установява основателността им.
При липса на противоречия между събраните
доказателства, както и на каквито и да е съмнения, неясноти и противоречия, е
установено станалото преди нанасянето на ударите и след това.
От представената медицинска документация и СМЕ се
установява, че И. е получила увреждания, които са й причинили болка и страдания
и по отношение на които вещото лице дава заключение, че мога да бъдат получени
по време и начин посочен от пострадалата. Няма съмнение, че не е възможно да се
установи точно време на нанасяне на уврежданията въз основа на медицински
преглед или заключение по СМЕ. Но това е общоизвестен факт, който не води до
съмнение в установеното от първоинстанционния съд. Заключението на съда, че извършител на
престъплението е подсъдимия не се основава само на заключението на вещото лице
за времето, в което са причинени уврежданията, а на пълноценен анализ на
събраните доказателства.
Противоречие е налице между обясненията на подсъдимия,
който твърди, че не е нанасял удари и твърдението в тъжбата, че И. е ударена от
М..
Подсъдимият не отрича, че пострадалата И. е влязла в
дома му, носейки бастун, че е разпитвала за някаква жена. Няма спор, че
подсъдимият и пострадалата не се познавали и не са имали каквито и да е
отношения преди инцидента на 22.08.2015 г.
Поведението на пострадалата непосредствено след
деянието – разстроена, уплашена, плачеща, отишла при св. П. И., потърсила помощ
и й заявила, че М. и ударил два плесника, ясно показва, че е била подложена на
въздействие на събития, които са я уплашили. В периода преди това несъмнено е
била в двора на подсъдимия.
При липса на каквито и да е отношения преди инцидента
с подсъдимия, при установено състояние и поведение на пострадалата, въз основа
на показанията на незаинтересован свидетел – св. Пенка И. и при заявено пред
нея от пострадалата на какво се дължи това състояние, съдът не намира основания
да поставя под съмнение достоверността на твърденията в тъжбата.
Няма никакви основания да се приеме, че нараняванията
на пострадалата са възникнали след като е напуснала имота на подсъдимия, тъй
като тогава няма обяснение за състоянието, възприето от св. И.. Тезата, че
нараняванията са възникнали след инцидента не намира опора в доказателствата.
Слуховете, които имало в селото, посочени от защитника, не могат да обосноват извод,
че пострадалата преднамерено и без основание набеждава подсъдимият, тъй като
твърденията в тъжбата се подкрепят от събраните доказателства.
Обясненията на
привлеченото към наказателна отговорност лице са годно доказателствено
средство, но са и средство за защита, и могат да бъдат изключени от
доказателствената маса, след като бъдат подложени на анализ и опровергани по
несъмнен и категоричен начин. Съставът на въззивния съд намира, че събраните
доказателства установяват недостоверност на обясненията на подсъдимия, в частта
им относно това, че не е нанасял удари на пострадалата. РС е извършил обоснован
анализ на събраните доказателства и го е отрази пълноценно в мотивите към
присъдата.
Твърденията на пострадалата се подкрепят, по несъмнен
начин от показанията на свидетелите и останалите доказателства. Те са в разрез
единствено с обясненията на подсъдимия, който твърди, че не е нанасял удари.
Обясненията на подсъдимия са недостоверни.
От правна страна.
С деянието си подс. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по
чл. 130 ал. 2 от НК - причинил на пострадалата лека телесна повреда.
Установените увреждания са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето на пострадалата.
Деянието е извършено при пряк умисъл - М. е съзнавал,
че нанасяйки удари на пострадалата, ще увреди здравето й, че причинява болка и страдание.
Това е направил желаейки да отстрани пострадалата по-бързо от дома си.
По наказанието.
В съответствие със закона РС е приел, че след
като за престъплението по чл. 130, ал. 1
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, М. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност и
от престъплението няма причинени имуществени вреди, то са налице основанията на
чл. 78а НК и следва да признае подсъдимия за виновен, да го освободи от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание. Наказанието е
в минималния размер, предвиден в закона и е съответен на данните за личността
на подсъдимия и имотното му състояние.
Съставът на въззивния съд споделя изводите на РС
Разград относно деянието и правната му квалификация. Наказанието е определено
във възможния най-нисък размер.
По гражданския иск.
Съставът на ОС Разград намира гражданският иск за
основателен и размера на определеното обезщетение от РС за съответен на
критерия по чл. 52 ЗЗД. Съставомерността на деянието на подсъдимия води до
извод за основателността на претенцията по чл. 45 от ЗЗД, тъй като е налице
противоправното, виновно извършено от подсъдимия деяние, претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинната връзка между деянието на
подсъдимия и резултата. Сумата 650 лв. е съответна на интензитета на претърпените
страдания.
Също така в резултат от деянието са претърпени и
имуществени вреди, установени от представения талон и фискален бон (л. 11).
Съставът на въззивния съд споделя правните и
фактически изводи на Кубратски РС и при проверка на законността, обосноваността
и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения, предполагащи
отмяната или изменението й.
Поради това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 550/24.11.2015 г. по нчхд №
646/2015г. на Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
СЛ