Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр.Разград, 18.02.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Св.Л. разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.ч.х.д.№ 16/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 04.11.2015г., постановена по н.ч.х.д. № 363/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимите М.Ф.Ш. и З.А.З. *** за виновни в извършване на престъпление по чл.130, ал.1, в.в. с чл.20, ал.2 от НК всеки един от тях, като на основание чл.78а от НК ги освобождава от наказателна отговорност и налага на всеки един от тях административно наказание глоба в размер на 1000, 00 лв.

Подсъдимите Ш. и З. на основание чл.45 от ЗЗД са осъдени да заплатят солидарно на пострадалия Ш.Ш.Х., ЕГН: ********** сумата от 900, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 06.05.2015г. до окончателното ѝ изплащане, като гражданския иск в останалата му част, до първоначално предявения размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимите са осъдени да заплатят на Х. и сумата от 696,00 лв., представляваща разноски по делото, а по сметката на РРС да заплатят сумата от 50,00 лв., представляваща ДТ върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимите Ш. и З., чрез защитника ѝм адв.Р.М.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, излагат се доводи и съображения. Иска се, отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото от Х. обвинение срещу тях, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск.

В с.з. при редовност в призоваването подсъдимите Ш. и З. не се явяват, за тях двамата адв.Р.М., който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

Постъпила е жалба и от тъжителя Х., който обжалва присъдата в гражданската ѝ част. Излагат се съображения за неправилно и несправедливо определен размер на обезщетението за неимуществени вреди – значително занижен. Иска се, изменение на присъдата в тази й част и уважаване на гражданския иск в пълен размер от 6 000, 00 лв.

В с.з. тъжителят Х. лично и с повереника си адв.П.З. поддържа жалбата, излага допълнителни съображения.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна преценка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбите са процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледани по същество се явяват неоснователни, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че тъжителят и подсъдимите Ш. и З. ***. Тъжителят и подс.Ш. са далечни роднини. Отношенията между тях били влошени съпътствани от непрекъснати скандали.

На 06.05.2015г. тъжителят Х. и свидетелите Д.М. и Б.М., излезли заедно със семействата си в м. „Пчелин” край с.Дянково, където седнали да ядат и пият. Тъжителят бил със счупена, обездвижена лява ръка. В същата местност, в заградено с телена мрежа място, стопанисвано от подс.Ш. били той, другия подсъдим З. и техни приятели, сред които и свидетелите Р., С., В., М.. Компанията на подсъдимите, включвала жени и деца, които също се черпели на открито. В местността имало и други хора от с.Дянково и техни приятели, които били на пикник.

Установено е, че около 19,00 ч., когато от компанията на тъжителя били останали само той и свидетелите М. и М., Х. казал, че отива да пикае. Отдалечил се от мястото, където бил с приятелите си и се отправил към заграденото място, в което се намирала компанията на подсъдимите. Под влияние на изпития алкохол Х. застанал в близост до телената ограда, извадил мобилния си телефон и го насочил към компанията на подсъдимите, като едновременно с това започнал да псува. Подс.Ш. му направил забележка и му казал да си тръгва. Вместо това, Х. показал среден пръст на присъстващите и започнал да опипва половия си орган, разкопчавайки панталоните си. Действията му били възприети от гостите на подс.Ш.- свидетелите Р., С., В., М.. Непосредствено след това, Х. тръгнал обратно към мястото, където бил седнал със свидетелите М. и М.. Ядосан от поведението му, което го компрометирало пред гостите му подс.Ш., се качил на паркирания в близост до масата, на която била седнала неговата компания, джип и тръгнал след подсъдимия. Пеша след тях тръгнал и подс.З.. Навлизайки в полезрението на своите приятели – М. и М., тъжителят бил застигнат от колата на подс.Ш., който го преследвал. Усещайки джипа зад гърба си, Х. се хвърлил на земята. Тогава подс.Ш. спрял автомобила, слязъл от него и нанесъл удар с глава в главата на успелия да се изправи тъжител, който в следствие на удара отново паднал. Тези действия били възприети от свидетеля М., който успял да стигне до двамата и хванал подс.Ш., за да му попречи да нанася удари на пострадалия. Междувременно на мястото пристигнал и подс.З., който от своя страна започнал да рита с крак главата и тялото на падналия на земята тъжител, преди да бъде спрян от св.М.. На помощ на последния се притекъл и св.М. и двамата успели да отпратят подсъдимите. Непосредствено след това, на мястото на инцидента пристигнал един от синовете на тъжителя, който също празнувал в същата местност и Х. бил откаран за преглед в МБАЛ – Разград. По-късно в болничното заведение пристигнал и другия син на тъжителя – св.Е.Ш., на когото той разказал за случилото се.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента тъжителят е получил: травма на лицето: кръвонасядане под основата на носа, оток и палпаторна болезненост в областта на носа и зацапване на външните носни ходове със засъхнала кръвениста течност, кръвонасядане на клепачите на ляво око, по - изразено във вътрешните половини, разлят подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина- външната страна на долна устна от лявата страна, червеникано кръвонасядане на меките тъкани в централната част на брадичката и към ляво; спонтанна и палпаторна болка по ребрената дъга в лявата страна на гръдния кош – средна ключична линия, както и в областта на дясна раменна става и горната половина на външностранична повърхност на дясна предмишница; нехомогенно петнисто кръвонасядане със зеленикав център зеленееща периферия в областта на дясна лакътн свивка с общ размер 7/9 см; синкаво червено кръвонасядане на левия лакът 7/9 см; зеленеещо кръвонасядане 3/2 см по лицева към външностранична повърхност на лява предмишница /над гипсовата имобилизация/ синкавозеленеещо кръвонасядане към външностранична повърхност на долната половина на дясна подбедрица 10/6.5 см; върху ребрена дъга на лява гръдна половина – средна ключична линия – бледосинкаво кръвонасядане със зеленикав оттенък 10/6 см

Експертизата заключава, че по своята медико-биологична характеристика в съвкупност, описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Относно механизма на причинените увреждания експертизата дава заключение, че те са причинени от удари с/върху твърд/и тъп/и предмет/и и са преимуществено локализирани в лявата страна на лицето и ребрената дъга, което сочи, че е възможно ако нападателят на Х. си служи с дясна ръка да се е намирал лице в лице с пострадалия, както и да е нанесен ритник с десния крак.

От уврежданията установени при повторния преглед на пострадалия само бледосинкавото кръвонасядане със зеленикав оттенък върху ребрена дъга на лява гръдна половина – средна ключична линия с площ 10/6 см и синкавозеленеещото кръвонасядане по лицева към външностранична повърхност на долната половина на дясна подбедрица 10/6,5 см, могат да имат връзка с инцидента.

Експертизата не може с категоричност да определи дали зеленеещо кръвонасядане 3/2см по лицева към външностранична повърхност на лява предмишница /над гипсовата имобилизация/ е с давност от инцидента или има връзка със счупването на лявата лакътна кост на 01.05.2015г.

Установеното нехомогенно петнисто кръвонасядане със зеленикав център и зеленееща периферия в областта на дясна лакътна свивка с общ размер 7/9 см най-вероятно е вследствие на приложена терапия в Спешно отделение на МБАЛ-Разград на 06.07.2015г. – описана в лист за преглед интравенозна манипулация, която към 07.06.2015г. не е била демонстративна.

Морфологичният вид- синкаво червено кръвонасядане на левия лакът сочи, че не може да бъде получено към 06.05.2015г. и е с по-близка давност / около 1-2 дена/ преди повторния преглед на 12.05.2015г.

Експертизата заключава, че травматичните увреждания имат оздравителен процес около 2 седмици, без последици за физическото здраве на пострадалия.

Тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд се установява от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства.

Анализът на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме категорично, че автори на инкриминираното деяние са подсъдимите Ш. и З. както и, че с действията си от обективна и субективна страна те са осъществили състава на престъплението по чл.130, ал.1, в.в. с чл.20, ал.2 от НК всеки един от тях, по следните съображения и правни изводи:

Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимите в него, се доказват от гласните доказателства - показанията на всички разпитани по делото свидетели. При очерталите се две групи свидетели – тези на подсъдимите и тези на тъжителя, първоинстанционният съд след един задълбочен, детайлен анализ по отделно и в съвкупност правилно е кредитирал тези показания за обективни и достоверни, с които се изясняват фактическите обстоятелства по делото.

На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и доказват, и от заключението на назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза.

Касае се, за експертно заключение, извършено обективно и компетентно, въз основа на обективни дадености, намерени и установени при съдебно медицинските прегледи на пострадалия и медицинската документация, касаеща пострадалия и приложена към материалите по делото; касае се, за заключение кореспондиращо с гласните доказателства по делото и конкретно установените факти и обстоятелства; заключение не оспорено от страните, достатъчно пълно и ясно, обосновано и не будещо каквото и да било съмнение относно неговата правилност и поради това, кредитирано изцяло от съда при изграждане на становището за авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.

Правилно, обосновано и законосъобразно въз основа на установените факти по делото, първоинстанционният съд е стигнал до единствения правен извод, че с действията си от обективна и субективна страна подсъдимите Ш. и З. са осъществили състава на престъплението по чл.130, ал.1, в.в. с чл.20, ал.2 от НК, като този правен извод и съображения на първоинстанционния съд, се споделят изцяло и от въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователно, се явява възражението на защитата, депозирано и пред първоинстанционния съд за наличие на основания за прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на районна прокуратура с оглед на престъпление по чл.325 от НК осъществено от тъжителя Х.. Първоинстанционният съд е дал на това възражение правилен и законосъобразен отговор, при правилно тълкуване на нормата на чл.287, ал.7 от НПК, с която законодателят точно и ясно е регламентирал кога и на какво основание, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора, респ., че тази норма е приложима само когато в хода на съдебното следствие, се установи, че престъплението описано в тъжбата е такова от общ характер. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че ако подсъдимите са считали, че действията на Х. осъществяват състав на престъпление от общ характер, е следвало да сигнализират полицейските органи, а не да предприемат действия на саморазпра с него, довели до осъщественото от тях инкриминирано деяние.

В тази връзка, въз основа на изложеното неоснователно и голословно се явява и възражението на защитата за наличие на условията по чл.12а от НК, при категоричната липса в конкретния случай, на каквито и да било доказателства за приложението на този текст от НК и в двете му хипотези.

Правилно и законосъобразно на основание чл.78а от НК подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и е наложено адм.наказание глоба в размер на 1000,00 лв. на всеки един от тях.

Така определеното адм.наказание, се явява напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на подсъдимите. При индивидуализацията на същото правилно първоинстанционният съд е отчел липсата на отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи е преценил тези свързани с обстоятелствата, при които деянието е било извършено - поведението на двамата подсъдими е било провокирано от обществено неприемливото поведение на тъжителя и в отговор на него.

Неоснователна се явява и жалбата на тъжителя относно неправилно и несправедливо присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, с искане за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

При безспорно установените и доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 900,00 лв., с оглед на конкретния случай, се явява определен от съда по справедливост, съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД, и не са налице основания за изменение на присъдата и в тази ѝ част.

Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението.

В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията за обезщетение в размер на 6 000,00 лв. е значително завишена като е отчел, че телесните увреждания не са значителни по своя интензитет. Съгласно заключението на СМЕ причинените травматични увреждания на пострадалия имат оздравителен процес около 2 седмици, без последици за физическото му здраве, при липсата на данни за продължителен оздравителен период за което и да от тях. Съдът е отчел и провокативното поведение на самия пострадал, при безспорно установеното и доказано обстоятелство, че поведението на двамата подсъдими е било провокирано от обществено неприемливото поведение на самия тъжител и в отговор на него.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата от 04.11.2015г., постановена по н.ч.х.д.№ 363/2015г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ