Решение  № 12

град Разград, 15.03.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Разградски окръжен съд  на  петнадесети февруари  две  хиляди  и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                         Председател:   Емил Стоев

                                                            Членове:       Светла Робева

                                                                                  Теодора  Нейчева

                                                                                                                                                                                                                                                   

Секретар: С.Л.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ВНЧХД  №  18 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 512 от 11.11.2015г. на РРС, постановена по нчхд № 450/15г. подсъдимият Ш.Ш.Х. е признат за  виновен в това че на 21.04.2015 г. в град Разград, е разгласил позорни обстоятелства за длъжностно лице - К.Б.К. – полицейски служител в ОД на МВР - Разград, като   е заявил, че последния при и по повод изпълнение на службата си, го е ритал в крака – престъпление по чл. 148 ал.2, вр. с ал.1, т.3, вр. с чл. 147, ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК са му наложени наказания  -  ГЛОБА в размер на 5000 лв. и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане присъдата по БНР, радиовъзел Разград. Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на К.Б.К., сумата 1000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 21.04.2015г. до окончателното й изплащане като гражданския иск е отхвърлен за разликата до първоначално предявения като недоказан. С присъдата подс. Ш.Ш.Х. е осъден да заплати на основание чл.189 НПК на К.Б.К., сумата 424лв., представляваща разноски в хода на съдебното производство както и сумата от 50 лв. по сметка на РРС, представляваща ДТ върху уважената част върху предявения граждански иск.

            Срещу постановената присъда в гражданско осъдителната й част е постъпила въззивна жалба от К.Б.К. чрез повереника му адв. Х. ***. В посочената жалба се излагат доводи, че така определения размер от РРС на присъденото обезщетение от 1000 лв. се явява несправедливо, поради което присъдата в тачи част е неправилна и незаконосъобразна. Подробни съображения относно довода, че присъдата в тази й част се явява незаконосъобразна и неправилна, са изложени във въззивната жалба. Със същата се предявява искане да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение на частния тъжител и граждански ищец К.Б.К. от 1000 лв. на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. В жалбата се прави искане да бъдат присъдени на частния тъжител и граждански ищец и сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция. В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован К.Б.К. се явява лично и заедно с повереника си адв. Х. ***. Адвокат Х. заявява, че поддържат подадената жалба и, че  не правят нови искания.

            Срещу постановената присъда на РРС е постъпила и въззивна жалба, подадена от подсъдимия Ш.Х.. В същата се излагат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и като такава да бъде отменена, а подс. Х. да бъде признат за невинен по възведеното му обвинение. В жалбата се сочат доводи, че подс. Х. е невинен, че не е имал умисъл да клевети и да обижда никого, както и че същият се е възползвал от конституционното си право на оплакване и жалба, като целта на посещението му пред директора на ОД МВР - Разград не е била по адрес на лицето К., а поради изтекла информация в пресата. В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован Ш.Х. се явява лично и заедно със защитника си адвокат З.. Адвокат З. заявява, че поддържат жалбата и, че възразяват срещу жалбата на насрещната страна, както и, че нямат доказателствени искания.

            В последна дума на подсъдимия, същият заявява, че не е искал никого да клевети, че е бил заплашен и затова е ходил до директора на полицията в Разград. Заявява също, че ако е знаел, че ще се стигне до тук, е нямало да ходи, както и, че е бил уплашен, щели да му вземат колата и синът му са заплашвали, че поддържа казаното от адвоката му  - адв.З..

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Установено е, че частният тъжител и граждански ищец К.Б.К. *** работи като оперативен работник в сектор “Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР Разград. Именно в  това си качество, той познава и подсъдимия Х., на когото при изпълнение на служебните си задължения е извършвал проверки по повод превоз на пътници.

Установено е, че на 08.04.2015г., К.К. е бил включен в провеждане на полицейска операция за установяване на нерегламентиран  превоз на пътници по утвърден от директора на ОД на МВР Разград план, съвместно със служители на ОО “АА” гр. Разград. В хода на същата, на посочената дата, около 10.30 ч. до дом за стари хора в гр. Разград, са  спрени за проверка два леки автомобила, един от които – л.а. “Форд Ескорт” с рег. № РР 5797 АР, който е управляван от подсъдимия Х.. Частният тъжител К. е придружил до сградата на ОД на МВР Разград водача и пътниците на другия от автомобилите, където е започнал снемането на писмени обяснения от тях. Установено е също, че по същото време, в същата сграда, от св. М. – служител на ОО “АА”, е бил доведен и подсъдимия. Подследният е бил приет от св. М. – началник група в сектор “ПИП”, който го е посрещнал на входа и го е съпроводил до кабинета си, където е снел обясненията му. След като се е разделил с подсъдимия, св. М. е отишъл в кабинета на тъжителя и е останал там, докато последния приключи снемането на обясненията на една от пътничките и водача на втория от спрените за проверка автомобили. След като е изпълнил служебните си задължения, св. М. е съпроводил отново до изхода подсъдимия. Малко по – късно от сградата излязъл и св. М., който е бил напуснал кабинета на тъжителя заедно с него. След това М. и Х. заедно са отишли до сградата на ДАИ Разград.

По делото е установено също, че на 21.04.2015г. подсъдимият се е срещнал с директора на ОД на МВР  - Разград. На срещата е присъствал и св. Григоров, който  е имал за задача да протоколира съдържанието й. При тази среща, Х.  е заявил, че на 08.04.2015г. при осъществяване на посочената по – горе проверка, в сградата на ОД на МВР Разград е бил ритан в крака от тъжителя. Заявил още, че не е осъществявал нелегален превоз на пътници.

Установено е, че с оглед постъпилата от подсъдимия Х. информация за осъществените спрямо него действия от страна на тъжителя,  е била извършена служебна проверка, в хода на която рапорт  е изготвил и св. М.. Процесната проверка е  приключила с докладна записка рег. № 330р – 7639/26.05.2015 г. по описа на ОД на МВР Разград. Материалите по проверката са  изпратени до ОП Разград и въз основа на същите  е  постановен отказ/постановление от 02.06.2015 г.  по преписка № 441/2015 г. по описа на ОП Разград/ за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер от тъжителя. Препис от постановлението  е  изпратено и до тъжителя.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че от свидетелските показания по делото – тези на св. М., се изяснява още, че подсъдимият считал, че осъществената спрямо него проверка от тъжителя,  е била разултат от субективно отношение  на последния спрямо Х., а не в изпълнение на служебните му задължения, както е приел и РРС.

Относно показанията на допуснатия по искане на защитата свидетел Караджов /един от пътниците в автомобила на подсъдимия/, настоящият въззивен съдебен състав намира, че от същите се установява, че ден след проверката на 08.04.2015 г., при среща с Х., свидетелят  е споделил с подсъдимия, че  е бил блъскан в сградата на ОД на МВР  - Разград от един човек от снемащите обясненията му, чието име и длъжност той не  е разбрал. Като  е чул за случилото се, Х. също се  е оплакал, че  е бил бит в полицията,  както е приел и РРС.

Настоящият въззивен съдебен състав  намира за установена описаната по-горе фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелите М., М., Григоров, Караджов, писмените доказателства по делото – материалите по преписка вх. № № 441/2015 г. по описа на ОП Разград, какъвто извод правилно е приел и РРС.

            Настоящият въззивен съдебен състав  намира, че по делото не се доказа истинността на твърденията на подсъдимия обективирани в протоколираната среща с началника на ОД на МВР  - Разград от 21.04.2015 г. и поддържани от него в хода на производството пред РРС/между впрочем и пред въззивния съд не се отричат от него тези твърдения/, че при проверката на 08.04.2015г., е бил ритан от тъжителя. Твърденията на подсъдимия Х., че по отношение на  него е осъществено насилие са направени близо две седмици по – късно и то, след като му е станало известно, че подобни оплаквания има от един от пътниците в автомобила му. Така посоченото, наред с обстоятелството, че тези изявления противоречат с показанията на свидетелите М. и М., изключва по категоричен начин истинността на твърдението. И двамата свидетели са категорични, че подсъдимият не е оставал насаме с тъжителя, нито в сградата на ОД на МВР Разград, нито при спирането му на пътя, като е бил последователно първо с единия от тях, а после с втория. И двамата свидетели не са възприели действия от посочения вид осъществявани спрямо подсъдимия, а и самия той не твърди, те да са били извършени в тяхно присъствие. Доказването истинноста на тези обстоятелства обаче, при положение че такава се твърди, е в тежест на самия подсъдим, за да бъде е приложима разпоредбата на чл. 147 ал.2 от НК, тъй като тъжителят дължи доказване единствено на обвинението/чл.103 от НПК/.

Подсъдимият е неосъждан. С решение по АНД № 521/2013 г. по описа на РРС, влязло в сила на 21.10.2013 г., подсъдимия е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв. за извършено престъпление по чл. 324 ал.1 от НК.

Такава фактическа обстановка е приел и Разградския районен съд.

От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка, правилно РРС е приел, че  с оглед събрания доказателствен материал по делото е установено, че с  посоченото  по – горе деяние, подсъдимият Х.  е осъществил състава на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК, заявявайки устно на  21.04.2015 г., пред директора на ОД на МВР  - Разград и св. Григоров, че е бил ритан в крака от тъжителя. В настоящия случай, не би могло да се приеме, че с изявленията си подсъдимият е упражнил, свои  конституционни права, регламентирани в чл.39 -  на свободно изразяване  и разпространение на мнение или в чл. 56 от Конституцията на РБългария – да сигнализира компетентните органи за констатирани нередности и да защити пред държавните институции свои застрашени или нарушени права. В тази насока следва да бъде визирано, че посочените права не са абсолютни. В този смисъл са и въведените в  чл. 10, пар.2 от ЕКПЧ и в чл. 39 ал.2 от Конституцията ограничения за упражняването им, съобразно и залегналото в чл.57 ал.2 от същата общо положение, да не се допуска злоупотреба с упражняване на всички права по начин, който накърнява права или законни интереси на другиго. Разгласяването, на позорно обстоятелство за другиго и приписването на престъпление другиму, са двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, защото то засяга честта и доброто име в обществото на адресата на това позорно обстоятелство  и на приписаното престъпление. В случая подсъдимият твърди позорящи за тъжителя факти, сочейки, че последния е осъществил спрямо него физическо насилие. Тези твърдения обосновават отрицателни изводи в обществото за тъжителя, защото водят до засягане на неговия обществен авторитет. Твърденията на Шукриев са използвани именно за накърняване правата и доброто име на пострадалия, доколкото тяхната истинност не е установена, а напротив самите те са направени с цел да илюстрират укоримото/според подсъдимия/ поведение на К. и да изключат евентуално противоправно поведение на самия Шукриев, представяйки го за жертва на полицейско насилие. Ето защо, като взе предвид тези съображения, въззивният съд/както правилно е приел и РРС/намира, че инкриминираните твърдения на последния са целели, не разкриването на осъществено спрямо него общественоопасно деяние, а да бъде засегната честта, достойнството и доброто име на тъжителя в обществото. В случая не се касае до изказване на  мнение, субективна оценка или извод, на дееца, а до твърдения на факти целящи предотвратяване на неблагоприятни спрямо самия подсъдим последици, които твърдения нито са били подкрепени/в производството пред РРС/, нито в настоящото производство се подкрепят от изложение на факти обуславящи достоверността им. Такова едно поведение представлява злоупотреба с права. Обективиране на голословни твърдения съдържащи позорящи за другиго обстоятелства, надхвърля рамките на свободата на изразяване на мнение и след като в настоящото производство верността на изнесените от подсъдимия в тази насока факти не бе установена и при положение, че изобщо тези твърдения са направени при липсата на субективна представа на същия за тяхната достоверност, то следва да се приеме, че осъщественото от него деяния осъществява признаците на престъпление по чл. 147 ал.1 от НК, като разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК в случая е неприложима. Осъщественото от подсъдимия субсумира и признаците на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НК, доколкото тъжителят е длъжностно лице – полицейски служител и позорящите за него факти твърдени от тъжителя са такива за действия извършени при и по повод изпълнение на служебните му задължения в хода на осъществената на 08.04.2015 г. проверка. Ето защо и с оглед изложените съображения, въззивият съдебен състав/както правилно е приел и РРС/намира за неоснователни сочените от адвокат З. възражения, че не е налице съставомерност на процесното деяние от субективна страна, тъй като подсъдимия не е целял да клевети и злепоставя частния тъжител, да се жалва и оплаква от него, и, че не е съзнавал, че разгласява неверни обстоятелства за него, както и това, че първоинстанционния съд не бил направил в мотивите си подробен анализ на доказателствата по делото, т.е., че  не е коментирал това, че спрямо останалите пътници в автомобила е упражнено физическо насилие и, че същите на излизане от стаите за разпит не са били придружавани от никакво служебно лице, че  съвсем спокойно са излезли от служебната стая и придвижили по коридора до портала/ каквито сведения давали тези свидетели/, което според адв.З. не изключвало възможността Ш. да е бил сам, непридружаван от никого в коридора, това, което РС категорично  е отхвърлил. 

Напротив РРС е обсъдил всички релевантни за делото, включващи се в предмета на доказване факти и обстоятелства. Неотносими към предмета на доказване по настоящото дело са и доводите на адв. З. за постановеното решение по нахд 727/27.01.2016г., с което се отхвърляли като неоснователни твърдения за извършен незаконен превоз на пътници от страна на Х., поради което не следва да бъдат обсъждани, тъй като не се отнасят до релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства.

           Във връзка с изложените по-горе от съда съображения относно това, че е налице съставомерност  на процесното деяние, както от обективна, така и от субективна страна, настоящият съдебен състав намира твърденията на подсъдимия, че е бил уплашен, заплашвани, той и сина му, и затова отишъл при директора на МВР – Разград, за да извърши проверка, а не да клевети частния тъжител, за негова защитна позиция, която остана недоказана по делото.

           Съставомерността на осъщественото от подсъдимия деяние от обективна и субективна страна, предполага и ангажиране на неговата наказателна отговорност. В случая не е установено наличието на предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, поради обстоятелството, че липсват данни за изпълнение на наложеното на подсъдимия по реда на посочената разпоредба административно наказание “глоба” по АНД № 521/2013 г. по описа на РРС. Последно посоченото, предполага и налагане на следващите се наказания за престъплението в рамките определени на чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.3 вр. с чл. 147 ал.1 от НК. Размерът на наказанията следва да бъде определен при условията на чл. 54 от НК, доколкото не са налице предпоставките на чл. 55 от НК. При индивидуализацията на следващото се наказание “глоба”, като отегчаващо отговорността обстоятелство, правилно РРС е преценил степента на обществена опасност на подсъдимия, който макар и неосъждан е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно от РРС са  преценени тези, свързани с обществената опасност на осъщественото деяние и обстоятелствата, при които то е извършено, доколкото се касае до устно, а не писмено изявление, с твърдения за действия макар и морално укорими, но не отличаващи се със значително завишена опасност. Във връзка с предходното, РРС е приел, че  посоченото наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на минимума предвиден в закона за осъщественото престъпление, а именно в размер на 5 000 лв., което се споделя напълно и от въззивния съдебен състав.  Правилно РРС е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в чл.  148 ал.2 вр. с ал.1 т.3 вр. с чл. 147 ал.1 от НК наказание “обществено порицание”, което следва да се изпълни чрез прочитане присъдата по радиовъзел Разград, който извод, предвид изложените съображения относно определяне на посочените по-горе наказания по вид и размер, които да бъдат наложени по отношение на подсъдимия, се споделя напълно и от въззивния съдебен състав.

С оглед изложените съображения относно обстоятелствата, предпоставящи описаната по-горе фактическа обстановка и относно това, че е налице съставомерност на процесното деяние, предмет на настоящото обвинение, както от обективна, така и от субективна страна, подробно обсъдени по-горе, въззивният съдебен състав счита, че не са налице основания, които да обуславят отмяна на атакуваната от подсъдимия Х. присъда в наказателната й част.

            Подсъдимият Ш.Ш.Х. ***,  неосъждан,  с ЕГН **********.

            По гражданският иск:  Въззивният съд/както е приел и РРС/приема за безспорно установено, че в хода на производството са установени всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане, влключващи виновното и противоправно поведение на подсъдимия и настъпалата вреда, както и причинната връзка между тях. На обезвреда подлежат всички неблагоприятни нематериални последици претърпени от частния тъжител, като следствие на инкриминираните изявления на подсъдимия.

От друга страна, въззивният съдебен състав намира, че  доказателства за значителни по интензитет негативни психични изживявания или продължително търпени от частния тъжител К., в производството по делото не са налице, какъвто е и извода на РРС. Ето защо, въззивният състав намира, че правилно РРС, при съблюдаване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,  е приел, че предявения граждански иск следва да бъде уважен в размер на 1000.00 лв., която сума е съответна на претърпените от тъжителя К. неблагоприятни нематериални последици от престъплението. Като взе предвид предходното, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни сочените от повереника на частния тъжител К.  - адвокат Х., съображения, че присъденото от РРС обезщетение за причинени в резултат на процесното деяние, неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, съобразно разпоредбата на  чл. 52 от ЗЗД и, че същото се явява прекомерно занижено, с оглед на което присъдата на районния съд се явявала незаконосъобразна и неправилна, и поради което, следвало да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение на частния тъжител и граждански ищец К.Б.К. от 1000 лв. на 2000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 ал.3 от ЗЗД, законната  лихва за забава върху тази сума/1000.00 лв./  се дължи, считано от датата на деликта – 21.04.2015г., както правилно е приел и РРС. Правилно първоинстанционният съд е приел  и това, че за разликата до първоначално предявения размер гражданският иск, следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Ето защо и като взе предвид изложеното, въззивният  съд намира, че присъдата на РРС, следва да потвърдена и в гражданско  - осъдителната й част, както по отношение размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на процесното деяние, ведно със законната  лихва за забава върху тази сума/1000.00 лв./,  считано от датата на деликта – 21.04.2015г., така и относно присъдените разноски в полза на частния тъжител, като правилна и законосъобразна.

С присъдата на РРС, подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РРС сумата 50.00 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск, което се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав, и поради което, и в тази  й част присъдата е правилна и законосъобразна.

С оглед изложените съображения относно основателността и доказаността на предявеният от частния тъжител и граждански ищец К.Б.К., граждански и иск, до размера уважен от първоинстанционния съд,  т.е. в размер на 1000.00 лв.,  ведно със законната  лихва за забава върху тази сума/1000.00 лв./,  считано от датата на деликта – 21.04.2015г., така и относно присъдените разноски в полза на частния тъжител, въззивният съдебен състав намира,  че не са налице основания, които да обуславят отмяна на атакуваната от подсъдимия Х.  присъда,  и  в тази й  част – гражданско  - осъдителната.

По разноските:  Във въззивната жалба на К.Б.К., подадена чрез повереника му адвокат Х. се прави искане да бъдат присъдени на частния тъжител и граждански ищец  сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция. С оглед изхода на делото пред настоящия въззивен съд и предвид представените пред въззивното производство доказателства за сторени разноски в размер на 400/четиристотин/лева, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за адвокат/договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и двете от 06.02.2016г./, настоящият въззивен съдебен състав намира искането за основателно. Ето защо, следва  да бъдат присъдени в полза на К.Б.К. посочените по-горе разноски, направени пред въззивната съдебна инстанция, като същите бъдат възложени в тежест на подс.  Ш.Ш.Х..

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд  - Разград,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда №  512 от 11.11.2015г., постановена по нчхд № 450/2015г. по описа на РС - Разград,  като правилна и законосъобразна.

ОСЪЖДА  Ш.Ш.Х. ***, с ЕГН **********, да заплати на К.Б.К. ***, с ЕГН **********, сумата от 400/четиристотин/лева, представляващи сторени разноски в хода на въззивното съдебно производство пред Окръжен съд –Разград,  за  адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

                                                                Председател:

 

 

                                                                Членове:  1.

 

 

                                                                                 2.

 

 

 

 

 

СЛ