Решение № 17

град Разград, 29.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: С.Л.

Прокурор: Антония Донева

uато разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 20 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 4, постановена на 06.01.2016г. по нохд № 740/2015г. по описа на РС - Разград, подсъдимият Ц.С.Ц. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 20.10.2014 г. в гр. Разград е причинил средна телесна повреда на М.И.Г. от с. гр., изразяваща се в контузия в областта на лицето: контузия към основата на носа с охлузване на кожата и счупване на носните костици, кръвоизлив от носа, порезна рана под долния клепач на дясното око – тип “ламбо”, кръвонасядания на клепачите на двете очи – повече в дясното, кръвоизлив под лигавицата (конюнктивита) на двете очи, мозъчно сътресение леко изразено по тежест – без изпадане в безсъзнателно състояние, като последица и усложнение на описаните травматични увреждания се развиват оплаквания (лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушение на съня, обща отпадналост, намалена работоспособност, с характерна неврологична симптоматика – тилно главоболие, вестибуларни смущения, световъртеж, несигурна походка, отслабване на вниманието), характерни за посттравматична церебрастения (следтравмена болест) и световъртеж от централен произход (ЦОНС), довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимият Ц.С.Ц. е осъден да заплати на пострадалия М.И.Г. *** сумата от 10000.00 (десет хиляди) лева за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 600.00 лв. за деловодни разноски. В останалата му част, гражданският иск предявен от М.И.Г. срещу подс. Ц.С.Ц., е отхвърлен като неоснователен за сумата над 10000 лв.

Със същата присъда подсъдимият Ц.С.Ц. е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД - МВР - гр. Разград, сумата 360.00 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - гр. Разград, сумата 280.00 (двеста и осемдесет) лева разноски в съдебното производство, както и сумата от 400.00 (четиристотин) лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. Ц.С.Ц. чрез защитника му адв.М.Е.. В същата се прави искане да бъде отменена присъдата на РС - Разград. Да бъде постановена нова, с която да бъде признат Ц.С.Ц. за невинен във възведеното му обвинение, алтернативно се прави искане да бъде намален размера на наложеното наказание, изпитателният срок и размерът на присъденото обезщетение, също да бъдат намалени. Във въззивната жалба са изложени подробно доводи относно искането на подсъдимия, като в жалбата се твърди, че първоинстанционния акт е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Подробни съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият и жалбоподател Ц.С.Ц. се явява лично и заедно със защитника му адв.М.Е.. Адвокат Е. заявява, че поддържат въззивната жалба и моли да бъде уважена депозираната въззивна жалба като бъде отменена атакуваната присъда, и подзащитния му да бъде признат за невиновен, алтернативно, ако все пак, въззивния съд намери, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин да бъде намален размера на наложеното наказание, размера за срока, за който е отложено неговото изпълнение, както и размера на присъденото обезщетение. Доводи в тази насока излага в съдебно заседание.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован пострадалият и въззиваем М.И.Г. се явява лично и заедно с процесуалния си представител - адвокат Р.В.. Адвокат В. заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди присъдата на РРС като правилна и законосъобразна. Доводи в тази насока излага в съдебно заседание. Претендират се разноски пред настоящата въззивна инстанция – за платено адвокатско възнаграждение, за което искане се представят доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП-Разград, при редовност на призоваването, заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна и моли въззивния съд да не бъде уважавана същата. Доводи в тази насока излага в съдебно заседание.

В последна дума на подсъдимият Ц.С.Ц. заявява, че няма какво да каже. Моли съда, да направи правилна преценка на обстановката и положението, в което се намира и да постанови реална присъда.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Установено е, че подсъдимият Ц.С.Ц. и пострадалия М.Г. ***, на една и съща улица – ул.Китка. Свидетелят М.Г. ***. Подсъдимият Ц.Ц. бил негов съсед. Отношенията между двамата били обтегнати поради битови спорове възникващи между тях.

Установено е, че на 20.10.2014г. сутринта, св. М. Г. излязъл от дома си и изкарал от гаража пред дома си служебния си лек автомобил, за да отиде на работа. Изкарвайки автомобила М. Г. го паркирал пред къщата. В този момент при него дошъл подс. Ц.Ц. и започнал да се кара със св. М. Г. обвинявайки го, че го излага в магазин “Кауфланд”, където подсъдимият работел. Св. М. Г. казал на подсъдимия да го остави на мира понеже бързал за работа. След това М. Г. се обърнал странично към подсъдимия, за да се качи в автомобила си. При това подсъдимият нанесъл няколко удара с юмрук в главата на свидетеля М. Г.. Зашеметен свидетелят залитнал, но успял да остане на крака, подпирайки се на един от паркиралите на мястото автомобили. При нанесените му удари очилата на свидетеля М. Г. се счупили и му причинили прорезни рани в областта на дясното око. От раните му започнала да тече обилно кръв. Пострадалият М. Г. се опитал да изблъска подсъдимия за да се защити, като в този момент там дошъл св. Р. . и успял да ги разтърве. Инцидентът е бил възприет и от свидетелите Др. К. и синът на пострадалия И. Г.. След това съпругата на М. Г. се обадила на тел. 112 и малко по-късно пристигнал автомобил на Спешна медицинска помощ и полицейски екип. Св. М. Г. ***, където му е била оказана медицинска помощ. Подсъдимият Цв. Ц. *** за изясняване на случая.

Видно от заключението на назначената на досъдебното производство комисионна съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента от 20.10.2014г. на пострадалия М. Г. са причинени: оток и интензивно синьомораво кръвонасядане на клепачите на дясното око и подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата външностранично от ириса; кръвонасядане на вътрешната половина на клепача на ляво око. порезна рана тип “ламбо” /хирургично обработена/ под долния клепач на дясно око с наложени 6 конеца; охлузване над основата на носа; драскотини по дясната буза; рентгенологични данни за счупване на носни кости; клинични данни за сътресение на мозъка.

По своята медико-биологична характеристика, към момента на причиняването им, описаните травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Видно от същото заключение, направените впоследствие, цитирани по-горе консулти със специалисти и изследвания, при анамнеза за претърпяна травма на главата, субективните оплаквания и обективно установената патологична неврологична симтоматика дават основание да се приеме диагноза: посттравматична церебрастения, която по своята медико-биологична характеристика обуславя постоянно разстройство за здравето, неопасно за живота:

Заболяването се е проявило с претърпяна травма на главата и продължава към момента с картина на: психични смущения /лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушение в съня, обща отпадналост, намаляване на психичната продуктивност, намалена работоспособност/; неврологична симптоматика /тилно главоболие, вестибуларни смущения – световъртеж, неувереност при ходенето, слабост на вниманието, ЕЕГ – изменения/;

Състоянието може да има голяма продължителност – месеци, години, десетилетия, а в някои случаи и цял живот.

Налице е причинно-следствена връзка между получената на 20.10.2014г. закрита черепно-мозъчна травма и клинично изявената посттравматична церебрастения. Срокът на оздравителния процес при закрита черепно-мозъчна травма не може да се определи категорично. Към момента са налице късни последици на преживяната травма – както обективно медицински доказани, така и влошаване качеството на живот.

Активното проследяване на неврологичния статус би следвало да продължи и занапред.

Отслабването на слуха, след претърпяната травма е в социално адекватни граници и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На досъдебното производство е назначена и повторна комисионна СМЕ, от заключението на която се установява, че в резултат на описания инцидент на 20.10.2014г. пострадалия М.Г. е получил: Контузия в областта на лицето: Контузия към основата на носа с охлузване на кожата и счупване на носните костици. Кръвоизлив от носа. Порезна рана под долния клепач на дясното око – тип “ламбо” наложила хирургична обработка. Кръвонасядания на клепачите на двете очи – повече в дясно. Кръвоизливи под лигавицата /конюнктивита/ на двете очи. Мозъчно сътресение леко изразено по тежест – без изпадане в безсъзнателно състояние.

Описаните травматични увреждания са резултат от нанесен удар /удари/ с ръка, както се съобщава в делото. При положение, че пострадалият е бил с очила тези увреждания могат да се получат и при нанесен удар в областта на дясното око.

Като последица и усложнение на описаните травматични увреждания се развиват оплаквания /лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушения на съня, обща отпадналост, намалена работоспособност, с характерна неврологична симптоматика – тилно главоболие, вестибуларни смущения, световъртеж, несигурна походка, отслабване на вниманието/, характерни за т.н. следтравмена болест /посттравматична церебрастения/ и световъртеж от централен произход ЦОНС/.

Посттравматичната церебрастения /следтравмена болест/ и световъртежа от централен произход /ЦОНС/, обуславят постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Състоянието е с различна продължителност на протичане, поради което срока на оздравителния процес не може да се определи категорично. При такива оплаквания пострадалите подлежат на периодични прегледи и изследвания от специалист.

Съдът кредитира с доверие посочените по-горе медицински експертизи, тъй като същите са обосновани и допринасят за изясняване на релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства. Не са налице и данни за заинтересованост на вещите лица от изхода на делото.

Описаната по-горе фактическа обстановка се е установена от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите М. Г., Р. ., Др. К., И. Г., Ан. Г., Г. Г. Ив. И-, назначените експертизи, писмените доказателствени материали, както правилно е приел и РРС. Въззивният съдебен състав/ както правилно е приел и РРС/ намира за установено, че подсъдимият без каквато и да било причина е нанесъл удари на пострадалия М.Г., причинявайки му посочените увреждания. На първо място това се установява от показанията на самия пострадал. Тези показания намират подкрепа в показанията на св. Р. ., който от терасата си е видял инцидента. По думите му подсъдимият изневиделица е нападнал пострадалия, удряйки го напълно неочаквано. Свидетелят . излязъл да ги разтърве. Св. И. Г., син на пострадалия също е видял как подсъдимият удря баща му. Св. Др. К. чул пострадалият да вика, излязъл на балкона си и видял М. Г. целият в кръв, а подсъдимият в това време се е прибирал към дома си. На явилите се полицейски служители подсъдимият е заявил директно “Да, ударих го и какво” /показанията на св. И. И-/.

Изложеното дава основание за извод, че подсъдимият хладнокръвно и без да е провокиран по някакъв начин е ударил пострадалия – просто защото между тях е имало някакъв спор. В този аспект, въззивният съдебен състав намира, че упоменатите свидетели дават добросъвестни и логични показания, които следва да бъдат кредитирани с доверие. Между същите не са налице противоречия, описват в хронологична последователност случилото се по време на процесния инцидент, а и не са налице данни за заинтересованост на който и да е от тези свидетели от изхода на делото.Ето защо, въззивният съд намира за неоснователни сочените във въззивната жалба доводи, че тези показания не са логични и последователни, и че с тях не се установявало безспорно – къде са се намирали тези свидетели по време на инцидента, кой, кога е дошъл на местопроизшествието, кой е прекратил побоят.

Досежно обясненията на подсъдимият, че е бил нападнат от самия пострадал и от свидетелите Р. . и Др. К. и се защитавал, то тези твърдения, въззивният съд намира за недоказани, поради което и за неоснователни направените в тази насока възражения на защитата. Този извод, съдът приема, тъй като, по думите на подсъдимия тези свидетели му нанесли множество удари и ритници, но по подсъдимия не са забелязани някакви белези /освен охлузване по ръката, отбелязано в показанията на полицейските служители/ и той не си е извадил никакъв медицински документ за това. Обясненията му, че го било страх да не му отровят кръвта в медицинско заведение или пък, че медицински служители били отказали да го прегледат са неправоподобни и недоказани. Въззивният съд счита, че по този начин, подсъдимият в обясненията си гради защитна теза, поради което правилно РРС не е кредитирал твърденията му, доколкото се опровергават от останалите доказателства. Медицинските експертизи установяват уврежданията причинени на пострадалия от подсъдимия, поради което въззивният съд/както правилно е приел и РРС/не намира, че в тези заключения са налице някакви противоречия или, че те отразяват субективни оплаквания на пострадалия, каквито доводи навежда защитата на подсъдимия. В този аспект, съдът счита, че медицинските експертизи отразяват обективното състояние на пострадалия, вследствие на процесния инцидент. Във връзка с изложеното по-горе, въззивният съд/както правилно е приел и РРС/, намира, че обстоятелствата изложени в обвинителния акт се явяват доказани по безспорен начин. В контекста на изложеното, въззивният съд намира за неоснователни възраженията направени във въззивната жалба и в хода на съдебното следствие, проведено пред въззивния съд, че заключенията на приетите от съда медицински експертизи не отразяват в пълнота обективното състояние на пострадалия Г., респективно вида и характера на причинените му телесни увреждания.

С оглед установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:

Подсъдимият Ц.С.Ц. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, тъй като на 20.10.2014г. в гр. Разград е причинил средна телесна повреда на М.И.Г. от с.гр., изразяваща се в контузия в областта на лицето: контузия към основата на носа с охлузване на кожата и счупване на носните костици, кръвоизлив от носа, порезна рана под долния клепач на дясното око – тип “ламбо”, кръвонасядания на клепачите на двете очи – повече в дясното, кръвоизлив под лигавицата /конюнктивита/ на двете очи, мозъчно сътресение леко изразено по тежест – без изпадане в безсъзнателно състояние, като последица и усложнение на описаните травматични увреждания се развиват оплаквания /лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушение на съня, обща отпадналост, намалена работоспособност, с характерна неврологична симптоматика – тилно главоболие, вестибуларни смущения, световъртеж, несигурна походка, отслабване на вниманието/, характерни за посттравматична церебрастения /следтравмена болест/ и световъртеж от централен произход /ЦОНС/, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Подсъдимият е нанесъл удари с ръце в главата на пострадалия, при което му е причинил очертаните в заключенията на вещите лица увреждания. На пострадалия е причинено разстройство на здравето, неопасно за живота му, което покрива състава на средната телесна повреда. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено – целенасочено е нанесъл удари на пострадалия, очевидно ядосан от спора им. До тези правни изводи е достигнал и РРС. В този контекст, въззивният съд намира и за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, че е налице съществено процесуално нарушение, поради това, че е налице несъответствие между факти и обстоятелства, визирани в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт.

За неоснователни, въззивният съд намира и доводите на защитата на подсъдимия, че последният е осъден по несъществуващ текст в НК, имайки предвид това, че в присъдата е посочено в цифрово изражение – чл.129, ал.1, т.1 НК като състав на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден, а в мотивите към присъдата е посочено чл.129, ал.1 НК, което се явявало съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на атакуваната присъда. Въззивният съд счита, че това не е съществено нарушение на процесуалните правила, което да предпоставя отмяна на атакуваната присъда, тъй като е допусната техническа грешка при цифровото изписване на законовия текст на съответното престъпление, като е добавена т.1, която не съществува в разпоредбата на чл.129 НК. Освен това, от съдържанието на присъдата и мотивите става ясно, че подсъдимият е признат за виновен и осъден в извършване на престъпление по чл. чл.129, ал.1 НК, тоест ясна е волята на съда, постановявайки съдебния си акт и поради което не е нарушено правото на защита на подсъдимия.

Подсъдимият Ц.С.Ц. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/.

Такава фактическа обстановка е приел и Разградският районен съд.

Относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание. Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия, РРС е отчел, като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият се счита неосъждан, което се възприема и от настоящия въззивен съдебен състав. Отчетени са от РРС и отегчаващи обстоятелства: подсъдимият е проявил една недопустима и крайна агресивност, причинил е значителни телесни увреждания на пострадалия, при което срокът на оздравителния период не може да се прогнозира. Във всички случаи за пострадалия са налице крайно тежки последици с продължителен ефект. Тези, отчетени от РРС като отегчаващи обстоятелства се възприемат напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Правилно РРС, като е взел предвид отчетените смекчаващо обстоятелство и отегчаващи обстоятелства, е приел, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер под средния, но и значително над минималния размер по закона, а именно лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца, който размер, РРС и въззивния съдебен състав, намира за справедлив. Тъй като са налице предпоставките за условно осъждане, правилно РРС не е намерил, че за поправянето на подсъдимият е наложително той да изтърпи наказанието си, поради което изтърпяването на така определеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, следва да се отложи за изпитателен срок. Правилно РРС е приел, че в случая изпитателния срок следва да бъде максималния по закона, а именно пет години, като този по-дълъг срок в случая се налага, с оглед постигане реално поправяне на подсъдимия, тъй като същият е извършил една действително необяснима и крайно агресивна проява, поради което и в случая е необходимо по-продължително въздействие спрямо него, за да се постигнат целите на закона.

Относно предявеният граждански иск. Въззивният съдебен състав, напълно възприема извода на РРС, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен частично. От неправомерното поведение на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания и продължителни неудобства. В случая става дума за много сериозни телесни увреждания, свързани със значителни болки. Срокът за оздравяване не може да се прогнозира точно и във всички случаи е продължителен.Тези изводи на РРС се споделят напълно и от въззивния съдебен състав. Следва да бъде отчетено и причиненото на пострадалия унижение. Пострадалият претендира обезщетение в размер на 20000 лв., като РРС, изхождайки от изложените обстоятелства, е приел, че искът е основателен до размерът от 10000 лв., което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. В контекста на изложеното, въззивният съдебен състав намира, че този размер е напълно справедлив и в този размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както правилно е приел и РРС. Въззивният съдебен състав/както правилно е приел и РРС/ намира, че в останалата му част над 10000 лв., гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. В тази връзка, правилно, подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия и направените пред РРС от пострадалия деловодни разноски и с оглед изхода на делото, както и да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху размера на гражданския иск.

По разноските: В хода на въззивното съдебно производство пред Окръжен съд –Разград, пострадалият и въззиваем М.И.Г. се явява лично и заедно с процесуалния си представител - адвокат Р.В.. Адвокат В. заявява, че прави искане да бъдат присъдени на доверителя му сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящото въззивно производство. С оглед изхода на делото пред настоящия въззивен съд и предвид представените пред въззивното производство доказателства за сторени разноски в размер на 300/триста/лева, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за адвокат/договор за правна защита и съдействие № 0000060746, ведно с пълномощно, настоящият въззивен съдебен състав намира искането за основателно. Ето защо, следва да бъдат присъдени в полза на М.И.Г. посочените по-горе разноски, направени пред въззивната съдебна инстанция, като същите бъдат възложени в тежест на подсъдимия Ц.С.Ц..

По настоящото дело е приложено нахд № 663/2014г. по описа на РРС. Видно от постановеното по същото решение № 448/21.10.2014г., се установява, че нарушителят Ц.С.Ц., който е и настоящият жалбоподател, е признат за виновен за това, че на 20.10.2014г. в гр.Разград, около 09.00часа е извършил проява на дребно хулиганство - на публично място, на улица Китка, нанесъл удари на М.Г. *** областта на лицето, поради което и на основание чл.1, т.2 УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лева. Решението не е обжалвано и е влезнало в сила на 22.10.2014г. Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ВКС, Общо събрание на наказателна колегия, т.1.2.1. Двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние в административнонаказателно производство без характер на наказателно производство по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и в наказателно производство, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява по установения от чл. 70, б. "г" от ЗАНН ред. В този аспект, съгласно разпоредбата чл. 70, б. "г" от ЗАНН, административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление, която разпоредба е приложима и в настоящия случай, и поради което нахд № 663/2014г. по описа на РРС следва да бъде възобновено, с оглед спазване на принципа ne bis in idem и така се преодолява двойното наказване на дееца.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 06.01.2016г., постановена по нохд № 740/2015г. по описа на РС - Разград, като правилна и законосъобразна.

ОСЪЖДА Ц.С.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на М.И.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 300/триста/лева, представляващи сторени разноски в хода на въззивното съдебно производство пред Окръжен съд – Разград, за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.