ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова

2. Теодора Нейчева

секретар С. Л., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №28 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК и е образувано по жалба от подсъдимият по наказателно дело от частен характер №190/2015 г. по описа на Районен съд Разград.

Постъпила e жалба от подсъдимия Н.Х.Х. ***, ЕГН **********, чрез служебния защитник адв. К., против Присъда №595/17.12.2015 г. по нчхд №190/2015 г. Оплакванията са, че присъдата е неправилна, необоснована, не е изяснена фактическата обстановка, за да бъде признат подсъдимия за виновен. Искането е отмяна на присъдата и признаването му за невинен или намаляване на административното наказание към минимума и намаляване на обезщетението към минимума. В допълнително съображения се излагат доводи, че обвинението е недоказано, не е установен по несъмнен начин механизма на причиняване на увреждането, подсъдимият е искал само да сплаши тъжителя, а увреждането е настъпило от действия на тъжителя.

В съдебно заседание защитникът адв. К. поддържа жалбата. Моли съда да отмени присъдата на РС Разград и признае подсъдимия за невиновен, алтернативно, ако счете, че обвинението е доказано, да измени наказанието към минимума.

Въззиваемия – тъжител С.К.К., чрез повереника адв. В., моли да бъде потвърдена присъдата на РС като правилна, законосъобразна и постановена при изяснена фактическа обстановка. Счита, че и да не е извършено деянието при пряк умисъл, то пак осъществява състава на престъплението за което е осъден подсъдимият, тъй като във всички случаи е допускал настъпването на този общественоопасен резултат.

Жалбоподателят Х. заявява, че не се счита за виновен, не е притежавал и вадил ножове, отишъл не за да се бие, а за да попита за състоянието на дъщеря си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба (постъпила с вх. №11579/28.12.2015 г. на РС Разград) е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт – присъда №595/17.12.2015 г., в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда РС Разград е признал за виновен Н.Х.Х. в това, че на 14.06.2013 г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на С.К.К., престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложена глоба в размер на 1500 лв. Н.Х.Х. е признат за невиновен в това да е извършил престъплението в съучастие и е оправдан по обвинението в тази част. Подсъдимият е осъден да заплати на С.К.К. обезщетение за неимуществени вреди 1000 лв.

Производството пред РС Разград е образувано по реда на чл. 247, ал.1, т.2 НПК по тъжба вх. №1114/07.02.2014 г. от частния тъжител С.К. ***, ЕГН **********, който обвинява Н.Х.Х. за това, че на 14.06.2013 г. в гр. Разград му причинил лека телесна повреда, като нанесъл прободно-порезна рана на дланта на лявата ръка – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Приет е за съвместно разглеждане граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, срещу подсъдимия за обезщетяване на причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания.

За същото деяние е водено наказателно производство от общ характер, тъй като е квалифицирано като телесна повреда, извършена по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. С присъда №442/03.09.2013 г. по нохд №515/2013 г. РС Разград е признал подсъдимия Х. за невиновен, тъй като установил, че деянието не е извършено по хулигански подбуди, а по личен мотив – за мъст.

По подадената тъжба е образувано нчхд №81/2014 г. по описа на РС Разград. С Присъда №432/02.10.2014 г. подсъдимият е признат за невиновен, тъй като съдът приема, че е държал нож, но не е установено увреждането на пострадалия да е причинено от активни действия на подсъдимия – замах, а е резултат на опит на пострадалия да се предпази – непредпазливо деяние, извършено от подсъдимия. Уважен е частично гражданският иск.

С Решение №20/30.03.2015 г. по внчохд №416/2014 г. присъдата е отменена, поради допуснати нарушения на процесуални правила и делото върнато за ново разглеждане.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.Х.Х. е роден на ***г***. Същият е женен. Към момента на деянието не е бил осъждан (л. 15, нчхд №190/2015 г.).

А. М. е дъщеря на подсъдимия Н. Х.. През 2013 г. тя се записала в курсове за фризьорство, които били организирани от ЕТ “Бети – Орва – Б.Н.” – гр. Разград. Ръководител на курсовете бил тъжителят С. К., който бил фризьор при посочения ЕТ. По силата на граждански договори от 10.05.2013 г. тъжителят се задължил към търговеца да проведе квалифицирано обучение по професия “Фризьорство” по проект “Квалифицирано обучение на фризьори” по схема за безвъзмездна финансова помощ, като лектор по теория и практика с хорариум от 172 лекторски часа за периода от 13.03.2013 г. до 14.06.2013 г. и от 488 лекторски часа за периода от 15.06.2013 г. до 17.09.2013 г. От своя страна търговецът се задължил да му заплаща възнаграждение за всеки учебен час. (л. 20, нчхд №81/2014 г.). В групата на тъжителя била записана и дъщерята на подсъдимия А. М..

На 14.06.2013 г. бил проведен изпит на обучаващите се курсисти, като председател на изпитната комисия бил тъжителят. М. не издържала изпита. Резултатът й бил обявен веднага след провеждането му - сутринта на 14.06.2013 г. Вечерта на същата дата тъжителят бил в обекта на едноличния търговец в гр. Разград, ул. Иван Вазов №5, където обучавал нова група курсисти. Около 20 часа в помещението влезли подсъдимият Н. Х. и Г. М. – съпруг на дъщерята на подсъдимия А. М.. Двамата били непознати за присъстващите. Попитали кой е С. и след като той им отговорил, двамата се приближили до него и го издърпали в коридора пред помещението на обучаващите се и затворили вратата след себе си. Докато го дърпали към коридора подсъдимият заявил на тъжителя, че е баща на А. М., а Г. М. казал, че е неин съпруг и му поискали обяснение защо е скъсана на изпита. Сред обучаващите се, които останали в помещението, били свидетелките И., Г., С. А. и Р. А., които се притеснили, дочувайки викове от коридора където били тъжителят и двамата новодошли. Св. Р. А. отворила за момент вратата към коридора и видяла подсъдимият и Г. М., двамата с гръб към нея, да изтикват тъжителя в ъгъла на коридора. Свидетелката не видяла добре какво се случило.

Н. Х. и Г. М. притиснали тъжителя към ъгъла на коридора, като подсъдимият Н. Х. извадил нож, който насочил към тъжителя, търсейки му сметка за това, че дъщеря му е скъсана на изпита. С. К. опитал да се защити, вдигайки ръце към лицето си, но подсъдимият, размахвайки ножа срещу него, му нанесъл удар с него в лявата му длан докато тъжителят опитвал да прикрие лицето си с ръце. При това на тъжителя била нанесена прободно – прорезна рана в лявата длан. След като отправили заплашителни реплики към тъжителя подсъдимият и Г. М. си тръгнали. Малко след това в стаята при свидетелките се върнал тъжителят и свидетелките видели, че дланта на лявата му ръка е окървавена. Свидетелките го попитали какво е станало и тъжителят обяснил, че подсъдимият Н. Х., описвайки го като по- възрастния от двамата, го е убол в ръката с нож. Междувременно свидетелките се обадили в полицията и на мястото пристигнал полицейски екип и присъстващите обяснили на полицейските служители какво е станало. Тъжителят бил прегледан в МБАЛ “Св. Ив. Рилски” гр. Разград, откъдето му било издадено съдебно-медицинско удостоверение за прегледа (л. 12, нчхд №81/2014 г.). На тъжителят били издадени болнични за временна нетрудоспособност за времето от 17.06.2013 г. до 29.08.2013 г. (л. 15-17, нчхд №81/2014 г.).

Според приетата в съдебно заседание на 15.09.2015 г. съдебно-медицинска експертиза (л. 95, нчхд №81/2014 г.), в резултат на инцидента пострадалият е получил прободно-прорезна рана по дланта на лявата ръка, проникваща в меките тъкани на дланта, с лек оток на същите, нараняване на клонче срединния нерв в областта на дланта, с намалена чувствителност и болезненост на втори и четвърти пръст на ръката. Описаното увреждане е резултат от нараняване с предмет с остър връх и режещ ръб. Същото е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Поради нараняването на клонче на средния нерв в областта на дланта, оздравителния процес е бил по-продължителен, предвид професията на тъжителя.

Заключението по СМЕ не е оспорвано от страните.

След инцидента К. бил много унижен и подтиснат. Поради дългия болничен не могъл да изпълни задълженията си по договор.

Описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин въз основа на писмените доказателства, заключенията по назначените по делото експертизи и показанията на свидетелите Т. И., разпитана в съдебно заседание на 17.12.2015 г., Р. А., разпитана в съдебно заседание на 26.10.2015 г., К.Г., разпитана в съдебно заседание на 26.10.2015 г., които са възприели действията на подсъдимия по извличане на пострадалия от помещението, в което се провежда обучението и след това завръщането му с наранена ръка, като К. им заявил, че подсъдимият е пробол ръката му; св. С. А. и Б. Н., които са разбрали за инцидента от разказите на курсистите и К.; св. И. Иванов /полицейски служител, който е разпитал пострадалия и свидетелите след инцидента/, заключенията на експертизите, писмените доказателства. Подсъдимият отрича, да е използвал нож срещу тъжителя – твърди, че държал ключ от автомобил в ръката си и не бил удрял тъжителя. Тези обяснения на подсъдимия не се кредитират от съда. Свидетелките Т. И., К.Г. и Р. А. са видели как подсъдимия и придружаващият го извеждат насила тъжителя от помещението, където се обучавали. Свидетелката Р. А. е видяла и как го притискат в ъгъла на коридора, а след това всички са видели нанесената му рана в ръката. Затова и няма съмнение, че подсъдимият и придружителят му са нападнали тъжителя. Обстоятелството, че свидетелите не са видели ножа на подсъдимия, не подкрепят защитната теза на подсъдимия. Безспорно се установява от СМЕ че нараняването може да бъде причинено от нож. С оглед твърденията на пострадалия, изложени в тъжбата, съдът намира, че става дума именно за употребен срещу него нож. Категорични са показанията на свидетелките, че именно това е посочил непосредствено след деянието, че е бил уплашен, пребледнял и т.н.

Първоинстанционният съд е приел идентична фактическа обстановка.

При липса на противоречия между събраните доказателства, както и на каквито и да е съмнения и противоречия, е установено станалото преди нанасянето на удара с нож и след това. От представената медицинска документация и СМЕ се установява, че К. е получил увреждания, които са причинили болка и страдания и по отношение на които вещото лице дава заключение, че могат да бъдат получени по време и начин посочен от пострадалият. Непосредствено след деянието, К. е съобщил от кого и по какъв начин е причинено увреждането и това съответства на агресивното поведение на подсъдимия, възприетото от свидетелите. Обосновано РС е заключил, че не може да се твърди, тъй като няма такива данни, за недобросъвестно поведение на пострадалият, който е измислил намушкването с нож от подсъдимия.

Съставът на въззивния съд споделя приетата от РС фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е извършил и изложил в мотивите анализ на доказателствата и обосновал по какви причини дава вяра на показанията на свидетелите, а не на обясненията на подсъдимия.

От правна страна.

Съдът счита за установено, че подсъдимият съзнателно е извадил нож срещу пострадалия, заплашвал го е с него и пострадалият опитал да се защити, при което е нанесена прободно-порезната рана, описана по-горе. Нанасяйки прободно-порезната рана на пострадалия подсъдимият е действал с пряк умисъл –съзнавал, че употребява нож срещу опитващият да се предпази тъжител и е съзнавал, че така може да го нарани.

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК - на 14.06.2013 г. в гр. Разград, причинил лека телесна повреда на С.К.К., изразяваща се в прободно-порезна рана по дланта на лявата ръка проникваща в меките тъкани с оток и болезненост на същите, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Съставът на въззивния съд споделя изводите на РС Разград относно деянието и правната му квалификация.

По наказанието.

В съответствие със закона РС е приел, че след като за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, Х. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност и от престъплението няма причинени имуществени вреди, то са налице основанията на чл. 78а НК и следва да признае подсъдимия за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание. Наказанието е под средния размер, предвиден в закона и е съответен на данните за личността на подсъдимия и имотното му състояние.

По гражданския иск.

Съставът на ОС Разград намира гражданският иск за основателен и размера на определеното обезщетение от РС за съответен на критерия по чл. 52 ЗЗД. Съставомерността на деянието на подсъдимия води до извод за основателността на претенцията по чл. 45 от ЗЗД, тъй като е налице противоправното, виновно извършено от подсъдимия деяние, претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинна връзка между деянието на подсъдимия и резултата. Сумата 1000 лв. е съответна на интензитета на претърпените страдания и по-продължителния оздравителен процес, посочен от вещото лице, с оглед нараняването на нерва.

Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения, предполагащи отмяната или изменението й.

Поради това съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №595/17.12.2015 г. по нчхд №190/2015 г. на Районен съд Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ