Р Е Ш Е Н И Е № 29

 

Гр.Разград, 09.05.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

при участието на секретаря Д.Г. като разгледа докладваното от съдия Робева ВНЧХД № 70 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

Производството  е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 177/23.11.2015г. по НЧХД № 1835/2015г. Русенският районен съд е признал подсъдимия М.Н.М., ЕГН ********** за невинен в това, че на 25.03.2015г. в гр.Русе публично като свидетел по НХЧД № 117/2015г по описа на РРС - 5 н.с., като длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си да е разгласил позорни за З.С.М. обстоятелства: „ …постоянни заяждания на М. с всички от селото..”, „…М. се е дракал с някой от шофьорите на камионите …спрял и го одрал”, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.4 във вр. с чл.147 НК.  

Със същата присъда РС-Русе е отхвърлил гражданския иск, предявен от З.С.М. против М.Н.М. за сумата 2000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане и е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените разноски в размер на 1000 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител З.М. и я обжалва с искане за изпращане на делото на прокурора поради наличие на престъпления от общ характер – по чл.286 НК, по чл.325 НК и по чл.195, ал.1, т.6 НК. В съдебното заседание пред въззивния съд жалбоподателят сочи, че присъдата е била постановена от незаконен състав, поради което счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.

Подсъдимият М.М. чрез защитника си адв.А.С. *** изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

                С Присъда № 60/25.03.2015г. по НЧХД № 117/2015г. Русенският районен съд, V-ти наказателен състав, е признал подсъдимия А. Н. А. за виновен в това, че на 22.07.2014г. в с.Семерджиево, обл.Русе е причинил лека телесна повреда на З.С.М., изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 НК, за което и на основание чл.78а НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда А. е бил осъден да заплати на М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от 22.07.2014г. до окончателното изплащане. Присъдата е била потвърдена от Русенския окръжен съд с Решение № 75/29.06.2015г. по ВНЧХД № 280/2015г.

В хода на съдебното следствие по НЧХД № 117/2015г. по описа на РС-Русе в проведеното на 25.03.2015г. заседание е бил разпитан като свидетел подсъдимият по настоящото дело М.М., служител на Второ РУ на МВР-Русе. В показанията си е посочил, че страните по делото не били в добри отношения, което се дължало на постоянните заяждания на М. с всички от селото. При разпита си М. разказал, че е чул за един случай, при който М. се дракал с един от шофьорите на камиони по време на изкупуване на селскостопанската продукция, шофьорът не издържал, спрял камиона и го одрал.

В същото съдебно заседание като свидетели са били разпитани още двама полицейски служители. Считайки, че тримата полицейски служители са лъжесвидетелствали, тъжителят З.М. депозирал сигнал в Районна прокуратура-Русе, по който била образувана преписка вх.№ 1716/27.04.2015г. Същата е била решена от РП-Русе с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.08.2015г.

На 14.09.2015г. тъжителят З.М. подал в Районна прокуратура-Русе още едно съобщение за извършено престъпление от М.М. – даване на лъжливи показания пред съда. По образуваната преписка вх.№ 4274/2015г. на РП-Русе също е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство от 27.10.2015г.

На 29.10.2015г. преписка вх.№ 1716/2015г. е била изпратена на Окръжна прокуратура-Русе.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Налице е основание за отмяна на обжалвана присъда и за прекратяване на наказателното производство. В тъжбата на З.М. са описани обстоятелства, свързани с даване на неверни показания от подсъдимия М. като свидетел по НЧХД № 117/2015г по описа на РС-Русе, които според тъжителя съдържат клеветнически твърдения. Но разгласяването на неверни обстоятелства в рамките на депозирани свидетелски показания пред съд, независимо дали са клеветнически по своето съдържание или не, би могло да се квалифицира единствено като лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 НК, не и като клевета. Престъплението по чл.290 НК е такова от общ характер и наказателното преследване за него не може да се възбуди по тъжба от пострадалия. Поради това тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81, ал.1 НПК, и съгласно чл.24, ал.4, т.2 НПК образуваното наказателно производство подлежи на прекратяване. В този смисъл е еднопосочната съдебна практика - Решение № 285/19.05.1970 г., I н. о. на ВС, Решение № 298/14.05.1975 г., I н. о. на ВС, Решение № 4 от 20.01.2012г. на ВКС по н. д. № 2882/2011 г., II н. о., Решение № 500 от 19.02.2015г. на ВКС по н. д. № 1464/2014 г., I н. о.

Първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството, защото не е бил сезиран с тъжба за престъпление от частен характер. След като е разгледал делото по същество, съгласно чл.334, т.4 НПК въззивният съд е длъжен да отмени постановената присъда и да прекрати наказателното производство.

Привличането на подс.М. към наказателна отговорност за престъпление по чл.290, ал.1 НК или друго от общ характер е въпрос от изключителната компетентност на прокуратурата.

Съгласно чл.190, ал.1 НПК при прекратяване на производството разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. С оглед на това претенцията на подсъдимия за разноски следва да бъде уважена на това основание.

 По изложените съображения и на основание чл.334, т.4 НПК Разградският окръжен съд

 

                                      Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 177/23.11.2015г., постановена по НЧХД № 1835/2015г. по описа на Русенския районен съд, и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото на основание чл.24, ал.4, т.2 НПК.

ОСЪЖДА З.С.М. да заплати на м.Н.М. за разноски по делото сумата 1000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

 

НР