ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Димитринка Василева

2. Теодора Нейчева

секретар М. Н., с участието на прокурора Т. Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев чн дело №73 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 45 ЗЕЕЗА.

В 3 дневният срок, изтичащ на 21.03.2016 г., с оглед нормата на чл. 183, ал. 4 НПК, не е постъпил отказ от изразеното съгласие за предаване.

С постановление от 11.03.2016 г. на ОП Разград е постъпило копие от Европейска заповед за арест №4/2016 г. от 23.02.2016 г., издадена от Окръжен съд Арад, на основание на наказателна присъда №2657/25.11.2015 г. на Градския съд в Арат, Румъния, за изпълнение на присъдата.

С присъда №2657/25.11.2015 г. на Градския съд в Арат П.Д.Ц., роден на *** ***, български гражданин, осъждан, с ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по:

1. Чл. 335, ал. 1 от НК на Румъния – престъпление, състоящо се в управление по обществените пътища на МПС от лице, което няма удостоверение за управление на МПС, извършено на 20.01.2015 г., за което е предвидено от 1 до 5 години лишаване от свобода и на Ц. е наложено наказание 1 година лишаване от свобода.

2. Чл. 48 НК във вр. с чл. 320 от НК на Румъния – престъпление, състоящо се в съучастничество в измама при фалшифициране на официални документи, извършено през 2014 г., за което е предвидено от 6 месеца до 3 години лишаване от свобода и на Ц. е наложено наказание 1 година лишаване от свобода.

3. Чл. 323 НК от НК на Румъния – престъпление, състоящо се в измама, за което е предвидено от 3 месеца до три години лишаване от свобода и на Ц. е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода.

На Ц. е определено общо наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

Присъдата е постановена при задочно производство, в отсъствие на Ц.. В ЕЗА е посочено, че чл. 466 НПК на Румъния предвижда повторно разглеждане на наказателното дело.

В съдебно заседание прокурорът моли да се допусне изпълнение на европейската заповед за арест и предаване на исканото лице на издаващата държава, тъй като са налице предпоставките на ЗЕЕЗА и липсват основания за отказ.

Лицето, чието предаване се иска – П.Д.Ц., след разясняване на процедурата при съгласие за предаване, както и на принципа на особеността по чл. 61, ал. 1 ЗЕЕЗА, изразява съгласие за предаване на румънските власти.

Защитникът на Ц. – адв. И. счита, че ЕЗА отговаря на изискванията на закона и няма основания за отказ за нейното изпълнение, моли съда да постанови акт за изпълнение на ЕЗА.

В 3-дневния срок по чл. 45, ал. 2 ЗЕЕЗА П.Д.Ц. не е оттеглил съгласието си за предаване.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Копие от Европейската заповед за арест е получена по факс с превод на български, представен в съдебно заседание на 14.03.2016 г.

Със заповед №330-35-16/10.03.2016 г. ОД на МВР Разград Ц. е задържан за срок от 24 ч. С постановление на прокурора от 11.03.2016 г. вх. №874/16 от 11.03.2016 г. на ОП Разград Ц. г. е задържан за срок от 72 часа.

С определение на съда от 14.03.2016 г. по чнд №69/2016 г. по отношение на Ц. е постановена мярка задържане под стража.

Според писмото от ДМОС, МВР рег. №7685/10.03.0216 г. заповедта е получена чрез ШИС по реда на чл. 38а, ал.1, т.1 ЗЕЕЗА.

Лицето е задържано на територията в района на ОС Разград и съответно, според чл. 38, ал. 1 ЗЕЕЗА, компетентния орган е Окръжен съд Разград.

ЕЗА е издадена за няколко деяния, които според отразеното в нея, се наказват, съгласно правото на издаващата държава, с лишаване от свобода с максимален предел, съответно 5 години и 3 години.

Деянието, за което е издадена ЕЗА е престъпление и по законодателството на България – по чл. 308 НК – съгласно който се наказва този, който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван; по чл. 316 НК – за използване на неистински или преправен документ и по чл. 343в НК – съгласно който се налага наказание за управление на МПС без свидетелство за управление, ако преди това извършителят е наказан за такова деяние по административен ред.

Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА не се изисква двойна наказуемост за подправка на административни документи и мошеничество. Освен, че престъпленията се наказват и по българския наказателен закон, те са от кръга престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл. 36, ал. 3, т. 20 и т. 23 ЗЕЕЗА.

Според приложеното удостоверение №847/16 от 16.03.2016 г. от ОП Разград спрямо Ц. няма неприключили наказателни производство.

Видно от представената справка за съдимост рег. №221/10.03.2016 г., приложена по чнд №69/2016 г., Ц. е осъждан многократно, последно на 04.07.2011 г. за престъпление, извършено на 18.05.2011 г.

ЕЗА е издадена в писмена форма, съгласно приложението към ЗЕЕЗА и съдържа данните по чл. 37 ЗЕЕЗА.

Деянието, за което е издадена ЕЗА, съставлява престъпление и по законодателството на Република България и е от престъпленията по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА. Което съгласно чл. 37а ЗЕЕЗА е основание за предаване и за останалите престъпления.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Европейската заповед за арест отговаря на изискванията по чл. 36 и чл. 37 ЗЕЕЗА.

Заповедта изхожда от компетентен орган, в писмена форма е, съдържа всички необходими реквизити по чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА и е придружена с превод на български език, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗЕЕЗА.

Не са налице основанията за отказ по чл. 39 ЗЕЕЗА, тъй като исканото лице е пълнолетно, не е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка. Съгласно чл. 4, ал. 1 НК - Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина и гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР) е международен договор, който е транспониран в българското законодателство. ЗЕЕЗА допуска предаване на лицето, освен ако престъплението е амнистирано в Република България, което не е така.

Съдът намира, че няма основание да се откаже предаването и на основанията, посочени в чл. 40 от ЗЕЕЗА, които не са и налице: преди получаването на заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето не е привлечено като обвиняем и не е подсъдим в Република България; давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл съгласно българското законодателство; съдът не е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта; престъплението не е извършено изцяло или частично на територията на Република България, българското законодателство допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България.

Съдът, като прецени обстоятелствата по чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА - налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41 и има ли основания за отказ по чл. 39, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52, счита че ЕЗА следва да бъде изпълнена и П.Д.Ц. да бъде предаден на Румъния.

На основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА следва да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото му предаване на издаващата държава.

С оглед на горното съдът намери, че са налице всички предпоставки за допускане изпълнението на европейската заповед за арест.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ПРЕДАВАНЕ на лицето П.Д.Ц., роден на *** ***, български гражданин, осъждан, с ЕГН ********** на Румъния, в изпълнение на Европейска заповед за арест №4/2016 г. от 23.02.2016 г., издадена от Окръжен съд Арад, на основание на наказателна присъда №2657/25.11.2015 г. на Градския съд в Арат, Румъния, за изпълнение на присъдата.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение задържане под стража, взета по отношение на П.Д.Ц., до фактическото му предаване на издаващата държава.

Решението е окончателно.

След влизане в сила на решението да се уведоми незабавно органът, издал заповедта.

Преписи от решението да се изпратят на Върховната касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР