Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Разград, 11.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

с участието на секретаря С.Л. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВАНД № 76 по описа за 2016г., на основание чл.336, ал.1, т.2 НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 11/24.02.2016г., постановено по АНД № 255/2015г. по описа на Районен съд-гр.Кубрат, В ЧАСТТА, в която обвиняемият Е.Д.К. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1 НК, и вместо него ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия Е.Д.К., роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2015г. в с.Брестовене, обл.Разград, на ул ***** при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд”, модел „КА”, с peг. № РР 5416 ВА е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 ЗДвП, задължаващ водача да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; и чл.117 ЗДвП, задължаващ водача при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост и да спре, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Н.А., на 4 години от с.Брестовене, изразяваща се в открито счупване на големия пищял на лява подбедрица и счупване на малкия пищял на лява подбедрица, обуславящи трайно затрудняване движението на левия долен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б."б", предл.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като МУ НАЛАГА А.истративно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

На основание чл.78а, ал.4 във вр. с чл.343г НК НАЛАГА на обвиняемия Е.Д.К. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОСЪЖДА Е.Д.К. да заплати по сметка на РУ на МВР-Кубрат за разноски на досъдебното производство сумата 419,62 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

МОТИВИ към Решение № 24/11.04.2016г. по ВАНД № 76/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

С Решение № 11/24.02.2016г. по АНД № 255/2015г. Кубратският районен съд е признал обвиняемия Е.Д.К. *** за невиновен в това, че на 07.09.2015г. в с.Брестовене, обл.Разград, на ул *****, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд”, модел „КА”, с peг. № РР 5416 ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП - задължаващ водача на пътното превозно средство при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; чл.117 от ЗДвП - задължаващ водача при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост и да спре, и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на А.Н.А., на 4 години от с.Брестовене - открито счупване на големия пищял на лява подбедрица и счупване на малкия пищял на лява подбедрица, обуславящи трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението по чл.343, ал.1, б."б", предл.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК.

Със същото решение КРС е постановил веществените доказателства по делото - парче от странично огледало за лек автомобил с неправилна форма с ширина 10 см. и дължина 9 см.; парче от странично огледало за лек автомобил с неправилна форма в начупено състояние; част от огледална поставка, черна на цвят с размер и дължина 14 см. и широчина 10 см.; дамски ластик за коса, розов на цвят, да се унищожат.

Против постановеното решение е постъпил протест от Районна прокуратура-Кубрат, в който се твърди, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка по делото и е нарушил материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на осъдително такова.

Протестът се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Разград.

Обвиняемият Е.Д.К. чрез защитника си адв.Р.К. *** счита акта на КРС за правилен и законосъобразен, и моли за потвърждаването му.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.09.2015г. около 17 часа свидетелите А.М., неговият син А.М. и А.Х. се намирали пред дом № 44 на ул.”Хан Кубрат” в с.Брестовене. Оглеждали лекия автомобил „Фолксваген голф”, който св.М. си бил купил. Автомобилът бил паркиран на тротоара пред къщата. При мъжете били внуците на св.М. – А., на 4 години и Д., на 7 години. Децата играели в колата и пипали навсякъде. Поради това св.М. им казал да преминат на отсрещния тротоар, където на пейката пред дома на св.И.И. седяли майка им – св.Н.А., св.М.А. и св.И.. Двете деца слезли на пътното платно, готвейки се да го пресекат, а дядо им тръгнал да ги изпрати. Тримата се намирали в една редица отдясно-наляво – А., св.М. и Д.. Те изчакали преминаването на един автомобил, който се движел в посока към гр.Кубрат. След него идвал друг автомобил. Това бил лек автомобил „Форд Ка” с peг. № РР 5416 ВА, управляван от обв.Е.К.. Той се движел със скорост около 50 км/ч. При разминаването с групата пешеходци с дясното огледало закачил детето А., при което то паднало на земята и левият му крак бил прегазен от задната дясна гума на автомобила. Водачът К. не разбрал, че е предизвикал произшествие. До него на предната седалка пътувал баща му – св.Д. Андреев, който му казал, че са ударили дете. Тогава обв.К. спрял и слязъл от автомобила, но бил нападнат от група лица, които нанесли побой на него и на баща му.

Детето А. било откарано в МБАЛ гр.Разград, където е било прието на лечение в отделението по ортопедия и травматология.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на претърпяното транспортно произшествие пострадалият А.Н.А., на 4 години, е получил открито счупване на големия пищял на лява подбедрица и счупване на малкия пищял на лява подбедрица; разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лява подбедрица с напречен под; охлузвания на кожата на дясното бедро и коляно, които увреждания буславят трайно затруднение движенията на левия му долен крайник.

Транспортирането на пострадалия до болницата е било извършено с новопридобития от св.М. лек автомобил „Фолксваген голф”, поради което местопроизшествието не е било запазено.

Спорният по делото факт е относно местонахождението на горния лек автомобил. В зависимост от това дали се е намирал на тротоара или на пътното платно, автотехническата експертиза е дала заключението си в два варианта.

Ако мястото на удара е дясната пътна лента на ул. Хан Кубрат, пред дом №44, на около 0,40 м от десния уличен бордюр, вещото лице заключава, че пешеходецът А. не е попадал в опасната зона на спиране на л.а.„Форд Ка” с peг. № РР 5416 ВА. При този вариант основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че водачът Е.К. не е следил непрекъснато и с необходимите внимание и концентрация пътната обстановка пред управлявания от него лек автомобил, в условията на нормална видимост при дневна светлина и движение в населено място. Тъй като пешеходецът А. А. е попадал извън опасната зона на спиране на процесния автомобил, водачът е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез аварийно спиране. Възможно е било също така разглежданото ПТП да бъде предотвратено и чрез преминаване на л.а. „Форд Ка” с peг. № РР 5416 ВА, на безопасна странична дистанция покрай групата пешеходци, намиращи се плътно в дясната част на уличното платно.

Ако мястото на сблъсъка е дясната пътна лента на ул. Хан Кубрат, пред дом №44, на около 3,0 м от десния уличен бордюр, то пешеходецът А. е попадал в опасната зона на спиране на л.а. „Форд Ка” с peг. № РР 5416 ВА. При този вариант основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че пешеходецът, излизайки зад спрял в дясната част на ул.Хан Кубрат, лек автомобил, внезапно е започнал да пресича траекторията на движение на л.а.„Форд Ка” с peг. № РР 5416 ВА, като по този начин е попаднал в опасната му зона на спиране. Поради тази причина водачът е нямал техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез аварийно спиране. Заради ниския ръст на пешеходеца А. /около 1,0 - 1,1 м/ същият не е могъл да бъде забелязан от водача, когато се е намирал зад спрелия лек автомобил в зонална ограничена видимост, тъй като леките автомобили от масовото производство имат височина над 1,40 м.

Въззивният съд приема заключението на автотехническата експертиза в първия вариант. По делото са събрани изобилни гласни доказателства, че към момента на възникване на произшествието автомобилът на св.М. е бил паркиран на тротоара пред дом № 44 на ул.”Хан Кубрат” в с.Брестовене. В тази посока са показанията на свидетелите А.М., А.М., А.Х., Н.А., М.А., И.И. и Р.А.. Противоречат им единствено показанията на св.Д. К., който като баща на обвиняемия е заинтересован от изхода на делото, следователно необективен.

Кубратският районен съд е възприел втория вариант, който автоекспертът е намерил за по-достоверен поради две обстоятелства. Първо, дядото и внуците му непосредствено преди ПТП са се намирали в една линия, до десния бордюр на ул. Хан Кубрат, при което положение било по-реалистично да бъдат засегнати и тримата пешеходци, а не само детето А.. И второ, ако сблъсъкът между лекия автомобил и пешеходеца се е осъществил на около 40 см от десния бордюр на ул.Хан Кубрат, то вещественото доказателство №1 – стъкло от огледало не би могло да попадне в дясната пътна лента, на 0,7 м от осевата линия или на 2,8 метра от десния бордюр.

Въззивният съд счита, че съображенията на вещото лице са необосновани. Не е доказано и обективно не може да бъде установено дали св.М. и двете деца са били строени в права линия, която да е съвпадала с правата, по която се е движил лекия автомобил. Още повече, че св.М. не е държал децата за ръка. Наред с това пред полицейския служител св.Г. Г. обв.К. обаснил, че е подал ляв мигач, за да заобиколи паркирания на пътното платно автомобил. При тази маневра траекторията му също не би могла да съвпадне с линията, на която евентуално са се намирали тримата пешеходци.

Що се касае до парчето от страничното огледало – ВД № 1, то е намерено на 2,8 м от външната стена на жилището към пътното платно върху тротоарната площ /вж.огледен протокол на л.3 гръб от ДП/, а не както е посочило вещото лице в заключението си на л.11 – л.53 от ДП – на 2,8 м от десния бордюр. Върху дясната лента за движение са намерени други две части от огледалото – ВД № 2 и ВД № 3, като ВД № 3 е било намерено на 30 см от бордюра, което съответства на становището на вещото лице, че парче би следвало да остане на мястото на удара. Липсват и безспорни доказателства за скоростта на автомобила, за да може да се анализира силата на удара, а оттам – и разстоянието, на което да отхвръкнат парчетата от огледалото.

Поради това въззивният съд счита подкрепената от автоексперта теза за неправдоподобна.

Обвиняемият Е.К. е на 29 години, не е женен, има две деца, работи в „Маклер Комерс” ЕООД - с.Брестовене, не притежава недвижими имоти и МПС, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Правоспособен водач на МПС е от 2006г. като е бил многократно наказван по А.истративен ред за различни нарушения по ЗДвП /вж. справка за нарушител на л.65-л.66 от ДП/.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намери следното:

Протестът е основателен. Първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка по делото и решението му е постановено в нарушение на материалния закон. Доказано е, че обв Е. К. е нарушил правилото по чл.20, ал.2 ЗДвП, задължаващо водача да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно т.6 от ТР № 28/84г. ОСНК, задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. В разглеждания случай трима пешеходци – св.Д. и двамата му внуци не само са се били насочили към пътното платно, но дори са били навлезли в него с намерение да го пресекат. При това те са представлявали опасност за движението, която обв.К. не е възприел своевременно, не е намалил скоростта си на движение и не е спрял, за да предотврати произшествието. Обвиняемият е нарушил и задължението си по чл.117 ЗДвП при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост и да спре. В посоченото ТР № 28/84г. ВС е отбелязал, че когато се касае до деца, дори и да се намират на тротоара или банкета, или на по-голяма отдалеченост от платното за движение, те представляват възникнала опасност за движението, независимо от тяхното разположение в обхвата на пътя. Обв.К. не се е съобразил с присъствието на децата и не е предприел указаните в закона мерки за безопасност. В резултат от удара на детето А. то е получило увреждания, довели до трайно затруднение движението на левия му долен крайник, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Формата на вината на обвиняемия е несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС той познава правилата за движение по пътищата и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във вр. с чл. 342, ал.1 НК.

Първоинстанционният съд е приел, че пешеходецът А. А. е попадал в опасната зона на спиране на лекия автомобил, управляван от обвиняемия К., при което водачът е нямал техническа възможност да избегне сблъсъка чрез аварийно спиране. По същество съдът е направил извод за случайно деяние. ВКС многократно е посочвал, че случайно деяние е налице само тогава, когато водачът не е допуснал други нарушения на правилата за движение, бил е поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му и която ситуация той не е могъл да предвиди и не е могъл да предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2 и чл.117 ЗДвП /вж. Решение № 557 от 10.12.2008 г. на ВКС по к. н. д. № 617/2008г., I н. о./. Както е указано в ТР № 61/83г. ОСНК, при настъпване на произшествие, с което се уврежда здравето или животът на дете, когато не е намалена скоростта до предели на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, водачът не се намира при условията на чл.15 НК. Детето представлява опасност за движението, само когато то се възприема от водача или когато той е бил длъжен да го възприеме по време на движението, щом то се е намирало на пътя.

Вън от горното, въззивният съд следва да отбележи, че дори детето А. изненадващо да е излязло на пътното платно или паркираният автомобил да е с вдигнат капак и отворена предна лява врата, в близост до него са се намирали още едно дете и трима възрастни, която група несъмнено е била възприета от обвиняемия и е следвало да бъде преценена като съществуваща опасност, налагаща намаляване на скоростта или спиране. А след като опасността е била предвидима, обв.К. е могъл и е бил длъжен да предотврати произшествието. Поради това вината му не се изключва на основание чл.15 НК.

Предвиденото за престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във вр. с чл. 342, ал.1 НК наказание е лишаване от свобода до 3 години или пробация.. От деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Обв.К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Налице са всички формални изисквания по чл.78а НК, поради което обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на А.истративно наказание. При определяне размера на глобата въззивният съд прецени като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства чистото му съдебно минало, неговата трудова ангажираност и имотното му състояние. С оглед на това съдът наложи глобата в минималния предвиден размер на 1000 лв.

Съгласно чл.78а, ал.4 НК във връзка с императивната норма на чл.343г НК въззивният съд наложи на обв.К. и наказание лишаване от право да управлява МПС за 1 година, който срок определи предвид многобройните му наложени А.истративни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на обвиняемия следва да бъдат възложени разноските от досъдебното производство, платими по сметка на РУ на МВР-Кубрат.

В частта относно веществените доказателства решението на КРС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения въззивният съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ