Р Е Ш Е Н И Е № 25

Гр.Разград, 18.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

При участието на секретаря С.Л. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 77 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 98/23.02.2016г. по НОХД № 257/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимия И.Т.П. *** за виновен в това, че за времето от началото на м. октомври 2011г. до края на м. август 2012г. в гр. Варна и в гр. Разград в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Р.А.К. *** заблуждение, че представлява “Домостроене Инженеринг” АД гр. Варна и “Елпринт 96” ООД за покупко – продажба на недвижими имоти и в това качество ще му съдейства за закупуване на изгодна цена на недвижим имот – апартамент с площ 83,92 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. “Сливница” № 187Г, Общежитие 3, вх.3, ет.2, ап.3, като за целта е необходимо да му преведе по банковата сметка сумата от 10 000 евро като капаро и 10 000 евро поради напреднали преговори и предстоящо окончателно сключване на сделка, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 20 000 евро, с левова равностойност 39 116,60 лв, като измамата извършил в качеството си на пълномощник съгласно нотариално заверено пълномощно от 14.12.2011г., в кръга на неговото пълномощие и причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Със същата присъда РРС е осъдил подс.И.П. да заплати на Р.К. сумата от 10002 евро, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 14.12.2011г. до окончателното изплащане, както и 2000 лева разноски по делото. Гражданският иск до първоначално предявения размер е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.И.Т.П. и чрез защитника си адв.Р.К. *** я обжалва като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание е уточнено, че първоинстанционният съд е нарушил процесуалното правило по чл.274, ал.2 НПК и, че в обвинителния акт не са били описани по време, място и начин отделните деяния от продължаваното престъпление. По същество жалбоподателят счита, че деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна, като отношенията между страните почивали на плоскостта на гражданското право. Моли за отмяна на присъдата и връщане на делото на Районна прокуратура-Разград или за изменение на присъдата с намаляване на наложеното наказание и прилагане института на условното осъждане.

Против присъдата е постъпила е въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител Р.А.К., който счита наложеното на подсъдимия наказание за явно несправедливо и моли за увеличаването му. С молба от 17.03.2016г. жалбата е оттеглена. В нея е посочено, че бащата на подсъдимия е възстановил на гражданския ищец сумата 10 000 евро, с оглед на което ищецът моли за потвърждаване на присъдата в гражданската част единствено относно законната лихва върху претендираната сума и разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград ангажира становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказанието може да бъде намалено, но следва да бъде изтърпяно ефективно.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Т.П. е адвокат, вписан в регистъра на Софийската адвокатска колегия на 29.10.2003г. и упражнява тази професия в адвокатски кантори в град София и град Варна.

Към 2010г. между „Домостроене инженеринг” АД-Варна и „Елпринт 96”ООД-Варна съществували спорни търговски отношения. През 1996г. „Домостроене инженеринг” АД предоставило на „Елпринт 96”ООД-Варна ползването на свой имот в гр.Варна, бул.”Сливница № 187, представляващ ПУЦ Интернационал, и претендирало този имот да бъде опразнен. „Елпринт 96” ООД отказвало да освободи заеманите помещения, считайки, че е купувач на същите по предварителен договор за покупко-продажба, по който авансово е платило 10 000 долара.

Управителят на „Елпринт 96” ООД-Варна св.С С потърсил адвокатска помощ. С пълномощно от 27.10.2010г. упълномощил подс.И.П. да го представлява и защитава като образува гражданско дело срещу „Домостроене инженеринг”АД с основание чл.19, ал.3 ЗЗД /л.70 от ДП/.

С пълномощно от 27.04.2011г. подс.П. бил упълномощен от св.С. С. да представлява „Елпринт 96” ООД - гр. Варна пред всички органи като осигури документите, необходими за доказване на собствеността върху имота на бул.”Сливница” № 187, да предприеме всякакви законосъобразни действия по признаване правото на собственост върху този имот, както и всякакви действия по отношение защита интересите на дружеството при оспорвания от трети лица /л.68 –л.69 от ДП/.

Между „Елпринт 96”ООД и „Домостроене инженеринг”АД започнали преговори за доброволно уреждане на спорните въпроси. В една от срещите, проведена на 14.06.2011г., участвал и подс.П.. Тогава ръководството на „Домостроене инженеринг”АД и управителя на „Елпринт 96”ООД обсъдили възможността „Домостроене инженеринг”АД да продаде на „Елпринт 96”ООД един от своите недвижими имоти на цена, която да е по-ниска от реалната с 10 000 евро, като по този начин се приспаднат платените от „Елпринт 96”ООД 10 000 долара.

С писмо изх.№ 217/27.06.2011г. изп.директор на „Домостроене инженеринг”АД – Варна св.Д.К. уведомил подс.П. и управителя на „Елпринт 96”ООД, че предлага за закупуване един от посочени пет техни имоти – два апартамента и три офиса, в това число апартамент на бул.”Сливница” 187Г, Общежитие 3, вход 3, ап.№ 3, ет.ІІ с площ 83,92 кв.м. за 33 570 евро с ДДС/л.71 от ДП/. Тази цена била валидна единствено и само за „Елпринт 96”ООД, а ако дружеството намери клиент, имотът да му бъде продаден на цена увеличена с 10 000 евро и след продажбата „Домостроене инженеринг”АД да плати на „Елпринт 96”ООД тази сума.

Подс.П. предложил на св.С. да го упълномощи да продаде един от имотите и след продажбата да възстанови на дружеството дължимата сума. Дори изготвил проект на пълномощно, но св. С. отказал да го подпише.

„Елпринт 96”ООД не разполагало с финансови средства, за да закупи някой от предложените имоти, поради което офертата била отхвърлена.

Междувременно подс.П. поискал от св.Д.К. да му бъде платена комисионна за посредничество при сделката, а по-късно настоял да се увеличи размера на тази комисионна. Това подразнило св.К. и подсъдимият бил изключен от преговорите. Впоследствие „Домостроене инженеринг”АД също се отказало от идеята за продажбата на един от техните имоти и предявило иск срещу „Елпринт 96”ООД за опразване на зяаетите помещения.

На 21.12.2011г. в Районен съд – Варна постъпила искова молба, подадена от „Домостроене инженеринг”АД против „Елпринт 96” ООД по реда на чл.310, т.2 ГПК, по която било образувано гр.дело № 21121/2011г. /л.181 от ДП/ .

Съобщението за образуваното дело било получено от „Елпринт 96” ООД на 12.01.2012г. /л. 182 от ДП /.

На 10.02.2012г. подс.П. като пълномощник на ответника представил писмен отговор /л.66 от ДП/.

На 26.06.2012г. страните по гражданско дело № 21121/2011г., без участието на подсъдимия, постигнали споразумение, с което „Елпринт 96” ООД се задължило да предаде владението на ползваните от него помещения в ПУЦ Интернационал, а „Домостроене инженеринг”АД - да му заплати сумата 14 000 евро /л.203-л.204 от ДП/. На 27.06.2012г. производството по делото било прекратено поради оттегляне на иска /вж.протокол на л.194 от НОХД № 257/2015г./.

В началото на м.октомври 2011г. в гр.Варна св.А.А. от гр.Разград се срещнала с подс.И.П.. Обяснила му, че с родителите й имат намерение да закупят апартамент в гр.Варна и го помолила за съдействие за по-евтин вариант. След около седмица той й позвънил и я поканил да огледат два имота. Отишли в сградата на ул.”Сливница” 187, където подс.П. й показал двата апартамента, които „Домостроене инженеринг”АД било предложило за закупуване на „Елпринт 96”ООД.

На 18.10.2011г. в гр.Варна пристигнали родителите на св.А. – св.Р.К. и неговата съпруга. Те се запознали с подс.П., който ги завел на оглед. Одобрили апартамент № 3 на бул.”Сливница” 187Г, Общежитие 3, вход 3, с площ 83,92 кв.м. Подсъдимият обяснил, че този имот е съсобствен на две фирми, че едната го построила върху имот на другата, че собственикът на едната фирма бил починал и съпругата му искала да си оправят сметките. Подс.П. заявил, че представлява и двете фирми и сам ще придвижи всичко. Не претендирал хонорар, защото и двете фирми щели да му платят за услугата. Св.К. споделил, че максималната сума, с която разполага, е 35 000 евро. Подс.П. обещал, че ще направи всичко възможно, за да финализира сделката на 35 000 евро и поискал капаро от 10000 евро. Тази сума трябвало да се преведе по неговата банкова сметка ***, докато не се сключи предварителен договор за покупко-продажба. Уверил св.К., че сделката ще бъде осъществена до 3 месеца.

На 24.10.2011г. по електронната поща подс.П. изпратил на св.Р.К. проект на договор за правна помощ, проект за пълномощно и удостоверение за банковата му сметка в МКБ”Юнионбанк”АД-НЦ, ФЦ Сливница /л.37- л.39, л.43-л.44 от ДП/.

В договора за правна помощ било записано, че доверителят К. възлага на довереника П. да го представлява по сделка за покупка на недвижимия имот в гр.Варна, бул.”Сливница” 187 Г, Общежитие 3, вх.3, ет.2, ап.№ 3 с площ 83,92 кв.м. Съгласно чл.1, ал.2 от договора довереникът имал правото да води преговори със собственика на недвижимия имот – „Домостроене инженеринг”АД като договаря съществените елементи по предварителния договор за покупко-продажба на имота, да извършва плащания от името и за сметка на доверителя, за подготвя необходимите за окончателната сделка пред нотариус документи. В чл.1, ал.3 било отразено, че при подписване на договора и с оглед целите на същия доверителят ще приведе по банкова сметка ***.

В пълномощното били възпроизведени правата на подсъдимия по договора за правна помощ с уточнението, че договорената цена на сделката не може да бъде по-висока от 35 000 евро и срокът на пълномощното е 3 месеца.

Св.Р.К. подписал договора за правна помощ и го изпратил на подс.П..

Същият ден - 24.10.2011г. св.Р.К. внесъл по сметката на подс.П. сумата 10 000 евро, извършвайки два превода по 5000 евро с вносна бележка № 110368656 и с платежно нареждане № 110367955 /л.115 и л. 116 от ДП/.

След няколко дни подс.П. позвънил на св.К. и му казал, че сделката е пред финализиране, с оглед на което поискал да му преведе още 10 000 евро.

На 14.12.2011г. св.Р.К. превел 10 000 евро /вж.мемориални ордери № 107312 и № 74636 на л.41 и л.42 от ДП/. Същият ден подписал и подготвеното от подсъдимия пълномощно, заверил го пред нотариус Р.И. в гр.Разград и го изпратил на П..

След изтичане на тримесечния срок на пълномощното св.К. многократно търсил подс.П., който при всеки разговор обяснявал, че нещата малко се протакат, но сделката скоро ще се осъществи. В началото на м.май 2012г. св.К. уведомил подсъдимия, че на 10.05.2012г. ще отиде в гр.Варна и ще се срещне с представители на „Домостроене инженеринг”АД и на „Елпринт 96”ООД. Подс.П. го помолил да не идва, да изчака няколко дни и най-късно до 15.05.2012г. сделката щяла да се осъществи. В продължение на повече от два месеца св.Р.К. не могъл да се свърже с подсъдимия по телефона. Изпратил му съобщение да върне парите. Отговорила му жена, която го уведомила, че подс.П. е в чужбина и след завръщането му въпросът ще бъде уреден. През м.август 2012г. по имейла св.К. изпратил на подсъдимия текста на жалба срещу него, която възнамерявал да подаде до Софийската адвокатска колегия и до Окръжна прокуратура-Разград /л.75 от ДП/. След няколко минути подс.П. му звъннал и му казал, че въпросът с парите няма да се реши чрез прокуратурата и обещал да му ги възстанови до 2 седмици. И този срок изтекъл, след което св.К. подал сигнал до Районна прокуратура-Разград, който бил законният повод за образуване на настоящото наказателно производство.

Св.К. депозирал жалба и до Висшия адвокатски съвет. С Решение на Висшия дисциплинарен съд по д.д.№ 8/2013г. от 28.06.2013г. е било потвърдено решение на Дисциплинарния съд при АК-София по д.д. № 4/2013г., с което на адв.И.П. са били наложени наказания глоба в размер на пет минимални работни заплати и лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 месеца за нарушения по чл.132 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.40 от Етичния кодекс на адвоката /л.214-л.215 от ДП/.

На 18.12.2015г. св.К. получил по банков път сумата 9998 евро като наредител на превода била св.Ц.К.В.. Същият ден сумата 10 000 евро е била внесена по нейната сметка от подсъдимия П. /л.212, л.229 от НОХД № 257/2015г./.

На 09.03.2016г. бащата на подс.П. – Т.И. П. предал на св.Р.К. сумата 10 002 евро /вж.разписка на л.14 от ВНОХД № 77/2016г./.

Горните фактически обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите Р.К., А.А., С. С., М. Г., Д.К. и от посочените по-горе писмени доказателства. Този доказателствен материал е еднопосочен и безпротиворечив, поради което и въззивният съд го цени като годен източник на достоверна информация.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по искане на защитата на подсъдимия е била разпитана св.Ц. В. – майка на третия съдружник в „Елпринт 96”ООД. Според св.В., синът й бил съдружник в „Елпринт 96”ООД, но нямал интерес към дейността на дружеството. Нещата били оставени на самотек от другите двама съдружници /свидетелите С. С.ов и М. Г./, чиито опити да уредят спора с „Домостроене инженеринг”АД не я удовлетворявали и тя се намесила в работата на „Елпринт 96”ООД, като завела адв.П. и той задвижил нещата. Св.В. твърди, че е действала като пълномощник на сина си, но не представя пълномощно. Сочи, че св.С.ов се оттеглил от срещите с „Домостроене инженеринг”АД, че св.Г. продължил да се среща със св.К. и че адв.П. също присъствал на тези срещи. Последното обстоятелство не би могло да й бъде известно, тъй като сама признава, че никога не е присъствала на преговорите. Св.В. твърди, че Г. или С.ов избрали някакъв апартамент от предложените от „Домостроене инженеринг”АД, след това Г. отишъл и направил споразумение с К., без адвокат и без знанието на някого от „Елпринт 96”ООД. А междувременно П. бил намерил клиент за апартамента. „Елпринт 96”ООД упълномощило адв.П. да търси купувач за апартамента. Тя видяла пълномощното, с което С.ов го упълномощил да се закупи помещението. И тези твърдения на св.В. не кореспондират с останалите доказателства. Свидетелите Г. и С.ов не са приемали предложението за продажба на „Домостроене инженеринг”АД. И двамата са категорични, че тази оферта е била отхвърлена и това било известно на подсъдимия. Негова идея била да го упълномощят да продаде един от предложените имоти и да възстанови дълимите на „Елпринт 96” суми. Но св.С.ов не я одобрил и не подписал подготвеното пълномощно. Св.Ц. В. заявява, че, когато тя и подс.П. разбрали за постигнатото без тяхно присъствие споразумение с „Домостроене инженеринг”АД, П. й дал капарото от 10 000 евро като гаранция, че тя, т.е. синът й ще си получи парите от „Елпринт 96”ООД. Впоследствие й дал още 10 000 евро, които суми били делът на сина й в дружеството. Подобна конструкция се приема от въззивния съд като несъстоятелна. „Елпринт 96”ООД е било заличено през 2013г. и към момента на получаване на сумите от св.К. дейността му не е била прекратена. Св.В. не е била съдружник в това дружество и не е била пълномощник на сина си, респективно не е имала представителната власт да упражнява правата му, включително правото да участва в разпределението на останалото след евентуалната ликвидация на дружеството имущество. Тя няма компетентност да прави предварителна оценка на имуществото на дружеството, нито законът й позволява да обезпечава получаването на остатъка от него чрез укриване на вземания.

Неверни са твърденията на св.В., че през м.септември подс.П. й дал 10 000 евро в брой, а преди Коледа взел още 10 000 евро, които също й дал на ръка. На л.154-л.173 от ДП е приложено банково извлечение за движението по сметката на подс.П. за периода 18.10.2011г. – 18.07.2013г., от което е видно, че след постъпване на сумите от св.Р.К. подс.П. не е теглил пари на каса в такъв размер. До 21.02.2012г. подс.П. постепенно се е разпоредил с почти всички средства, внесени от св.К., като това е ставало с теглене в брой или с безкасово прехвърляне на различни суми, предимно в лева, и размерът на изтеглените или прехвърлените суми варира от 500 до 2000 евро.

Показанията на св.В. противоречат и на обясненията на подс.П., дадени в хода на предварителната проверка и пред дисциплинарния съд, в които той е поддържал тезата, че е предал получената от св.К. сума на „Елпринт 96”ООД /л.18, л.214 от ДП/. В същата посока са били и оправданията му пред св.А.А..

Поради горното и въззивният съд намира показанията на св.В. за нелогични, вътрешнопротиворечиви и недобросъвестни, поради което не ги кредитира.

Подс.П. е на 41 години, женен е, има две деца - на 4 години и на 2 години, страда от различни еднокринни и неврологични заболявания, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е частично основателна.

Не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не са нарушени изискванията по чл.246, ал.2 и ал.3 НПК. Обвинителният акт има изискуемото съдържание. В него са описани съставомерните признаци на деянията, в това число времето, мястото и начина на извършването им. Изложените в обстоятелствената част фактически положения съответстват на дадената в заключителната част правна квалификация. С оглед на това обвинителният акт е изпълнил процесуалното си предназначение да определи предмета на доказване по делото и да очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване.

Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правилото по чл.274, ал.2 НПК, като не е разяснил на страните всички права по НПК. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. В пълен обем са били реализирани правата му по чл.55, ал.1, и ал.2 НПК, за които е бил уведомен още на досъдебното производство.

По същество, постановявайки осъдителна присъда, РРС е приложил правилно материалния закон. По изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин е доказано, че през м.октомври 2011г. подс.П. е възбудил заблуждение у св.Р.К., че ще му съдейства за закупуването на имота в гр.Варна бул. “Сливница” № 187Г, Общежитие 3, вх.3, ет.2, ап.3, на изгодната цена от 35 000 евро и че следва да заплати капаро от 10 000 евро. Създал е у него неверни представи относно възможностите си да постигне сключването на предварителен договор за покупко-продажба на същия имот в срок от 3 месеца. Поддържал е заблуждението, че сделката ще се осъществи и към 14.12.2011г., когато е поискал плащане на още 10 000 евро. Заблудата е продължила до м.август 2012г., когато се е съгласил да върне получените пари. В резултат от предизвиканите и поддържани неверни представи св.К. е извършил имуществени разпореждания – на два пъти е превел по сметката на подсъдимия по 10 000 евро и по този начин е претърпял имуществена вреда в размер на 20 000 евро с левова равностойност 39 116,60 лв. Измамата е била извършена от подсъдимия като пълномощник на св.К. в кръга на представителната му власт, дадена с пълномощното от 14.12.2011г. Претърпяната от св.К. вреда е в големи размери, тъй като надхвърля 70 минимални работни заплати към момента на причиняването й. Подс.П. е действал с пряк умисъл като е съзнавал, че вследствие на неговото въздействие върху свидетеля у последния ще възникнат неправилните представи и, че поддържа вече възникналите такива. Предвиждал, че К. ще извърши акт на имуществено разпореждане, от което ще бъде увреден. Подс.П. е действал и със специфичната користна цел – да набави за себе си облага.

Касае се до две деяния, извършени през непродължителен период от време, с обективна и субективна връзка между тях, при което второто се явява продължение на първото и това ги определя като единно продължавано престъпление.

По този начин се доказват обективните и субективните признаци по чл.210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

Неоснователни са възраженията на защитата, че в случая били налице тристранни гражданско-правни отношения, че до 02.07.2012г. сключването на сделката било възможно и желано от двете дружества, както и, че деянието на подсъдимия е несъставомерно от субективна страна. Доказателствата по делото установяват, че подс.П. не е имал възможност и намерение да сключи предварителен договор за покупко-продажба, а е целял непровомерно облагодетелстване с получените суми. Подсъдимият не е бил упълномощаван да продава процесния имот. Той е знаел, че офертата за продажба на цена 33 570 евро е била валидна единствено за „Елпринт 96”ООД. Знаел е, че това дружество няма финансовата възможност да се възползва от предложението и не го е приело. Той не е уведомил нито св.С.ов, нито св.К. за постъпилите от св.К. суми. Известно му е било за заведеното от „Домостроене инженеринг”АД гражданско дело и въпреки това е поддържал заблудата у св.К., че сделката ще бъде реализирана. Поемайки защитата на „Елпринт 96”ООД срещу исковата молба на „Домостроене инженеринг”АД и преди написването на писмения отговор, е могъл да съобщи на спорещите дружества, че има клиент за един от имотите. Не го е направил, което, наред с горните факти, обективира изначална липса на намерение да изпълни задълженията си по договора за правна помощ със св.К. и цел да си набави противозаконна лична облага.

Извършвайки собствена преценка на условията по чл.54 НК, въззивният съд намира, че сравнено с други престъпления от този вид, конкретното деяние не се отличава с по-висока степен на обществена опасност. Не се съгласява и с извода на РРС, че начинът на извършването му е свързан с арогантност и безпардонност, каквито в случая не констатира. Размерът на вредата е обективен елемент по чл.210, ал.1, т.5 НК и не следва да се отчита и като отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради това въззивният съд счита, че отегчаващи фактори са продължителния период на поддържане на заблуждението и негативните характеристични данни за подсъдимия с оглед наличието на други висящи наказателни производства срещу него и ангажирането на дисциплинарната му отговорност като адвокат. Районният съд е приел, че е налице само едно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – чистото му съдебно минало. Въззивният съд приема, че към смекчаващите обстоятелства следва да се добавят и пълното възстановяване на причинената вреда, семейното положение на подсъдимия като баща на две малолетни деца и влошеното му здравословно съС.ие. Предвид горното въззивният съд преценява, че наложеното на подсъдимия наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода е явно несправедливо и следва да бъде намалено. За съответно на извършеното престъпление въззивният съд намира наказанието 2 години лишаване от свобода. В този размер то съответства на установения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е достатъчно за постигане на необходимия поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект.

Наложеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК: наказанието е под 3 години, подс.П. не е осъждан и за постигане целите по чл.36 НК не се налага изолирането му от обществото. Изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за максималния изпитателен срок от 5 години, през който подсъдимият да преосмисли поведението си и да се поправи.

Съгласно чл.59, ал.1 НК следва да се приспадне предварителното задържане на подсъдимия.

Жалбата на частния обвинител, с която е поискано увеличаване на наложеното наказание, е оттеглена и в тази част въззивното производство следва да бъде прекратено.

В гражданската част присъдата също следва да бъде изменена. Законосъобразно в съответствие с чл.45, ал.1 ЗЗД гражданският иск е бил уважен в размер на 10002 евро с оглед връщането на сумата 9998 евро. Но предвид последващото пълно възстановяване на причинената имуществена вреда, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Подс.П. дължи на ищеца единствено законната лихва от 14.12.2011г. до датата на погасяване на задължението - 09.03.2016г., както и разноските по делото в размер на 2000 лв.

Оттегляйки жалбата си срещу присъдата, ищецът К. е поискал потвърждаване на присъдата в частта за заплащане на законната лихва върху сумата 20 000 евро. Тази претенция е частично основателна. Първоинстанционният съд е уважил гражданския иск до размера на 10 002 евро, върху която сума е присъдил законна лихва. В останалия размер искът е бил отхвърлен като неоснователен и в тази част като необжалвана присъдата е влязла в сила. По този начин ищецът е лишен от възможност да претендира законната лихва върху цялата сума от 20 000 евро, а му се следва лихвата само върху 10 002 евро.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия следва да се възложат разноските от съдебното производство в размер на 335.18 лв, а присъдената върху гражданския иск държавна такса следва да бъде отменена предвид отхвърлянето на иска.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.3 и чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 98/23.02.2016г., постановена по НОХД № 257/2015г. по описа на Разградския районен съд, В ЧАСТТА относно наложеното наказание, като НАМАЛЯВА определеното наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението му за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 НК времето, през което по отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 23.02.2016г. до 28.03.2016г.

ИЗМЕНЯ присъдата и в ГРАЖДАНСКАТА ЧАСТ като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от Р.А.К. против И.Т.П. за заплащане на сумата 10 002 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в гражданската част, в която И.Т.П. е осъден да заплати на Р.А.К. законната лихва върху сумата 10 002 евро, считано от 14.12.2011г. до 09.03.2016г., и разноски в размер на 2000 лв.

ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подс.И.Т.П. е осъден да заплати държавна такса върху гражданския иск в размер на 782.49 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта по жалбата на частния обвинител.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ