Р Е Ш Е Н И Е № 27

Гр.Разград, 09.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Робева ВНЧХД № 91 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 107/25.02.2016г. по НЧХД № 566/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимите Н.З.Н. и В.И.М. за виновни в това, че на 28.02.2015г. в гр.Разград в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на Т.С.М., поради което и на основание чл.130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК ги е осъдил на пробация, включваща следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.

Със същата присъда РРС е осъдил подсъдимите Н.Н. и В.М. да заплатят солидарно на Т.М. сумата 1200 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 28.02.2015г. до окончателното плащане, а в останалата част до първоначално предявения размер от 5000 лв гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.А.М. Н. *** – служебен защитник на подсъдимия Н.З.Н., която счита, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на присъдата, за оправдаване на подсъдимия Н. и за отхвърляне на гражданския иск.

Въззиваемият В.М. чрез служебния си защитник адв.М.Й. *** ангажира становище за основателност на жалбата.

Въззиваемият Т.М. чрез упълномощения си защитник адв.С.Д. *** моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на присъдата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.02.2015г. частният тъжител Т.С.М. гостувал на св.С. С. ***, останал да пренощува у тях и на сутринта си тръгнал. След заминаването му майката на св.А. установила, че липсва портмонето й. Същият ден – 28.02.2015г. св.А. и лице на име И. отишли в жилището на тъжителя М. и му съобщили за изчезналото портмоне, в което имало пари, лична и дебитна карти. М. заявил, че не е взимал нищо от дома на А. и предложил да се обадят в полицията. А. и лицето И. си отишли. По-късно го повикали в апартамента на А. да се разберат. Когато М. пристигнал, там се намирали подсъдимият Н.З.Н., а впоследствие дошъл и подсъдимият В.И.М.. Двамата нанесли побой на М., като многократно с ръце и крака го удряли по лицето и по тялото, обвинявайки го в авторство на извършената кражба на портмонето. Като се прибрал, М. разказал на родителите си какво се е случило и те уведомили органите на МВР, а той бил приет в МБАЛ „Св. И. Рилски“ – Разград, където бил лекуван до 05.03.2015г.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на инцидента пострадалият е получил контузия в лицевата част на главата: Хематоми около двете очи. Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест – без изпадане в безсъзнателно състояние, петнисто кръвонасядане в дясната половина на гърдите и повърхностни охлузвания на кожата в областта на кръстеца. Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху тъпи твърди тъпи предмети, могат да бъдат получени при удари с юмруци и ритници, каквито са данните по делото и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Средният срок на приключване на оздравителния процес е около 20 дни.

Изложените фактически обстоятелства се доказват от показанията на св. К.П. – баща на тъжителя и частично от тези на св.А., както и от обясненията на подс.М.. По делото е разпитана и св.В.Д., която твърди, че е била в дома на С., но не знае да е имало „спречкване” между тъжителя и подсъдимите. По делото е приложена преписка рег.№ 187300-855/28.02.2015г. по описа на РУ на МВР-Разград, образувана по съобщението на Т.М., по която са приложени писмените обяснения на Димитрова. В тях тя е заявила, че е възприела М. в синини, а майката на С. казвала да го бият, защото си заслужавал.

Показанията на св.П. кореспондират със заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и въззивният съд ги преценява като годен и достоверен източник на доказателствена информация.

Подс.Н.Н. е на 30 години, не е женен, многократно е осъждан. Склонен е към агресивни прояви след употреба на алкохол и упойващи вещества.

Подс.В.М. е на 20 години, не е женен, не работи, не е в добри отношения със съседите си, употребява алкохол и упойващи вещества, многократно е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда.

Неоснователен е доводът за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нередовност на тъжбата, в неправилно тълкуване на доказателствения материал и в необсъждане на противоречията в гласните доказателства, което съставлявало липса на мотиви. Тъжбата отговаря на всички изисквания по чл.81 НПК, съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, включително за времето на нейното извършване. Посочването на датата на деянието е достатъчна да се определи предмета на доказване и на произнасяне. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото и е направил необходимия доказателствен анализ. Въззивният съд извърши собствена проверка на целия доказателствен материал и не намери основание за различни фактически изводи. Мотивите към обжалваната присъда са изчерпателни и в достатъчна степен районният съд е обсъдил гласните доказателства.

По същество присъдата е законосъобразна. РРС е приложил правилно материалния закон, като е направил несъмнения извод, че подсъдимите са виновни за извършено престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК. Нанесли са побой на тъжителя Т.М. и като пряка и непосредствена последица от него той е получил травматични увреждания, съставляващи лека телесна повреда. Подсъдимите са действали с общ пряк умисъл на съизвършители, съзнавайки противоправния характер на действията си и желаейки да причинят телесно увреждане на пострадалия.

В отговор на възраженията на адв.Н., че пострадалият употребявал наркотични вещества и е нарушавал обществения ред въззивният съд отбелязва, че характеристичните данни на пострадалия са ирелевантни за съставомерността на деянието. А фактът, че в обясненията си по време на полицейската проверка по случая е посочил, че няма претенции да се жалва, не означава, че губи възможността да възбуди наказателно преследване по частен ред. Подобен предварителен отказ от правото да се подаде тъжба наказателното право не допуска.

При реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите законосъобразно РРС е преценил, че не може да приложи института по чл.78а НК предвид съдебното им минало. От предвидените алтернативни наказания лишаване от свобода и пробация първата инстанция е избрала второто, като е определила следните пробационни мерки за двамата подсъдими: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на изпълнение два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. Така определените наказания са съответни на извършеното престъпление и могат да изпълнят целите по чл.36 НК, поради което се явяват справедливи. Въззивният съд счита, че предвид наличието единствено на отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства /многобройни предходни осъждания, лоши характеристични данни, интензивна и продължителна агресия/ наказанията са твърде снизходителни, но с оглед липсата на жалба от частния тъжител не могат да бъдат увеличени.

В гражданската част обжалваната присъда също е законосъобразна и обоснована. Налице са кумулативните предпоставки по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимите, неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, причинна връзка, при която вредите се явяват последица от престъплението, и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимите, които солидарно следва да заплатят на ищеца обезщетение. Определеният от РРС размер от 1200 лв отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва да бъде потвърден. В останалия размер правилно искът е бил отхвърлен като неоснователен. Обезщетението се дължи с текущата законна лихва от датата на увреждането - 28.02.2015г. до окончателното изплащане. Правилно е уважена и претенцията за разноски и е присъдена съответната държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 107/25.02.2016г., постановена по НЧХД № 566/2015г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР