Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр.Разград, 16.05.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Д.Г. разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.ч.х.н.д. № 96/2016г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

С Присъда от 23.02.2016г., постановена по ч.х.н.д.№ 815/2015г. Разградският районен съд е признал подс.К.С.М. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК; на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и налага адм.наказание глоба в размер на 1000,00 лв.

На основание чл.45 от ЗЗД подс.Кр.М. е осъден да заплати на Д.В.К. сумата от 800,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2015г. до окончателното и изплащане, като в останалата му част до първоначално предявения размер от 3000,00 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В полза на тъжителката са присъдени разноските по производството, а по сметката на РРС сумата от 50,00 лв., представляваща ДТ върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс.Кр.М., чрез защитника адв.Ст.Д..В жалбата се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована, а наложеното наказание явно несправедливо. Иска се, изцяло отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло, както и отхвърляне на гражданския иск, като неоснователен и недоказан.

В с.з. подс.Кр.М. лично и чрез адв.Ст.Д. поддържа жалбата, излагат се доводи и съображения.

Постъпило е писмено възражение срещу жалбата на подсъдимия от адв.Н.Г. повереник на ч.тъжител и граждански ищец Д.К., който излага становище, че присъдата на Разградския районен съд е изцяло правилна, обоснована и законосъобразна, както в наказателната, така и в гражданската част, поради което моли да бъде потвърдена. Претендира се, присъждане на разноските за въззивно производство - 500,00 лв., адвокатски хонорар, представен договор за правна помощ.

В с.з. ч.тъжител и граждански ищец Д.К. лично и чрез адв.Н.Г. излага съображения за неоснователност на жалбата на подсъдимия и моли, присъдата да бъде потвърдена.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса, против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество, се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че тъжителката Д.К. и съпругът ѝ живеят в първия етаж на къща, находяща се в гр.Разград, на ул. „Люле Бургас” - №1. На втория етаж от къщата живеела лелята на тъжителката - В.М. и нейния съпруг подс.Кр.М.. Отношенията между двете семейства били лоши.

Установено е, че на 10.11.2015г. около 16,30 ч. в къщата на първия етаж, дошъл св.Х.Хюсеин, който тъжителката наела за да пробие отвор в коминното тяло. Св.Х.Х. започнал работа и след около половин час при тях дошли подс.Кр.М. и св.в.М. Тъжителката и лелята В.М. започнали да се карат. Подсъдимият, без да е провокиран решил да се намеси и ударил тъжителката с юмрук в корема, след което той и съпругата му си тръгнали. Вечерта след инцидента тъжителката посетила медицински център „Вита”, тъй като изпитвала болки. Предписани били обезболяващи препарати. На следващия ден – 11.11.2015г. тъжителката била освидетелствувана от съдебен лекар. При прегледа съобщила, че на 10.11.2015г. е била ударена с юмрук в корема. Обективно е установено: жена на видима възраст отговаряща на действителната, ориентирана по време и място.Оплаква от силни болки в средната долна част на корема в ляво от пъпа и на моменти гадене. Видимо в същите области не се установяват видими белези от упражнено насилие.

От назначената по делото съдебно медицинска експертиза по писмени данни се установява, че при извършеното освидетелствуване на 11.11.2015г. на тъжителката, не са установени видими травматични увреждания в областта на корема. Налице са били оплаквания от силни болки в средната и долна част на корема в ляво от пъпа, придружени на моменти с гадене за повръщане.

Експертизата заключава, че описаните от пострадалата оплаквания могат да бъдат получени по начин както се съобщава в делото и причинили болка и страдания. При наличието на подобна травма болките отзвучават за няколко дни без последствия за здравето на пострадалата.

При тази фактическа обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Кр.М. е осъществил състава на чл. 130, ал.2 от НК.

Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него, се установяват и доказват от: гласните доказателства - обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство и поради това, подлежат на проверка при стриктно спазване на процесуалния регламент, показанията на свидетелите - Х.Х., Ст.С., В.М.; писмените доказателства – съдебно медицинско удостоверение, материалите по полицейските преписки от 12.11.2015г. и от 23.11.2015г. и др.документи приобщени към материалите по делото по установения от НПК ред и начин, относими към предмета на доказване; заключението на съдебно медицинската експертиза – касае се, за експертно заключение извършено обективно и компетентно по писмени данни, въз основа на медицински преглед на пострадалата, кореспондиращо с конкретно установените по делото факти и обстоятелства, неоспорено от страните, достатъчно пълно и ясно, обосновано и не будещо каквото и да е съмнение относно неговата правилност, и поради това кредитирано за достоверно и обективно както от първоинстанционния съд при изграждане на становището за авторството и правната квалификация на извършеното деяние, така и от настоящия въззивен състав.

Съвкупният анализ на доказателствата даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.Кр.М. е доказано по несъмнен начин.

Безспорно се установява и доказва по делото от обясненията на самия подсъдим, от показанията на свидетелите В.М., Ст.С. и приложените писмени доказателства по двете полицейски преписки, че отношенията между страните са влошени трайно от години, поради лични и семейни, имуществени и наследствени причини, както и безспорно се установява от тези доказателства, че на инкриминираната дата и място подсъдимият и неговата съпруга – лелята на тъжителката, са отишли в дома на тъжителката и възникнал конфликт между тях по конкретен повод - пробиване на отвор, в коминното тяло предприето от тъжителката, чрез наетия за целта св.Х.Х. както и, че този конфликт – караница и разправии е станал в присъствието на св.Х.Х., обстоятелство потвърждаващо се и от показанията на този свидетел.

Обясненията обаче, на подс. Кр.М. подкрепени от показанията на съпругата му св.В.М., която е пряко заинтересована от изхода на делото именно като негова съпруга, че той – подсъдимият, не е ударил тъжителката, се опровергават категорично от доказателствата по делото както правилно е приел и първоинстанционния съд. В тази връзка, съдът изцяло даде вяра на показанията на св.Х.Х. Този свидетел, не е пряк- очевидец на нанасянето на удара от страна на подсъдимия спрямо тъжителката но, той потвърждава обстоятелството, че бил свидетел на възникналия конфликт, провокиран от подсъдимия и съпругата му при отиването ѝм в дома на тъжителката към момента, когато свидетелят е извършвал ремонтни работи, както и обстоятелството, че именно подсъдимият и съпругата му започват да се карат и обиждат тъжителката и заявява пред съда: ” Подсъдимият започна да се кара с момичето, аз вече привършвах, бях на вратата, на излизане като си прибрах машината като си вдигнах главата видях момичето да се дърпа назад, беше се хванало за стомаха. Попитах „как може да удряш такова момиче”, той ми каза „тя ме предизвика”,..не съм видял като я удря, видях само като се хвана за стомаха..видях момичето като се дръпна назад”. Касае се, за свидетелски показания на свидетел, който не е заинтересован по какъвто и да било начин от изхода на делото, поради липсата на близки или родствени отношения със страните; показанията на този свидетел кореспондират с показанията на св.Ст.Станев- полицейският служител извършил проверката по случая съобразно материалите по двете полицейски преписки, както и със заключението на съдебномедицинската експертиза, която макар и да не е установила видими белези от упражнено насилие в областта на корема на пострадалата заключава, че оплакванията от силни болки в областта на корема, могат да бъдат получени по начин както се съобщава, респ.установява по делото удар с юмрук в корема и са причинили болка и страдание, при това причиняването на телесно увреждане в резултат, на което са получени болки и страдания без наличие на видими следи от физическо насилие, може да се доказва и установява с всички допустими по НПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания преки или косвени.

Постоянната съдебна практика сочи, че обвинението, може да се доказва и само с косвени доказателства, когато при техния съвкупен анализ и въз основа на конкретно установените по делото факти и обстоятелства, се стигне до единствения логичен и обоснован извод за доказаност на обвинението по несъмнен начин, какъвто е и конкретният случай.

Правилно и законосъобразно на основание чл.78а от НК подс.Кр.М. е освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. - законовия минимум, при което така индивидуализирано адм.наказание по размер при отчитане на всички смекчаващи вината обстоятелства, се явява напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца, и ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за специалната и генерална превенция.

Жалбата се явява неоснователна и по отношение гражданско осъдителната част на присъдата.

При наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД гражданският иск на тъжителката се явява частично основателен и доказан до размера на сумата от 800,00 лв., както правилно и обосновано е приел и първоинстанционния съд. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания е определен от съда по справедливост, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД при съобразяване заключението на съдебно медицинската експертиза, която сочи, че при наличието на подобна травма болките отзвучават за няколко дни без последствия за здравето на пострадалата. Правилно в тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че по размер предявеният граждански иск е прекомерно завишен и е отхвърлил иска в останалата му част, до първоначално предявения размер от 3000,00 лв. като неоснователен и недоказан.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна, не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на тъжителката следва да бъдат присъдени и разноските за настоящата инстанция в размер на 500,00 лв., представляващи адвокатски хонорар, съобразно представеният договор за правна помощ.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата от 23.02.2016г., постановена по ч.х.н.д. № 815/2015г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА подс.К.С.М., ЕГН: ********** ***, да заплати на Д.В.К. сумата от 500,00 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

нр