Решение № 28

град Разград, 16.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Емилиян Грънчаров

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 97 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 110/25.02.2016 г., постановена по нохд. № 83/2016 г. по описа на РРС, подсъдимият Х.Н.Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 НК, поради което и на осн. чл.54 и чл.36 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и наказание обществено порицание, чрез прочитане на присъдата пред трудовия колектив, в който работи по местния радиовъзел и отпечатване в местния печат. Със същата присъда на осн. чл.68, ал.1 НК е преведено в изпълнение наказанието по присъда по нохд. №1517/2013 г. по описа на РС Русе, влязла в сила на 17.09.2013 г. лишаване от свобода за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимият Н. е осъден да заплати разноски на ДП, както и тези по сметка на РС Разград, като разноски в съдебното производство.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Х.Н.Н., поради което я обжалва в законоустановения срок със съответната жалба. В жалбата се сочи, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при нарушение на закона, като в същата се сочи, че тъй като жалбоподателя не е уведомен за изготвените мотиви от първоинстанционния съд, моли въззивния съд да му предостави тази възможност и в допълнителни съображения да развие подробни съображения относно атакувания съдебен акт, както и относно това дали да направи съответните доказателствени искания. В допълнение към жалба, имащо характер на допълнителни съображения към подадената бланкетна жалба с вх. №1843/15.04.2016 г., жалбоподателят-подсъдим Х.Н.Н., чрез адв. Димо Борисов от АК Разград, е направил искане въззивния съд да отмени присъдата на първоинстанционния РРС и да признае подсъдимия за невинен. Ако въззивния съд прецени, че обвинението е доказано, то моли с гореизложеното да бъде отменена присъдата на РРС и на подсъдимия да бъде наложено по-леко по вид наказание „пробация”. В допълнителните съображения се сочат подробни доводи относно явната несправедливост на наложеното по вид и размер наказани от РС по отношение на подсъдимия. В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, при редовност на призоваването, жалбоподателят Н. се явява лично и заедно със защитника си адвокат Борисов, и заявяват, че поддържат жалбата, така като е предявена.

В посоченото съдебно заседание представителят на ОП-Разград - участващият по делото прокурор, заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна досежно сочените в жалбата и в съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, доводи от жалбоподателя и неговия защитник. Предлага на въззивния съд да измени присъдата на РРС, единствено в частта относно режима на изтърпяване на наложеното от РРС на подс. Н., наказание лишаване от свобода и това, приведено на основание чл.68 НК, като бъде определен и за двете, режим на изтърпяване „строг”.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Безспорно по делото е установено е, че през месец юни 1996г. подс. Н. е сключил граждански брак с Ивка Т. Маринова. От брака са родени три деца - Никол Н. на 20.11.1996г., Корнелия Неделчева на 11.10.1998г. и Благовест Н. на 08.08.2002г. И трите деца са признати от подсъдимия Н., като негови/виж заверени копия на Удостоверение за раждане – три броя/.

С Решение № 27/02.04.2003г. по бр. д. № 137/2002г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 14.05.2003г. ,бракът между съпрузите е прекратен. Упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката, а подсъдимият е осъден да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на по 30,00лв.

С решение № 166/19.06.2009г. по гр. д. № 490/2009г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 05.02.2010г., потвърдено с Решение № 135/30.11.2009г. по в.гр.д. № 271/2009г. по описа на ОС – Разград, размерът на присъдените издръжки е изменен, както следва : за детето Никол от 30,00лв. на 60,00лв., за детето Благовест от 30,00лв. на 40,00лв. и за детето Корнелия от 30,00лв. на 80,00лв.

На 25.11.2012г. майката на децата е починала. Упоменатите по-горе деца са били настанени за отглеждане в семейството на баба си по майчина линия – св. К. Т.. За периода от 01.07.2013г. до 30.11.2015г. подс. Н. не е изпълнил задължението си да изплаща ежемесечна издръжка, както следва: на детето си Никол Н. в размер на 16 пълни и 1 непълна месечни вноски, на обща стойност 1000,00лв., на детето си Корнелия Неделчева в размер на 29 месечни вноски на обща стойност 2320,00лв. и на детето си Благовест Н. в размер на 29 месечни вноски на обща стойност 1160,00лв.

Съгласно заключението на съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие/поради обоснованост на същото, незаинтересованост на вещото лице от изхода на спора и като кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото/ се установява, че общата дължима сума за процесния период по отношение на трите деца/упоменати по-горе/ е в размер на 4480,00лв.

Съгласно приобщената към доказателствата по делото справка от ТД на НАП – Варна, офис – Разград, се установява, че през процесния период са регистрирани шест броя трудови договори на името на подсъдимия Н..

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Н. е осъждан за същото по вид престъпление с присъда № 422/10.06.2011г. по НОХД № 373/2011г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 28.06.2011г., с която е признат за виновен, че не е плащал дължимата ежемесечна издръжка на децата си за периода от 05.05.2010г. до 05.03.2011г.

Подсъдимият Х.Н.Н. е роден на ***г***, ЕГН **********,***, български гражданин, със средно образование, разведен, работещ.

Описаната по – горе фактическа обстановка е установена и приета, и от първоинстанционния съд. Фактите и обстоятелствата, очертаващи описаната по-горе фактическа обстановка се доказват въз основа на самопризнанието на подсъдимия Н., доказателствата събрани в досъдебното производство: жалба, решение № 27/02.04.2003г. по бр. д. № 137/2002г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 14.05.2003г. , решение № 166/19.06.2009г. по гр. д. № 490/2009г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 05.02.2010г. , решение № 135/30.11.2009г. по в.гр.д. № 271/2009г. по описа на ОС – Разград, справка от Агенция по вписванията, справка от „ Сектор „ ПП – КАТ „ – Разград, справка от ТД на НАП – Варна, офис – Разград, справка от Агенция за социално подпомагане, справка от областна Дирекция „ Земеделие „, заверено копие на трудов договор, заповеди за временно настаняване на трите деца, решения на органа по настойничество и попечителство при Община Разград, заверено копие на удостоверение от РУ „ Ангел Кънчев „ – Русе, 3бр. удостоверения за раждане, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка на подсъдимия, показанията на свидетелите Н. Н. и К. Т., от заключението на вещото лице по назначената и извършена в ДП съдебно – икономическа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, и от тези, приети като доказателства пред въззивния съд – разписка за телеграфен запис, трудов договор № 211/19.06.2015г. и допълнително споразумение към него, трудова характеристика и удостоверение за раждане. Между посочените доказателства не са налице противоречия, не са налице и противоречия между релевантните за установената по-горе фактическа обстановка, факти и обстоятелства, поради което не се налага отделен анализ на същите.

При тези фактически констатации, първоинстанционният съд е установил правилно и законосъобразно и правната квалификация по делото. С деянието си, подсъдимият Н. е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла разпоредбата на чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. Установено е, че за времето от 01.07.2013 г. до 30.11.2015 г. включително, в гр. Разград, подс. Н., след като е осъден с решение № 27/02.04.2003 г. по бр.д. № 137/2002 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 14.05.2003 г., и с решение № 166/19.06.2009 г. по гр.д. № 490/2009 г. по описа на Районен съд гр. Разград, потвърдено с решение № 135/30.11.2009 г. по гр.д. № 271/2009 г. по описа на ОС гр. Разград, влязло в сила на 05.02.2010 г., да издържа свои низходящи – децата си Н.Х. Н., роден на *** г., К.Х.Н., родена на *** г., и Б.Х. Н., роден на *** г., като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. за детето Никол, в размер на 80 лв. за детето Корнелия, и в размер на 40 лв. за детето Благовест, чрез тяхната майка и законен представител Ивка Т. Неделчева от гр. Разград, не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно 16 пълни месечни вноски, и една непълна месечна вноска за детето Никол, на обща стойност 1000 лв., 29 месечни вноски за детето Корнелия на обща стойност 2320 лв., и 29 месечни вноски за детето Благовест, на обща стойност 1160 лв., всичко на обща стойност 4 480 лв., като предвид осъждането му по НОХД № 373/2011г. по описа на РС – Разград с присъда № 422/10.06.2011г. - деянието е извършено повторно. Налице е пряк умисъл, тъй като подс. Н. е осъзнавал, че не изпълнява задължение по влязло в сила решение, въпреки, че е имал възможност за това. По този начин от обективна и субективна страна е ангажирал наказателната си отговорност по чл.183, ал.4 вр ал.1 НК. Тези правни изводи са възприети и от РРС. Ето защо, и като взе предвид изложеното, въззивният съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че същият следва да бъде оправдан, поради недоказаност на обвинението.

По наказанието, наложено на подс. Н..

За престъплението по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода ”до две години” или ”пробация”, както и „обществено порицание”.

При индивидуализацията на наложеното на подс.Н. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, първоинстанционният съд е определил наказание по по-тежката алтернатива – ”лишаване от свобода”. Като подходящ срок, РРС е определи такъв в размер на една година, около средния размер. РРС е наложил и кумулативно предвиденото в закона наказание „обществено порицание”. За да определи по отношение на подс. Н., наказание по по-тежката алтернатива – ”лишаване от свобода”, а не по по-леката/наказанието пробация/, първоинстанционният съд е взел предвид, че са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - дългият период от време на извършване на деянието, през който децата са отглеждани единствено от своята баба по бащина линия, въпреки, че са имали жив родител, длъжен да ги издържа и полага грижи за тях; големият размер на дължимата за процесния период издръжка; предходното осъждане на подсъдимия, както и, че са ирелевантни, твърденията на подс. Н., че е заплащал частично задължението си за издръжка по отношение на трите деца, тъй като тези плащания по изп. дело се отнасят за период, предхождащ процесния, независимо, че сумите са привеждани в настоящият период.

РРС е приел и, че не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година, а са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК, поради което е приведено в изпълнение наказанието по присъдата по НОХД № 1517/13година на Районен съд гр. Русе, влязла в сила на 17.09.2013 година, с която е наложено наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА. РРС е приел и, че наказанията, следва да бъдат изтърпени от подсъдимия Н. в затворническо общежитие от открит тип.

Въззивният съд намери, че наказанието на подс.Н., следва да бъде наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства – същият освен на трите, упоменати по-горе деца, е баща и на друго малолетно дете/Д.Х. Н., ЕГН ********** – виж удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане № 0184/19.03.2009г. на Община Търговище, прието като доказателство пред въззивния съд/, родено от съжителството му с И.Д.З., за което дете, също следва да полага необходимите грижи като негов баща и родител; частичното плащане на дължимата издръжка/за което са налице писмени доказателства, както пред РРС, така и пред въззивния съд, вкл. и телеграфни записи/, макар и със закъснение, което е било по обективна причина/дълго време подс. Н. е бил безработен, предвид и влошената икономическа обстановка в страната, характеризираща се с не-малък процент безработица/; размерът на дохода, който реализира от трудовото му правоотношение във фирма „САВ Разград” ООД/виж трудов договор № 211/19.06.2015г., приет като писмено доказателство пред въззивния съд/- 450лева, с който е поставен в значително затруднение да издържа всичките си четири деца и добрите му характеристични данни, описващи го като отговорен, дисциплиниран, добре вграждащ се в трудовия колектив на фирма „САВ Разград” ООД, комуникативен и не конфликтен в отношенията си с останалите работещи в посочената фирма/виж трудова характеристика, издадена от управителя на фирма „САВ Разград” ООД, приета като писмено доказателство пред въззивния съд/.

Поради изложеното, настоящият въззивен състав намира, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК и предвид посочените по-горе, смекчаващите отговорността на подс. Н. обстоятелства, следва да му бъде определено наказанието ПРОБАЦИЯ, предвидено по по-леката алтернатива като наказание в разпоредбата на чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, а не по по-тежката алтернатива – ”лишаване от свобода”, както е приел РРС. В този аспект, въззивният съд приема, че наказанието ПРОБАЦИЯ, определено по отношение на подс. Н., следва да включва следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и 100 ЧАСА безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА. Във връзка с предходното, следва присъдата на РРС, да бъде изменена, като бъде отменена в частта, в която на подсъдимия Х.Н.Н. е наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим и вместо това, следва на основание чл.54 и чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, да бъде наложено на подсъдимия Х.Н.Н., с ЕГН **********, наказание “ПРОБАЦИЯ”, включваща следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и 100 ЧАСА безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА. Във връзка с предходното, въззивният съд, счита, че присъдата на РРС, освен в частта относно вида на наложеното наказание, следва да бъде отменена и в частта относно приложението на чл. 68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието по нохд № 1517/2013г. по описа на Районен съд – Русе, имайки предвид това, че въззивния съд прие да бъде наложено на подсъдимия Н. наказание „пробация”, а не „лишаване от свобода”, по съображения, изложени по-горе. Ето защо и предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира за основателни сочените от жалбоподателя Н. и неговия защитник - адвокат Димо Борисов доводи за явна несправедливост на наложеното от РРС на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, като неотговарящо на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира, че в останалата част/в частта относно наложеното на подсъдимия наказание „ обществено порицание”/предвидено в чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК като кумулативно наказание, наред с предвидените в условията на алтернативност наказания, в по-тежката алтернатива - „лишаване от свобода ”до две години” или в по-леката - ”пробация”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата пред трудовия колектив, в който работи по местния радиовъзел, и отпечатване в местния печат, както и в частта относно присъдените разноски, за които подс. Н. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата 52,44 /петдесет и два лв. и четиридесет и четири ст./ лева, представляваща разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 50.00 /петдесет/ лв., представляваща разноски в съдебното производство/, присъдата на РРС, следва да бъде потвърдена. Ето защо и като взе предвид изложеното, въззивният съд намира за неоснователни изложените от представителя на ОП-Разград - участващият по делото прокурор доводи, че присъдата на РРС, следва да бъде изменена в частта относно режима на изтърпяване на наложеното от РРС на подс. Н., наказание „лишаване от свобода” и това, приведено на основание чл.68 НК, като бъде определен и за двете, режим на изтърпяване „строг”.

При служебната проверка, настоящата въззивна инстанция не установи на незабавното производство и на първоинстанционното съдебно производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да не са били отстранени и които да налагат отменяването изцяло на атакуваната присъда на РС - Разград.

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 110/25.02.2016г., постановена по нохд № 83/2016г., по описа на РС – Разград, в ЧАСТТА, в която на подсъдимия Х.Н.Н. е наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като я отменя в тази част и вместо това ПОСТАНОВИ:

На основание чл.54 и чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, налага на подсъдимия Х.Н.Н., с ЕГН **********, наказание “ПРОБАЦИЯ”, включваща следните пробационни мерки:

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

3. 100 ЧАСА безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОТМЕНЯ Присъдата и в частта относно приложението на чл. 68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение наказанието по нохд № 1517/2013г. по описа на Районен съд – Русе.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ