Решение № 30

град Разград, 19.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ВНЧХД № 103 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 4/05.02.2016 г. по нчхд № 219/2014 г., РС Исперих е признал подсъдимата А.Х.М., с ЕГН **********, за невинна за това, че на 14.04.2014 г. в село Къпиновци, област Разград е нанесла обида на Н.М.С., с ЕГН **********, като е казала нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, престъпление по чл.146, ал.1 НК и за невинна в това да е извършила същото деяние, на същата дата в село Средоселци, област Разград, тъй като макар и формално да е осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2, пр.2 НК, престъпление по чл.146, ал.1 НК, поради което подсъдимата е оправдана изцяло по повдигнатото в тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 НК.

Със същата присъда е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от гражданския ищец Н.С. против подсъдимата А.М. граждански иск за заплащане на сумата от 3000лв. представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от престъплението.

Със същата присъда е осъдена частния тъжител и граждански ищец Н.С. да заплати на подсъдимата А.М. направените от нея разноски по делото за сторено адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановената присъда е останала частната тъжителка и граждански ищец Н.М.С., поради което е подала въззивна жалба, чрез упълномощения й повереник адв. М. ***, против посочената по-горе присъда. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и постановена в разрез със събраните по делото доказателства. Предявява се искане въззивния съд да я отмени и да постанови нова, с която да бъде осъдена подсъдимата по повдигнатите с тъжбата обвинения и да бъде уважен изцяло предявения против подсъдимата граждански иск.

По-късно, след подадената въззивна жалба, са подадени и допълнителни съображения, вкл. и молба от 15.04.2016 г., която също има характер на допълнителни съображения към подадената преди това въззивна жалба. В тези допълнителни съображения подробно са развити доводи относно оплакванията на частната тъжителка и граждански ищец, че обжалваната присъда се явява неправилна, необоснована и постановена в разрез със събраните по делото доказателства. В същите се поддържа и искането направено в подадената бланкетна жалба, въззиваемият съд да отмени първоинстанционния акт, да постанови нов – присъда, с която да бъде осъдена подсъдимата по повдигнатите й с тъжбата обвинения и да бъде уважен изцяло гражданския иск. Пред въззивния съд, при редовност на призоваването жалбоподателката Н.С. се явява лично и заедно с адвокат М., като заявяват, че поддържат изцяло предявената жалба и допълнителните съображения към същата, по посочените в тях доводи.

Въззиваемата А.Х.М., при редовност на призоваването, не се явява пред въззивния съд. Вместо нея се явява упълномощения й защитник адвокат Д., която заявява, че от името на подзащитната си М. оспорва подадената жалба и допълните съображения към същата. Счита, че присъдата на ИРС се явява правилна и законосъобразна, поради което моли въззивния съд да я потвърди изцяло.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Установено е по делото, че Н.М.С./частен тъжител и граждански ищец/ А.Х.М./подсъдимата/ притежават съседни имоти в с.Средоселци, област Разград. Същите са имали спор помежду си относно границата между двата имота, поради което не са били в добри взаимоотношения. Имотът на подсъдимата е този, в който постоянно живее, докато тъжителката М. ***.

Установено е, че на 14.04.2014година тъжителката С. *** с лек автомобил заедно с майстори, които щели да работят в имота на сестра й - свидетелката С. Ч.ова Салиева, находящ се в същото село. Имотите на двете сестри са се намирали близо един до друг и тъжителката е решила да наобиколи своя имот, когато установила, че съседката й - подсъдимата А.Х.М. е направила между двата имота нова ограда от циментови колчета с още незасъхнал бетон в основата им. Тъй като преценила, че оградата навлиза неправилно в нейния имот, тъжителката решила да се срещне с подсъдимата, за да решат този въпрос. По това време подсъдимата М. е била на работа в ЦДГ „Детелина" в село Къпиновци, където е работела като старши учител. Тъжителката С. е отишла в Детската градина в село Къпиновци, където е пристигнала с лек автомобил, управляван от свидетеля Гюнай М. *** /, който е единият от работниците на сестра й/. Свидетелят я изчакал навън, докато тъжителката С. е влязла вътре в Детската градина. Върнала се е след 10-15 минути, като е била видимо разстроена и е плачела. Разказала е на свидетеля за срещата си с подсъдимата М. и как е протекъл разговорът помежду им. Свидетелят Расим я е оставил в село Средоселци пред дома на сестра й. От там тьжителката С. отново се е върнала в имота си, където е решила да извади колчетата от оградата на подсъдимата. Опитала се де а ги премахне с ръце, но не е успяла. В двора на подсъдимата М., тъжителката С. е намерила мотика и с нея е изровила няколко колчета, когато на мястото пристигнал тогавашния кмет на селото - свидетелят С. М. М.. Той е бил предупреден по телефона от подсъдимата М. за идването на тъжителката С. *** и тъй като останала обезпокоена от заканите на тъжителката С., че ще премахне оградата, го е помолила да отиде на място да види оградата. Малко след идването на кмета, пред дома си е пристигнала с автомобил и подсъдимата М.. Видимо ядосана от това, което е направила тьжителката С., подс.М. е започнала разправия с нея защо е влязла в имота й, и й събаря оградата, като се е карала на висок тон. Викала й е, с какво право влиза в имота й, тясно ли й е било в Дулово, че дошла тук. Събрали са се и други хора от селото, които са чули караницата, вкл. и сестрата на тьжителката - свидетелката С. Ч.ова С., която се намирала през две къщи от мястото на инцидента, а също и свидетелят Р. Н. С.. Тъжителака С. е била видимо притеснена, със зачервено лице, не е отговаряла нищо при тази разправия, само е мълчала, но продължавала да рови колчетата. В един момент, когато се е изправила с мотиката пред гърдите си, подсъдимата М. е издърпала мотиката от ръцете й и я е хвърлила на земята. След това е извела тьжителката С. от имота си. Подсъдимата М. признава пред първоинстанционния съд/пред въззивния съд не се явява лично, като вместо нея се явява упълномощения й защитник адвокат Д./, че в раздразнението си нарекла тьжителката „мръстница и как може да влиза в къщата така", нарекла я „невъзпитаница", като отрича да е отправяла други обидни думи или да е блъскала тъжителката Н.. Сестрата на тьжителката, единствена от всички свидетели, твърди, че подсъдимата наричала Н. „голяма курва", „невъзпитана", „маскара" и какво ли още не, като самата тя се е засрамила от тези думи, след което подс. М. и и тъжителката С. са влезли в разправия. Сестра й залитнала към стената и подсъдимата М. е посегнала към нея. Установено е, че след като е приключила тази разправия, тьжителката с. е отишла в дома на сестра си, като цялата е треперела. Свидетелката Салиева е започнала да я успокоява, дала й лекарство за кръвно. Тогава, сестра й, тъжителката С. й е разказала за разговора с подсъдимата М.,***, т.е. как подс. М. я е посрещнала лошо, как й казала „ти пак идваш, не те ли е срам" и от този род неща.

Пред първоинстанционния съд, тьжителката С. представя като доказателство по делото писмен консулт с психиатър, изготвен на 01.08.2014г. /л.26 от делото/ - повече от три месеца след процесния инцидент и след завеждане на тъжбата по настоящото дело на 30.07.2014г. С оглед данните, които тьжителката С. е съобщила пред психиатъра и оплакванията за състоянието си, тоест, че след остър конфликт със съседка преди около три месеца, която упражнила спрямо нея физическо насилие - блъскала я по тялото и главата, дърпала я за дрехите и няколко пъти я разтърсвала, отправяла обиди, закани и заплахи, пострадалата се е чувствала по-напрегната, неспокойна, тревожна, потисната, разплаквала се е лесно, мислела е постоянно за случилото си, нарушил се е сънят й, получавала е силно главоболие, гадене, треперене на крайниците, е направено заключение от психиатъра, че А.М.С. /вероятно е допусната грешка при изписване на собственото име/ страда от смесена тревожно-депресивна реакция - психично психомоторно вътрешно леко напрегната и забавена, в ясно съзнание, ориентирана за собствена личност, време и място, емоционално депримирана, леко снижена инициативност, разкрити оплаквания с невротичен и цефалгичен облик в съдържанието на мислония процес, апсихотична.

Видно от представената по делото пред първоинстанционния съд, характеристика на тьжителката С.,***, се установява, че същата е родена в село Средоселци, област Разград, но живее постоянно в град Дулово, вкл. и към момента. Има завършено основно образование. Пенсионер е. Вдовица. Няма констатирани нарушения на обществения ред. Не е осъждана.

По делото е установено, че подсъдимата М. ***, но от около четиридесет години вече живее в село Средоселци, където се е омъжила. Има завършено полувисше образование. Вдовица. Заедно със съпруга си са били едни от най - уважаваните хора в селото, той, като едно от най-добрите медицински лица в района, а тя, като дългогодишна учителка, към настоящия момент пенсионер. Известна е със своето трудолюбие, като винаги си е осигурявала допълнителни финансови доходи с отглеждане на животни и селскостопански култури и така е успяла да осигури децата си, въпреки смъртта на съпруга й. Съжителства в разбирателство с хората от селото, като поддържа добри взаимоотношения с тях и е била винаги за пример. Професионално се изявила като добре реализиран учител. От 1976г. до 1989г. е била Директор с група в с.Средоселци, а през следващия период до пенсионирането й, учителка в ЦДГ „Детелина"- село Къпиновци. Изпълнявала е качествено и в срок служебните си задължения, с чувство за отговорност, грижовност и внимание към поверените й деца. Не е предизвиквала конфликтни ситуации. Показвала е умения за работа в екип, готовност за съдействие и подкрепа към колегите си. Няма извършвани дисциплинарни нарушения и не е наказвана за такива. Винаги е била пример за професионализъм и етично поведение. Уважавана личност, отговорна и отзивчива. Не е осъждана.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Преки очевидци, които са присъствали на инцидента в село Средоселци и са възприели събитията към момента на пристигането си пред дома на подсъдимата, са свидетелите С. Ч. С. - сестра на тьжителката, С.М. М. - тогавашният кмет на селото и Р. Н. С. от същото с.Средоселци - съсед на страните по делото. Обстоятелствата относно процесния инцидент, повода, мястото и времето на възникването му, както участниците в него, се установяват от показанията именно на тези свидетели, които имат непосредствени и лични впечатления за същите. А осъщественото посещение на тьжителката С. ***, се установява от показанията на св. Г. М. Р..

Като свидетели са разпитани по делото и С. З. Н., и С. М. З., който лично е изграждал оградата в имота на подсъдимата, чиито показания, правилно ИРС е преценил за неотносими. Те установяват, че между тъжителката и подсъдимата е имало и други пререкания по повод преместването на процесната ограда и свидетелстват за други случаи, станали след процесния инцидент, когато тъжителката С. за пореден път е посегнала върху оградата и отново е разклащала и събаряла колчетата.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно ИРС е преценил за неотносим към предмета на делото, представеният от страна на тъжителката С. и повереника й писмен консулт с психиатър, изготвен на 01.08.2014г. /л.26 от делото/. Дори и да бъде изключена грешката в името на адреса на този консулт /А.М.С./, то трудно може да бъде направена и преценка за относимост на обстоятелствата, които този документ установява спрямо събитията от процесния инцидент. Процесният консулт е извършен след повече от три месеца спрямо датата на процесното събитие, предмет на тъжбата, което дава повод за основателно съмнение относно обективността на данните за психиатричното състояние на освидетелстваното лице - повече от три месеца по-късно, още по-малко да се направи извод за причинно- следствена връзка със събитията от инцидента, станал повод за това освидетелстване. Тези изводи на ИРС се възприемат напълно и от настоящия въззивен съдебен състав.Освен това, фактите на описания в документа остър конфликт със съседка, която не е конкретно посочена /по име или по друг начин/ и единствено може да се предполага евентуално да е подсъдимата, доколкото документът се ползва за нуждите на настоящото дело, то липсва пълна относимост на описаните действия спрямо пострадалата с данните, които бяха установени в хода на настоящото съдебно производство, както правилно е приел и ИРС. Освен това, съдът взема предвид и това, че процесния документ е издаден след завеждане на делото, което е достатъчно основание да се счита за недостоверен и произведен за нуждите на образуваното наказателно производство. С оглед предходното, въззивният съд намира за правилен извода на ИРС, че процесния документ не е годно доказателство за установяване на данните, които съобщава, съобразно начините и средствата, предвидени в НПК. Като взе предвид изложеното, въззивният съдебен състав счита, че сочените от повереника на тъжителката С., адвокат М. доводи в тази насока, вкл. и тези в съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, са неоснователни.

Характеристичните данни за личността на подсъдимата М. и тъжителката С. се установяват от представените по делото характеристики, както и служебно изисканите от ИРС, справки за съдимост и по отношение на двете.

Като взе предвид изложеното досежно описаната по-горе фактическа обстановка, която се възприема като безспорно установено по делото, както от ИРС, така и от настоящия въззивен съдебен състав, въззивният съдът счита, че направените от ИРС прави изводи са правилни. В този аспект, въззивният съдебен състав намира, че обвинението, предмет на тъжбата е недоказано. Относно случилото се в село Къпиновци, област Разград, въззивният съд приема, че не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличие на безспорни и категорични данни за извършено престъпление обида по чл.146, ал.1 от НК спрямо тъжителката С.. Между тъжителката и подсъдимата, няма спор единствено за това, че са провели разговор в сградата на Детската градина в с.Къпиновци, но относно съдържанието на разговора и начина на протичането му обясненията им са противоречиви и заинтересовани. Същевременно не е имало други преки очевидци на този разговор, които да установят данни в превес на една от двете заинтересовани твърдения. Според обясненията на тьжителката, заявени пред съда, подсъдимата започнала да й се кара още докато я види с думите „.,. какво търсиш тука курва, сектир от главата ми, да се караш ли ... А. ме изгони ... аз й казах, че ще извадя колчетата, а тя каза „ти няма да влизаш на моето място и няма да пипаш, това е моето място, аз имам документ, имам всичко. И аз като се върнах и майсторите си заминаха изрових колчетата ... намерих една мотика в нейния двор ... и с мотиката изрових няколко колчета само". Подсъдимата М. обяснява, че още с идването си в Детската градина, тъжителката е започнала да се заканва, че ще събори оградата й /което самата тъжителка признава/, на което подсъдимата отговорила на турски език да се махне, защото това не било място за кавги и се прибрала при децата. Тези изводи на ИРС относно посочените факти, се възприемат напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Косвени данни досежно случилото се в село Къпиновци, се съдържат в показанията на свидетелите Г. М. Р. и С. Ч. С., които пресъздават това, което самата тъжителка им е разказала за случилото се. В този аспект, въззивният съд счита, че правилно ИРС е констатирал, че обстоятелствата, които те пресъздават не се покриват изцяло с обясненията на самата тъжителка, поради което и възприема направените в тази насока от първоинстанционния съд изводи, а именно: От показанията на свидетеля Расим се сочат данни, че тьжителката С. е била видимо разстроена, плачела, като разказала, че подсъдимата я заплашила с бой, обидила я с груби думи, нерекла я „дърта курва на години, какво се занимаваш с такива неща". А, от показанията на свидетеля С. С., която пресъздава разговора, като заявява, че А. посрещнала Н. лошо, казала й „ти пак идваш, не те ли е срам" и от този род неща. С оглед това разминаване и непълнота на показанията им, както и предвид обстоятелството, че пресъздават събитията според заинтересования разказ на тьжителката С., настоящият съдебен състав намира за правилно това, че ИРС е приел за недопустимо тези показания да бъдат кредитирани в подкрепа тезата на тьжителката. Извън посоченото, съдът счита, че поведението на тьжителката, предприето от нея след тръгването си от с.Къпиновци и непосредствено след пристигането си в с.Средоселци - навлизането й в имота на подсъдимата М., където е започнала да събаря циментовите колчета на оградата, сочат на осъществяване на заканите, които е отправила към подсъдимата, за които обяснява и самата подсъдима отколкото да кореспондират с поведение на една много разстроена, уплашена и плачеща жена, каквато описват свидетелите. Ето защо, и предвид изложеното, правилно ИРС е приел, че въз основа на горните данни, съдът е преценил, че не е възможно да обоснове категоричен извод за извършено престъпление, поради което, правилно ИРС е признал подсъдимата А.Х.М. за невинна в това, че на 14.04.2014г. в с.Къпиновци, област Разградска, е нанесла обида на Н.М.С., ЕГН ********** ***, като е казала или извършила нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие.

Относно случилото се в село Средоселци, област Разградска е налице самопризнание от страна на подсъдимата М., че е казала на тьжителката С. „мръстница и как може да влиза в къщата така", нарекла я „невъзпитаница". В подкрепа на това самопризнание са единствено показанията на свидетелката С. Ч. С.- сестра на тьжителката, като изрежда различни обидни думи, изречени от подсъдимата спрямо тьжителката, вкл. и „невъзпитана". Упоменатата свидетелка твърди, че подсъдимата М. видимо разгневена и ядосана нарекла тъжителката С. „голяма курва", „маскара" и какво ли още не, като показанията й не са съвсем ясни и конкретни. Тези нейни показания се опровергават категорично от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, присъствали на мястото на инцидента – Р.Н. С. и С. М. М., които непротиворечиво установяват, че по време на разправията в дома на подсъдимата А.Х.М. не са чули последната да изрича обидни думи спрямо тъжителката, както и отричат да е имало физическо съприкосновение помежду им, като блъскане, дърпане, посягане една спрямо друга. Така направените изводи от ИРС се възприемат и от въззивния съд.

Относно възражението на тъжителката и повереника й, за наличие на заинтересованост у свидетеля С. М. М., въззивният съд/както е приел и ИРС/ ги намира за неоснователни. Този свидетел не отрича, че има личен конфликт с тъжителката, като ИРС, правилно е приел, че неговите показания напълно кореспондират с показанията на свидетеля Р. Н. С., по отношение на когото не са установени такива обстоятелства, даващи основание за съмнение относно предубеденост на показанията му. При това положение, като кореспондиращи и взаимно допълващи се, и в комплексната им преценка, правилно ИРС е кредитирал с доверие показанията на упоменатите двама свидетели като обективни. По отношение на същите, въззивният съд/както е приел и ИРС/ счита, че изолирани остават показанията на свидетелката С. С., спрямо която и с оглед на близката й родствена връзка с тъжителката се налага извод за заинтересованост в показанията й.

С оглед изложеното и предвид направеният по-горе доказателствен анализ и въз основа самопризнанието на подсъдимата М., въззивният съд/както правилно е приел и ИРС/ приема за безспорно установено и доказано, че по време на инцидента в с.Средоселци - разправията между подсъдимата и тъжителката по повод поставянето на ограда между имотите им, подсъдимата А.Х.М. е оправила спрямо тъжителката Н.М.С. обидните думи „мръсница" и „невъзпитаница".

ИРС е приел, че това деяние, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, е преценил, че неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на втората алтернатива на чл.9, ал.2 НК, поради което е намерил, че деянието няма престъпен характер. Този извод, въззивният съдебен състав намира за правилен защото, ИРС го е изградил въз основа на задълбочена преценка на личността на подсъдимата, мотивите за извършване на деянието и незначителността на вредните последици, доколкото предопределят степента на самата обществена опасност на деянието. В тази насока, установените данни за личността на подсъдимата М. сочат на това, че конфликтът й с тъжителката С. не е присъщо и типично нейно поведение. В хода на делото са установени изключително добри характеристични данни, които сочат А.М. като един много почтен и уважаван човек, както сред обществеността на село Средоселци като личност, така и в професионалната й среда като учител. Става въпрос за образована жена в една зряла възраст, която в дългогодишния си съзнателен живот до момента не е имала каквито и да било противообществени и криминални прояви. Напротив, била е за пример с поведението си, със своето трудолюбие, отзивчивост и добронамереност към хората, с които съжителства и работи. Била е обществено полезна с дейността си като учител и пример за подражание на своите възпитаници. Няма данни за асоциални прояви в обществото, нарушения на работното място, неморално поведение. Тези данни, преценени в контекста на изключително добросъвестното й процесуално поведение, демонстрирано от момента, в който спрямо нея е образувано наказателното производство, е израз на желанието й за съдействие за разкриване на обективната истина по случая и запазване на доброто й име. Така направените от ИРС изводи се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което въззивният съд намира за неоснователни изложените от повереника на тъжителката доводи, че наличието на добри характеристични данни у подсъдимата не изключвали нейното противоправно поведение в процесния случай, инициирано единствено от нея, а не провокирано от тъжителката. В този аспект, следва да се има предвид и това, че конфликта с тьжителката С. е бил изцяло провокиран от последната. Тьжителката е предприела действия на саморазправа с подсъдимата, като неприсъщо и недопустимо за разрешаване на личен проблем, я посетила на работното й място, където се учат и възпитават деца. Нещо повече, въпреки твърденията, че си тръгнала много разстроена, изплашена и засрамена от Детското заведение в с.Къпиновци, това състояние не й попречило да продължи своите провокативни действия, като влизайки в имота на подсъдимата започнала да руши оградата й. При това положение поведението на подсъдимата е било последица и реакция на самоволните прояви на тьжителката. Ето защо, въззивният съд/както е приел и първоинстанционния съд/ намира за неоправдано и несправедливо тьжителката да търси защита от действия на подсъдимата, които сама е провокирала. В тази аспект и предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен направения от първоинстанционния съд извод, че в случая се следва да възприеме и незначителна обществена опасност в деянието на подсъдимата М..

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените съображения и с оглед събрания доказателствен материал по делото и оценка на всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства, намира, че инкриминираното поведение на подсъдимата М. е засегнало незначително обществените отношения - предмет на наказателно правната защита, бранещи честта и достойнството на гражданите, поради което следва да бъде квалифицирано като непрестьпно по смисъла на чл.9, ал.2, предл.2 от НК. Ето защо, това прави обществено неприемливо и неоправдано използването на предвидените в наказателното право санкционни средства по отношение на извършителя му.

Въззивният съд, като взе предвид изложените съображения намира за правилен и обоснован направения от първоинстанционния съд извод, че следва подсъдимата А.Х.М. да бъде призната за невинна в това, че на 14.04.2014г. в с.Средоселци, обл.Разградска, е нанесла обида на Н.М.С., ЕГН ********** ***, като е казала или извършила нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, тъй като макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2, предл.2 от НК.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ИРС правилно е достигнал до извод, че следва подсъдимата М. да бъде оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление обида по чл.146, ал.1 от НК, предмет на процесната тъжба, подадена от тъжителката С.. Ето защо и като взе предвид изложените съображения, подробно изложени по-горе, въззивният съд намира за неоснователни доводите на повереника на тъжителката, че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и постановена в разрез със събраните по делото доказателства.

Предвид извода на съда за липса на осъществен състав на престъпление, настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно ИРС е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан гражданския иск за непозволено увреждане, предявен от частната тъжителка и гражданска ищца С. против подсъдимата М., за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, посочено по-горе, предмет на тъжбата.

В контекста на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилна присъдата на ИРС и в частта относно разноските. В този аспект, въззивният съд счита, че с оглед изхода на делото, правилно ИРС е осъдил частната тъжителка С. да заплати на подсъдимата М. сумата от 400 лева за направени от нея деловодни разноски по производството - заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед съображенията, изложени по-горе, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният съдебен първоинстанционен акт, следва да бъде потвърден изцяло.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/05.02.2016г., постановена по нчхд № 219/2014г., по описа на РС - Исперих, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ