Р Е Ш Е Н
И Е № 33
Гр.Разград, 14.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
С участието на секретаря С.Л.
и прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД
№ 106 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.328 и сл.НПК.
С Присъда № 10/23.03.2016г. по НОХД № 286/2015г.
Кубратският районен съд е признал подсъдимия М.Г.З. *** за виновен в това, че 01.06.2015г. в гр.Кубрат, Разградска
област, е отнел чужди движими вещи - 1 дънкова дамска чанта, пари - сумата от
100.00 евро и 25.00 лева, 1 брой употребявана празна газова бутилка с
вместимост
Недоволен от
присъдата е останал подс.М.З. я обжалва, считайки, че наложеното му наказание е
явно несправедливо. Моли за изменение на присъдата с налагане на по-леко
наказание и прилагане института на условното осъждане.
Представителят
на Окръжна
прокуратура-Разград счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде
потвърдена
Разградският окръжен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството
пред първата инстанция се е развило по реда на чл.371, т.2 и сл.НПК.
Подсъдимият
М.З. се е признал за виновен, признал е
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тях.
Неоспорената
фактическа част на обвинението е следната:
На
01.06.2015г. около 01 часа св.Б.Й. излязла от дома си в гр.Кубрат и се
отправила към автогарата с намерението да пътува до гр.София. Тя носела дамска
чанта и ръчен багаж. По пътя я заговорил подс.М.З., който поискал цигара. Тя му
дала, след което тръгнала обратно към къщи, за да прибере забравена извън
хладилника храна. Подс.З. я последвал. В близост до входа, в който живеела св.Й.,
подсъдимият я приближил, започнал да дърпа дамската й чанта и да я блъскал в
гърдите. При това дръжката на чантата се скъсала, подсъдимият взел чантата и
побягнал с нея. В нея имало 100 евро и 25 лева. Св.Й. настигнала подсъдимия и
успяла да си върне чантата. При дърпането подс.З. я блъскал по тялото, при
което тя паднала на земята. Тогава подсъдимият взел ръчния й багаж – найлоновата
чанта, съдържаща 1 брой употребявана празна газова бутилка с вместимост
Съобразно заключението на оценителната
експертиза по делото, общата стойност на предмета на посегателство възлиза на
429.68 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които са събрани
по реда и начините, указани в НПК, и в този смисъл представляват годни
източници на доказателствена информация. Обсъдени поотделно и в съвкупност с направеното от
подсъдимия самопризнание, те установяват по еднопосочен начин всички елементи
от предмета на доказване така, както са очертани с обвинителния акт.
Подс.З.
е на 33 години, не е женен, не работи, няма доходи и имущество. Многократно е осъждан.
Последните постановени срещу него присъди са по НОХД № 104/2008г. на РС-Кубрат,
влязла в сила от 13.05.2008г., и по НОХД № 582/2007г. по описа на РС-Кубрат,
влязла в сила на 08.10.2008г., по които с Определение по ЧНД № 468/2008г. по
описа на РС-Кубрат е било определено общо наказание в размер на 1 година
лишаване от свобода. Общото наказание е било изтърпяно на 22.07.2009г.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна. Обвинението срещу подс.М.З.
е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. Установено, че подсъдимият
е отнел от владението на св.Б.Й. движими вещи на обща стойност 429.68 лв с намерението противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила. Действал е с пряк умисъл като е съзнавал, че отнема
чужди вещи без съгласието на собственика им и е преодолял несъгласието му
посредством физическа принуда. Така се обосновава обективна и субективна
съставомерност по чл.198, ал.1 НК.
Районният съд е
определил наказанието 1 година лишаване от свобода при условията на чл.55,
ал.1, т.1 НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства: изразеното съжаление и критично отношение към
извършеното, оказаното съдействие при разкриване обективната истина, връщането
на отнетите вещи, ниската стойност на предмета на престъплението. Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство първоинстанционният съд е отчел
предишните осъждания. Въззивният съд констатира, че по отношение на всички
предходни осъждания на подсъдимия е настъпила абсолютна реабилитация. От
изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода, което е било в размер
на 1 година, е изтекъл 5-годишния срок по чл.88а, ал.1 във вр. с чл.82, ал.1,
т.4 НК, при което подсъдимият се счита реабилитиран. Независимо от това
допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, определеното наказание
от 1 година лишаване от свобода се явява съответно на характера и тежестта на осъщественото
престъпление. Подс.З. е автор на грабеж, който е бил извършен нощно време и
включва едно продължително и интензивно физическо въздействие върху
пострадалата. Тези обстоятелства повишават обществената опасност на подсъдимия,
поради което искането за намаляване на наказанието не може да бъде удовлетворено.
Наложеното наказание е три пъти под предвидения в чл.198, ал.1 НК минимален
предел от 3 години и по-голяма снизходителност е неоправдана.
Въззивният съд намира,
че институтът по чл.66, ал.1 НК не следва да бъде прилаган. Макар наказанието лишаване
от свобода да е под 3 години и подс.З. да се счита неосъждан, целите по чл.36
НК не биха могли да бъдат постигнати с условно осъждане. Извършено е тежко
умишлено престъпление от лице, което е било осъждано 5 пъти за различни
престъпления от общ характер. По две от присъдите е изтърпявал ефективно
наказания лишаване от свобода, което не е довело до поправянето му. Поради това
наказанието по настоящото дело следва да бъде изпълнено реално.
КРС е допуснал нарушение
на материалния закон като е постановил наказанието да се изпълни при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Предвид
настъпилата реабилитация подсъдимият З. се явява осъден за първи път на
лишаване от свобода, поради което първоначалният режим и мястото на изпълнение
на наказанието се определят съобразно чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 ЗИНЗС. В този
смисъл е Решение № 152/29.03.2012г. на ВКС по н.д. № 412/2012г., ІІІ н.о.
Поради това в тази част обжалваната присъда следва да бъде изменена.
По изложените съображения
Разградският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 10/23.03.2016г. по НОХД № 286/2015г. по описа на Кубратския районен съд В
ЧАСТТА относно мястото и начина на изпълнение на наложеното наказание лишаване
от свобода, като ПОСТАНОВЯВА наказанието да се изтърпи при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип.
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата в останалата част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
СЛ