Р Е Ш Е Н И Е № 33

 

                        Гр.Разград, 14.05.2016г.

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                        ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря С.Л. и прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 106 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 10/23.03.2016г. по НОХД № 286/2015г. Кубратският районен съд е признал подсъдимия М.Г.З. *** за виновен в това, че 01.06.2015г. в гр.Кубрат, Разградска област, е отнел чужди движими вещи - 1 дънкова дамска чанта, пари - сумата от 100.00 евро и 25.00 лева, 1 брой употребявана празна газова бутилка с вместимост 5 литра, заедно с 1 бр. метален газов котлон, монтиран на бутилката, найлонова чанта, два домата, една краставица, 200 грама сирене, 2 щафети салам, един хляб, един чифт дамски сандали от естествена кожа, ортопедични, всичко на обща стойност 429.68 лева от владението на Б.С.Й. от гр.Кубрат без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - блъскане по тялото и дърпане на вещи, поради което и на основание чл.198, ал.1 НК, чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от присъдата е останал подс.М.З. я обжалва, считайки, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Моли за изменение на присъдата с налагане на по-леко наказание и прилагане института на условното осъждане.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл.371, т.2 и сл.НПК.

Подсъдимият М.З. се е признал за виновен, признал е фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Неоспорената фактическа част на обвинението е следната:

На 01.06.2015г. около 01 часа св.Б.Й. излязла от дома си в гр.Кубрат и се отправила към автогарата с намерението да пътува до гр.София. Тя носела дамска чанта и ръчен багаж. По пътя я заговорил подс.М.З., който поискал цигара. Тя му дала, след което тръгнала обратно към къщи, за да прибере забравена извън хладилника храна. Подс.З. я последвал. В близост до входа, в който живеела св.Й., подсъдимият я приближил, започнал да дърпа дамската й чанта и да я блъскал в гърдите. При това дръжката на чантата се скъсала, подсъдимият взел чантата и побягнал с нея. В нея имало 100 евро и 25 лева. Св.Й. настигнала подсъдимия и успяла да си върне чантата. При дърпането подс.З. я блъскал по тялото, при което тя паднала на земята. Тогава подсъдимият взел ръчния й багаж – найлоновата чанта, съдържаща 1 брой употребявана празна газова бутилка с вместимост 5 литра, заедно с 1 бр. метален газов котлон, монтиран на бутилката, найлонова чанта, два домата, една краставица, 200 грама сирене, 2 щафети салам, един хляб и чифт дамски сандали от естествена кожа, ортопедични. Същият ден подс.З. бил разкрит и доброволно предал отнетите вещи.

Съобразно заключението на оценителната експертиза по делото, общата стойност на предмета на посегателство възлиза на 429.68 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които са събрани по реда и начините, указани в НПК, и в този смисъл представляват годни източници на доказателствена информация. Обсъдени  поотделно и в съвкупност с направеното от подсъдимия самопризнание, те установяват по еднопосочен начин всички елементи от предмета на доказване така, както са очертани с обвинителния акт.

Подс.З. е на 33 години, не е женен, не работи, няма доходи и имущество. Многократно е осъждан. Последните постановени срещу него присъди са по НОХД № 104/2008г. на РС-Кубрат, влязла в сила от 13.05.2008г., и по НОХД № 582/2007г. по описа на РС-Кубрат, влязла в сила на 08.10.2008г., по които с Определение по ЧНД № 468/2008г. по описа на РС-Кубрат е било определено общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода. Общото наказание е било изтърпяно на 22.07.2009г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна. Обвинението срещу подс.М.З. е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. Установено, че подсъдимият е отнел от владението на св.Б.Й. движими вещи на обща стойност 429.68 лв с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила. Действал е с пряк умисъл като е съзнавал, че отнема чужди вещи без съгласието на собственика им и е преодолял несъгласието му посредством физическа принуда. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.198, ал.1 НК.

Районният съд е определил наказанието 1 година лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: изразеното съжаление и критично отношение към извършеното, оказаното съдействие при разкриване обективната истина, връщането на отнетите вещи, ниската стойност на предмета на престъплението. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство първоинстанционният съд е отчел предишните осъждания. Въззивният съд констатира, че по отношение на всички предходни осъждания на подсъдимия е настъпила абсолютна реабилитация. От изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода, което е било в размер на 1 година, е изтекъл 5-годишния срок по чл.88а, ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 НК, при което подсъдимият се счита реабилитиран. Независимо от това допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, определеното наказание от 1 година лишаване от свобода се явява съответно на характера и тежестта на осъщественото престъпление. Подс.З. е автор на грабеж, който е бил извършен нощно време и включва едно продължително и интензивно физическо въздействие върху пострадалата. Тези обстоятелства повишават обществената опасност на подсъдимия, поради което искането за намаляване на наказанието не може да бъде удовлетворено. Наложеното наказание е три пъти под предвидения в чл.198, ал.1 НК минимален предел от 3 години и по-голяма снизходителност е неоправдана.

Въззивният съд намира, че институтът по чл.66, ал.1 НК не следва да бъде прилаган. Макар наказанието лишаване от свобода да е под 3 години и подс.З. да се счита неосъждан, целите по чл.36 НК не биха могли да бъдат постигнати с условно осъждане. Извършено е тежко умишлено престъпление от лице, което е било осъждано 5 пъти за различни престъпления от общ характер. По две от присъдите е изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода, което не е довело до поправянето му. Поради това наказанието по настоящото дело следва да бъде изпълнено реално.

КРС е допуснал нарушение на материалния закон като е постановил наказанието да се изпълни при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Предвид настъпилата реабилитация подсъдимият З. се явява осъден за първи път на лишаване от свобода, поради което първоначалният режим и мястото на изпълнение на наказанието се определят съобразно чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 ЗИНЗС. В този смисъл е Решение № 152/29.03.2012г. на ВКС по н.д. № 412/2012г., ІІІ н.о. Поради това в тази част обжалваната присъда следва да бъде изменена.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

 

                               Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 10/23.03.2016г. по НОХД № 286/2015г. по описа на Кубратския районен съд В ЧАСТТА относно мястото и начина на изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, като ПОСТАНОВЯВА наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.

 

 

 

 

СЛ