Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
четиринадесети ноември |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Йончева
2. С. Робева
секретар М. Н., с участието на прокурора Е. Грънчаров, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №110 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Въззивното производство е образувано по постъпила
жалба от подсъдимия против присъдата, постановена по нохд №178/2013 г. на
Районен съд – гр. Кубрат.
Постъпила е жалба от адв. С.Д. – защитник на Д.Г. ***,
ЕГН ********** против Присъда №8/02.03.2016 г. по нохд №178/2013 г. на Районен
съд Кубрат. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснована, а наложеното
наказание е явно несправедливо.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият
бъде признат за невиновен.
В допълнителни съображения се сочи, че съдът е провел
незадълбочено съдебно следствие – не са разпитани свидетелите В. и П., не е
проведено щателното им издирване. Считат, че твърденията на обвинението за
изначални измамливи намерения и цели на подсъдимия да вземе по измамлив начин
пари са опровергани.
В съдебно заседание поддържа жалбата. Излага доводи,
че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт, тъй като от една страна в обвинителния акт се сочи, че подсъдимият
преговарял, за да сключи фирмата „СМР Инвест” ЕООД договор и получи плащане, а
от друга страна е посочено, че подсъдимият е извършил действията, за да набави
за себе си имотна облага.
Защитникът изтъква, че от веществените доказателства,
изготвени в резултат на приложено СРС се установява, че се водят преговори за
това каква работа да се възложи на фирмата, от което счита, че се установява,
че подсъдимият не е целял за себе си имотна облага, че се представя като търговски
представител и води преговори и отправя предложение от името на фирмата „СМР
Инвест” ЕООД.
Адв. Д. счита, че не е опровергано твърдението на
подсъдимия, че е имал среща с министър Ю.П. и той се е обадил по телефона.
Освен това намира, че не се установява изначално намерение
да не се извърши работата и че преговорите са водени единствено, за да се
получи имотна облага.
В пледоарията се изтъква, че РС не е провел
задълбочено съдебно дирене и е допуснал съществени процесуални нарушения.
Защитникът подчертава, че не се установява подсъдимият
да е осъществил състав на престъплението измама.
Писмени възражения срещу подадената жалба не са
постъпвали.
В съдебно заседание прокурорът излага доводи, че
присъдата е правилна и законосъобразна, тъй като са събрани всички необходими
доказателства за разкриване на обективната истина, които са подложени на
прецизен анализ и очертават единствен възможен извод, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението, в което е бил обвинен. Прокурорът сочи,
че при преговорите подсъдимият е обсъждал единствено какви средства може да
получи, а не е проучил каква работа има да се извърши, не е посетил обекта,
което говори, че не е имал намерение да изпълни работата. Обвинението намира,
че обстоятелството с кое търговско дружество ще бъде сключен договора е
ирелевентно, тъй като подсъдимият е целял да получи тази сума за себе си. Това,
че се установява че подсъдимият е сключвал договори и извършвал СМР не изключва, че в конкретния случай целта му
е била получаване на парична сума, без да извърши работа. Предлага да бъде
потвърдена присъдата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК,
установи:
Атакуваната присъда е постановена на 02.03.2016 г.
Жалбата е постъпила с вх. №485/08.03.2016 г. и е
подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319
НПК и от лице, което има право на жалба – защитник на подсъдимия в
първоинстанционното производство.
С Присъда №8/02.03.2016 г., постановена по нохд
№178/2013 г. Районен съд Кубрат е признал за виновен подс. Д. в това, че за
времето от 01.04.2013 г. до 04.04.2013 г. в гр. Кубрат, с цел да набави за себе
си имотна облага, е направил опит да възбуди и поддържа у Б.М.В. *** заблуждение,
че ще извършва дейности по почистване на пречиствателни станции в управляваното
от В. дружество ВиК „Меден кладенец” ЕООД, гр. Кубрат,
представяйки се за лице, което действа по поръка на властта и с това да причини
имуществени вреди в размер на 15 000 лв., като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини, поради което осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1,
пр. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което на
основание чл. 54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, което на
основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим.
Приведено е в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието по нохд
№2437/2009 г. на Русенски районен съд - лишаване от свобода за срок от 3
години, както и наказание по нохд №121/2010 г. на Районен съд гр. Бяла лишаване
от свобода за срок от 9 месеца, като е определено общо наказание в размер на по-тежкото
- 3 години лишаване от свобода при строг режим.
Съдът намира, че обвинителният акт отговаря на
изискванията на чл. 246 НПК и са изложени индивидуализиращите престъплението
фактически обективни признаци (време – 01.04.2013 г. – 04.04.2013 г.,
място - гр. Кубрат, механизъм на извършване - въвел в заблуждение св. В., че
действа по препоръка на министър Ю.П., който изиска да плати авансово средства,
пострадало лице - ВиК „Меден кладенец” ЕООД и вредоносни последици, които биха
настъпили за дружеството), както и съответните субективни
признаци на престъплението, прокурорът е посочил и доказателствата, подкрепящи
очертаната фактическа обстановка и както и приложимия закон.
Според изложеното в обвинителния акт Д. е водил „преговорите”
и представяйки се като министър, и представяйки се като бизнесмен от свое име.
Не е посочвал, че следва да се платят средства на ЮЛ. Обстоятелството, че за да
получи средствата, е следвало посочи ЮЛ, регистрирано като собственост на
съжителницата му, не означава, че облагодетелстването не е целял да придобие
лично облага. Намерението на Д. е било да се облагодетелства лично, а не да
предостави облагата на друго лице. Поради това съставът на ОС Разград намира,
че не е налице противоречие между фактите изложени в обвинителния акт - че при
преговорите Д. е продиктувал името на фирмата „СМР-Инвест” и това, че в
диспозитива е посочено, че Д. е действал с цел да набави за себе си имотна
облага.
Съдът намира,
че няма пороци на обвинителния акт, които налагат отмяна на присъдата и връщане
на делото на прокурора.
Съдът, като взе предвид доводите в жабата
и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, включително при проведеното съдебно следствие от
въззивния съд, намери за установено следното:
Подсъдимият Д.Г.Д. е
български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование. Д. съжителства с
И.С.Й.. Имат две малолетни деца – С. и Ц., родени на *** г.
Подс. Д. е осъждан (л. 34)
за престъпление по чл. 308, ал. 1, извършено в периода 01.04.2008 г. –
08.05.2008 г. по сключено споразумение от 01.10.2009 г. по нохд №2437/2009 г.
РС Русе, на лишаване от свобода за срок от три години, отложено на основание
чл. 66 НК за срок от 5 години и по нохд №121/2010 г. на РС Бяла за престъпление
по чл. 129, ал.2 НК и чл. 325, ал.1 НК, извършено на 21.03.2008 г., по
споразумение с РП Бяла, одобрено на 16.09.2010 г., на лишаване от свобода за
срок от 9 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66 НК, е отложено за срок
от три години.
Д. дава обяснения, че се
занимава със строителни работи като осъществява дейност чрез фирми,
регистрирани като собственост на сина му – Г. Д. Г. - „Хидрострой8Г” ЕООД
София; дъщеря му – В. Д. Г. – „Виктория-ВС” ЕООД Русе и на жената, с която
съжителства – И.С.И. – „СМР – Инвест” ЕООД.
Подсъдимият твърди, че
осъществявал дейност по спечелени обществени поръчки за СМР и представя в
съдебно заседание пред въззивния съд сключени договори и референции за „Хидрострой8Г” ЕООД София и „Виктория-ВС” ЕООД
Русе.
Св. Б.В. в продължение на 6
години, включително през 2013 г., бил управител на дружество ВиК „Меден кладенец” ЕООД, гр. Кубрат.
Св. К. С. работела от 1984 г. във ВиК „Меден
кладенец” ЕООД, гр. Кубрат, към 2013 г. на длъжност „Служител човешки ресурси”.
Св. Е. М. от ноември 2006
г., включително и през 2013 г., работела във ВиК „Меден кладенец” ЕООД, гр. Кубрат на длъжност „Главен счетоводител”.
Св. Ш. Я. от 2008 г., включително и през 2013 г.,
работела във ВиК „Меден кладенец” ЕООД, гр. Кубрат на длъжност „Офис мениджър”.
На 27.03.2013 г. в 16, 20 ч.,
на стационарен телефон с № 0848 7-25-11 собственост на ВиК „Меден кладенец” ЕООД, гр. Кубрат, св. К. С. приела обаждане от
„скрит” номер. Лицето, което позвънило, се представило с името Ю.П. и заявило,
че е министър и поискал да разговаря с управителя на дружеството Б.М.В.. Св. С.
отговорила, че управителят отсъства предложила да даде номера на секретарката
на управителя. Но обаждащият се отговорил, че ще позвъни на другия ден.
Св. Стефанова и други
служители на ВиК „Меден кладенец” ЕООД
обсъдили дали е възможно така да им се обажда министър и решили, ако се обади
на други ден, с него да разговаря св. М.
При позвъняване на следващия ден – 28.03.2013 г. около
11, 30 ч., св. С. „смъкнала” слушалката на св. М. и последната разговаряла с
лицето. При обаждането св. М. казала, че управителят отсъства, а лицето което
се обажда определило дата и час, в който ще се обади и изискало управителят да
бъде там, за да може да разговаря с него. Св. Минчева предала за това на св. В..
На 29.03.2013 г. в 09, 23 ч.
неизвестното лице за служителите на ВиК „Меден кладенец” ЕООД позвънило отново, но на св. Б.В.
- на служебен телефон с № 0848 7-26-41, който бил в кабинета на В.. На дисплея
на телефона се изписало „личен номер”. При този разговор лицето се представило
като министър Ю.П. и разговаряли относно
канализационната система на гр. Кубрат, както и че пречиствателната
станция към него момент не е доизградена и функционирала на т.нар. „Първо или
механично стъпало”. По време на този разговор подс. Д. казал на В., че ще му изпрати
на 02.04. или 03.04.2013 г. човек на име
Д., на когото В. трябвало да измисли и възложи някаква работа, като ръчно
почистване на канали, за която управителят да заплати със средства на
дружеството, но авансово. Заявил, че подробностите ще се уточнят при срещата с Д..
По време на разговора обаждащият, който се представял за министър, заявил, че
се обажда от кабинета си, от „скрит” номер, за да не ги подслушват.
От извършената справка се установява, че позвъняванията
са от мобилен №0877114440 и са извършени от клетки в гр. Русе. От писмо изх. №
С-9434/19.04.2013 г. на „БТК” АД и приложеният към него електронен носител /CD/
(л. 57) се установява, че в мрежата на „Виваком” има информация, относно лицето
собственик на мобилен номер 0877114440, както и трафични данни за периода от
08, 47 ч. на 27.03.2013 г. до 10, 27 ч. на 04.04.2013 г., съответно абонат на
цитирания телефонен номер е подс. Д.Г.Д..
Св. В. се съмнявал в това, че му се обажда П. и опитал
в Интернет да намери гласа на министъра, за да го сравни с лицето, което му се
обаждало, но не успял да установи дали е идентичен гласа на министъра с този на
лицето, което му се обажда. Обадил се на свой колега – К. С, управител на
„Водоснабдяване” Дунав. При срещата си двамата решили, че това е измама и се
обадила на директора на ОД на МВР. Св. В. отишъл в МВР, директорът на ОД на МВР
събрал екипа си и му предложили да продължи да се прави, че вярва на лицето, за
да могат да го заловят. Св. В. приел.
Тъй като било нужно време, за да се приложат СРС по
отношение на телефона на св. В., по предложение на служителите на МВР, той
изключил телефона си и два дена стоял в дома си, без да прави нищо.
На 01.04.2013 г. св. Я. се връщала със служебна кола в
сградата на ВиК „Меден кладенец” ЕООД и там срещнала подсъдимия Д.,
който попитал за управителя В.. Я. отговорила, че отсъства и по молба на Д.
позвънила на В., но той не отговорил.
На 01.04.2013 г., 02.04.2013
г. и на 03.04.2013 г. от мобилен № 0877114440 подс. Д. звънял на мобилния му
телефон на св. В. с № 0899993472, като искал да се срещнат заявявайки на управителя,
че той е човекът, за когото е получил обаждане от министъра. Д. помолил В. да
не споменава по телефона, че е разговарял с министъра.
Срещи на 01.04., 02.04. и
03.04. не били проведени.
На 04.04.2013 г. подс. Д. се
обадил на мобилния телефон на св. В.,***, след което отишъл в кабинета на В..
През това време на място бил и екип на МВР, тъй като св. В. уведомил за
готвената измама.
При срещата с В. подс. Д. обяснил,
че е ходил в гр. София, където се е срещнал с министъра на околната среда и
водите, а министърът го питал дали са провели срещата с В., при което Д.
потвърдил. Подсъдимият споменал също, че Министерството на околната среда и
водите отговаряло за ВиК сектора, при което В. отговорил, че това министерство
осъществявало контролни функции спрямо тяхната дейност. Д. заявил, че това е
много важно, след което започнал да говори конкретно за какво е срещата му с управителя.
Подсъдимият обяснил, че
извършвал дейности по почистване на пречиствателни станции, разполагал с
персонал необходим за това, с необходимата техника, споменал също че разполага
с машина за продухване на канализационни тръби на стойност 350 000 евро. В
тази връзка предложил да извърши услуги на управляваното от В. дружество, а
именно почистване на градската пречиствателна станция в Кубрат, като предложил също така да извърши
дейности по ремонт и освежаване на сградния фонд на пречиствателната станция.
След като В. отговорил, че те са сравнително нови и няма необходимост от такива
ремонтни дейности, Д. веднага се насочил към извършване на дейност по
почистване на станцията, независимо от факта, че управителят му заявил, че
нямат нужда и от това.
При разговора Д. Г.Д.
казал, че е извършвал много такива дейности и споделил, че съвсем скоро е
сключил договор за дейност по почистване на стойност 60 000 лева с друго
дружество, но не споменал име.
Подсъдимият заявил, че е
запознат със стойностите на разходите, които В. можел да прави, а именно от 20 000
лева до 60 000 лева. В. обяснил, че разходи на стойност над 20 000
лева се извършват по реда на чл. 14 от ЗОП, а също така, че съгласно наредба на
Общински съвет гр. Кубрат за извършване на разходи над 15 000 лева управителят
на общинското дружество е длъжен да получи съответно разрешение на общински
съвет за одобряване на конкретния разход.
Въпреки разясненията на В., подсъдимият
продължил да настоява да извърши ремонта, като се съгласил да извърши
дейностите по почистването и за сумата
от 15 000 лева, но В. трябвало да извърши плащане по договора преди извършване
на дейността. Тази настойчивост, както и смъкването на стойността на дейностите
от 60 000 лв. на 15 000 лв., потвърдили
съмненията на Б.В., че подс. Д., представил се като „г-н Д.” не е изпращан от
Министъра на околната среда и водите и че се опитва да го накара да му възложи
дейността, от която дружеството няма реална необходимост, за да получи по този
начин сумата от 15 000 лева. Затова В. се опитал да насочи разговора така,
че да не се сключва договор за каквато и да било услуга, като обяснил на подсъдимия,
че при извършване на такова плащане трябва да разполага със съответните
документи, а именно — Договор за извършване на услуга. Д. продължил с
поддържането на заблуждението, както заявил, че има готовност веднага да сключи
такъв договор и да напише фактура за 15 000 лв., които да му бъдат
приведени веднага при сключването му. В. знаел, че Д. се опитва да го измами и продължил
да търси начин да прекрати разговора и срещата с Д.. Дружеството нямало нужда
от извършване на такава дейност. При нужда било в състояние самостоятелно да я
извърши.
Подс. Д. продължил да
настоява да се сключи договора и предоставил данни, необходими за сключване на
договора, като издиктувал името на фирма — „СМР-Инвест” ЕООД, град Русе и БУЛСТАТ, като уточнил, че той е
пълномощник на дружеството. В. извикал Иван Кръстев – служител, който
обикновено подготвял договорите. В. се опитал да отклони сключването на
договора, като предложил на Д. да изпрати покана до три фирми, въпреки, че
заради стойността
на услугата не бил длъжен да го прави, като на това Д. отговорил „спокойно, аз
съм зад гърба ти, няма страшно”. В. продължил да настоява, че въпреки това
искал всичко да бъде изрядно, законосъобразно и да осъществи процедурата с
поканите до три фирми за представяне на оферти, като Д. веднага отговорил, че
това не било проблем и до 30 минути да получи на имейла на дружеството три
оферти от три различни фирми. В. продължил да настоява като заявил, че държи да
спази процедурата за определяне на изпълнител, а именно назначаване на комисия,
която да разгледа постъпилите оферти и същата да излезе със становище и
предложение за избор на изпълнител. Обяснил му, че всичко това няма как да се
случи в рамките на деня, при което Д. продължил да поддържа заблуждение у В.,
че е готов и днес ще получи офертите на електронната поща и че има готовност на
05.04.2013 г. да сключи окончателния договор. В. продължил да търси начин да
прекрати разговора и да отхвърли офертата, за която вече нямал никакво
съмнение, че е опит да бъде измамен да плати на обвиняемия сумата от 15 000
лева авансово и излъгал Д., че на
05.04.2013 г. има работа в гр. Русе и може да се видят там, при което Д. се
съгласил. В. реално нямал никакво намерение, да ходи в град Русе и изобщо да се
среща с подс. Д..
След приключване на разговора Д. бил задържан от
служителите на МВР.
От показанията на св. С., св. М. и св. В. се
установява, че на 27.03., 28.03. и 29.03.2013 г. на посочените служебни
телефони на „ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат се е обадило лице, което се е
представило за Министъра на околната среда и водите Ю.П.. При разговора си със
св. В. това лице поискало от В. да възложи работа на лице, което ще изпрати и да му заплати авансово.
От справката на електронен носител, постъпила с писмо изх. № С-9434/19.04.2013 г. на „БТК” АД се установява, че
позвъняванията е извършил подсъдимия от телефон с №0877114440.
Опровергана е от посочените доказателства тезата на
подсъдимия, че обаждането е извършено от министър Ю.П., от кабинета му в гр.
София, в Министерство на околната среда и водите, но от телефона на подсъдимия.
Обажданията са извършвани от клетка в гр. Русе. От показанията на св. Д. Минков
– служител на МВР (л. 103) също се опровергават обясненията на подсъдимия, че
се е обаждал Ю. П.
Съдът намира, че обстоятелството, че св. В. сочи за
разлика в гласа, в стила на изказ на лицето, което му се е обадило по телефона
и представило за министър П. и лицето, което се е
представило като Д., е резултат на субективни впечатления, които не
разколебават извода, че обаждането е извършено от подсъдимия. След като е имал
намерение да въведе в заблуждение В., очевидно Д. е използвал преправен глас
или друг метод, който е в състояние да промени гласа му, за да е убедителен в
намислената измама.
От показанията на св. В. се установява, че в телефонен
разговор и при срещата си с него, което се потвърждава и от св. Я. присъствала
при срещата на управителя и подсъдимия Д., последният се е представил за лице,
което е изпратено от министър Ю.П..
От представените от жалбоподателя доказателства пред
въззивния съд се установява, че търговски дружества, собственост на негови
близки са сключвали договори за извършване на СМР, а от представените пред РС,
че са извършвали почистване на колектор и от представените на ДП - доставка на 165
бр. кошчета за ДП „НКЖИ”.
Съдът намира, че твърдяното от подсъдимия - че
извършва дейност чрез ЮЛ, регистрирани от негови близки не е в подкрепа на изложението,
че осъществява добросъвестна дейност по СМР и почистване и така прехранва
семейството си. Житейско логично би било човек, който се ползва с добро име и
осъществява мащабна дейност, с достатъчно техника и оборудване да използва
името си и да осъществява дейност лично, чрез регистрирано на негово име
търговско дружество, а не чрез ЮЛ регистрирани с други представители.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия са защитна
теза, която се опровергава от всички събрани доказателства. Не се установяват
нито близките му отношения със С. и П., нито обстоятелството, че е бил в София
към момента на получаване на обаждане от В. от лице, което се представя за
министър.
Съдът намира за безспорно установено, че подс. Д. се е
обадил на посочените телефони, представил се е за министър П., поискал е да
бъде възложена работа и авансово платено за нея. Съответно впоследствие се е
явил във „ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат, срещнал се е със св. В. и е
настоявал да му бъде възложена работа за 60 000 лв., след отказа на В. и
за 15 000 лв. Като основно е обсъждал размер на сумата, която ще му бъде
изплатена, а не вида и количеството на дейностите които има да се извършват.
Бил е готов да сключи договор и за СМР и за почистване.
Няма основание да се постави под съмнение
достоверността на показанията на свидетелите по делото.
Обстоятелството, че по съвет на служителите на МВР, В.
е продължил да участва в събитията, оставяйки впечатление, че е склонен да
сключи договор, по никакъв начин не променя оценката на извършеното от Д. до
04.04.2013 г.
Доказателствата по делото, с изключение на обясненията
на подсъдимия в своята съвкупност са логични, безпротиворечиви и
взаимодопълващи се, поради това съдът намира, че описаната фактическа
обстановка, сходна с приетата и от първоинстанциониня съд е установена по
несъмнен начин.
Цялостното поведение на подсъдимия още от проведените телефонни
разговори със св. В., в които е обяснявал, че се обажда от „скрит” номер, за да
не ги подслушват, а и впоследствие, когато се е представил като „пратеник” на
министъра, но поискал да не се споменава повече това по телефона, цели да
въведе св. В. в заблуждение – че е изключително доверено лице на министър П.,
от когото В. зависи институционално и съответно с това да го мотивира да се
разпореди с имущество – пари на дружеството, което управлява.
Подсъдимият Д. за времето от 01.04.2013 г. до
04.04.2013 г., в град Кубрат, с цел да набави за себе си имотна облага, е
направил опит да възбуди и поддържа у Б.М.В. ***, заблуждение, че ще извърши
дейности по почистване на пречиствателни станции в управляваното от В. дружество
– ВиК „Меден Кладенец” ЕООД гр. Кубрат, представяйки се за лице, което действа
по поръка на министър Ю.П., и с това да причини имотна вреда на управляваното
от В. дружество – ВиК „Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат в размер на 15 000
лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
По същество подс. Д. обективно е извършил
необходимото, за да заблуди св. В., опитал се е да получи имотна облага, но не
е могъл, поради това, че свидетелят не е изпаднал в заблуждение и се е обърнал
към органите на МВР. Желаният престъпен резултат не е настъпил по независещи от
дееца причини и е налице опит за измама.
Сключването на
договор е част от способите за въвеждането на В. в заблуждение и това, че е със
страна съществуващо ЮЛ, не е пречка да се приеме, че сключването на договор с
това ЮЛ е част от измамливите действия.
Подсъдимият е наясно с реда на функциониране на
дружеството, с изискванията, които следва да се изпълнят, за да се извърши
плащане на парични средства. За
подсъдимия е било ясно, че без да сключи договор не е възможно да получи
търсената имотна облага, както и че за да сключи договор е необходимо реално
съществуващо дружество. Д. не се е интересувал от вида и обема на работата, а
единствено от паричната сума, която ще получи. Няма нищо в поведението му,
което да сочи, че е имал сериозно намерение да изпълни възложената работа. Установената
настойчивост да му се възложи работа, от която възложителят няма нужда, говори
за това, че единствена цел е била получаването на имотна облага. Голословни
твърдения остават притежанието на техника на стойност 350 000 евро
(впоследствие в съдебно заседание с коригирана стойност – 35 000 евро). Но
дори да е имал кадрова и техническа обезпеченост, каквато с представените
договори и фактури, не установява подсъдимия, то това не е пречка, в конкретния
случай, да не е имал намерение да изпълни възложената дейност и съдът намира,
че точно тази липса на намерение да изпълни възложената работа се установява от
доказателствата по делото.
Съставът на ОС Разград счита, че обстоятелството че
подс. Д. се представя за лице, което действа по препоръка на министър, не
съответства на квалификацията – „лице, което действа по поръка на властта”,
съответно деянието не осъществява състав на престъплението по чл. 210, ал. 1,
т. 1, пр. 2, а е налице измама по основния състав - чл. 209, ал. 1 НК, във вр.
с чл. 18, ал. 1 НК.
Д. е използвал името на министъра единствено, за да
мотивира В. да извърши разпореждане с паричните средства, считайки че ги
предоставя на приближен на министъра, но това не е достатъчно, за да се приеме,
че подсъдимият се е представил, че „действа по поръка на властта”, тъй като
нито е заявявал, че ще предаде парични суми на министъра, нито е обещал някакви
действия на министъра.
При липсата на самопризнание, за субективната страна
изводите могат да се направят от обективните действия на подсъдимия по
отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията.
Съдът намира, че от субективна страна се установява
наличието на пряк умисъл и користна цел. От посочените действия на подсъдимия Д.
се установява, че:
1. Подс. Д. е предвиждал, че вследствие на неговото
въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи – че
Д. е доверено лице на министъра, че действа по препоръка на министъра,
съответно след това подсъдимият е поддържал вече възникнали неправилни
представи – че се е срещал с министъра, че е говорил с него за възложена от В.
работа.
2. Подс. Д. е съзнавал, че измаменото лице – св. В. ще
извърши акт на имуществено разпореждане – ще разпореди плащане на исканата
сума, която ще бъде получена от подсъдимия и в резултат на което ще бъде
увредено имущество на дружеството, което представлява.
Престъплението е извършено при пряк умисъл и с
користна цел – да набави за себе си облага.
По отношение на наказанието.
Съставът на ОС Разград намира, в пределите на
проверката, която извършва, при липса на протест, че размерът на наложеното
наказание – законово предвидения минимум е съответно на тежестта на
извършеното, личността на подсъдимия, с оглед предходните му осъждания.
Съставът на въззвиния съд намира, че не се установява изтъкнатото от
първоинстанционния съд съдействие на разследващите органи. Обвиняемият не е
давал обяснения на ДП и пред РС, което е негово право, но няма основание
поведението му да се тълкува като съдействие при разследването.
Наказанието е определено при възприета от
първоинстанционния съд по-тежка квалификация на деянието – по чл. 210 НК, но за
двете престъпления се предвижда еднакъв минимум и съставът на ОС Разград
намира, че наказанието е съответно на извършеното и с оглед данните за
личността на подсъдимия – предходни осъждания, обществената опасност на
деянието – продължителност и настойчивост при измамливите действия няма
основание да се приеме, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства.
Престъплението е извършено в изпитателния срок на
наказанията, наложени по споразумения по нохд №2437/2009 г. РС Русе и по нохд №121/2010 г. на
РС Бяла, съответно са налице основанията на чл. 68 НК Д. да изтърпи отложените
наказания и присъдата в тази част е законосъобразна.
Фактическата обстановка, приета и от въззивния съд,
след анализ на доказателствата е сходна с тази, изложена в мотивите на
първоинстанционният съд и се основава на анализ на събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства.
Не се установява
допуснато процесуално нарушение, което да е съществено, отстранимо и да
представлява основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Съдът счита, че следва
да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и да признае подсъдимия за
виновен за престъпление по чл. 209, ал.1 НК, съответно следва да бъде оправдан
досежно квалификацията по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 2 НК.
Съставът на Окръжен съд гр. Разград намира, че
първоинстанционната присъда не страда от други недостатъци, които да налагат
отмяна на съдебния акт.
Жалбоподателят следва да заплати разноските по
въззивното производство.
С оглед на това и на основание чл. 337, ал.
1, т. 2 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №8/02.03.2016 г. по нохд №178/2013 г.
на Районен съд – гр. Кубрат като приема, че подсъдимия Д.Г.Д. не е извършил престъплението,
представяйки се за лице, което действа по поръка на властта – министър Ю.П. и ПРИЗНАВА
подсъдимия Д.Г.Д. за невиновен и го
оправдава по обвинението в частта, относно квалификацията по чл. 210, ал. 1, т.
1, пр. 2 НК и ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, извършено от подс. Д.Г. ***, ЕГН **********
в престъпление по чл. 209, ал. 1 НК във вр. с чл. 18, ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №8/02.03.2016 г. по нохд №178/2013
г. на Районен съд – гр. Кубрат в останалата част.
ОСЪЖДА Д.Г. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка
на ОС Разград сумата 320 лв. – разноски по производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР