Решение № 34

град Разград, 14.06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Емилиян Грънчаров

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 121 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 162/15.03.2016г. по нохд № 773/2015г. по описа на РС-Разград, подсъдимият К.П.В., ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия К.П.В., чрез упълномощения му защитник адв. Ч.. В жалбата се твърди, че присъдата почива на предположения и догадки и че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил виновно деянието, за което му е възведено обвинение. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и порочна, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни доводи в тази насока се сочат в постъпилите след подадената въззивна жалба допълнителни съображения. Предявява се искане въззивния съд да отмени изцяло обжалваната присъда на РРС и да бъде върнато делото на прокурора или да постанови оправдателна присъда като подсъдимия бъде оправдан по възведеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна, не са налице твърдените в същата пороци, наложеното наказание е справедливо. Ето защо, предлага на въззивния съд да потвърди изцяло атакувания от подсъдимия първоинстанционен съдебен акт.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият К.П.В. се явява лично и заявява, че поддържа изцяло становището на адвоката си. Иска да бъда оправдан от съда, защото е невинен. Не е откраднал тези пари. Няма да сочи доказателства.защитникът му – адв. Ч., редовно призован за съдебно заседание не се явява. В подаденото от адв. Ч., пълномощник на подсъдимия В. становище на 10.05.2016 г. пред ОС-Разград се сочи, че от името на доверителя му, адв. Ч., моли да бъде даден ход на делото, заявява, че поддържа изцяло подадената въззивната жалба, както и молбата допълнение към нея, заявява, че други доказателства няма да сочат и молят въззивния съд да даде ход по същество и постанови решение, с което горепосочената присъда да бъде отменена като незаконосъобразна и порочна, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, като искането е да бъде отменена, да бъде върнато делото на прокурора или постановена оправдателна присъда. В становището са изложени подробни доводи и съображения, които по същество са идентични и допълват изложените такива в подадената въззивна жалба и постъпилите след нея допълнителни съображения.

В последна дума на подсъдимия К.П.В., същият заявява, че е невинен. Иска да бъде оправдан и, че не е извършил никакво престъпление.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Установено е, че подсъдимият К.П.В. ***. Роден е на ***г***. Не е женен, осъждан е, с основно образование, с ЕГН **********. Установено е, че подсъдимият В. е осъждан, както следва: С присъда по НОХД № 1419/2009г. на РС –Пловдив, в сила от 02.04.3.2010г., е осъден за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, отложено за изпитателен срок от две години. По тази присъда подсъдимият е реабилитиран по право, но съгласно разпоредбата на чл.30 НК, същата определя настоящото деяние като извършено в условията на повторност.

Установено е, че А.М. и М.М./свидетели по делото/са съпрузи. Живеят в село Трапище, ул. Ген. Скобелев № 6. На 20.04.2015г. около 16,00 часа пред къщата им са пристигнали двама непознати за тях мъже/ млади – на възраст около 25 -30 години/, които са се заговорили със св. М.. Единият е бил - подс.В., а другият - св. П. П.. Те са поискали от св.М. да им даде пясък от улуците на къщата, с който да калайдисват. Свидетелят М. ги е пуснал в двора на къщата. Тогава, подс. В., се е качил на покрива. Поискал е от св. П. П., да му даде вода, за да провери улуците. Излял е вода в улуците и те са протекли. Подсъдимият е слязъл от покрива и е обяснил на свидетелите А. М. и М. М., че могат да им направят ремонт, като ще подменят улуците. Обяснили им, че ремонтът, щели да направят с голяма отстъпка.

Установено е също, че свидетелите А. М. и М. М. са се съгласили, подсъдимият да им подмени улуците с нови. Тогава подсъдимият се е обадил на свидетелите С. В. /негов брат/, А. С., И.П., М. П., И. П., Г. С. и С. С., които са били дошли с тях в селото, за да търсят работа. Повиканите от подсъдимия свидетели са дошли и започнали да работят по смяната на улуците. След около два часа ,работата приключила и подсъдимият е казал на св. М. да влязат в къщата, за да си оправят сметката. Поискал е да му даде и лист,, и молив. Преди това, св. М. му е дала 200 лв., защото подсъдимият е посочил такава цена. Свидетелката М. и подсъдимият В. са влезли в къщата и са отишли в стаята, където М. съхранявала парите си. Там подсъдимият обяснил на свидетелката, че цялата цена на извършения ремонт е 1000 лв и за това свидетелката следвало да му даде още 800 лв. Св. М. се е съгласила и е вдигнала матрака на леглото, като е взела от там портмонето си, от което е отброила 40 банкноти от по 20 лв., за да ги даде на подсъдимия. Тогава, подсъдимият е започнал да обяснява на св. М., че следва да запише направените сметки и тя се е обърнала настрани, за да вземе очилата си, като преди това е оставила портмонето си на масата, до която е бил подсъдимият. Докато свидетелката М. не е гледала към него, подсъдимият е бръкнал в портмонето й и извадил част от намиращите се там банкноти – извадил общо 1100 лв, които взел без свидетелката да го забележи. След като взела очилата си, М. започнала да смята, след което двамата са излезли навън. Подсъдимият е казал на свидетелите М.и, че следва да му дадат още пари. Свидетелите М.и обаче отказали и дори са се скарали с него, като накрая подсъдимият и придружителите му са си тръгнали.

Установено е, че в къщата са останали свидетелите М.и и двете сестри на св. М., които са били там през цялото време. Малко по-късно, св. А. М. е отишла да преброи парите си и е видяла, че в портмонето й са останали само 400 лв. Липсвали 1100 лева отделно от сумата от 1000 лв, която тя е била платила на подсъдимия В.. Цялата сума, която св.М. е съхранявала в портмонето си преди да започне да плаща на подсъдимия е била 2500 лв. След като е установила липсата св. М. се е обадила на дъщеря си св.Л. Салиева, която от своя страна, се е обадила на РУ на МВР –гр. Лозница. За случилото се тя е разказала и на съседите си – свидетелите В. Н. и И. Е..

Установено е, че на 21.05.2015г. по досъдебното производство е извършено разпознаване, при което свидетелите А. М. и М. М. са посочили подсъдимия К. В., като лицето което е дошло в дома им при разглеждания случай.

Такава фактическа обстановка е установена и от РРС.

Описаната по-горе фактическа обстановка, въззивният съдебен състав намира/както правилно е приел и РРС/ за доказана по един несъмнен и категоричен начин. В този аспект, въззивният съдебен състав намира, че този извод на съда се подкрепя от показанията на пострадалите лица – свидетелите А. М. и М. М.. Вярно е, че тези свидетели в известна степен дават недостатъчно ясни и конкретни показания, което следва да се отдаде на изминалия период от време и факта, че свидетелите са забравили някои подробности, като се има предвид и тяхната напреднала възраст. Но, РРС, след прочитане на показанията им от досъдебното производство, пострадалите уточняват съществените обстоятелства и от казаното от тях става ясно, че след извършеното разплащане, при което А. М. е дала на подсъдимия В. общо 1000лв. /200лв+800лв/, то впоследствие са установили, че им липсват още 1100 лв. Безспорно е/както правилно е приел и РРС/, че тези липсващи 1100 лв. са били у подсъдимия. Той признава, че е взел такава сума, но твърди, че му е дадена доброволно от св. А. М., за да бъде извършен ремонт и на покрива на къщата. Двамата пострадали/свидетелите М.и/ категорично отричат да са давали тази сума на подсъдимия и отричат да е ставало дума за ремонт, и на покрива. Установено е, че съдебното заседание, проведено пред РРС, свидетелите които са дошли с подсъдимия в селото, за да търсят работа – св. А. С.. Ил. П., М. П., Ив. П., Ст. С., П. П., Ст. В. /брат на подсъдимия/ твърдят, че знаят, че подсъдимият е получил сумата от 1100 лв. допълнително от св. А. М., именно за бъдещ ремонт на покрива. Свидетелите А. С., М. П., Ив. П., П. П. и Ст. В. твърдят, че дори, стоейки в двора на къщата, са видели през отворения прозорец на къщата, как св. А. М. е дала на подс. В. сумата от 1100 лв. за ремонт на покрива. Другите придружаващи ги свидетели са били научили това впоследствие. В този аспект, въззивният съд намира, че правилно РРС, не е кредитирал показанията на тези свидетели, придружаващи подсъдимия и очевидно в близки /някои дори роднински/ отношения с подсъдимия. На досъдебното производство някои от тях са дали различни показания – На тази плоскост, св.А. С. и св.Ив. П. сочат, че едва след като напуснали къщата на пострадалите/свидетелите М.и/ са разбрали, че подсъдимия е получил от тях още 1100лв за бъдещ ремонт. На разпита им в съдебното заседание/пред РРС/ същите сочат, че са били видели това. Настоящият съдебен състав, като взе предвид предходното, счита, че следва да се позове и на показанията но полицейския служител - св.Н. Симеонов, който сочи, че първо при оперативната дейност са разговаряли със св. П. П., придружаващ подсъдимия, който е посочил, че подсъдимият е получил от пострадалите сумата от 1100 лв. за бъдещ ремонт, но за това не са знаели останалите им придружители. В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че правилно РРС е приел, че не следва да кредитира показанията на свидетелите придружаващи подсъдимия при посещението в къщата на пострадалите. Тези свидетели не са били очевидци на предаване на процесната сума от 1100 лв. на подсъдимия от св. А. М., но го твърдят с цел осигуряване подкрепа на защитата му. Съдът намира, че всички тези свидетели поради приятелски или близки отношения с подсъдимия, защитават неговата теза, която се оборва по категоричен начин от останалите доказателства по делото. Не е житейски логично и оправдано, свидетелката А. М. да е заплатила на подсъдимия доброволно сумата от 1100 лв. и впоследствие да не знае нищо за това. Дори когато е установила липсата на процесните 1100 лв., състоянието й се е влошило /виж. показанията на св. М. М. и дъщерята на пострадалите - св.Л. С./. Свидетелите А. М. и М. М. са били наясно с каква сума са разполагали и чистосърдечно заявяват какво е платено от тях на подсъдимия доброволно и нямат никакви претенции за това, което доброволно са платили. Конкретно посочват обаче и липсващата им сума, която парична сума се е оказала у подсъдимия. Ето защо, въззивният съдът намира, че подсъдимият В. е отнел сумата от 1100 лв. от портмонето на св. М., докато е бил с нея в къщата, без същата да забележи това – това е начинът на извършване на деянието. Твърдението на подсъдимия за това, че ще се извършва бъдещ ремонт и затова тази сума е била платена от свидетелката М. за този бъдещ ремонт, е нелогична на плоскостта на разглежданата ситуация – тоест, ако е имало уговорка за такъв бъдещ ремонт, то свидетелите М.и не биха го отрекли, а показанията им не дават повод за съмнение, до какъвто правилен извод е достигнал и РРС. Свидетелите М.и са отрекли наличието на подобна уговорка за бъдещ ремонт още при първоначалните оперативни действия /в този аспект, виж. показанията на св. Н. Симеонов/ и позицията им в това отношение е последователна, поради което и казаното от тях следва да се кредитира с доверие от съда, както правилно е приел и РРС. Настоящият въззивен съдебен състав, като взе предвид изложеното, намира, че от фактическа страна обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Ето защо, на плоскостта на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните в жалбата нарушения на материалния закон. Не се констатира и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд счита, че РРС е провел всестранно, пълно и обективно съдебно следствие.Събрани са всички възможни и необходими доказателства по делото относно разкриване на обективната истина по делото досежно установяване на релевантните за фактическата обстановка по делото факти и обстоятелства. РРС е анализирал обстойно всички спорни факти и обстоятелства, респективно противоречиви доказателства по делото, правилно е обособил две групи доказателства от една страна показанията, дадени от пострадалата – св.М. и нейните близки/упоменатите по-горе свидетели/, а от друга страна - свидетелските показания на приятелите на подсъдимия, упоменатите по-горе свидетели, както и дадените от него обяснения. При този анализ на доказателствата, въззивният съдебен състав намира, че правилно РРС не е кредитирал като достоверни обясненията на подсъдимия като основно доказателствено средство, така и дадените показания от неговите познати, предвид констатираните множеството противоречия в показанията им/както подробно бе посочено по-горе/. На плоскостта на изложеното, правилно РРС е дал вяра на показанията на пострадалата – св.М., която е изложила всички релевантни за делото обстоятелства, както и на нейния съпруг - св. М., така и близките й/упоменати по-горе/. Ето защо, въззивният съдебен състав счита, че по този начин, РРС е достигнал и до правилния извод, че има извършено деяние, че това деяние безспорно осъществява състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1 НК и, че то е извършено виновно от К.В./подсъдимият по делото/.В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на подсъдимия и на неговата защита, че присъдата почива на предположения и догадки и, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият В. е извършил виновно деянието, за което му е възведено обвинение, както и, че присъдата е незаконосъобразна и порочна, поради нарушение на материалния, и процесуалния закон.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения от РРС извод, че така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият К.П.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1 НК, тъй като на 20.04.2015г. в село Трапище, община Лозница, област Разград, в условията на повторност, като случаят не е маловажен е отнел чужди движими вещи: пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 1100 лева от владението на А.М.М. и М. С.М. от с. Трапище, общ. Лозница , обл. Разград, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел посочената сума от фактическата власт на собствениците й, и е осъществил своя такава власт. Действал е с пряк умисъл и с цел да присвои отнетата сума. Посоченото по - горе осъждане на подсъдимия В. по НОХД № 1419/2009г. на РС – Пловдив, предпоставя квалификацията повторност по отношение на настоящото деяние. И по предходното осъждане, подсъдимият е осъден за кражба, която не се явява маловажен случай. Настоящото деяние също се явява немаловажен случай, с оглед вредните последици и начинът на извършването му, и е извършено в срока по чл.30 ал.1 НК, като настъпилата междувременно реабилитация не засяга квалификацията „повторност“. Тези изводи на РРС се възприемат напълно и от настоящия въвзивен съдебен състав.

Настоящият въззивен съдебен състав, намира, че РРС, при определяне на наказанието на подсъдимия, индивидуализирайки същото, правило е приел, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че подс.В. има още едно осъждане извън това, предпоставящо квалификацията повторност. Начинът на извършване на кражбата също е утежняващ – дръзко отнемане на пари от възрастни хора. Като смекчаващо обстоятелство, РРС е приел, че следва да бъде отчетено обстоятелството относно сравнително младата възраст на подсъдимия. При това, РРС е намерил, че наказанието, което следва да се определи на подсъдимия В., следва да бъде по вид - лишаване от свобода, което да бъде за срок от две години и десет месеца, което наказание е над минималния и под средния размер по закона. Тези, отчетени от РРС като отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, при определяне на наказанието на подсъдимия, се възприемат напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Освен това, въззивният съд намира, че по отношение на подсъдимия, следва да бъде приложен институтът на условното осъждане, тъй като на подсъдимия не е налагано наказание лишаване от свобода, тъй като е реабилитиран по предходното му осъждане на такова наказание, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок под три години и за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното му изтърпяване. Изтърпяването на така наложеното наказание/като се имат предвид отчетените от съда, посочени по-горе, отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства/ , следва да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, като по-дългият изпитателен срок в случая се налага с оглед постигане на действително ефективно поправяне, до какъвто правилен извод е достигнал и РРС.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 162/15.03.2016г., постановена по нохд № 773/2015г. по описа на РС-Разград, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ