Р Е Ш Е Н И Е № 35

Гр.Разград, 27.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

СВЕТЛА РОБЕВА

С участието на секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Робева ВНЧХД № 130 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 180/24.03.2016г. по НЧХД № 814/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимия С. М. *** за виновен в това, че на 26.05.2015 г. по пътя гр. Цар Калоян - гр. Разград, в близост до отбивката за с. Балкански е причинил лека телесна повреда на М. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК го е осъдил на пробация, включваща следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.

Със същата присъда РРС е осъдил С. П. да заплати на М. Н. М. сумата 1200 лева за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 26.05.2015г. до окончателното плащане, а в останалата му част до 12000 лв гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подс.С. П., подадена чрез защитника му адв.М.Й. ***, в която се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че деянието е извършено при неизбежна отбрана, с оглед на което се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Присъдата се обжалва и от частния тъжител М. Н. М. чрез повереника му адв.Ж.Ч. ***, като се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и присъденото обезщетение е занижено. Претендира се изменение на присъдата с налагане на наказание лишаване от свобода и увеличаване размера на обезщетението.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. П. и частният тъжител М. *** и се познават. На 26.05.2015г. около 17 часа тъжителят тръгнал с лек автомобил „Мерцедес” от гр.Цар Калоян за гр.Разград. С него пътували св. Р. Р., св.Ф. Д. и Т. Т. По пътя М. изпреварил друг лек автомобил, управляван от подс.Писанцалъ, след което спрял на отбивката след с.Осенец. Подс.П. също спрял на отбивката. Тъжителят слязъл от колата си и без да даде някакви обяснения на спътниците си, се насочил към подсъдимия. Бил видимо повлиян от употребен алкохол. Подсъдимият взел от автомобила си един гаечен ключ и викнал на тъжителя да не го доближава. М. продължил да върви срещу него и го ударил с юмрук по лицето. Тогава подс.П. му нанесъл няколко удара с гаечния ключ по главата и по тялото. М. паднал на земята, но подс.П. продължил да го удря с ключа по лицето, главата и тялото. След намесата на спътниците на тъжителя конфликтът бил преустановен. М. бил откаран в Спешното отделение в гр.Разград, където му била оказана медицинска помощ.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на инцидента пострадалият М. е получил разкъсно-контузни рани – три на брой в лявата половина на челото, в лявото слепоочие и лявата тилна част на главата /първата обработена-зашита с два конеца/; насинявания и охлузвания на кожата в областта на челото, носа, лявото око, гърба, лявата мишница, десния лакет и дясната предмишница. Охлузванията по гърба и лявата мишница са с характерна овална форма с диаметър около 3 см, като негативен отпечатък на удрящия предмет. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на множество удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети по гърба и лявата мишница от предмет с характерна овална форма и диаметър на удрящата повърхност около 3 см и могат да бъдат получени по начин, както се съобщава в тъжбата. Същите са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота, по своя характер, разположение и брой са били болезнени, със среден срок за приключване на оздравителния процес около 15-20 дни. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че в областта на гърба и лявата мишница на пострадалия имало 10 овални охлузвания, които са характерни за нанасяне с кръглата част на гаечния ключ. Общо ударите са били не по-малко от 15.

Обстоятелствата относно времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията са доказани от показанията на свидетелите Р. Р, Ф. Д. и Е. Х. Св.Х, който пътувал в автомобила на подсъдимия, твърди, че М. пръв ударил П. с юмрук по лицето, а подсъдимият го ударил няколко пъти. Свидетелите Р. и Д. не са видели кой е започнал конфликта, но са възприели тъжителя седнал на земята да пази главата си с ръце, а по него имало кръв и рани. Подсъдимият признава, че е нанесъл удари на тъжителя с гаечен ключ, като обяснява, че се бил уплашил и се защитавал. Въззивният съд не приема за достоверни обясненията на подсъдимия, че е била налице заплаха за него, обуславяща необходимост от защита в реализирания обем. Очевидно между подсъдимия и тъжителя са съществували неприязнени отношения, поради които и двамата са решили да се саморазправят на пътя. Подсъдимият е бил нападнат от тъжителя, не и от неговите спътници. Посрещнал е тъжителя, въоръжен с гаечен ключ. Понесъл е първия удар, но е отвърнал с повече от 15 удара, 10 от които с гаечния ключ. Тъжителят се е намирал на земята и се е предпазвал, а побоят е продължил до намесата на спътниците му. При това тезата на подсъдимия за самоотбрана се явява лишена от доказателствена основа.

Подс.Писанцалъ е на 57 години, женен е, многократно е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Не са налице основания за отмяна или за изменение на обжалваната присъда в наказателната й част. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка по делото и е приложил правилно материалния закон. Доказано е, че подс.П. е нанесъл побой на М. и като пряка последица от него тъжителят е получил травматични увреждания, съставляващи телесна повреда извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки противоправния характер на действията си и желаейки да причини телесно увреждане на тъжителя. По този начин се доказват обективните и субективните признаци от престъпния състав по чл.130, ал.1 НК.

Доводът на защитата за причиняване на телесната повреда при неизбежна отбрана, поддържан и пред въззивния съд, е неоснователен. Когато деецът предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на пострадалия, не може да се позовава на неизбежна отбрана и на превишаване на нейните предели /Р 2-86-І/. В случая подс.П. е взел гаечния ключ преди да е започнало нападението срещу него и се е саморазправил с нападателя, при което не може да се приеме, че се е намирал в положение на неизбежна отбрана.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия районният съд е преценил, че следва да определи по-лекото предвидено наказание пробация и го е наложил с включване на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на изпълнение два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. Въззивният съд счита, че наказанието съответства на характера и тежестта на престъплението, както и на релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Смекчаващо обстоятелство е противоправното поведение на пострадалия, който е предизвикал конфликта, а отегчаващо е обремененото съдебно минало на подсъдимия. Наказанието пробация за срок от 1 година е достатъчно и за реализиране целите по чл.36 НК. Поради това въззивният съд приема, че то е справедливо и искането на тъжителя за заменяването му с лишаване от свобода е неоснователно.

В гражданската част присъдата е незаконосъобразна. Доказани са кумулативните предпоставки по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимия – разглежданото престъпление; неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимия, който следва да заплати на ищеца обезщетение. Определеният от РРС размер от 1200 лв не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Нанесеният от подсъдимия на ищеца побой е бил продължителен и интензивен, причинените увреждания са многобройни, на различни части от тялото, претърпените болки са били силни, оздравителният период е 15-20 дни. Всички тези обстоятелства обуславят увеличаване на обезщетението, като за справедлив въззивният съд намери размера от 2500 лв. В останалия размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Обезщетението се дължи с текущата законна лихва от датата на увреждането - 26.05.2015г. до окончателното изплащане.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 180/24.03.2016г., постановена по НЧХД № 814/2015г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди като УВЕЛИЧАВА размера му от 1200 лв на 2500 лв и ОТХВЪРЛЯ иска в останалия размер като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР