ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Теодора Нейчева

секретар Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №139 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимия по наказателно дело от общ характер №724/2015 г. по описа на Районен съд Разград.

Производството е образувано по жалба, постъпила с вх. №2207/13.05.2016 г., от адв. М. Е. – служебен защитник на подс. Й.В.В. ***, ЕГН ********** против Присъда №142/09.03.2016 г. по нохд №724/2015 г. РС Разград.

Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснована. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, както и да бъде отхвърлен гражданският иск.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Поддържа доводи за недоказаност на обвинението, тъй като са налице предположения, а не доказателства. Сочи, че и показанията на пострадалата са объркани и противоречиви. Според защитата, след като е установено, че е минал значителен период от време от времето, в което подсъдимият е напуснал оказиона до установяване на липсата на телефона, не е изяснено кой е влизал и излизал от магазина. В мотивите съдът приел за установени факти – че подсъдимия отворил чекмедже, взел телефона и зарядното и го сложил в якето си, без да има каквито и да е доказателства в тази насока. Няма доказателства и за твъряната кореспонденция по интернет.

Жалбоподателят заявява, че телефона го няма.

В последната си дума В. заявява, че иска да бъде взето обективно решение.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Счита, че изводите на РС кореспондират с показанията на свидетелите и останалите доказателства събрани по делото. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба (постъпила с вх. №2889/18.03.2016 г. на РС Разград) е подадена от лице, което има право на жалба, съгласно чл. 318, ал.6 във вр. с ал. 3 НПК против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК.

С присъдата, предмет на проверка, РС Разград е признал подсъдимия В. за виновен в това, че на 12.06.2015 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон, марка „Айфон 5“ на стойност 900 лв. от владението на С.Н.Д. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и го осъдил на две години лишаване от свобода, уважил приет за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 900 лв. и присъдил разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й.В. е български гражданин, роден на *** ***, с основно образование, неженен, работещ, осъждан многократно. Налагано му е наказатние лишаване от свобода. С определение, постановено по чнд № 19199/14 г. СРС е определил общо наказание по НОХД № 633/13 г. на РРС и НОХД № 8689/2014 г. на СРС, в размер на по – тежкото от тях - две години и шест месеца лишаване от свобода, при строг режим. Това наказание е изтърпяно на 05.05.2015 г.

След като на 05.05.2015 г. подс. В. бил освободен от Затвор Белене, се установил в гр. Разград. Започнал работа в офис, находящ се на пл. „Ларго“, собственост на „Версус 2015“ ЕООД, чиито управител бил св. С.. Помещението се ползвало за продажба на движими вещи и като офис на агенция за недвижими имоти и в него на длъжност „продавач-консултант“ работела св. С. Д..

През 2013 г., Д. купила на изплащане от магазин „Германос“ мобилен телефон „Айфон 5“ с ИМЕИ 013418001126530 за сумата от 1300 лв., който не била ползвала и в който не била поставяла СИМ карта, нито карта с памет.

На 12.06.2015 г., свидетелката взела в себе си телефона и го занесла на работното си място, където го показала на подсъдимия и обяснила, че има намерение да го продаде за 1 000 лв., след което го прибрала заедно със зарядното устройство в кутията му и го сложила в чекмеджето на бюрото си. Същия ден, свидетелката излизала няколкократно от работното помещение, в което оставал подсъдимия В.. При едно от отсъствията на Д. от офиса, В. отворил чекмеджето, извадил от кутията мобилния й телефон и зарядното и ги взел. Ранния следобед на същия ден, подсъдимият заявил на пострадалата – св. Д., че трябва да отиде до гр. Варна, където имал спешна работа. Д. му казала да поиска разрешение от св. С., В. му се обадил и напуснал офиса, като взел и телефона. До края на работния ден подсъдимият не се върнал.

Около 18 ч., свидетелката започнала да се приготвя, за да се прибере в дома си. Отваряйки чекмеджето на бюрото си, за да прибере телефона от там, установила, че кутията му е празна. Тъй като единственият човек, който знаел, че телефона е там бил подсъдимия, тя се усъмнила, че той го е взел. Веднага от своя телефонен номер - 0877 755 233, набрала номера на В. – 0894726761 и поискала от него да й върне телефона. Подсъдимият й казал, че е взел телефона, но след като се прибере от гр. Варна, веднага ще й го върне. В. обаче, така и не се върнал на работа в офиса, нито потърсил свидетелката за да й предаде обратно вещта, въпреки многократните настоявания за това от страна на пострадалата при провежданите от нея с него телефонни разговори и комуникация чрез Фейсбук. Тези диалози, чрез социалната мрежа, при които В. също не отричал да е взел телефона и обещавал да го върне, пострадалата триела, тъй като се притеснявала нейния фактически съжителник – св. И. да не разбере за случилото се.

На 26.06.2015 г. подсъдимият изпратил поредното съобщение до Д. с обещание за връщане на вещта, което било видяно и от св. И.. След като пострадалата разказала на последния, че телефона й, който свидетелят бил виждал и знаел че е нейна собственост, е взет от В., И. отправил чрез Фейсбук, ултимативно съобщение на подсъдимия да върне телефона до 10 ч. И тъй като В. не отговорил, двамата с Д. уведомили за извършената кражба органите на полицията.

Междувременно, след изчезването на телефона св. Д. била разказала за случилото се и на св. С., на когото обяснила къде била сложила апарата и че го била показала единствено на подсъдимия.

Телефонен номер на В. - 0894726761, бил такъв на СИМ карта предоставена му за ползване от св. И.а, на която пострадалата също разказала за това, че телефона й е бил откраднат от подсъдимия.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие по делото, стойността на вещта предмет на престъпно посегателство е в размер на 900 лв.

Съставът на въззивния съд споделя, изложената фактическа обстановка, която е прието и от РС. Тя се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства - показанията на свидетелите Д., И., С., Илиев, И.а и прочетените и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281 НПК показания на пострадалата, дадени в хода на досъдебното производство. Основава се на анализ и на останалите доказателствени материали по делото - заключението по назначената оценъчна експертиза.

Събраните доказателства са взаимно допълващи се и безпротиворечиви. Подсъдимият не дава обяснения.

Показанията на пострадалата за комуникация с подсъдимия се подкрепят и от показанията на св. И.. Твърденията на пострадалата са в съответствие и с показанията на св. С..

Събраните доказателства дават възможност да се установи механизмът на осъществяване на деянието и извършителя. Позоваването на защитата, че в делото не се съдържат никакви показания на свидетели или други доказателствени източници, на които да се основе изводът на съда, че подсъдимият взел телефона и го сложил в дрехите си е вярно. Това обстоятелство – по какъв начин точно подсъдимият е изнесъл телефона не е от значение за изграждане на изводи, относно предмета на доказване. Къде точно е държал телефона подсъдимият не е въпрос от съществено значение.

Изрично е установено, въз основа на показанията на св. Д., че подс. В. е знаел къде е телефона. Същото свидетелката е споделила и със св. И. и със св. С.. Няма каквито и да е данни по делото, че друго лице, в посоченото време, е проникнало в офиса, установило къде е телефона и го е изнесло. Установено е и многократно признание от В., че е взел телефона и че ще го върне. В тази насока са показанията на св. Д. и св. И.. Подкрепят установеното и показанията на св. С., че след този ден В. „изведнъж се покри”.

Съдът не споделя и твърдението на защитата, че показанията на пострадалата са объркани и противоречиви. Напротив те са достатъчно ясни и категорични – подсъдимият е видял телефона, след като се е върнала в офиса е установила, че телефонът го няма, подсъдимият е заявил, че е взел телефона и ще го върне, но не е изпълнил обещанието си. Обстоятелството дали св. Д. си спомня точното време, в което подсъдимият е влязъл или точното време, в което му е показала телефона, или присъствала ли е свидетелката И.а, не водят до съмнение в достоверността на показанията й.

Единственото противоречие в показанията на св. Д. – тези дадени на съдебното производство и от ДП се отнася за обстоятелството била ли е св. И.а в офиса, когато е показвала телефона, но то също не води до съмнение в установените факти, посочени по-горе.

От показанията на св. И.а се установява, че са били близки познати с подс. В. – предоставила му карта за телефон, често се срещали, знаела за намеренията му да започва друга работа, съответно тези близки отношения следва да се отчетат при оценка на показанията й. Обстоятелството, че заявява, че в заложната къща имало много телефони и че не е чувала за „този айфон” не внася съмнение в показанията на св. Д..

Противоречията в показанията, на които се позовава защитата, дадени от пострадалата в различни етапи на наказателното производство, или между показанията на пострадалата и св. И.а, относно присъствие на последната в офиса, не засягат съществени обстоятелства от фактическата обстановка по делото. Тези различия могат да се дължат и на изтеклия период от време, и на вниманието, което св. И.а е обърнала на разговора между св. Д. и подс. В. по отношение на телефона, ако е присъствала на такъв. Но присъствието на св. И.а или отсъствието й по време на разговора между пострадалата и подсъдимия не е факт, който да има отношение към установените обстоятелства, относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и характерът и размерът на вредите.

Липсват доказателства по делото, които да създават основание въззивната инстанция да приеме друга фактическа обстановка, различна от описаната.

Фактическа обстановка, приета от районния съд, е установена въз основа на доказателствата, обсъдени и преценени от съда. Съставът на ОС Разград споделя приетата, в мотивите към обжалваното решение, фактическа обстановка.

Извършеното от подс. В. - отнел чужда движима вещ от владението на св. Д., без нейното съгласие, с намерение да го присвои, с оглед предходните му осъждания осъществява състав на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК. Престъплението съставлява опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. а НК, тъй като престъплението е извършено, след В. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година.

След като е взел мобилния телефон от мястото, където пострадалата го е била оставила, подсъдимият В. е прекъснал фактическата власт на св. Д. върху тази вещ и установил своя трайна фактическа власт. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужда вещ ставало без съгласието на собственика и е съзнавал общественоопасните последици от поведението си и искал тяхното настъпване. Престъплението е извършено при пряк умисъл.

За престъплението се предвижда наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода. Районният съд, след подробен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е наложил наказание към минимума. Съставът на въззивния съд намира, че с оглед на обстоятелството, че престъплението е извършено кратко време след освобождаването на В. от затвора се обуславя извод, че подсъдимия е личност с висока обществена опасност и трайни престъпни навици. Съдът намира, че правилно и в съответствие с установените обстоятелства е определен размер на наложеното наказание лишаване от свобода. В съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС е определен и режимът на изтърпяване и вида затворническо заведение.

Предявен е и приет за съвместно разглеждане граждански иск от св. Д. с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за щетите от престъплението. В хода на наказателното производство са установени – виновно и противоправно поведение на подсъдимия, вреда и причинната връзка между тях. Съответно за подсъдимия е възникнало задължението за обезвреда, съгласно разпоредбата на чл. 45 Закон за задълженията и договорите. Искът е основателен.

Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения, предполагащи отмяната й или изменението й.

Жалбата е неоснователна. Налице са основанията за потвърждаване на постановения съдебен акт.

Поради това съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №142/09.03.2016 г. по нохд №724/2015 г. по описа на Районен съд Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ