Решение № 40

град Разград, 19.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Е. Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внчхд № 144 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 12/12.04.2016 г. по описа на КРС по НЧХД № 133/2015 г., подсъдимият М.М. е признат за невинен в извършване на 01.01.2015 г. в с. Звънарци, в съучастие с Х.М. на престъпление по чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК, поради което е оправдан на осн. чл.304 НПК по възведеното му обвинение с тъжбата. Със същата присъда подсъдимият А.М. е признат за невинен в извършване на 01.01.2015 г. в с. Звънарци, в съучастие с М.М. на престъпление по чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК, поради което е оправдан на основание чл.304 НПК по възведеното му с тъжбата обвинение.

Със същата присъда е отхвърлен предявеният от тъжителя и граждански ищец М.О.М., против подсъдимите М.М. и А.М. граждански иск, за заплащане солидарно на сумата от пет хиляди лева за причинени неимуществени вреди. С посочената присъда тъжителя М. е осъден да заплати на подсъдимите сума 900лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителя М.М., поради което неговият упълномощен представител от първоинстанционното съдебно производство – адвокат Р. ***, е подал въззивна жалба срещу постановената присъда. В жалбата се предявява искане, въззивният съд да отмени оправдателната първоинстанционна присъда и да постанови нова осъдителна присъда. Алтернативно да отмени присъдата и върне делото на първата инстанция, поради не събиране на достатъчно доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото относно авторството на деянието Присъдата е обжалвана изцяло, както в наказателната, така и в гражданската част. В жалбата се сочат доводи за неправилност на същата и това, че е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в тази насока са изложени подробни доводи. Освен това се сочат и доводи, че съдебното производство не е проведено пълно, всестранно и обективно, и събраните доказателства са ценени необективно. С оглед тези доводи са изложени подробни съображения във въззивната жалба. Доказателствени искания не са направени

В съдебно заседание пред въззивния съд, тъжителят и жалбоподател М.М., не се явява, като вместо него се явява упълномощеният му от първоинстанционното съдебно производство – адвокат Р. ***. Същият заявява, че поддържа въззивната жалба, изложените в нея съображения и доводи. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нова осъдителна присъда, като отново изразява становище, че присъдата на КРС е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, че съдебното производство не е проведено пълно, всестранно и обективно, и събраните доказателства са ценени не обективно, както и, че мотивите са неправилни.

В съдебно заседание пред въззивния съд, подсъдимите А.А. и М.М., редовно призовани, не се явяват. Вместо тях, се явява упълномощеният им представител от първоинстанционното съдебно производство – адвокат Н. ***. Същият изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Същевременно сочи доводи, че мотивите на КРС са вътрешно противоречиви, което предпоставя съществено противоречие между присъда и мотиви, поради което предлага на въззивния съд, ако бъде прието, че е налице такова съществено противоречие и второинстанционният съд не може да замести липсата на мотиви на първоинстанционния съд, то делото да бъда върнато за ново разглеждане на КРС, а не да бъде отменяна атакувана присъда и да бъде постановявана нова осъдителна присъда.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

Въззивната инстанция намира, че в случая при провеждането на първоинстанционното разглеждане на делото и решаването му по същество са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непреодолими в рамките на въззивното производство, нарушаващи правото на защита на подсъдимите, като всяко едно от тях поотделно се явява безусловно основание за отмяна на присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КРС. Контролираният съд не се е съобразил с обстоятелството, че предмета на доказване не само в производствата от общ, но и от частен характер се очертава от обвинителния акт, респ. от частната тъжба. Без значение е, че частния тъжител носи тежестта на доказване по делата за престъпления от частен характер, доколкото по този критерий той е приравнен на прокурора. Същевременно обаче частния тъжител не е задължен/за разлика от прокурора/ да познава детайлно законите и правото, поради което и изискванията към тъжбата са относително занижени/спрямо високите изисквания към един обв.акт/. В този смисъл частният тъжител не е длъжен да дава правна квалификация на деянието, в което обвинява подсъдимото лице. В този, аспект, въззивният съдебен състав намира, че е следвало, КРС още с разпореждането за даване ход на тъжбата и насрочването на делото, след като провери съдържанието на подадената тъжба и констатира фактите и обстоятелствата, посочени в същата, да определи правната квалификация.

Правната квалификация, която определя съдията-докладчик в Разпореждането определя правните рамки на обвинението/това дава рамките на процеса, според ТР2/2002 г. ОСНК/. В този аспект, настоящият съдебен състав намира, че е следвало след като се констатира от КРС, че фактите и обстоятелствата, посочени от тъжителя в тъжбата сочат на по –тежка правна квалификация, тази по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по отношение и на двамата подсъдими, а не по тази/по – леката/, която е посочена в тъжбата от тъжителя - чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, да бъде посочено още в разпореждането за даване ход на тъжбата № 395/28.07.2015г., че правната квалификация, обусловена от посочените в тъжбата факти и обстоятелства е по чл. чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК/по – тежката квалификация, предвидена като една от двете хипотези на разпоредбата на чл.130 НК/, а не по по – леката, тази по чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, погрешно посочена от тъжителя. Не може, едва с мотивите, първоинстанционният съд да констатира, че тъй като фактите и обстоятелствата, посочени от тъжителя в тъжбата сочат на по – тежка правна квалификация, тази по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по отношение и на двамата подсъдими, а не тази, която е посочена в тъжбата от тъжителя - по чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, то следва да бъде постановявана оправдателна присъда.

Обстоятелството, че Присъдата е оправдателна за подсъдимите, не може да "санира" допуснатите процесуални нарушения, тъй като процесуалните нарушения могат да накърняват както правата на подсъдимия, така и на пострадалия. И ако оправдателната Присъда в случая е благоприятна за подсъдимите, то тъкмо обратното може да се каже за пострадалия/частния тъжител/.Той не е получил защита на накърнените си права и законни интереси в един честен и законосъобразно протекъл съдебен процес. Това, допуснато от КРС нарушение, не може да бъде санирано едва от въззивния съд.

Присъдата, предмет  на въззивен контрол  страда и от още един  съществен порок, а именно липса на мотиви.    Константна е практиката на съдилищата, че липсата на  пълни, ясни  и прецизни мотиви, се приравнява на липса на мотиви, което съгласно разпоредбата на чл. 348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо всякога до отмяна на съдебния акт.  Разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК урежда, че в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.         

            В настоящия случай, при изготвянето на мотивите към присъдата, това не е сторено. Вярно е, че оценъчната дейност  е въпрос на вътрешно убеждение на самия съд,  но съгласно разпоредбата на чл. 14 от НПК, съдът винаги е длъжен да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и въз основа на всички доказателствени източници.  Съдът е длъжен да изложи  към постановената присъда ясни, пълни и прецизни мотиви, за да може страните да проследят начина на формиране на неговата воля, по силата на която едно лице и признато за виновно и осъдено или пък оправдано. Този ред е предвиден от законодателя като гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната увереност на съда относно фактите по делото, като гаранции и за това, че вътрешното убеждение на съда може да бъде разбрано и проследено от страните, за да се разбере как е била формирана волята на съда, както и да е възможен последващ инстанционния контрол. Постановяването на

оправдателна присъда за подсъдимите, не може, както бе посочено по-горе да "санира" допуснатите процесуални нарушения, тъй като за пострадалия/частния тъжител/може да се окаже, че същият не е получил в цялостен обем защита на своите права. Мотивите на КРС са по – скоро декларативни, а не задълбочени и комплексни. Този порок не може да бъде саниран едва от въззивния съд, тъй като последният е в невъзможност да извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт.

С оглед на всичко изложено, въззивният съд намира, че е налице  основанието по чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т. 2 НПК за отмяна на  съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Кубрат. При новото разглеждане, следва съдебният състав, който ще разглежда делото да съобрази дадените в обстоятелствената част на решението, посочени по – указания, за да бъдат санирани съществените процесуални нарушения, допуснати още с разпореждането за даване ход на тъжбата № 395/28.07.2015г., впоследствие, което процесуално нарушение е рефлектирало и при изготвянето на мотивите на атакувания съдебен акт.

По изложените съображения въззивният съд следва да отмени присъдата без да обсъжда въпросите, свързани с нейната правилност и делото да бъде върнато на КРС за ново разглеждане  от друг съдебен състав, който да съобрази при новото разглеждане, дадените/посочени по – горе/ в обстоятелствената част на решението указания.

Коментираното  основание за отмяна на съдебния акт не налага извършването на проверка за материалната законосъобразност, в каквато насока са голяма част от изложените в жалбата оплаквания, която проверка е възможна само при констатация за отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения.            

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2, Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 12 от 12.04.2016г., постановена по НЧХД № 133/2015г. по описа на Районен съд – Кубрат, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кубратски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ