Решение № 42

град Разград, 19.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Емил Стоев

Теодора Нейчева

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Антония Донева

Като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 155 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 201 от 05.04.2016г. по НОХД № 774/2015г., на Районен съд – Разград, подсъдимият К.П.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, пр.4, б.”А”, пр.1, втора алтернатива, вр. с ал.1, б.”б”, вр. с чл.342, , ал.1 НК/като са нарушени чл.5, ал.3, т.1, чл.20, ал.2, и чл.21, ал.1 ЗДВП/, поради което и на основание чл.54 и чл.36 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Със същата присъда, на основание чл.343г НК му е наложено наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от три години.

С посочената присъда, подсъдимият К.П.К. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б.”А”, пр.1, втора алтернатива от НК – да е избягал от местопроизшествието и е оправдан по тази част на обвинението.

Против посочената присъда от 05.04.2016г. по НОХД № 774/2015г., на Районен съд – Разград, е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.Р. ***, упълномощен защитник на подсъдимия К.П.К.. Във въззивната жалба се прави искане, да бъде изменена присъдата на РРС относно размера на наложените на подсъдимия наказания, като бъде намалено наказанието лишаване от свобода, от две години и шест месеца на една година, при приложението на чл.66 НК и наказанието лишаване от правото да управлява МПС - до една година, като в този аспект се сочат доводи за явна несправедливост на така наложените от РРС наказания, като несъразмерно тежки и несъответстващи на обществената опасност на дееца. Не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадената жалба не са постъпвали.

В съдебно заседание, при редовност на призоваването, жалбоподателят – подсъдим К.П.К. не се явява. Вместо него се явява адвокат Д.Р. ***, упълномощен негов защитник, и заявява, че поддържа изцяло подадената жалба по изложените в същата доводи, и отново прави искане да бъде изменена присъдата на РРС относно размера на наложените на подсъдимия наказания, като бъде намалено наказанието лишаване от свобода, при приложението на чл.66 НК и да бъде намалено наказанието лишаване от правото да управлява МПС .

В съдебно заседание представителят на ОП-Разград - участващият по делото прокурор, заявява, че жалбата е допустима и частично основателна. Счита, че следва да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на две години и в тази насока излага съответните доводи.

В съдебно заседание пред въззивния съд, повереникът на частните обвинители Б. Б. и Й. В. – адв. Кр. К., счита подадената въззивна жалба за допустима, но неоснователна, а присъдата на РРС за правилна и законосъобразна и в тази насока излага съответните доводи.

В съдебно заседание пред въззивния съд, частният обвинител Б.С. не се явява, не ангажира становище и не се представлява.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

Установено е, че подсъдимият К.П.К. е правоспособен водач на МПС и има издадено СУМПС № 275264981/18.01.2007г. с категории А и М, по-късно и СУМПС № 275903273/03.04.2008г., добавена категория В.

По делото е установено, че на 24.12.2014г. св. Й. В. и сина й св. Б. Б., заедно с В. В., са посетили сво роднина – св. Б. С. ***. Тогава са били със л.а. „ Фолксваген Транспортер „ с рег. № *****, управляван от В. В.. Около 23,30ч. тримата си тръгнали от дома на св. Б. С., качили се в лекия автомобил с който били пристигнали. Зад волана е бил В. В., а св. Й. В. е била на задната седалка зад шофьорската, в дясно по посока на движение на автомобила, а св. Б. Б. до нея в средата. Автомобилът се спускал по ул. „ Странджа „, приближавайки кръстовището с бул. „ Априлско въстание „, посока бензиностанция „ ОМВ „. Срещуположно на него в обратна посока към кръстовището приближил лек таксиметров автомобил „ Хюндай Атос Прайм „ с рег. № *****, управляван от св. Р. К.. В него са били като клиенти свидетелите В. П. А. П., Св. А. и Г. П.. В този момент към кръстовището приближавал и л.а. „ Шкода Октавия „ с рег. № *****, управляван от подс. К. К., който се движел в дясна лента на бул. „ Априлско въстание „, посока изхода на гр. Разград към с. Гецово. Същият е идвал от дома на дядо си св. И. И., където е бил със сестра си св. И. П. и е бил употребил алкохол. Съгласно въведената организация за движение в кръстовището, движещите се по бул. „ Априлско въстание „ са с предимство пред движещите се по ул. „ Странджа „. Кръстовището е урегулирано с вертикална марК.ка /трисекционни светофари и пътни знаци Б-3 на бул. „ Априлско въстание” и Б-2 на ул. „ Странджа” / и хоризонтална марК.ка разделителни ивици, очертаващи платната и лентите за движение, а на самото кръстовище са изградени разделителни триъгълни площи, очертани с бордюри. Стигайки до кръстовището св. Р. К. е спрял на пътния знак Б-2, но предната част на таксиметровия автомобил е преминала стоп линията. По това време, В. В., разговаряйки със св. Й. В. без да спира на същият знак от неговата страна е навлязъл в кръстовището със скорост 38 км./ч., а подс. К. К. с управлявания от него автомобил, движещ се със скорост 84км./ч. от около 30м. е забелязал микробуса, но предвид високата скорост, също е навлязъл в кръстовището, където и под влияния на изпития от него алкохол / в състояние на средна степен на алкохолно опиянение /, последователно е ударил с автомобила си л.а. „ Фолксваген Транспортер „ дясно предно странично и предната част на таксиметровия автомобил, след което оклонил движението си преминал през разделителните триъгълни площи и успял да спре на около 40-50м. в дясната лента на бул. „ Априлско въстание „ посока с. Гецово. Установено е, че при удара, л.а. „ Фолксваген Транспортер „ се е завъртял около оста си наляво, при което от удара и цетробежната сила, е изкъртена страничната врата, а св. Й. В. и св. Б. Б. са изпаднали от него на пътното платно. Звукът от удара е бил много силен и е бил чут от намиращите се в близост клиенти на бар „ Сити център „, част от тях познати и приятели на подс. К. К. – свидетелите Зл. З., Л. К., Вл. Х. и О. А.. Установено е, че точно по това време, св. Л. К. е отишъл до мястото на произшествието, където след като е видял станалото се обадил на национален телефон за спешни повиквания 112 и е подал сигнал. В същото време, свидетелите Р. К., В. П. А. П., Св. А. и Г. П. са излезнали от таксиметровия автомобил. Били са много уплашени. Св. Р. К. е чувал стоновете на някого от ударения „ Фолаксваген „. Не след дълго на място са пристигнали св. Н. Н. и А. З. – служители на Сектор „ ПП „ при ОДМВР – Разград, които са опитали да установят самоличността на водачите на трите автомобила и на пострадалите лица, както и да проведат беседи със свидетелите на ПТП. На местопроизшествието са пристигнали и екипи на Спешна помощ при МБАЛ – Разград, коитоса транспортирали пострадалите лица в болница. След като подс. К. К. е излезнал от л.а. „ Шкода „ видял на мястото на произшествието св. Л.К. и с него е отищъл до барчето в „ Сити център „, там видял и другите от компанията. На работа като барман и сервитьор в заведението е била св. Кр. С.. След като е постоял около 15-20минути в заведението, подс. К. К. се е върнал на мястото на произшествието и на въпроси от полицейските служители се е представил като водач на л.а. „ Шкода „, същият лъхал на алкохол, което ноложило отвеждането му в „ Спешен център „ за вземане на кръвна проба.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена химическа експертиза в хода на разследването, изслмушано и прието в съдебно заседание, се установява, в кръвта на подс. К. К. наличие на 2,15 промила етилов алкохол.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза на кръвна проба, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че около 23,50 часа на 24.12.2014г. подс. К. К. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2.45 промила. Установената концентрация на алкохол в кръвта отговаря на средна степен на алкохолно повлияване към горната й граница и се характеризира с нарушения в мисловната дейност, координацията на движенията, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, забавени реакции и др. Същата концентрация на алкохол в кръвта отговаря на приети около 392.6 мл. 40 градусов алкохол /ракия, коняк, водка, уиски и др./. При употреба на 100 мл. уиски непосредствено след произшествието концентрацията на алкохол в кръвта щеше да бъде около 0.6промила.

Видно от заключението на назначените съдебно химически експертизи, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че в кръвта на В. В., Р. К. и Б. Б. няма наличие на етилов алкохол.

Видно от заключението на назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на Б. Б., изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 24.12.2014 г. е получил:Сътресение на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома /видно от свидетелските показания/; Разкъсно-контузна рана на главата /хирургично обработена/ в дясна челно-теменна област; Счупване на IX-то ребро вдясно по мишнична линия
/рентгенологично от 06.01.2015 г./; Линеарни кръвонасядания в дясна гръдна половина; Кръвонасядания по канта на гръдния кош от дясната страна и дясна мишница и предмишница; Дълбоки охлузвания на кожата с периферни кръвонасядания на двете колена и горна трета на външностранична повърхност на лява подбедрица. По своятамедико - биологична характеристика, травматичната кома е протекла с пълно откъсване от обкръжаваща среда обуславя разстройство на здравето с временна опасност за живота, а останалите увреждания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Налице е комбиниран механизъм на получаване на травматичните увреждания - травма вътре в купето, изпадане от автомобила и приземяване на терена. При липсата на специфични характеристики не може да се определи кои увреждания са получени вътре в автомобила и кои след изпадането. От съсредоточаването на травмите в дясната страна на главата, тялото, горен идолен крайник може да се предположи, че приземяването на терена е било на дясната страна или преимуществено към дясно. За преживяното мозъчно сътресение в болнични условия са проведени диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата клинична практика и към момента на дехоспитализацията Б. е изписан хирургично здрав, но е препоръчително продължително проследяване от специалист-невролог. Видимите травматични увреждания имат оздравителен срок около 2 седмици.

Видно от заключението на назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на пострадалия В. В., изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че същият в следствие на претърпяното ПТ е получил травматичен шок - съчетана травма на главата, гръбначния стълб и крайниците и усложнения от тях: Сътресение на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома /видно от свидетелските показания/; Количествено нарушение в съзнанието с потиснати рефлекси на черепно-мозъчни нерви; Множество вътремозъчни хематоми двустранно теменно; Кръвоизлив под мека мозъчна обвивка /САК/; Хигром под твърда мозъчна обвивка в дясно челнотеменно и по-малък в ляво; Счупване на предна дъга на атласа /l-ви шиен прешлен/, в дясно тялото и дъгата на ll-ри шиен прешлен без засягане на медуларния канал; нарушена протекция на горни дихателни пътища и
неефективно дишане - включване на ИБВ; трахеотомия и налагане на трафеостома; разкъсно-контузни рани на главата /хирургично обработени/ в дясна теменна област и дясна челна половина; пръснати кръвонасядания, охлузвания и зацапвания скръвениста течност в дясната теменно-слепоочна и челна област, външната половина на орбитата и ушната мида от тази страна; кръвонасядания по тръбната повърхност на предмишницата, гърба на дланта и основните фаланги на пръстите на дясна ръка и
кръвонасядане върху гърба на дланта на лява ръка; по
вътрешностранична повърхност на колянна област и под вътрешният
глезен на левия крак. По своята медико-биологична характеристика уврежданията обуславят: Травматичната кома с изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата сред, вътремозъчните хематоми, кръвоизлива под мека мозъчна обвивка /САК/, и субдуралните хигроми, по отделно и в съвкупност, обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота; счупването на 1-ви и ll-ри шийни прешлени са довели до трайно затруднение в движението на врата; останалите увреждания - временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Тежка черепно-мозъчна травма е получена по механизма на директен/директни удар/и и противоудар/и с/върху твърд/и тъп/и и/или тъпоръбест/и предмет/и, сътресение и инерционно действие при рязката промяна на скоростта на движението на автомобила при сблъскването с другия автомобил. Счупването на 1-ви и И-ри прешлени е получено по индиректен механизъм - сили действащи по надлъжната ос на гръбначния стълб - рязко привеждане, привеждане с извиване или разгъване в най-горната част на гръбначния стълб - шийните прешлени. За преживяната тежка черепно-мозъчна травма в болнични условия са проведени диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата клинична практика и към момента на дехоспитализацията В. е изписан в задоволително състояние, без оплаквания. Експертизата е дала заключение към него момент, че не може с категоричност да се определи продължителността на оздравителния процес, но вероятно той ще продължи не по-малко от 6 месеца. Препоръчително е било продължително проследяване от специалист - невролог. Имобилизацията на счупените шийните прешлени - носене на шийна яка, е за срок 4-6 месеца с нетрудоспособност за физически труд 12 месеца и за нефизически - 9-10 месеца. Видимите травматични увреждани търпят пълно обратно развитие за около 2-3 седмици.

Видно от заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза на пострадалия В., поради влошеното здравословно състояние, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че В. е постъпил по спешност в Хирургично отделение при МБАЛ-Разград. Касае се за хирургично заболяване, което не е в причинна връзка с претърпяното ПТП на 24.12.2014 година, поради което първоначално даденото заключение от назначената по делото СМЕ не се променя.

Видно от заключението на назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдено медицинска експертиза на труп, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че: причината за смъртта на В. В. е острата сърдечно съдова и дихателна слабост настъпила в резултат на двустранната огнищна бронхопневмония. Между травмите получени при пътно-транспортното произшествие на 24.12.2014г. и настъпилата смърт на 09.06.2015г. от остра сърдечно съдова и дихателна слабост няма пряка и непосредствена причинна връзка.

Видно от заключението на вещото лице по назначените и извършени в хода на досъдебното производство съдебномедицинска и допълнителна съдебно медицинска експертизи на св. Й. В., изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че следствие претърпяното на 24.12.2015г. ПТП е получила съчетана травма и усложнения от нея: сътресение на мозъка с пълно откъсване от
обкръжаващата среда - травматична кома /видно от
свидетелските показания/; счупване на челната кост вляво; контузионно огнище на мозъка в същата област; хигром под твърда мозъчна обвивка в ляво челно-теменно; вътремозъчни хематоми в лява теменна област с развил се перифокален мозъчен оток; пневмоенцефалон /натрупване на патологична колекция въздух в черепна кухина/; фрактура на Х/Шребро в дясно; кръвонасядания, разкъсно-контузна рана и охлузвания по главата, гърдите и крайниците.

Видно от допълнително приложените по досъдебното производство медицинска документация на името на Й.В. и поставената диагноза: „вентрална дислокация на сакрални и кокцигеални прешлени - вероятно от постравматична фрактура", както и отчитайки достатъчно дългия период от време между настъпване на ПТП на 24.12.215 г. и осъществяване на образното изследване на 15.04.2015 г. Експертизата не разполага с обективни данни за причинно-следствена връзка между посоченото увреждане и ПТП.

От допълнително представена медицинска документация на името на Й.В. - Амбулаторен лист № 002136/28.09.2015г. от специалист ортопед - травматолог се установява: основна диагноза: Счупване на кръстцовата кост. Вероятна руптура на предния тибиофибуларен лигамент и обективно установеното при прегледа на пострадалата на 28.09.2015 г. По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания обуславят: разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалата, поотделно и в съвкупност, поради преживяното мозъно сътресение с пълно откъсване от обкръжаващата среда /травматична кома/, счупването на черепа, вътре мозъчните хематоми, контузия и оток на мозъка, хигром под твърда мозъчна обвивка и пневмоенцефалон; разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата, заради счупването на IX-то ребро вдясно, рязкъсно-кънтузната рана на челото, кръвонасяданията и охлузванията по главата, тялото и крайниците, касае за старо счупване на кръстцовата кост, което предвид срока за консолидиране на костта и развилите се неблагоприятни късни последици може да бъде получено към момента на настъпване на ПТП на 24.12. 2014г. и в този смисъл е в причинно-следствена връзка с инцидента. Така описаните увреждания са характерни за получена съчетана травма - глава, гърди, крайници при ПТП - блъсване на МПС, последващо изпадане от автомобила и приземяване на терена.Те са получени по механизма на директен удар, противоудар, сътресение на тялото и инерционно движение, вътре в купето на автомобила и извън него и са локализирани по лицева повърхност на главата и тялото, външностранични и лицеви повърхности на долни крайници и външностранични и гръбни повърхности на горните. Най-тежка е травмата на главата и е по-вероятно да е получена вътре в купето на автомобила. За преживяната тежка черепно-мозъчна травма в болнични условия са проведени диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата клинична практика и към момента на дехоспитализацията В. е изписана с подобрение - задоволително общо състояние и без отпадна неврологична симптоматика. Най-вероятно оздравителният процес ще продължи поне 6 месеца, но е препоръчително продължително проследяване от специалист-невролог. Видимите травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за около 2-3 седмици. По своята медико-биологична характеристика счупването на кръстцовата кост обуславя трайно затруднение в движението на долните крайници със срок на имобилизация поне 30 дни и възстановяване на работоспособността след около 3-4 месеца. Такова счупване може да се получи по:-директен механизъм - удар, притискане или падане на седалище или индиректно - падане от високо на крака. Предвид обстоятелствата по настъпване на ПТП, по-вероятен е първият посочен механизъм.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че от анализът на обективните и субективни данни съдържащи се в материалите по досъдебното производство дават основание на експертизата да заключи, че сблъсък между л.а. „Шкода Октавия" с per. № ***** и л.а. „Фолксваген Транспортер" с per. № ***** се е осъществил в рамките на кръстовището между бул."Априлско въстание" и бул."Странджа", по протежение на най-дясната пътна лента на бул."Априлско въстание", считано спрямо посоката автогара Разград - с.Гецово". Мястото на удара спрямо широчината на бул."Априлско въстание" отстои на около 1,0-5-1,5 от десния край на уличното платно и на около 17,0 м. преди линията на Ориентир № 1. Вторият сблъсък, между л.а. „Шкода Октавия" с per. № ***** и л.а. „Хюндай Атос Прайм" с per. № ***** се е
осъществил в рамките на дясното платно на бул. „Странджа” /считано спрямо посоката OMV- ЖК"Орел"А на нивото на „стоп-линията", разположена непосредствено преди кръстовището с бул."Априлско въстание". Скоростта на л.а. „Шкода Октавия" с per. № ***** непосредствено преди ПТП е била 84,6 км/ч, а скоростта на л.а. „Фолксваген Транспортер" с per. № ***** непосредствено преди сблъсъка е била 37,8 км/ч. При конкретната пътно-транспортна обстановка и при изчислените скорости на движение на двата автомобила, заключението на експертизата е, че водачът на л.а. „Шкода Октавия" с per. № ***** - подс. К. К. е нямал техническа възможност, да избегне сблъсъка с лек автомобил „Фолксваген Транспортер" с peг. № *****, тъй като последният е попадал в опасната зона на спиране на неговия автомобил. Ако обаче подс. К. К. е управлявал л.а. „Шкода Октавия" със скорост разрешена за населено място /50 км/ч/, той би имал техническа възможност да избегне сблъсъка, чрез аварийно спиране, тъй като л.а. „Фолксваген Транспортер" с peг. № *****, би попаднал извън опасната зона на неговия автомобил.

По отношение на водача В. В., експертизата счита, че този водач не е спрял управлявания от него автомобил при движението си по бул. „Странджа" преди да навлезе в кръстовището с бул."Априлско въстание", като пропусне движещият се по второто платно л.а. „Шкода Октавия" с per. № СА 2593 ХР.

По отношение на водача подс. К. К., експертизата счита, че непосредствено преди ПТП, същият се е движил по бул."Априлско въстание" с превишена скорост, която не е била съобразена с конкретната пътно-транспортна обстановка. Последното заключение се основава на извода, че при изчислената скорост на движение от 84,6 км/ч. същият не би могъл да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, но ако се беше движил със скорост разрешена за населено място /50 км/ч/, би могъл да избегне сблъсъка с л.а. „Фолксваген Транспортер" с per. № *****. Това неправилно от техническа гледна точка поведение на водача К. би могло да се дължи на състоянието му на алкохолно опиянение в което се е намирал по време на възникване на ПТП /2,14 промила съдържание на алкохол в кръвта/.

Поведението на водача на л.а."Хюндай Атос" с per. РР 6112АН –св. Р. К., няма отношение към възникналото ПТП, тъй като същият е спрял безопасно автомобила си на ул."Странджа", преди кръстовището с бул."Априлско въстание", за да пропусне ППС минаващи с предимство през кръстовището между двете улици.

Основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че водачът на л.а. „Фолксваген Транспортер" с per. № ***** – В. В. е навлязъл от бул."Странджа", в кръстовището с бул."Априлско въстание", без да осигури предимство на л.а. „Шкода Октавия" с per. № *****, управляван от подс. К. К.,***, по посока от автогара - Разград към с.Гецово.В контекста на съпричиняване на разглежданото ПТП, експертизата установява, че при конкретната пътно-транспортна обстановка и при изчислената скорост на л.а."Шкода Октавия" с per. № ***** - 84,6 км/ч., водачът му подс. К. К. е нямал техническа възможност да избегне сблъсъка с л.а."Фолксваген Транспортер" с per. № *****. Ако обаче подс. К. е управлявал своя автомобил с разрешената скорост за населено място - 50 км/час, той би имал техническа възможност да избегне удара с л.а." Фолксваген Транспортер" с per. № *****.

Подсъдимият К. П.К. е роден на *** г. в гр. Разград, живущ ***, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Такава фактическа обстановка приел и РРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да обуславят промяна в така установената фактическа обстановка по делото.

При тези фактически констатации, първоинстанционният съд е установил правилно и законосъобразно и правната квалификация по делото.

Настоящият съдебен състав, въз основа на безспорно установената фактическа обстановка по делото, намира за установено от правна страна следното: Деянието на подс. К. е съставомерно по чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 4 и пр.6, б. „А“, пр. 1, втора алтернатива във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК /като са нарушени чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 2, и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ от НК. Такъв извод е приел и РРС.

С оглед горното, въззивният съд приема, че от обективна страна - на инкриминираната дата, подс. К. при управление на лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СА 25 93 ХН, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества“, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, за пътно превозно средство от категория „В“ за населено място – 50 км/ч“, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на лицата – Васил С. ***, изразяваща се в съчетана травма на главата, гръбначния стълб и крайниците и усложнения от тях: 1. Травматична кома с изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда, вътремозъчните хематоми, кръвоизлива под мека мозъчна обвивка /САК/ и субдуралните хигроми, поотделно и в съвкупност, обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота; 2. Счупване на І-ви и ІІ-ри шийни прешлени, които са довели до трайно затруднение на снагата; на Б.В.Б. ***, изразяваща се в сътресение на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома, което е довело до разстройство на здравето с временна опасност за живота, и на Й.В. ***, изразяваща се в преживяно мозъчно сътресение с пълно откъсване от обкръжаващата среда /травматична кома/, счупване на черепа, вътремозъчни хематоми, контузия и оток на мозъка, хигром под твърда мозъчна обвивка и пневмоенцефалон, които са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, както и счупване на кръстцовата кост, като счупването на кръстцовата кост е довело до трайно затруднение в движението на долните крайници, като деянието е извършено в пияно състояние, при наличие на 2,45 промила алкохол в кръвта . А от субективна страна, съдът приема, че подс. К. като правоспособен водач на МПС, придобил съответната квалификация и умения, като не е предвиждал и целял настъпването на обществено опасните последици – причиняването на средни телесни повреди на пострадалите лица, но като е бил длъжен да ги предвиди, защото е управлявал процесното МПС, нарушавайки посочените разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП, което нарушение неминуемо е довело до настъпването на вредоносния резултат, е осъществил по непредпазливост процесното деяние.

С така описаните действия и по този начин, съдът приема, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото по-горе престъпление.

Като взе предвид изложените съображения, въззивният съд, както правилно е приел и РРС, счита, че подс. К. не е осъществил деянието в условията на чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „А”, пр. 1, втора алтернатива от НК – да е избягал от местопроизшествието, защото по никакъв начин не е възпрепятствал, нито полицейските служители, пристигнали първи на местопроизшествието, нито органите на досъдебното проидноство относно установяване на самоличността му, като на основание чл. 304, пр. последно от НПК, правилно РРС го е оправдавал по тази част на обвинението. В подкрепа този извод са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото – обясненията на подс. К., в частта относно участието му в процесното ПТП – времето и мястото на настъпване. В останалата част, обясненията му се опровергават от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, относно лентата, в която се е движел преди настъпването на ПТП, относно видимостта, която е имал към л.а. ." Фолксваген Транспортер" с per. № *****, скоростта, с която се е движел преди настъпването на процесното ПТП, от Протокол за медицинско изследване, заключението на вещото лице по химическата и съдебномедецинската експертиза, относно вида, количеството на изпития от него алкохол, както и времето, когато го е поел. Настоящият съдебен състав намира, че правилно, в тази част РРС е ценил показанията на свидетелите И. И. и И. П. единствено и само досежно факта, че подс. К. е бил в дома на дядо си до около 23, 45ч. и не е ценил показанията им в частта, в която заявяват, че подсъдимият не е употребил алкохол, като единствената им цел за това е, възможно в най-голяма степен да смекчат наказателната отговорност на подсъдимия. Не толкова категорични в този аспект са и показанията на св. Вл. Х., който заявава, че е видял подс. К. в барчето на „ Сити център „ да надига няколко чаши, но не знае с какво съдържание.

Описаната по – горе фактическа обстановка, въззивният съд намира за установена въз основа на свидетелските показания на Й.В.,Б.Б.,Р.К.,Н.Н.,Д.Д.,З.З.,В.П.,А.П.,С.А.,Г.П.,Кр.С.,О.А.,Л.К.,Ст.Г.,Б.Б.,както и от заключенията на вещите лица по назначените и извършени в хода на ДП химически, съдебномедицински и автотехнически експертизи от писмените доказателства по ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК - копие от АУАН, справка за нарушители; копия от талони за медицинско изследване, биографична справка, справка за съдимост и декларация, както правилно е приел и РРС.

Въззивният съдебен състав споделя напълно изложените от РРС съображения относно направените от защитата в хода на съдебните прения пред този съд, възражения, а именно, че е установено безспорно, че основна причина за настъпване на процесното ПТП е неспиране на знак „ СТОП „ от страна на водача В. В.. От друга страна обаче нарушаването на всяко едно от задълженията по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 2, и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на подс. К. е допринесло за настъпване на противоправния резултат и неговата тежест. В този аспект, вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП автотехническа експертиза в заключението си е категорично, че при положение, че подс. К. се движел с максимално допустимата за населено място скорост от 50км./ч., то е можел да избегне удара с л.а. „ Фолксваген Транспортер „ и по този начин да предотврати настъпването на ПТП и причинените множество телесни повреди на повече от едно лице. В съвкупност с това високото съдържание на алкохол в кръвтта на подс. К., следствие, на което е налице и високата степен на повлияване на поведението му, възприемането / на пътната обстановка и участниците в движението/, реакциите му / с оглед бързата промяна на пътната обстановка, с оглед внезапното появяване и на друг участник /, неминуемо са оказали потенциращо влияние при настъпването на ПТП. Настоящият съдебен състав възприема и становището на РРС, че в тази част на обвинението, не е възприемал показанията на св. И. И. и св. И. П. /съответно дядо и сестра на подс. К./, че подсъдимият от 20,00ч. / времето когато е отишъл в дома на дядо си / до около 23,30ч. / когато е напуснал / не е употребил никакъв алкохол, защото тези показания изцяло противоречат както на химическата експертиза по делото, така и на съдебномедицинската експертиза на кръвта на подс. К., съгласно приложение по делото Протокол за медицинско изследване. Анализирани в тяхната последователност във времето от момента на вземане на кръвта на подсъдимия, през провеждането на химическата експертиза и изготвяне заключението на вещото лице по съдибномедицинската експертиза, безспорно и категорично се установява, че към момента на настъпване на ПТП, подс. К. е управлявал л.а. „ Шкода Октавия „ със съдържание на олкохол в кръвта си от порядъка на 2,45промила. Тази висока концентрация е невъзможно да бъде достигната, ако са верни твърденията на подс. К., че е употребил алкохол след настъпването на ПТП / неподкрепени от обективни доказателства, от порядъка на 100гр. уиски в барчето на Сити център /, предвид прекалено късия период от време, през което изпития акохол да се усвои до такава степен в организма. Тези изводи на РРС, ккато бе посочено по-горе напълно се споделят от настоящия въззивен съдебен състав.

По вида и размера на наложеното наказание:

РРС при определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подс. К. е взел предвид следното: с оглед предвиденото в този текст наказание, в редакцията му действала към момента на извършването, както и обремененото съдебно минало на подсъдимия и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, е приел, че следва да определи такова в размер на средния предвиден в закона – две години и шест месеца „лишаване от свобода”. РРС е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства - относително младата възраст на подсъдимия и малкия стаж като водач на МПС, от една страна, както и факта, че основна причина за настъпилото ПТП е водача В. В.. От друга страна е приел, че грубите нарушения на ЗДвП от подсъдимия, употребеното от него голямо количество алкохол, високата скорост на движение в населено място, предпоставят извода на първоинстанционния съд, че личността на подс. К. е с повишена обществена опасност, поради което е приел, че по отношение на същият , следва да бъде определена една по интензивна наказателна санкция, която да осъществи своите цели – определеното наказание - две години и шест месеца „лишаване от свобода”. Изтърпяването на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.

Досежно комулативно даденото наказание, РРС е приел, че с оглед характера на престъплението, мотивите и подбудите за осъществяването му, следва това наказание да бъде определено в максимален срок, поради което и на основание чл.343г вр. чл. 49, ал.2 НК, му е наложил наказание лишаване от право да управлява МПС, за срок в размер на три години.

Като взе предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че така определеното по отношение на подсъдимия, наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, за извършеното от него престъпление, за което е признат за виновен, се явява адекватно на степента на обществената опасност на дееца/в настоящия случай на подсъдимия К./, като се има предвид следните отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: грубите нарушения на ЗДвП от подсъдимия, като се има предвид наличието на многобройни нарушения на ЗДвП/видно от приетите от съда като доказателство – справки от ОД на МВР – Разград, отдел ОП, за нарушител от региона, по отношение на водача К.П.К./, употребеното от него голямо количество алкохол/в случая 2.45 промила алкохол/, високата скорост на движение в населено място/84 км/ч/, и които предпоставят извода, че личността на подс. К. е с повишена обществена опасност. В този смисъл, тези обстоятелства, правилно са отчетени от РРС като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, и които обуславят така определеното от РРС наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца.

При определяна на наказанието, следва да бъда отчетена и обществената опасност на процесното деяние, извършено от подсъдимия. Обществената опасност на транспортните престъпления/каквото е и настоящото/ се обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, в частност транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на хората. В този смисъл, подсъдимият К., като е управлявал процесното МПС, нарушавайки посочените по –горе разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП, което нарушение неминуемо е довело до настъпването на вредоносния резултат, е осъществил по непредпазливост процесното деяние, за което е признат за виновен, и което съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не следва да се подценява или омаловажава. Ето защо, се налага извод за изключително висока степен на обществена опасност на деянието, поставяйки в риск живота и здравето на останалите участници в движението.

Отчетените от РРС/които се възприемат напълно и от настоящия съдебен състав/ като смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства - относително младата възраст на подсъдимия и малкия стаж като водач на МПС, факта, че основна причина за настъпилото ПТП е водача В. В., не могат в своята съвкупност да бъдат отчетени като многобройни такива, така щото да е налице предпоставка за определяне на наказанието лишаване от свобода, към минималния размер, предвиден в закона за престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен. В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, че така определеното от РРС наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, се явявало явно несправедливо като неотговорящо на степента на обществената опасност на дееца/настоящия подсъдим/ и на обществената опасност на деянието, извършено от него.Досежно приложението на чл.66 НК, настоящият съдебен състав намира, същото за правилно, тъй като са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Досежно определеният от РРС тригодишен изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на така определеното по отношение на подсъдимия, наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, настоящият въззивен съдебен състав намира този срок за справедлив, като отговарящ на степента на обществената опасност на деянието и на дееца.

Относно определеното от РРС, на основание чл.343г, във вр. чл. 49, ал.2 НК, наказание „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години/който е към максималния, предвиден в закона размер/, настоящият съдебен състав намира този срок за явно несправедлив, като неотговарящ в достатъчна степен на обществената опасност на дееца и деянието, и поради което се явява значително завишен. В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде намален срока на наложеното на подсъдимия, на основание чл.343г, във вр. чл. 49, ал.2 НК, наказание „лишаване от право да управлява МПС”, от три години на ДВЕ ГОДИНИ, като бъдат отчетени горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и степента на обществената опасност на деянието. В този аспект, настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на защитата на подсъдимия и доводите на представителя на ОП- Разград – участващия по делото пред настоящата съдебна инстанция, прокурор, че наложеното на подсъдимия, на основание чл.343г, във вр. чл. 49, ал.2 НК, наказание „лишаване от право да управлява МПС”, от три години, се явява завишено и следва да бъда намалено.

Ето защо, в тази част, присъдата на РРС следва да бъде изменена, като бъде намален срока на наложеното на подсъдимия, на основание чл.343г, във вр. чл. 49, ал.2 НК, наказание „лишаване от право да управлява МПС”, от три години на ДВЕ ГОДИНИ.

РРС се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото - л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № СА 25 93 ХН и л.а. „Фолксваген Транспортер“, с рег. № РР 97 89 АС, като е постановил, след влизане в сила на присъдата, същите да бъдат върнати на правоимащите лица. Този извод се споделя напълно от РРС.

РРС е приел, че с оглед изхода на делото, следва да бъде осъден К.К., да заплати на частните обвинителни Б.В.Б., ЕГН ********** *** и Й.В.В., ЕГН ********** ***, сумата от 300,00 /триста/лева, представляваща разноски по водене на делото за адвокатски хонорар, което се споделя и от от настоящия въззивен съдебен състав.

РРС се е произнесъл по въпроса за разноските по делото. На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият К. е осъдено от РРС, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата 1036.34 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 730,00 лева - разноски в съдебното производство, което се споделя и от настоящия въззивен съдебен състав.

Подсъдимият дължи на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото, като следва да заплати по сметка на държавния бюджет сумата от 152.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, както и по сметка на РРС сумата 60,00 лв., представляваща разноски в хода на съдебното производство, както правилно е приел и РРС.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.3 НПК, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 201 от 05.04.2016г., постановена по нохд № 774/2015г., по описа на Разградския районен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.343г, във вр. чл. 49, ал.2 НК, на подсъдимия К.П.К., с ЕГН **********, наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години, на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от право да управлява МПС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

СЛ