Решение № 41

град Разград, 19.07.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Разградски окръжен съд  на двадесети  юни  две хиляди  и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

                                                         Председател:  Емил Стоев

                                                                Членове:  Светла Робева

                                                                                 Теодора Нейчева

                                                                                 

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Антония Донева

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внахд  № 156 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Решение № 31/11.05.2016г. по анд № 98/2016 г. на РС – Кубрат, нарушителят Й.К.Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.324, ал.1 НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, във вр. с чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Против посоченото решение е постъпила  жалба от адв. М.Х. ***, упълномощен защитник на нарушителя Й.Й., съгласно приложеното пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие. Прави се искане да бъде отменено решението на КРС като неправилно и да бъде постановено друго, с което бъде прекратено наказателното производство по анд № 98/2016 г. по описа на КРС спрямо нарушителя Й.К.Й.. В жалбата се сочат доводи, че фактите по анд. № 98/2016 г. на КРС, въз основа, на които на Й.К.Й. е наложена глоба на основание чл.78а НК и тези, визирани в НП № 37-0000222 на Началника на ОО  „АА”  - Разград, издадено въз основа на АУАН № 220440, с което НП на Й.Й. е наложено административно наказание глоба, са напълно идентични. В тази насока се сочат подробни съображения в жалбата и в съдебно заседание, проведено пред РОС.

В съдебно заседание пред Окръжен съд – Разград, участващият по делото прокурор заявява, че подадената жалба е допустима и основателна, като в тази насока излага доводи, че тъй като безспорно е установено, че в административното наказателно производство има нарушение на норми, регламентирани с едни и същи текстове в ЗАП. С оглед на това и предвид на обстоятелството,  че съдебният акт е  с дата последваща, тази на влизане в сила на НП, то наказателното производство по анд № 98/2016 г. по описа на КРС, следва да бъде прекратено.

            Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

           Установено е, че на 01.04.2016г. около 10.00 часа в село Беловец, област Разград, по ул. *****, свидетелите LD и UI - служители в РУ на МВР гр.Кубрат  са спрели за проверка лек автомобил „Форд Мондео”, с peг. № ***** АК, без маркировка или отличителни табели, изискуеми за таксиметрови автомобили. При проверката същите са установили, че водач на автомобила е нарушителят Й.Й., а в автомобила имало още четири човека, които са били  пътници срещу уговорена сума от 1.50лева, каквато е и цената на билета от гр.Кубрат до село Беловец.

           Установено е, че на 01.04.2016г., сутринта на спирката в село Беловец  е минал с автомобила си  нарушителят Й.К.Й., който е предложил на свидетелите Х.М, М.Н и Г.М да ги откара в град Кубрат. Същите са се качили в автомобила му, за което заплатили сумата от по 1.50 лева всеки от тях. Тримата са знаели, че подс.Й. редовно извършва превози с автомобила си на различни лица срещу съответното заплащане. На връщане от град Кубрат в колата се  е качила и дъщерята на св.М- св.А М. Малко по-късно в село Беловец нарушителя Й. е спрян за проверка от полицейски служители на РУ на МВР гр.Кубрат, които са констатирали извършвания нерегламентиран превоз на пътници.

            За констатираното нарушение св.М - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Разград  е съставил на нарушителя Й.  - АУАН № 220440/01.04.2016г.

            Установено е, че на нарушителя Й. не е издавано „Разрешение за таксиметров превоз на пътници" по чл.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници за лек автомобил „Форд Мондео” , с  peг. № ***** АК/виж писмо от Община-Кубрат, с изх. № УД-02-17-264 #1/05.04.2016г.

Безспорно е, че от приложеното по бързото производство,  писмо изх. № 16-00-24-1586#1/04.04.2015г. от Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, Регионална дирекция „Автомобилна инспекция” гр.Разград се установява, че за нарушителя Й. в регистър на отдел „Лицензи” на ИА „АА” гр.София, няма данни за издаден лиценз за обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Лекият автомобил „Форд Мондео” с рег.№ ***** не е вписан в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. От информационната система на ИА „АА” за водачи на лек таксиметров автомобил се установява, че Й К. Й не притежава удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил”, както и удостоверение за психологическа годност за извършване на таксиметров превоз на пътници.

           Нарушителят Й.К.Й. е 66-годишен, с българско гражданство, вдовец, неосъждан, с основно образование, пенсионер.

           КРС, въз основа на така установената фактическа обстановка и като е приел, че същата се доказва от събраните по делото и преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, писмени и гласни доказателства - обяснения на нарушителя Й., дадени на БП, показанията на свидетелите А, С, X. М, Н, А.М, Г.М, М и И, писмо от Община гр. Кубрат изх. № УД-02-17-264 #1/05.04.2016г., писмо изх. №    16-00-24-1586# 1/04.04.2015г. от Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, Регионална дирекция „Автомобилна инспекция” гр.Разград, АУАН  № 220440/01.04.2016г., справка за съдимост, и кредитирайки изцяло показанията на свидетелите, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и кредитирайки и останалите събрани по делото писмени доказателства, е приел за установено от правна страна следното: С деянието си нарушителят Й.К.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.324, ал.1 от НК, тъй като 01.04.2016 год., в с.Беловец по ул.***** е упражнявал професията „шофьор на такси”, притежаваща код 83222005, според Националния класификатор на професиите, с моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Мондео” с регистрационен номер *****, без да има съответната правоспособност - без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТС за таксиметров превоз на пътници - „Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”. От обективна страна – е превозвал четирима пътници с лек автомобил „Форд Мондео” с регистрационен номер *****, (до 5 места заедно с шофьора), като предварително е бил уговорен маршрут и цена. Тази дейност е дефинирана в чл.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. като таксиметров превоз на пътници и се извършва от лицата по чл.3 от цитирания нормативен акт, а съгласно националната класификация на професиите лицата, които превозват пътници и управляват леки автомобили до 7 места притежават професия „Водач на лек и лекотоварен автомобил” с код 8323. Съгласно чл.18 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, водачът на лек таксиметров автомобил следва да отговаря на определени изисквания, а именно: да притежава свидетелство за управление на МПС; да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява МПС; да е психологически годен; да е физически здрав и да не е инвалид; да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община. Отделно в чл.21, ал.1, т.1 - т.14 от наредбата са посочени и изискванията на които следва да отговаря и таксиметровият автомобил.

           Установено е безспорно, че нарушителят Й. притежава само свидетелство за правоуправление, а видно от изпратените от Общината и от Регионална дирекция „Автомобилна инспекция” гр. Разград, писма на Й.К.Й. не е издавано удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за психологическа годност. Не е спорно, че и управляваният от същия автомобил, не отговаря на изискванията на чл.21, ал.1 от наредбата. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, знаел е, че таксиметров превоз на пътници се извършва само след придобиване на такава правоспособност и чрез използване на автомобил отговарящ на изискванията на закона, но въпреки това извършвал такъв превоз.

           При определяне на наказанието по отношение на нарушителя, КРС е приел, че са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК, поради което, е намерил, че нарушителя Й.К.Й. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл.324, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК, да му бъде наложено предвиденото административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева. При индивидуализацията на наложеното наказание, КРС е отчел, че липсват отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина, материално и семейно положение, поради което първоинстанционния съд е приел да  наложи наказанието на нарушителя Й., при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума.

            От служебно изисканата от Окръжен съд – Разград, справка от  ОО ”АА”- гр.Разград, за установяване на обстоятелството  - наказателно постановление  № 37- 0000222 на Началника на ОО ”АА”- гр.Разград, издадено въз основа на АУАН № 220440 от 01.04.2016г., влязло ли е в сила, ако да, кога. Ако не е влезнало в сила, кои са  причините за това, с вх. № 2722/17.06.2016г., се установява, че  наказателно постановление  № 37-0000222 на Началника на ОО ”АА”- гр.Разград, издадено въз основа на АУАН № 220440 от 01.04.2016г., връчено на Й.К.Й. на 27.04.2016г., е ВЛЯЗЛО в СИЛА на 05.05.2016г. Същото не е обжалвано от Й.К.Й.. Наложената с посоченото наказателно постановление, глоба в размер на 1500.00 лева е платена на 27.04.2016г., с вносна бележка № WB9329 в „СИБАНК”. В подкрепа на предходното са и приложените към подадена от Й.К.Й. жалба  - копие на наказателно постановление  № 37- 0000222 на Началника на ОО ”АА”- гр.Разград, издадено въз основа на АУАН № 220440 и  копие на вносна бележка  № YB 9329/27.04.2016г., приети от  съда като писмени доказателства по делото,  и които не са оспорени от страните.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице пълно тъждество по отношение на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в АУАН № 220440 от 01.04.2016г., респективно в издаденото въз основа на посочения акт , наказателно постановление  № 37-0000222 на Началника на ОО ”АА”- гр.Разград, с което е била реализирана спрямо Й.К.Й. административнонаказателната му отговорност и фактите, посочени в постановление от 11.04.2016г. на Кубратската районна прокуратура, с което са внесени в КРС  материалите по Бързо производство № 98/2016г. по описа на Районно управление на МВР - гр. Кубрат и по повод на което е образувано и проведено АНД 98/2016г. по описа на Районен съд – Кубрат, решението, постановено по което е предмет на проверка от настоящата съдебна инстанция.

            Съгласно ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, съставлява нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите"- сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес.

            След като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания – административно и по НК/в настоящия случай по чл.78а НК/ , а актуалната законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно единно производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната – за правонарушението /административно нарушение или престъпление/, за което съответното производство е приключило първо по време, с влязъл в сила акт. По същество фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на  чл. 24, ал.1, т.6 НПК така и по смисъла на чл. 4, §1 от Протокол 7 към ЕКПЧ.

Тази тъждественост, посочена и по-горе, мотивира настоящата съдебна инстанция да заключи, че обявяването на осъденото лице за нарушител с акта за установяване на административно нарушение и наказването му със съответното наказателно постановление, съставлява по съществото си наказателно обвинение. Образуването на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние е допуснато в нарушение на правилото non bis in idem, което изисква да се прекрати висящността на неправилно образувания втори по ред наказателен процес. По този начин е възможно да се избегне недопустимото двойно наказване на дееца по административнонаказателен  и наказателен път, като се прекрати второто по ред наказателно производство, образувано и протекло в разрез с принципа non bis in idem.

           В контекста на изложеното по-горе, следва изводът, че наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт, административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ  по реда на  чл. 24, ал.1, т.6 от НПК.             

           В този аспект, настоящият съдебен състав намира за основателни сочените от защитата на нарушителя и от представителя на ОП-Разград – участващия по делото пред Окръжен съд – Разград, прокурор, че второто по ред наказателно производство, това по АНД  98/2016 г. по описа на Кубратския районен съд, следва да бъде прекратено, а решението на КРС отменено.

           С оглед така изложеното, постановеният съдебен акт на първоинстанционния съд следва да бъде отменен и производството по това дело, прекратено на посоченото по-горе основание.

            Водим от изложеното, Окръжен съд  - Разград,

 

Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ решение31/11.05.2016г., постановено  по  АНД  98/2016 г. по описа на Кубратския районен съд.

           ПРЕКРАТЯВА производството по АНД98/2016г. по описа на Кубратския районен съд, на основание чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, водено срещу Й.К.Й.,  за престъпление по чл.324, ал.1 НК.

   Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на Р България в 15 - дневен срок от получаването на съобщението от страните за изготвянето му.

 

 

                                                                                                 Председател:

 

 

                                                                                                        Членове:  1.

 

 

                                                                                                                         2.

 

 

 

 

 

СЛ