Р Е Ш Е Н И Е № 48

Гр.Разград, 09.08.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

с участието на секретаря Н. Реджебова и прокурора Тихомир Тодоров като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНОХД № 161 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 273 от 12.05.2016г. по НОХД № 207/2016г., на Районен съд – Разград, подсъдимият Ю.Х.Ю. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.212, ал.1, вр. с чл. чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С посочената присъда, подсъдимият Ю.Х.Ю. е осъден да заплати на Агенция Социално подпомагане гр. София, сумата от 1437лева, ведно със законната лихва от 30.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата и на НОИ гр. София, сумата от 1937, 93 лева, ведно със законната лихва от 30.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата. С посочената присъда, подсъдимият Ю.Х.Ю. е осъден да заплати и разноските по производството.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият Ю.Х.Ю., който е подал въззивна жалба против посочената по-горе присъда, чрез защитника му - Е.С. ***. Във въззивната жалба се прави искане, да бъде изменена присъдата на РРС, като бъде наложено на подсъдимия наказание в размер към минималния, предвиден в закона за престъплението, предмет на обвинението, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 НК. С оглед така направеното искане се сочат доводи във въззивната жалба, че неправилно РРС е приел за това, че подсъдимият не е реабилитиран и поради което неправилно е определил ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия, наказание лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за допустима и основателна. Предлага на въззивния съд да приеме, че е настъпила реабилитация по отношение на деянието, предмет на настоящото обвинение.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 НПК, в хипотезата на чл.371, ал.1, т.2 НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Установено е, че подсъдимият Ю.Х.Ю. ***. През месац декември 2010г. той се е сдобил по неустановен начин с неистински официален документ - Експертно решение № 2236/16.12.2010г., на който бил придаден вид, че е подписан от д-р Росица Димитрова Джурова - председател, д-р Минко Кръстев Минков , д-р Веска Христова Манева и д-р Пламен Иванов Иванов, членове на ТЕЛК-Разград.

Установено е също, че на 19.01.2011г. подс. Ю. се е явил в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград (сега ТП на НОИ-Разград) и е подал Заявление вх.№ МП-1024/19.01.2011г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от Кодекса за социално осигуряване. Заявлението е било прието от св.С. Х.-служител при ТП на НОИ-Разград и е било подписано лично от подсъдимия, след представяне на лична карта. Към заявлението подсъдимият е приложил и неистинския официален документ - Експертно решение № 2236/16.12.2010г., удостоверяващо заболяването му. Тъй като в експертното решение е била посочена намалена работоспособност 74 %, св.Сн.Христова е приела заявлението и приложеното от подсъдимия експертно решение.

Установено е, че с разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване № ********** № 10/прот.№ 01015/04.02.2011г., на подс. Ю. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл.90, ал.1 от КСО за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 17.11.2010г., в размер на 110,95 лева месечно. Парите са били превеждани в посочена от подс. Ю. банкова сметка *** «ЦКБ»-АД. По този начин за времето от 17.11.2010г. до 30.04.2012г. подс. Ю. ежемесечно е получавал лична социална пенсия за инвалидност: 110,95 лева месечно. Изплащането на пенсии е било преустановено на 01.05.2012г.

По делото е установено също, че на 30.06.2011г. подс. Ю. е подал молба-декларация с вх.№ ЦК-118/30.06.2011г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти. Към молбата е приложил неистинския официален документ - експертно решение № 2236/16.12.2010г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги. Молбата с приложената документацияе била подадена от подсъдимия в офиса на Дирекция «Социално подпомагане» в гр.Цар Калоян и е приета от служителя на Дирекция «Социално подпомагане» Й. Йорданов.

Установено е също, че със заповед № ЦК-118/01.07.2011г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс. Ю. е била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.33, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75 лева месечно и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева месечно, или общо 19,50 лева, считано от 01.06.2011г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, са били изплащани по сметка на подсъдимия в клон на банка «ЦКБ» АД, за времето 01.06.2011г. до 30.11.2014г. Общо за този период подсъдимият е получил сумата от 819,00 лева, като месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ. Изплащането е било преустановено със заповед № ЦК-118/17.12.2014г.

Установено е също, че на 24.08.2011г. подс. Ю. е подал молба-декларация с вх.№ ЦК-370/24.08.2011г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-58/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2011/2012г. И в този случай е приложил към молбата неистинския официален документ - експертно решение № 2236/16.12.2010г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право да ползва целева помощ за отопление по посочената по-горе Наредба. Молбата с приложената документация е била подадена от подсъдимия в офиса на Дирекция «Социално подпомагане» в гр.Цар Калоян и е приета от служителката на Дирекция «Социално подпомагане» А. Узун. Със заповед № ЦК-370/13.09.2011г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс. Ю. е била отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво, в размер на 289,60 лева. Тези пари са били преведени по сметка на подсъдимия в банка «ЦКБ» АД.

Установено е, че на 19.07.201Зг. подс.Ю. е подал молба-декларация с вх.№ ЦК-376/19.07.2013г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-58/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2013/2014г., като е приложил към молбата и неистинския официален документ - експертното решение № 2236/16.12.2010г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право да ползва целева помощ за отопление по посочената по-горе Наредба. Молбата с приложената документация е била подадена от подсъдимия в офиса на Дирекция «Социално подпомагане» в гр.Цар Калоян и е приета от служителката на Дирекция «Социално подпомагане» А. У.. Със заповед № ЦК-374/12.08.2013г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс. Ю. е била отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво, в размер на 328,60 лева. Тези пари са били преведени по сметка на подсъдимия в банка «ЦКБ» АД.

Видно от заключението на назначена по делото комплексна експертиза - протокол № 3/06.01.2016г. се установява, че: 1.Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР № 2236/16.12.2010г., не са изпълнени съответно от Р. Д. Д., М.К. М., В.Х.М. и П.И.И.; 2.Отпечатъкът от печат в ЕР № 2236/16.12.2010г., вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ –Разград; 3.Подписите, положени в заявление с вх.№ МП-1024/19.01.2011 г. и в молба-декларация вх.№ ЦК-370/24.08.2011г. са изпълнени от Ю.Х.Ю. и 4.Подписите в графа „подпис“ в молби-декларации с вх.№ ЦК-118/30.06.2011г. и вх.№ ЦК-374/09.07.2013г., не са изпълнени от Ю.Х.Ю..

Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че подсъдимият Ю.Х. е получил за периода 17.11.2011г.-30.11.2014г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти и целева помощ за отопление с твърдо гориво, общо в размер на 3375.13 лева.

Подсъдимият Ю.Х.Ю. е роден на *** ***. Същият е с основно образование, женен, безработен, осъждан.

Такава фактическа обстановка приел и РРС. Изложената фактическа обстановка въззивният съд/както правилно е приел и РРС/ намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин. Въззивният съд кредитира с доверие заключенията на назначените по делото комплексна експертиза - протокол № 3/06.01.2016г. и съдебно-икономическа експертиза, тъй като същите са обосновани и са в подкрепа на писмените и гласни доказателства на ДП, не са налице и данни вещите лица, изготвили тези експертизи да са заинтересовани от изхода на делото.

Не са налице спорни и противоречиви факти и обстоятелства, не са налице и противоречиви доказателства/писмени, гласни и заключения на експертизи/, което да предпоставя необходимост от тяхното отделно обсъждане, анализ и оценка.

С оглед установената по - горе фактическа обстановка, съдът намира, че по описания начин подсъдимият Ю.Х.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 19.01.2011 г. до 30.11.2014 г. в гр. Разград и гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –Експертно решение № 2236/16.12.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП-1024/19.01.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност представено пред служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (ТП на НОИ) до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (ТП на НОИ) и Молба-декларация №ЦК-118/30.06.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, Молба-декларация № ЦК-370/24.08.2011 г. и № ЦК-376/19.07.2013 г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., изискуеми по чл. 13 от Закона за социално подпомагане, представени пред служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Цар Калоян, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество- парични средства за лична пенсия за инвалидност, и социална пенсия за инвалидност за периода от 17.11.2010 г. до 30.04.2012 г. в размер на 1 937,93 лв., собственост на НОИ гр. София, и месечна добавка за социална интеграция по чл. 25 (транспорт) и чл. 29 (диетично хранене и лекарства) от ППЗИХУ, и целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-05-5/16.05.2008 г. за периода от 01.11.2011 г. до 30.11.2014 г. в размер на 1 437.20 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, всичко на обща стойност 3 375,13 лв., с намерение да го присвои. Подсъдимият Ю. лично се е ползвал от неистински официален документ-Експертно решение №2236/16.12.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ и Дирекция «Социално подпомагане». Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия Ю. на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция, за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти и целева помощ за отопление за твърдо гориво. В случая, представеното от подсъдимия неистинско експертно решение е изиграло ролята на привидно правно основание за отпускане на тези пенсии и помощи. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание.

Съставомерно е настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимият Ю. действайки при пряк умисъл е съзнавал общественоопасните последици от действията си и е искал тяхното настъпване. В този аспект, въззивният съд/както правилно е приел и РРС/намира, че от субективна страна подсъдимия Ю. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и, че всъщност той няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са неколкократни деяния, свързани с депозиране на процесния неистински документ от подсъдимия пред лица, които е следвало да преценят основателността на заведените от подсъдимия молби за отпускане на пенсии и помощи. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Извършените от него деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, до който извод е достигнал и РРС.

По вида и размера на наложеното наказание:

РРС при определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Ю. е отчел като смекчаващи обстоятелства направените от него самопризнания и изразеното съжаление. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени предишните осъждания на подсъдимия, както и масовостта на този тип деяния в региона, което РРС е приел, че предпоставя по-строго отношение. Като е взел предвид посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер близък до минималния законов размер, тоест - две години и шест месеца лишаване от свобода. Освен това, РРС е отчел, че доколкото производството по делото е проведено по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание, следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание от лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца. Първоинстанционният съд е приел също, че в настоящия случая не са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане, като в този аспект в мотивите са изложени следните съображения: Подсъдимият Ю. е осъждан неколкократно, видно от справката за съдимост, приложена по досъдебното производство. РРС е приел, че по отношение на осъждането му по НОХД №320/2002г. на РС – Попово, по което дело му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, не може да се приложи реабилитация по право по чл.86 от НК, тъй като такава реабилитация е приложима по отношение на предходни осъждания на подсъдимия и не може да настъпи повторно. В този аспект, РРС е приел, за посоченото осъждане подсъдимият би могъл да бъде реабилитиран само по реда на чл.88а от НК, но и тази реабилитация в случая не е настъпила. В този аспект са изложени в мотивите следните доводи: Присъдата е в сила от 24.04.2003г. и изпитателния срок е изтекъл на 24.04.2006г. Срокът за реабилитация по смисъла на чл.88а от НК в случая е петгодишния срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК, тъй като става дума за наказание лишаване от свобода /двегодишният срок по т.5 важи за наказания различни от лишаване от свобода/. По силата на чл.88а, ал.3 от НК, петгодишния срок за реабилитация започва да тече от изтичане на изпитателния срок на наказанието по НОХД №320/2002г. на РС – Попово, т.е от 24.04.2006г. При това положение, РРС е приел, че този срок изтича на 24.04.2011г. Към този момент обаче е започнало осъществяването на продължаваното престъпление по настоящото дело /19.01.2011г./, поради което подсъдимият не е могъл да бъде реабилитиран. В тази насока, РРС е приел и, че с оглед разпоредбата на чл.88а, ал.4 НК, подсъдимият не е реабилитиран и за още едно осъждане – това по НОХД №1641/2004г. на РС – Русе, по което е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. Като е взел предвид изложените доводи, РРС е приел, че подсъдимият Ю. с оглед времето на извършване на престъплението по настоящото дело, не се явява реабилитиран по осъждания, по които му е налагано наказание лишаване от свобода. При това, РРС е приел, че следва така определеното наказание лишаване от свобода по настоящото дело, да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС.

Като взе предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че така определеното от РРС по отношение на подсъдимия, наказание „лишаване от свобода” след редуцирането му по реда на чл.58а, ал.1 НК, за срок една година и осем месеца, се явява завишено като неотговарящо на степента на обществената опасност на дееца, като се има предвид следните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: изразеното самокритично отношение и искрено съжаление от страна на подсъдимия към извършеното от него деяние, затрудненото му семейно и имотно състояние/същият не притежава МПС, респективно недвижими имоти в достатъчен обем, в който да може да реализира доходи от тях и да се издържа/, безработен е, имайки впредвид и тежките икономически условия в страната/в условията на действителна безработица/, не толкова високата стойност на предмета на престъплението, за което е признат за виновен, обстоятелството, че от момента на довършване на продължаваното престъпление, предмет на настоящото обвинение/30.11.2014година/ до сега, подсъдимият не е извършвал каквито и да било престъпни деяния, както и оказаното от подсъдимия пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото, на органите на ДП и в хода на съдебното производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени предишните осъждания на подсъдимия и обществената опасност на деянието, имайки предвид масовостта на този тип деяния в региона, в който е извършено настоящото престъпно деяние. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав, намери, че при тези многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, следва да приложи института на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. Като взе предвид предходното и обстоятелството, че настоящото производство бе проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, въззивният съд намира, че следва да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като чл.55 от НК се явява по-благоприятен за дееца, поради което съдът определи наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция. Ето защо, в тази част, присъдата на РРС следва да бъде изменена, като следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК и да бъде НАМАЛЕН РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия Ю. Х. Ю., с ЕГН **********,***, наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА от една година и осем месеца, на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя напълно извода на РРС, че наказанието лишаване от свобода по настоящото дело следва да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС, поради което следва в тази част присъдата на РРС да бъде потвърдена. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в настоящия случай, не е възможно да бъде приложен института на условното осъждане по реда на чл.66, ал.1 НК, предвид това, че подсъдимият е осъждан и по отношение на него не е настъпила реабилитация, за да бъдат заличени предишните му осъждания.

Ето защо, въззивният съд приема напълно изложените от РРС съображения в тази насока.

Подсъдимият е осъждан няколко пъти/виж справката за съдимост, служебно изискана от РОС/. С присъда по нохд № 47/1999г., по описа на РРС, влязла в законна сила на 15.08.2002г., подс. Ю. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1, вр. с чл.20, ал.2 НК; С одобрено от съда споразумение по чл.414з, ал.4 НПК, по нохд № 320/2002г., по описа на РС - Попово, влязло в законна сила на 24.04.2003г., подс. Ю. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, за извършено от него престъпление по чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.1, и т.5 НК; С присъда по нохд № 1641/2004г., по описа на РС - Русе, влязла в законна сила на 12.12.2005г., подс. Ю. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 НК и на основание чл.343г, ал.1 НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година. На основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК, на подсъдимия Ю. е определено общо наказание от тези, наложени му по нохд № 320/2002г., по описа на РС – Попово и по нохд № 47/1999г., по описа на РРС, в размер на най-тежкото от тях , а именно наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. Видно от приетата от въззивния съд като доказателство по делото, справка от Районна прокуратура – Разград/с вх. № 2731/17.06.2016г./, относно това – търпял ли е подсъдимият Ю.Х.Ю., роден на ***г***, ЕГН **********, наказания лишаване от свобода, ако да, кога, по кои влезли в сила съдебни актове и дела, на кой съд и по какъв ред е изтърпял наложените му наказания, вкл. и по нохд № 47/1999г. по описа на Районен съд - Разград нохд № 320/2002г. по описа на Районен съд - Попово и по нохд № 1641/2004г. по описа на Районен съд - Русе, се установява, че същият е започнал да търпи наложеното му по нохд № 320/2002г., по описа на РС - Попово, влязло в законна сила на 24.04.2003г., наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, от 17.07.206г. до 03.12.2006г. при общ режим на изтърпяване. А, по нохд № 1641/2004г. по описа на Районен съд - Русе, същият е започнал да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, от 03.12.2006г. до 09.04.2007г. при общ режим на изтърпяване. Със същата присъда му е наложено и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от една година, но тъй като не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, преписката по изпълнение на наказанието е прекратена. По отношение на осъждането му по НОХД №320/2002г. на РС – Попово, по което дело му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, не може да се приложи реабилитация по право по чл.86 от НК, тъй като такава реабилитация е приложима по отношение на предходни осъждания на подсъдимия и не може да настъпи повторно, така както правилно е приел и РРС. В този аспект, правилно РРС е приел, че за посоченото осъждане подсъдимият би могъл да бъде реабилитиран само по реда на чл.88а от НК, но и тази реабилитация в случая не е настъпила. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав приема напълно изложените в тази насока от РРС изводи, посочени по-горе, а именно: че определението по нохд № 320/2002г., по описа на РС – Попово е влязло в законна сила на 24.04.2003г. и изпитателния срок е изтекъл на 24.04.2006г. Срокът за реабилитация по смисъла на чл.88а от НК в случая е петгодишния срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК, тъй като става дума за наказание лишаване от свобода /двегодишният срок по т.5 важи за наказания различни от лишаване от свобода/. По силата на чл.88а, ал.3 от НК, петгодишния срок за реабилитация започва да тече от изтичане на изпитателния срок на наказанието по НОХД №320/2002г. на РС – Попово, т.е от 24.04.2006г. При това положение, РРС е приел, че този срок изтича на 24.04.2011г., което се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Към този момент е започнало осъществяването на продължаваното престъпление по настоящото дело /19.01.2011г./, поради което подсъдимият не е могъл да бъде реабилитиран, който извод на РРС се възприема напълно и от въззивния съд. В тази насока, РРС правилно е приел и, че с оглед разпоредбата на чл.88а, ал.4 НК, подсъдимият не е реабилитиран и за още едно осъждане – това по НОХД №1641/2004г. на РС – Русе, по което е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. Като е взел предвид изложените доводи, правилно РРС е приел, че подсъдимият Ю. с оглед времето на извършване на престъплението по настоящото дело, не се явява реабилитиран по осъждания, по които му е налагано наказание лишаване от свобода. Тези изводи на РРС се въприемат напълно, както бе посочено по – горе и от настоящия въззивен съдебен състав.

Видно от приетата от въззивния съд като доказателство по делото, справка от Районна прокуратура – Разград/посочена по-горе/, след като подсъдимият Ю. е започнал да търпи наложеното му по нохд № 1641/2004г. по описа на Районен съд - Русе, наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, от 03.12.2006г. до 09.04.2007г. при общ режим на изтърпяване, то настоящият въззивен съдебен състав, счита, че по силата на чл.88а, ал.3 от НК, петгодишния срок/срокът за реабилитация по смисъла на чл.88а от НК в случая е петгодишния срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК, тъй като става дума за наказание лишаване от свобода /двегодишният срок по т.5 важи за наказания различни от лишаване от свобода/ за реабилитация започва да тече от изтърпяване на наказанието по нохд № 1641/2004г. по описа на Районен съд - Русе, а именно, считано от 09.04.2007г., поради което изтича на 09.04.2012г. Но, преди този момент е започнало осъществяването на продължаваното престъпление по настоящото дело /19.01.2011г./, поради което подсъдимият Ю. не е могъл да бъде реабилитиран. Като взе предвид предходното, въззивният съд намира за неоснователни сочените във въззивната жалба доводи, че неправилно РРС е приел за това, че подсъдимият Ю. не е реабилитиран и поради което неправилно РРС е определил ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия, наказание лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, а е следвало според жалбоподателя и защитата му, да бъде приложен института на условното осъждане по реда на чл.66, ал.1 НК. В контекста на изложеното, въззивният съд намира за неоснователни и сочените от представителя на Окръжна прокуратура-Разград доводи, че следвало да се приеме, че е настъпила реабилитация по отношение на деянието, предмет на настоящото обвинение, понеже следвало да се вземе предвид момента на довършване на продължаваното престъпление/30.11.2014г./, а не момента, в който е започнало осъществяването на продължаваното престъпление по настоящото дело /19.01.2011г./, тъй като, въззивният съд намира, че в процесния случай, се взема предвид момента, в който е започнало осъществяването на продължаваното престъпление по настоящото дело /19.01.2011г./, а не момента на довършването му, в който смисъл е и съдебната практика.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в останалата част присъдата на РРС е законосъобразна, обоснована и справедлива, и следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 273 от 12.05.2016г., постановена по НОХД № 207/2016г. по описа на Разградския районен съд, в ЧАСТТА относно наложеното наказание, като прилага чл.58а, ал.4 НК, вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия Ю. Х. Ю., с ЕГН **********,***, наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА от една година и осем месеца, на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ